Автор Тема: Римският Клуб  (Прочетена 20106 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Римският Клуб
« -: Юли 25, 2005, 21:13:08 pm »
         Организацията, на която голям брой от членовете са и членове на Съвета за Чуждестранни Връзки (СЧВ), е Римският клуб. Римският клуб твърди, че е неформална организация, на по-малко от 100 души, които по собствените им думи са: “... учени, предагози, икономисти, хуманитаристи, индустриалци и държавни служители на национално или международно равнище...” Сред тях има членове на фамилията Рокфелер. Около 25 членове на СЧВ участват в американското дружество на Римиският клуб.
         Клубът води начлото си от април 1968 г., когато ръководители от пет различни страни се събират в Рим по покана на Аурелио Печеи, виден италиански индустриалец, имащ тесни връзки с корпорациите “Фиат” и “Оливети”. Организацията твърди, че има решение на въпроса за световния мир и напредък. Обаче тези решения винаги подкрепят идеята за единно световно управление за сметка на националния суверинитет.
         Римиският клуб е натоварен със задачата да контролира разделянето на света на региони и унификацията на целият свят, затова може да се каже, че клубът е една стъпка над Билдербергите в йерархията на единния свят. (Основателят на Римиският клуб е бил близък сътрудник на Билдербергите). Доколкото бях в състояние да установя, повечето от директивите за планиране на световното управление, понастоящем идват от Римиският клуб.
         Заключението и препоръките на клуба се публикуват от време на време в специални, строго поверителни доклади, които се изпращат до управляващия елит, за да бъдат осъществени. На 17 септември 1973 г. клубът издаде такъв доклад озаглавен “Адаптивен модел на глобалната световна система с разделяне на региони”, подготвен от членовете на Римиският клуб Михайло Мезарович и Едуард Пестел.
         Документът разкрива, че клубът е разделил светът на десет политико-икономически региона, които са наречени “кралства” (това ми звучи като сбъдване на Данаил 7:15-28 и Откровение 13). Тези “кралства” все още не са окончателно затвърдени и все още могат да настъпят промени, но вече можем да си представим какво ни предстои (по време на управлението на Никсън, САЩ бяха допълнително разделени на десет федерални подрайона, под предтекста на “управление при бедствие” и “децентрализация на изпълнителната власт”).
         Опирайки се на изследването на Мезарович – Пестел, Аурелио Печеи, основател на клуба казва: “Техният модел на света се основава на нови разработки на теорията за йерархичните системи с много нива, разделя света на десет независими и взаимодействащи си региона, които имат политическа, икономическа и характерна за дадената страна конкретност... Естествено това са само прототипни модели. Мезерович и Пестел се нагърбиха с херкулесовска задача. Пълното осъществяване на тяхната работа ще отнеме много години.”
         През 1974 г., само година след разпространението на доклада до членовете на клуба, Мезарович и Пестел издават своите “открития” в книга озаглавена “Човечеството на повратна точка”, която е предназначена за обществена консумация. На страница 161-164 от тази книга авторите представят същите тези десет региона, само че този път думата “кралства” е пропусната. Очевидно те не искат публиката да разбере истинската природа на политическите амбиции на клуба.
         Това, което е особено тревожно, е, че Римиският клуб има религиозна мотивация, както е при окултизма. На страница 151 и 152 от “Човечеството на повратна точка” Аурелио Печеи разкрива своите пантеистични (свързани с “Ню ейдж”) вярвания – говори за единението на човека с природата и трансцендентното и използва термина “ноосфера” (ноо – разум), за да назове единното интелектуално поле на човешката раса. Този необичаен израз не може да се намери в речника. Използвайки този термин, Печеи се издава, че е ученик на френския йезуит Пиер Теяр дьо Шарден, чиито окултни идеи и писания, както по-късно щях да открия, са имали силно влияние върху движението “Ню ейдж”. Фактически Шарден е един от най-често цитираните писатели от страна на водещи окултисти на “Ню ейдж”.
