Да дам друг уклон.
Ние разглеждаме душата, като някакво Аз, напоследък излязоха много книги като гледам. Докато съществува Вселената нищо не се губи, но това е различно. Въпроса е дали тази душа е един субект, който през живота си като душа изживява различни материални животи. Или това е просто друг тип материя, която живее в човешкото тяло.. Дали субстанцията е един осъзнаващ се огранизъм, който чрез материалните си превъплащение се стреми да достигне крайната си, точка, а именно сливането. Дори, това да е така, в тази крайна точка, тази душа би трябвало да престане да съществува, и да се осъзнава. А и кой може да докаже, че сзнанието е присъщо на душата, а не на мозъка?
Обективно погледнато, трябва да се доверим и повярваме на четеното по темата,например за регресивната хипноза. Какво друго доказателство от това и частни твърдение, имаме?
Ами ако въпросът за душата е просто едно неправилно тълкуване на древните идеи, ако е един способ да притъпим страха си то смъртта?
Незнам, на фона на това, да загубиш индивидуалност и да престанеш да бъдеш личност, не звучи много съблазнително сливането или нирваната.Но може би когато си достатъчно пораснал за този момент въпрос ще бъде безпредметен и желан. Вид еволюция. Дори си мисля, че нирвана би трябвало да се тълкува, като край на всякакво осъзнато съществуване.
Но ето какво казала Ванга:
„Нали ти казах, тялото, като умира, гние и всичко живо, като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние. Говорите за прераждане. Какво е това, аз не знам. Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т. н. Ето така е висшето. Това е душата.”
Все пак тя говори, за нещо, което не гние, а остава. Но сравнението и е трудно да бъде разтълкувано. Все пак не се разбира, дали личността се запазва, дали това, нещо, което не гние е нещо осъзнаващо се, или просто субстанция, която периодично според някакъв закон се вмъква в материална одежда. Като явно натрупаната информация остава.
А ето пък нещо философско:
ЛИ ДЗЪ: Защо да имат нещо против? Смъртта е толкова естествена, колкото и животът. Освен това умрелият не е изгубен. Не. Напротив. На умрелия вече нищо лошо не може да му се случи.
КИР СПИТАМА: Ще се прероди ли духът му?
ЛИ ДЗЪ: Прахът без съмнение ще се съедини отново.Но може би не това имаш предвид под “прераждане”.