Кражбата на ПатлейнаНевероятни неща се вършат в България от алчност и във вандалщината, каквато и Средновековието не познава, гинат паметници на историческото ни наследство и уж защитени от закона кътчета на дивната ни природа. С тези думи преди три години започваше един от материалите от поредица разследвания за драстични нарушения на действащия тогава Закон за паметниците на културата и музеите и на куп други закони в държавата. Неотдавна намерих сгода да обиколя някои от посетените тогава места. Направо не е за вярване на какъв погром над историята може да се натъкне човек за пет дни...Излишната "Патлейна" от Х век...
Читателите помнят скандалната история през 2006 г. с продажбата на манастира "Патлейна" - огромна сграда на 4 етажа със 100 стаи, строена някога от Българската православна църква и продадена от нея на държавата още през 40-те години на ХХ в. В социалистическо време сградата е била ползвана за почивна станция на профсъюзите и за спортна база. След "демокрацията" общината я деактува на свое име и я оставя да потъне в разруха, докато продажната й цена стигне... 40 000 долара. След 2000 г. Варненско-преславският митрополит Кирил реши, че може да си я върне като църковна собственост, но загуби делата в съда. А през август 2006 г. сградата бе продадена на баничар, за когото в същия ден се разбра, че е подставено лице на митрополит Кирил. Отецът щял да прави там просветно средище. Работата е там обаче, че на няма и 50 м от въпросната сграда се намира единственият у нас относително запазен манастир от края на IХ - началото на Х век - времето на Борис I и на Симеон Велики. Някои изследователи смятат дори, че именно тук се е оттеглил Борис, след като е предал престола на Владимир Расате, сетне - на Симеон. Към нея е имало и ателиета на знаменитата Преславска школа за рисувана керамика, която е била прочута в Средновековието и днес се смята за едно от големите достойнства в нашата културна история. Естествено мястото има статут на национален археологически резерват, то се намира на 2 км от дворцовата част на Втората българска столица Велики Преслав. Та до тази светиня на българщината до 2006 г. се стигаше по живописни каменни стъпала откъм голямата сграда. Още през август 2006 г. там се появи пазач, който спираше всекиго с вик: "Не се минава, частна собственост!" Сега, три години по-късно, пътят към обещаното "просветно средище" е заграден с телена мрежа и железни врати, на които виси як катинар. Признаци на живот зад преградата не се забелязват.
Още по-скандално през 2006 г. се оказа настаняването на друго частно лице пак на 50-ина метра от средновековната "Патлейна" - но от другата страна под нея. На това място се пресичат териториите на два резервата - археологическия и природния резерват "Патлейна", пазещ очарованието на уникални растителни и животински видове. И двата резервата - според закона изключителна държавна собственост, и двата строго защитени от държавата със забрана за каквато и да било намеса, камо ли за строежи. Прокуратурата изобщо не реагира тогава на разкритията на вестника, че по неясен начин мястото е обявено за буферна зона, предоставено е в разпореждане на Министерството на горите, което пък го заменило ли, продало ли на някой си д-р Кехайов, рехабилитатор на отбора по бокс, живеещ във Варна. Нагоре по хълма докторът си купил и бивша хижа с ресторант от общината. Преди три години бе струпал купчини тухли сред килнатите табели на резерватите и според работниците, мяркащи се наоколо, се канеше да строи... конюшня. За развлечението на бъдещи туристи. Нищо, че Институтът за паметниците на културата (НИПК) е отказал да се даде терена и да се строи на него. Тогавашният нов областен управител Красимир Костов бе смаян от вестта за това и заяви, че като представител на държавата ще прекрати незабавно строителството и ще изясни случая. Явно никой нищо не е изяснявал, защото днес безобразието е набъбнало многократно. На пътя под средновековния манастир "Патлейна" е изникнал огромен палат ("чорбаджията ще прави рехабилитационен център", както казват местни хора). Прясно изписано огромно пано "Комплекс Патлейна. Хотел, ресторант, панорама" обаче издава съвсем други намерения. На съседно дърво е останала вандалски издълбана табела, в ужасяващо издупчения метал се различава надпис: "Резерват". Накъде изотзад се издигат стените вероятно на вътрешен параклис с кръст отгоре, кой знае защо ориентиран в неизвестна географска посока - така че да се вижда от пътя. От пръв поглед струпаните край него камъни са удивително еднакви с тези, които се намират в изкопите при дворцовия център долу в резервата "Велики Преслав".