         В края на книгата Печеи отбелязва: “От древни времена философите са подчертавали единството на битието и взаимната връзка между всички елементи на природата, човека и мисълта. Обаче тяхното учение рядко е рефлектирало върху политическото или социалното поведение”. Римският клуб и неговата мрежа от филиали иска да промени всичко това. Окултната насока на Римският клуб личи и по това кой членува в американското му дружество – сред тях е Норман Казънс в късните му години, дългогодишен почетен прецедател на “Граждани на Планетата” и може би най-известното и уважавано име в ръководството на движението “Ню Ейдж”. Други членове са Джон Незбит, автор на “Мегатенденции”, Емори Лъвинс, говорител в центъра “Ню Ейдж” на Джон Денвър (Уиндстар, в Сноумас, Колорадо), Бети Фридън, президент и основател на Националната женска организация, Джин Хаустън и Хейзъл Хендерсън, добре известни автори и говорители към центровете и конференциите на “Ню Ейдж”. Робърт О. Андерсън и Харлън Б. Кливланд също са негови членове. И двамата участват в СЧВ и са тясно свързани с института за хуманитарни изследвания “Аспен”. Четирима американски конгресмени, освен че са представители на организацията “Планирано родителство”, служители на обединените нации и хора, свързани с фондациите “Рокфелер” и “Карнеги”, са и негови членове.
         Такива са повечето от хората, които са на първа линия в борбата за осъществяване на нов световен ред! Не може да има никакво съмнение относно факта, че те имат политически намерения. На страница 193 от “Пределите на Растежа” (първата книга на СЧВ, публикувана през 1972 г.) клубът заявява: “Ние вярваме, че скоро ще стане очевидна нуждата от социални нововъведения, които да съответстват на техническите промени и от радикална реформа на институциите и политическите процеси на всички нива, включително най-високото – на световната икономика.”
         Изпълнителният комитет на Римския клуб завършва книгата със следното: “Ние вярваме, че неочаквано голям брой мъже и жени от всички възрасти и социално положение с готовност ще откликнат на предизвикателството и пламенно ще желаят да обсъждат не “ако”, а “как” можем да създадем това ново бъдеще.
         Римският клуб планира да подкрепи такава дейност по много начини... А тъй като интелектуалното просвещение не дава резултат, ако не е и политическо, Римският клуб ще поощрява създаването на световен форум, на който държавници, политици и учени ще могат да обсъждат без ограниченията на формалните междуправителствени споразумения, опасностите и надеждите за бъдеща глобална система.
         В “Човечеството на повратната точка” клубът е не по-малко ясен относно намеренията си. Разглеждайки проблемът за управлението на икономиката, недостига на храна и околната среда, авторите заявяват: “Разширяването на тези кризи може да се разгъне само в глобален контекст на дългосрочна основа, с пълното и изрично зачитане на възникващата световна система. Това, наред с другите промени, би довело до нуждата от нов световен икономически ред и глобалната система за разпределяне на ресурсите... Свтовното съзнание трябва да се развие, като всеки индивид осъзнае ролята си като член на световната общност... Това, че основният елемент на сътрудничеството между хората, а следователно и на оцеляването, е движението от национално към глобално ниво, трябва да стане част от съзнанието на всеки индивид.”
         Книгата завършва с коментар на директорите на Римският клуб Аурелио Печеи и Александър Кинг, които казват: “Върховете на промените започнаха да духат. Надига се остро и тревожно усещане, което показва, че ще трябва да настъпят фундаментални промени в световният ред и в неговите управляващи структури, в разпределението на благата и доходите, в нашите собствени възгледи и поведение. Може би само един нов просветителски хуманизъм може да позволи на човечеството да преодолее този преходен период без непоправими сътресения.”


