Автор Тема: За силата на котката  (Прочетена 48878 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Bell

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #15 -: Май 23, 2007, 16:13:37 pm »
Еее, smurf, не мога да се съглася с твоето твърдение. Имам голям опит с котки и кучета и съм установила, че всяко индивидче си има собствен характер и при кучетата и при котките!

Ако тръгна да ти обяснявам колко е неповторим и привързан към семейството (а не къщата) моя котарак, ще си кажеш, че се прехласвам и преувеличавам. :-*




Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: За силата на котката
« Отговор #16 -: Май 26, 2007, 21:46:30 pm »
По - принцип болшинството от котките са загадъчни, потайни, недоверчиви, злобни понякога (има го и този момент, хайде да не си кривим душата, погледнете по - масово не само на вашия любимец). Докато кучетата изпитват силна любов и привързаност, затова и лафа е да обичаш като куче, безрезервно, на всяка цена, ти го биеш, смилаш го от бой, хвърляш го по - мебелите (и такива неща съм виждал), а то после като те види пак върти опашка и като мине време забравя и пак те гледа без да се откъсва от теб.
 Сега няма смисъл да обръщаме темата в това кои са по - добри (каквото и да изначава това) -  котките или кучетата, но определено си личи, че кучетата са от Земята. Тази огромна любов на която са способни няма откъде другаде да дойде. Докато отрицателните качества на котките, които са най - присъщи за тях, те си ги имат именно защото не са от земен произход, така виждам нещата. Не казвам, че кучетата са перфектни и те си имат слабости (сега не се сещам за нито една ;) ), но просто тази тяхна любов компенсира всичко.
 
 Предпочитам куче пред котка, котката няма как да се разлае когато крадец влезе у вас, няма да откъсне парче от него и да събуди съседите. Няма как да изведеш котката на каишка в парка и да зарибяваш мадамите, само давам примери. Но от друга страна можеш да си хвърляш котката от 7 - я етаж и да я гледаш как се приземява на крака, върху минувачите, само давам примери хехехе ;)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Спорт-Здраве

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #17 -: Май 28, 2007, 00:21:17 am »
Да,в Традицията кучето се свързва със света на одвъдното,със смъртта.Нека редом с Анубис да не забравяме и Цербер.Негов повелител е Плутон,властелин на подземния свят(било то като подземното или отвъдното).

В нашата Траддиция кучето се свързва и с посмъртното бдение.Духът на погребано куче ще пази селото от врагове.

И аз съм съгласен,че кучето е същество родом от тук,Земята.Може би смъртта,както ни е известна,също е характерна само за тук?

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re: За силата на котката
« Отговор #18 -: Май 28, 2007, 18:35:48 pm »
И все пак темата е за силата на котката :)
Така че направо да задам едно - две въпросчета.
Можете ли да отречете, че в котките няма нещо "странно", което просто ви привлича ?!
Не ви ли се е случвало някоя котка (дори и вашата) просто да ви игнорира ? Да върви напред, преструвайки се че не ви чува, продължавайки да върви с своето поведение, граничещо с наглост ?
Незнам, аз просто ги усещам тези неща в котките.

Незнам дали ще ми се смеете, но понякога ми се е струвало, че котките и кучетата могат да "чуват" нашите мисли  :P
Немога да го обясня точно, следващият път, когато имам контакт с тези "особи" :) ще се пробвам да запомня усещането което имам.

Неактивен Gabaro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 245
  • Джангър тайфа "Тенеке ханъм"
Re: За силата на котката
« Отговор #19 -: Май 29, 2007, 16:26:39 pm »
Аз котка нямам. :(  НО:
Имам един приятел - голям коткоман :D имаше една котка, която хипнотизираше гълъби с поглед. Гледаше ги странно и гълъба не мърда, просто блокира и котката отива и си го лапва.
Така че, тези животни определено са доста силни. Винаги съм ги усещал като "виждащи" в сравнение с останалите животни. Усещат кога нещо се променя, има намеса някаква или просто не е наред.
[/U

Спорт-Здраве

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #20 -: Май 29, 2007, 16:58:35 pm »
А аз хич не харесвам котки...С тях просто не се понасяме и в очите им чета крайно напрежение.Никога не се задържат ...или бягат с моето приближаване,или ако сме в апартамент се крият,докато не си тръгна или ми съскат,ако са в "безизходица".