Първото нещо, което посреща посетителя, е едно мръсно рошаво нещо, дрезгавият лай издава, че е куче. В близост кротко пасе пони, колкото да напомни приказките за конюшня. Отзад се вижда добре оформен курник, петел крачи напето зад мрежата. От страната на гордостта на българското културно наследство - средновековния манастир "Патлейна", се е опнала втора постройка, в която с все сила бичи гатер, пълно е със свежо обработени трупи от изсечени дървета. Стъпалата нагоре към черквата не се виждат сред храстите. По нищо не личи, че на 30-ина метра има уникален средновековен паметник. Според мълвата и този подход към черквата можело да бъде "отместен". Сред храстите като ироничен щрих стърчи избеляла табела: "Забранено брането на люляк, лалета, липов цвят и др." Какви лалета, какъв люляк, какви пет лева! Убедена съм, че и този път никой няма да се впечатли - ни прокуратура, ни друга държавна власт. Просто си имаме всесилни феодали. А онова Министерство на горите, дето е дало терена, отдавна го няма. Чудовищно притисната между две частни владения - символи на новия цивилизационен избор, изоставена от власт и държава, българската история тук е просто излишна.
Махнете НДСВ от Кръглата църква
Друг тип изненада поднася на любознателния турист знаменитата Кръгла (Златна) църква пред южната порта на втората българска столица Велики Преслав. Пак в археологически резерват, пак изключителна държавна собственост, пак строго защитена от всякаква намеса. Няма начин посетителят да направи фотоснимка на църквата, наричана перла на престолнината, без да цъфне в центъра на кадъра... един черен надгробен монумент - привидение, изникнало като от гробищата в Малашевци. Българи и чужденци се дивят или хихикат пред "чуждото тяло", поставено още през 2007 г. пред самия вход на Кръглата църква. Не й върви и на тази светиня. Зле реставрирана поначало, ту я боядисват в жълто с отенък на летни детски проблеми, ту я белват като варосан дувар. Но образът на Симеон Велики (по картината на Гюдженов) на камъка пред входа май иде в повече. Първо, изобщо не е сигурно, че църквата е свързана със Симеон, а не например със сина му Петър. И, второ, най-голямата атракция е надписът в долната част на паметника: "По инициатива на Светослав Спасов - народен представител от НДСВ." Все си мислех, че никой политик вече не може да ни изненада с нищо.
За да се постави паметник на такова място, пред знаков културно-исторически обект в национален резерват, трябва да има разрешение най-малкото от НИПК. На въпроса на ДУМА директорът на НИПК арх. Георги Угринов си спомни, че "имаше нещо, но какво беше". И нареди да се направи справка в архива на НИПК. По принцип ние нямаме против да се правят паметници на велики българи, но трябва да се види как е в случая, на какво място е, каза той. Проверката, която НИПК направи в архива си, установи наличието само на един документ - от 2003 г.: отказ да се направи дом светилище на 13 български владетели в главния парк на гр. Велики Преслав. Основание за отказа е, че не е имало архитектурно проучване за такава сграда, не е проучено мястото и НИПК не приема да се прави тя на територията на Националния историко-археологически резерват "Велики Преслав". Случаят няма общо с паметника на депутата Спасов.