                                             
                           Преписано от книгата на Гари Ка – “По пътя към глобалната окупация”

Неактивен Admin

  • White Force Fighter
  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 759
  • MAY THE FORCE BE WITH YOU
    • Light Motion Design Studio
Re: Римският Клуб
« Отговор #1 -: Юли 26, 2005, 10:44:36 am »
Цитат
“Върховете на промените започнаха да духат. Надига се остро и тревожно усещане, което показва, че ще трябва да настъпят фундаментални промени в световният ред и в неговите управляващи структури, в разпределението на благата и доходите, в нашите собствени възгледи и поведение. Може би само един нов просветителски хуманизъм може да позволи на човечеството да преодолее този преходен период без непоправими сътресения.”

Както казах веднъж - Дано ви издуха вятъра от върха, към който се стремите...
VOX UNIUS - VOX NULIUS
-------------------------------
The change is in your mind!

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Римският Клуб
« Отговор #2 -: Март 01, 2011, 07:38:42 am »
Моето субективно резюме на книгата на Аурелио Печеи - "Качеството човек", I издание - 1977 година; българско издание, изд. Земиздат - 1987 г.

1981 г. “Forum Humanum”, последната от организациите на които Печеи е инициатор(стр. 289)

Печеи е убеден антитехнократ(стр. 11)

Стр. 7

Беше една вечер през юли 1983 година. В приземието, или по-скоро подземието на древна сграда на йезуитския орден в страта централна част на Барцелона бе сложена вечеря за десетина души. Може би тежките каменни дъги на ниските сводове малко потискаха, но запалените свещи, тишината и малцината хора създаваха атмосфера на уют и едва ли не на интимност. Там бяха Федерико Майор, бивш заместник-генерален директор на ЮНЕСКО  и министър на културата на Испания, Адам Шаф, известен полски философ марксист, ректорът на папския университет във Виена, председателят на Международния съвет по социални науки Кандидо Мендес и главният секретар на този съвет Луис Рамайо, един от големите вестникарски магнати на Испания и близък приятел на краля на Испания(за съжаление неговото име не си спомням) и още двама-трима видни граждани на Барцелона. И Аурелио Печеи – президентът на Римския клуб. Като заместник-председател на Международния съвет по социални науки бях поканен и аз.(моя забел. проф. д-р Чавдар Кюранов). Случи се така, че на масата бях до Аурелио Печеи.

Кюранов: „Кажете ми как дойдохте до идеята за Римския клуб, как решихте да започнете с проблема за растежа.”

Печеи: „Мислех за тези неща още в затвора, мислех, че трябва да има една малка група хора, несвързани непосредствено с властта, които да размишляват по проблемите, пред които е изправено човечеството.

Стр. 8

После ми говори за България – бе участвал неотдавна в среща на представителите на деловите кръгове от Запада и Изтока, която бе станала по българска инициатива във Варна.

Стр. 290

Идеята за алтернативните сценарии.

Печеи: Знаем, че нито един от възможните сценарии не е в състояние да предвиди действително бъдещето, но същевременно - ако нашата подготвителна работа е извършена със съответното съзнание и отговорност – можем да предположим, че бъдещата действителност вероятно попада в полезрението, очертано от всички сценарии.”

Стр. 94

През 1967 г. се среща неочаквано с Александър Кинг – генерален директор на научните изследвания към Организацията за икономическо сътрудничество и развити есъсъ седалище в Париж.
Стр. 95-96

Ерих Янч – астроном, написал нещо като манифестът на Римския клуб – „Пробен проект за поставяне начало на системно планиране в световен мащаб.”

Стр. 97

Финансова подкрепа от фондация „Анели”

Писма до 30 европейски учени – социолози, икономисти, специалисти по планиране.
Подбор на учените които да поканят – осъществяван от Печеи и Кинг.

Първата среща е на 6 и 7 април 1968 г. в Рим.

Близо час например са спорели за разликата между английската дума „system” и френската „systeme”

„дори нашите вкоренени в миналото различни езици не са пригодни към днешната бързо променяща се действителност.”

Стр. 98

„Тази среща беше колосален провал” – Александър Кинг.

Оформила се все пак тясна група, която продължила – т. н. „работна група”

Няколко души решили да поддържат контакти с комисията. Плюс Денис Габор – хуманист и лауреат на Нобелова награда. Макс Констам – холандски специалист по международни въпроси и дясна ръка на Жан Моне в движението за Обединена Европа. Жан Сен-Жур – икономист и финансов експерт от френската школа за бъдещето. Хуго Тиман – тогава ръководител на института „Бател” в Женева.

Кинг, Печеи, Янч, Тиман и Габор - за „концепцията” за проблематиката формулирана от Янч в „Пробния проект”.

Позицията на Констам и Сен-Жур – считата проекта за прекалено широк по обхват и неопределен.