За сметка на това кучетата ги привличам като магнит и нямаме откъсване едни от други  :---

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: За силата на котката
« Отговор #22 -: Юни 01, 2007, 19:35:07 pm »
Аз по - принцип нямам проблеми нито с котките, нито с кучетата. Но на котките по - бързо им омръзва да ги галиш и мачкаш. Също така постоянно скитосват и търсят нещо, само те си знаят какво.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Mystic

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 169
Re: За силата на котката
« Отговор #23 -: Юни 02, 2007, 14:09:04 pm »
И аз обичам и предпочитам повече кучетата пред котките.Котката наистина е егоист и то в огромна степен.Омилква се около теб като е гладна,нахрани ли се не можеш да я намериш след това.Ако извикаш кучето ще дойде и можеш да си го галиш колкото си искаш,докато котката ще дойде само ако тя иска.
Не мога да отрека обаче от лични наблюдения,че и кучето и котката забелязват незабележимите присъстващи.
Котката на моята приятелка много ме обича,по свой си начин де и десетки пъти се е случвало,когато аз усетя някакво присъствие и тя да реагира в същия момент.Застава на едно място лекао приклекнала и гледа втренчено,а в същото време се е наежила.Много обичаше да ми спи в краката тва коте.А кучетата ги обожавам,те просто са невероятни с предаността си и любовта,която изпитват към стопаните си.От всички породи най-голямата слабост изпитвам към кокершпаньолите,такива душички са само.Имех един,но умря от епилепсия. :(

Bell

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #24 -: Юни 02, 2007, 14:49:36 pm »
Ако слагате котките и кучетата под общ знаменател и стереотип за вида им и по това преценявате едва ли не дали натурата им е от добро или зло естествето и съответно по това преценявате от къде са дошли, то тогава как си обяснявате изключенията?

Да, уж няма смисъл да говорим за частни случаи, а трябва да обсъждаме повечето...но не съм съгласна. Масата не прави изключението по-маловажно, в такъв случай и ние като хора с по-особени интереси сме изключение от масата, но това не ни омаловажава като индивиди и личности нали?  :)

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re: За силата на котката
« Отговор #25 -: Юни 02, 2007, 16:51:01 pm »
Ами аз не съм чел нищо и мога да споделя само личния си опит, който не е особено голям. Със сигурност котките и кучетата имат различна психика. Със сигурност котките са по-мистичните, а кучетата - по-земните. Кучето лесно се привързва и едва ли не отдава живота на стопанина си, докато котката винаги има голямо достойнство и независимост. Тя е прикрита и не показва колко е умна. Може би затова се води, че кучето е по-умно. Трудно е да се сравняват по интелигентност след като имат различна стратегия към живота. Шегувал съм се с приятели, че имам "дарбата" да познавам по очите коя котка е умна :). Всъщност не знам дали това е така, но определено имат развита индивидуалност и са ралични. Интересно е, че повечето хора си харесват едно от двете животни спрямо собствените си разбирания за живота. Вероятно приемането и на двата вида е показател за по-дълбоко разбиране. Излизане от рамките на - "мен това ми харесва"...

Дали споделят кармата ни... Ми смешно е да се чудим, след като заради хората почти не останаха животни. Но ти разбира се питаш за по-специфични неща, които са повече в сферата на догадките. Лазарев има книги за кармата, може би той е писал нещо... казва, че виждал тези структури. Иначе теоритично... наистина е странна случката. Но ако два месеца е стояло единствено в апартамент, гледайки стени наоколо...

Мен също ме е интересувало дали животните се прераждат. И съм виждал... материал по темата... Струва ми се, че човекът има невероятната склонност да изгражда самочувстието си на нещо, унижавайки това около него, дори и това пак да е човек. Тъй че, гледайки очите на някое от по-развитите животни от семействата на котките, кучетата, приматите... вярвам, че те не са толкова по-различни от нас и ако приемем, че ние се прераждаме, то трябва да приемем, че и те го правят. За знание, не можем да говорим, след като нямаме очи да видим нито тях, нито себе си. Само някой да не започне да навира книги, както навремето са навирали Библията...