Самият Светослав Спасов обясни, че през 2007 г. изпратил писмо до НИПК и оттам му отговорили, че принципно не са против, но паметникът трябва да се постави на вече проучено от археолозите място и да има определена височина и вид. Не мисля, че съм направил нещо лошо, в Преслав няма друг паметник на Симеон Велики, а добре знаете колко пари и усилия трябват, за да се направи такова нещо, каза Спасов. Вярвам за парите и усилията, приветствам желанието на г-н Спасов да премери сили със средновековния архитект и да се увековечи, заставайки на самия вход на изградената в Х век църква. Но това, което знам, е, че не може всеки в държавата да си прави, каквото реши, на територията на паметници национално богатство, пък дори и да е депутат. Впрочем Светослав Спасов още в миналия парламент напусна НДСВ, сега е съветник на Бойко Борисов. Понеже ще е трудно да заличи временните си политически пристрастия от паметника, най-редното е той да бъде преместен незабавно на друго място - напримр в прекрасния парк на града. А вече от името на ГЕРБ г-н Спасов би могъл родолюбиво да помогне да се оправи паметникът на откривателя на Кръглата църква - учителя Йордан Господинов, който безобразно е оставен да се руши с потрошена плоча на 50 крачки от нея.
И в доброто понякога има но...
И още един пример. Който ме огорчи - отнася се за учен и човек, към когото изпитвах и изпитвам и уважение, и привързаност - проф. Александър Фол. Не съм очаквала и с неговото име да се свърже нелицеприятно отношение към културно-исторически паметник - тракийското скално светилище в комплекса Бузовград, община Казанлък. Това е култово съоръжение, което във вярванията на траките е мислено като врата към отвъдното, през оформения отвор в скалата слънцето преминава единствено при залеза си в деня на лятното слънцестоене 21 юни. Светилището вероятно е използвано и като астрономическо съоръжение. През него след кончината на проф. Фол бе пръснат прахът му. Преди няколко месеца върху самата скала е поставена паметна плоча за професора, грубо и грозно залепена с цимент. Тя е направена на това тачено от местните хора място по тяхна инициатива - бивши кметове, пенсионери, членове на туристическото дружество, на ВМРО. От три години тук вече се организират събори, панаири, хората носят цветя, плодове, ражда се нова традиция. Бих сложила паметния знак в друг вид, някъде върху камък до скалата, но хората сами са го решили така, каза по този повод проф. Валерия Фол. Не може да бъдат упреквани хората за почитта им, случаят само показва колко малко и недостатъчно по принцип българинът познава закона и начините за използване на културното наследство, без да се нарушава опазването му. А и напомня, че прекрасната практика да се поставя паметен знак за откривателя на знаков паметник или за човек, свързал живота си с него, в България е безкрайна рядкост. Жалко. Но всъщност откривателите на археологическите светини у нас никой не ги пита за нищо, когато се прави реставрация или възстановка. Да си спомним жалката история с гробницата в Александрово, дуварите в Плиска - едно ли е, две ли са.
ГЕРБ връща слободията за крадените от иманяри ценности
Това, което видях при "Патлейна" и Кръглата църква от Х век, се случва в пълно нарушение на ясните правила, очертани и в предишния Закон за паметниците на културата и музеите, и в действащия нов Закон за културното наследство. Дори при действащи закони сме свидетели как археологът Николай Овчаров разнася по джобовете си от Кърджали до софийския клуб на БТА дарени от някого иманярски предмети, напоследък дори дарява находки на отец Саръев, като да са му бащиния. А какво ще стане, ако правила изобщо няма? В последните дни пак се вихрят познатите и втръснали на всички от 10 години насам спорове около законодателството за културно-историческото наследство на България. Новият Закон за културното наследство бе приет през март т.г. с големи перипетии, изработен по инициатива на Нина Чилова. Самата тя бе наричана как ли не, а зад съпротивата стоеше ясен кръг от хора - които не желаят да има правила за придобиване на крадени от иманяри археологически находки. И в момента противниците на закона се наежват при думата крадени. Но нека кажем ясно - всичко, изровено от иманяри, е кражба. Кражба на културно наследство от нацията. При цялото наличие на наистина недоработени текстове, новият закон наложи най-сетне цивилизовани правила за контрол и опазване на археологическите ценности. При това - доста по-меки от тези в съседните нам Турция и Гърция, които имат същото богато историческо наследство като нас. Законът постанови само онези културни ценности, които имат високия ранг на национално богатство, да подлежат на регистрация, а колекционерите, които имат такива предмети, да докажат как са ги придобили. Ако предметите са иманярски и не може да се докаже произходът им, колекционерите продължават да ги държат при себе си, но не могат да ги продават без разрешение от държавата, която има правото при обявен търг за тях, да ги купи първа по цената, определена от държателите им. Сходна е практиката в цяла Европа, никъде няма безконтролно владение и износ на крадени антики. Това е и първият ни закон, който регламентира антиквариата, търговете и аукционите.