Не се възприема идеята да се изследва град или общите проблеми на урбанистичния комплекс и те постепенно се оттеглят.

Възприет е холистичният, глобален подход на срещи и предложения както и дискусии в големите световни и европейски столици с политици и представители на младежта така както и в по-слаборазвити региони.

51 стр.
Човечеството е сравнено със своеобразен мравуняк.

Стр. 171

Средата на 1974 г. се създава специализирана програма. Донори са Институтът за електротехническо и електронно машиностроене, Филаделфия(основан 1884 г.), Институт „Франклин”(1824 г.) за подпомагане на науката и технологията, Първа Пенсилванска корпорация – банка, една от най-старите в САЩ.

Стр. 80

МИПСА. Усъвършенстване на системния анализ.

Посещение и лекция на Печеи във Вашингтон(1966 г.)

С оглед на бъдещето:

I обединение на усилията с комунистическите и развиващите се страни.
II Прилагане на системен анализ – САЩ с анай-напреднали в тази област по това време.

Стр. 81

Макджордж Бънди – 1966 г. е президент на фондация „Форд”.

Президентът на САЩ Джонсън го поканил да бъде „негов личен представител в едно проучване на възможностите за създаване на Международен център за изследване на общите проблеми на развитите общества което трябвало да извърши през следващите месеци.”

Седем години непосилна работа била проведена за създаването на Международния институт по приложен системен анализ(МИПСА).

20 октомври 1972 г. е учреден с участието на САЩ, СССР, Канада, Япония, ФРГ, ГДР, Полша, България, Франция, Великобритания и Италия.

Стр. 82

Неофициална среща на двамата главни участници – Бънди и д-р Джермен Гвишиани, заместник-председател на Държавния комитет за наука и техника.
Срещата е във Виена – тримата – Бънди, Гвишиани и Печеи подготвят проекта МИПСА за да заработи.

Стр. 113

Проф. Джеймс У. Форестър – включва се през юни 1970- г. в Римския клуб.
Годишната сесия тогава е в Берн.

Проект Озбекан

„модел на световната система в отговор на набелязани от клуба въпроси и задачи.”

Стр. 115
Масачузетски технологичен институт. Края на юли 1970 г. – пълноценна десетдневна работна програма. Включва и обучение по системна динамика.

Свят-1 – с помощта на повече от 40 нелинейни уравнения, отразяващи взаимозависимостта на избраните променливи величини и пробези-проверки за отклонения и грешки на компютър.

Денис Л. Медоус – помощник на Форестър и член на Римски яклуб. Под негово ръководство се изработва Свят-2 и станалото известно като Свят-3.

Финансов донор на този проект на Масачузетския технологичен институт е „Фолксваген”, която по-рано е отхвърлила предложението на Озбекан.

За пръв път пари на фондация се насочваха през Атлантически океан в обратна посока – от Европа към Съединените щати.

Стр. 15
Какъв да е човекът през 2000 г.

Печеи: „Трябва повече да мислим не за един елит, не за малки групи образовани хора, учени, политици и дори мислители, - трябва да мислим за това, как да разбираме реалността. Какво ще бъде поведението на обикновенните средни хора.”

И накрая два цитата от Цецилия Кин – съветски изтъкнат специалист по проблеми на италианската история, политика , култура.

Стр. 10
Ц. Кин за Печеи

„Един от най-добрите хора на нашето време.”
„Строител на бъдещето”

Неактивен benoni

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 183
Re:Римският Клуб
« Отговор #3 -: Март 05, 2011, 00:36:13 am »
Авторът на книгата “Memoirs of a Boffin” Ж. Рение Уайтхед е посветил цяла глава на Римския клуб.

Уайтхед ясно пише ,че вътрешният кръг или изпълнителният борд е бил съставен от шест човека: Печеи, Кинг, Хюго Тиман, Макс Констам, Жан Сен-Жур и Ерих Янч. След напускането на Констам и Сен-Жур ги заместват японецът Окита и Едуард Пестел.



Авторът обяснява че на снимката са от ляво на дясно Печеи, Кинг, Тиман и Окита и че тя е направена на една от ранните срещи на Римския клуб.

На този линк е главата за Римския клуб.
http://www3.sympatico.ca/drrennie/chap13.html

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27