Дори ще кажа още нещо, у много животни в очите се чете повече съзнателност отколкото доста голяма част от хората. Примерно очите на лъв или вълк... в тях има много сила, одухотвореност и разбиране. Хорус, хората също си имат колективна карма, но това не отрича индивидуалната, нали? Вярно, животните нямат свободна воля, но такива са и извънземните. Това не означава, че и те не се развиват и трупат опит. Тъй че - де е логиката да нямат и те душа която се преражда?

Явно психиката, че човек е "над" няма да се поправи скоро. Това непрекъснато степенуване, личи във всичко което се говори, особено пък в тоя форум. Всички проявления произлизат от Едно нещо, и няма над, и няма под, защото ако съществуваше нещо по-съвършено от друго, то би обезсмисло предишното. Представата за линейната еволюция на Дарвин все още стои в психиката. От нея следва, че човекът е най-висшето същество... на Земята. И търсейки достойна цел за себе си той тръгна към Космоса. А самият Космос е тук, просто ценностната система е развита зле, за да го види. Трябват й химери, нещо ново, но проблемът е, че тя не е разбрала старото, тъй че и в новото, пак само със старото ще се сблъска.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Anamilk

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #26 -: Юни 02, 2007, 21:28:12 pm »
Iti, хареса ми не само какво си написал, но и как пишеш. Благодаря ти.
Понякога имам усещането , че аз и котето, което си отиде, сме едно цяло. Не си въобразявам нищо, но силната ни връзка явно още съществува. Горе в първия си постинг съм пропуснала да спомена нещо интересно - когато в автобуса пътувахме към ветеринарната клиника, седнахме на едни от многото празни места. На облегалката пред нас с черни букви на латиница бе изписано името на нашето коте, като накрая линията бе завита като дяволска опашка. Само се спогледахме. Да беше само сънят ми, а то...
Никога не съм била особено привързана към кучетата, макар че те много ме харесват.
"Дяволското" у котката и странното й поведение, изразяващо се в безразличие, умилкване и дори нападателност се дължи на това, че тя е същество, свързано с Луната. И затова не вие срещу нея, както някои животни от род Canis, а я гледа в очите. А Луната е женското начало, анимата.

Bell

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #27 -: Юни 03, 2007, 02:15:16 am »
iti, и на мен много ми хареса какво си написал, почувствах го близко!

Само би ли обяснил какво имаш предвид като казваш, че животните нямат свободна воля?

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re: За силата на котката
« Отговор #28 -: Юни 04, 2007, 12:50:12 pm »
"Дяволско същество" са нарекли котката, само хората които са си изпатили от нея. Познавам мнозина които я ненавиждат и съм виждал, че то е взаимно. Тя много добре разбира отношението на другия към нея. Някои хора просто не могат да приемат характера й, защото той е в конфликт с техния собствен. Много по-лесно е да приемат кучето, защото както и да постъпват с него, то се радва и ги обича. А в характера на котката няма нищо неествествено и ненормално. Човешкият характер е този който е способен да се изкриви и изроди заради свободната му воля. Свободната воля е в устройството на мозъка. Другото е това което наричаме инстинк, който е заложената програма. Животното не може да я промени.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Bell

  • Гост
Re: За силата на котката
« Отговор #29 -: Юни 05, 2007, 18:52:13 pm »
Не мисля, че животните нямат свободна воля, просто е по-ограничена в сравнение с нашата, защото и мозъка им е устроен по-ограничено. Не можем да правим директно сравнение, но ако се вгледаш в микрокосмоса на едно животно ще видиш, че има свободна воля и, че не всичко е породено от инстинкт! Това е като да кажеш, че няма разлика между животното и един робот освен на биологично и техническо ниво... :-X

Със същата логика може да се каже, че и човека живее по заложена програма, ако се вгледаш масово в живота на хората - как протича...общо взето поведението, мечтите, стремежите на човечеството са породени все от инстинкти - инстинк за самосъхранение, възпроизвеждане, доминиране и тн. ... Това не значи, че нямаме свободна воля...но за да сме по-малко зависими от природата, която ни обвързва с тая земя и с инстинктите, които и дължим, то съзнанието и самосъзнанието трябва да се развият все повече...

Надявам се ми схващаш мисълта и от малкото, което казах, но в момента не ми се изпада в многословие...но ако е нужно ще развия тезата си :)



 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27