Странно е, че сред първите законопроекти в новото НС са внесени два за промяна на Закона за културното наследство - при това внесени в един и същи ден (27 август) от едни и същи двама депутати от ГЕРБ, юристи от Варна. Предлага се контролните функции за опазване на наследството да се отнемат от НИПК и да преминат към Министерството на културата. Има замисъл да се върне старата практика на регионалните контрольори. Лошото е, че с половин ред текст между другото се предвижда вместо с официален документ колекционерите да доказват произхода на антиките национално богатство с какъв да е документ. Т.е. пишеш на хвърчащ лист, че си купил златен тракийски нагръдник от някой си Филистер Филистеров, подписваш се и това е достатъчно, за да бъдеш обявен за собственик на антиката. Нека някой докаже после, че не си добросъвестен купувач. Това означава, че всъщност отпада всякакво доказване на произхода на предмета.
Апартамент или кола да си купи човек, доказва това с държавен нотариален акт и с документи, заверени от нотариус, или пък с куп подписи на КАТ. А археологическите ценности с ранг на национално богатство ще се придобиват като кило домати на пазара. Това щяло да облекчи регистрацията, иначе колекционерите нямало да обявят антиките, щели да ги укрият и да ги изнесат в чужбина, да бламират целия закон. А ако им дадем да са собственици на краденото, изведнаж стават негови спасители, щото иначе иманяри и прекупвачи щели да го изнесат зад граница.
Нещата са прозрачни. Тъкмо ГЕРБ, който се бие в гърдите, че върви срещу беззаконията и корупцията, прави услуга на една от най-мощните мафии у нас - търгуващата на черно с културни ценности. Това обезсмисля регистрирането на находките, отнема от държавата възможността за контрол над иманярските предмети и въдворява пълна слободия за колекционерите. Май че ще станем единствената държава в Европа без правила за контрол и опазване на културното наследство. Нещо повече - изискването за официален документ се отменя не само за първата еднократна регистрация на антиките. То се отменя изобщо - като амнистия и за всички ценности национално богатство, които тепърва ще бъдат отмъкнати от иманяри, ще минат през прекупвачите и ще станат нечия частна собственост! А ако се очаква, че в устрема си към тази цел мафията може да блокира закона, това означава, че в България тя е всесилна и тя управлява. Иманярите крадат от нацията (от мен, от вас, от всеки българин) историческото му наследство. Всяка ценност, изровена от тях, не може да бъде нито проучена, нито анализирана, тя губи цялата си стойност като познание за историята ни и се превръща в красиво стъкълце в нечия витрина. Но през нея се въртят и дори се перат огромни пари. А разрушените археологически обекти са погубени завинаги. 300 000 иманяри се препитават от това, стотина колекционери се обогатяват. Но някой попита ли останалите 7 милиона българи дали сме съгласни? Кой се страхува от референдум по този голям за нацията и за културния туризъм въпрос?
http://www.e-trud.tk/
