Степените на посветеност на Душата

[Fiery]

                                               
Степените на посветеност на Душата, визират разширението на съзнанието ни, така че до физическия ни мозък да достига осъзната информация от по-висшите измерения, която не е достъпна за петте ни физически сетива.
Постепенно, в хода на еволюцията, ние ще ставаме съзнателни в тези шест фини полета, точно по същия начин, по който на този етап от общото ни развитие сме съзнателни в първото - физическото поле. Нещо повече. При приемането на всяка една от седемте степени на посветеност душата е вече не само съзнателна, но и способна да упражнява първоначално частичен, а в хода на развитието си и все по-цялостен контрол над типа им материя, в съответствие със законите, които ги управляват.
Известно е че, от дълбока древност и до днес, в затворени и тайни общества се провеждат церемонии, посредством които техните членове биват посветени - до определена степен, в тайните знания, ревниво опазвани  от тези общества. За какво точно става дума, на широката общественост не е известно - именно поради строгото съхраняване на тайната, свързана с всичко, което касае дейността и целите на тези групи. Но, при определяне нивото на готовност конкретен индивид, членуващ в тях, да бъде подготвен и да приеме някаква степен на посветеност, решаваща роля играе преценката на водача /или водачите/ му. Което от своя страна предполага известен субективизъм.
Моето разбиране за това понятие,  има много по-дълбок духовен смисъл и, за да може да се осмисли още по-пълно, е необходимо да сме придобили поне принципни познания за телата, т. е. енергийните нива, от които сме изградени, и които обитаваме. Темата за строежа на човека е многообхватна и сложна за изразяване в кратка форма, но е необходимо, поне бегло, да се спра на нея, за да мога да изложа познанията си за самите посвещения.
За въплътения и пребиваващ на Земята във физическо тяло индивид тези тела, изграждащи троичната му аура, съответно са три - физическо плюс етерно, астрално и умствено (ментално). Тези три проводника предоставят на въплътената душа подходящи за обитаване форми за проявление в трите свята - физическия, астралния и менталния, които представляват телата на планетарния Логос. Те, както и четирите ни висши тела, а и цялата Вселена, в съответствие със степента на вибрация на материята, от която са изградени, от своя страна се делят на седем поднива. Душата, която представлява проявление и проводник на духа, също е “облечена” в троично тяло - това е т. нар. каузално (причинно) тяло. В източната философия трите слоя на каузалното тяло са наречени Атма, Будхи и Манас - дух, материя и съзнание (разум).
Посвещенията, които разглеждаме, касаят именно душата и каузалното тяло. Противно на представата ни за ритуали и церемониалност, тези духовни израствания представляват нещо съвсем различно - мистериозно и съкровено. За човека във физическо тяло те са общо четири и бележат етапи от духовното му развитие и изкачване по еволюционната спирала.
Самият процес - най-общо казано - се свежда до индуцирането на каузалното тяло на душата, чрез насочване и провеждане през него на определен лъчев тип енергия, като по този начин способността му да провежда високите енергии от по-фините нива към троичната личност рязко нараства. Осъществява се във висшите поднива на менталния свят /до трето посвещение/, под наблюдението и чрез съдействието на Учителите, а при протичането му будното съзнание на посвещавания е изключено - т. е. човекът или спи, или е в състояние на медитация.
Важно за всички нас е да осъзнаем, че връзката между фините полета на съществуването ни и физическото измерение е двупосочна - т. е. импулсите текат както отгоре надолу, така и обратно. Както от духа, през душата - към личността, така и от личността - през душата, към духа.  В този смисъл, когато човекът във въплъщение - чрез начина си на живот, мислене и емоционални реакции, е разширил аурата си, повишавайки  вибрациите на трите съставляващи я носители, именно това вътрешно сияние, тези повишени вибрации, които няма начин да бъдат симулирани, подават към душата импулса, че конкретната личност е подготвила троичното си тяло да понася и провежда по-фини и с по-голяма степен на вибрация енергии. Готовността му за посвещение, както сами разбирате, вече не подлежи на субективната преценка на която и да било личност, тъй като бива демонстрирана - по неподлежащ на съмнение и оспорване начин, от самия него.
Личността, излъчена от душата и въплътена на Земята за натрупване на опит и израстване, е подала недвусмислен сигнал, че е готова да възприеме, проведе и заземи висшите духовни импулси, идващи от Създателя. Изминат е дълъг и труден отрязък от пътя на тази душа към съвършенството. На Земята още една личност е демонстрирала готовност да бъде включена активно във веригата на духовната Йерархия. Запалена е още една лампичка, към която да потече божественият импулс, за да освети живота на всички ни.

*   *   *
В християнските традиции четирите посвещения - тези степени на нашето развитие, през които преминаваме, подчинявайки се на законите за кармата и прераждането, са описани, макар и символично, в Новия завет. Това са: Рождество; Кръщение; Преображение и Разпъване на кръст. Следващите посвещения, които се приемат от Учителите и духовно напредналите са: Възкресение; Възнесение и Завръщане при Отца.
Посвещенията, тази символична форма на възкачване на душата по пътя на завръщането ú при Отца, нямат нищо общо с представата ни за изкачване по стълбата на обществената или служебната йерархия. Човешкият ни стремеж за издигане - в материален план, е продиктуван от материалистичните ни въжделения - за пари, власт, относителна свобода и възможност да доминираме над другите.  Все желания, продиктувани от интересите на отделната личност - обособена и самоизолирала се от останалите. Духовният ни стремеж за извисяване в същността си е продиктуван от импулса да служим  и идва от самата душа.
За да може всеки от нас да възприеме този импулс, който помита егоизма и алчността и дава път на алтруизма и съпричастното ни отношение към всяка форма на живот, населяваща планетата ни, е необходимо да съумеем да изградим енергиен мост - своеобразен канал за връзка с душата ни, по който да изпратим сигнала, че сме готови да приемем посвещение.
 На изток наричат този канал антакарана. В същността си представлява енергийна нишка, която, в съответствие с вътрешното ни развитие, все повече се разширява и укрепва. По този енергиен канал, все по мощно и осезаемо от конкретната личност, започва да тече енергията на висшата ни същност. Човекът, съумял да прокара дори и най-тънката нишка, започва все по-ясно да долавя нейните послания. И именно от този знаменателен момент нататък той преминава от символичната Пътека на изпитанията към пътя, водещ към посвещенията. С всеки изминат етап от живота си той все повече се превръща в личност, насочвана, подпомагана и подчиняваща се на плановете и стремежите на собствената си душа. Душата ни, която винаги, във всеки един миг от нашето съществуване - независимо дали го осъзнаваме, е в директно съприкосновение с Бог.
Постоянно изменящите се планетарни условия и прииждането на обновяващи енергии към планетата ни създават условия за небивал до сега напредък и приближаване към Портала на посвещенията на милиони човешки същества. На физическо ниво всички ние усещаме промените чрез състоянията на организма си. Временния дискомфорт, до който води протичането на тези високи енергии през телата ни, много наподобява на различни болестни симптоми, което плаши доста хора. Затова споделям тези свои познания с вас. За да узнаете, че много от нас сега навлизат в своя “духовен пубертет”. Един етап от развитието ни, който си има своите неудобства и трудности, но който е неизбежен и просто трябва да се премине.

[Fiery]

ПЪРВО ПОСВЕЩЕНИЕ - РОЖДЕСТВО

Ако сравним етапите от духовното развитие на човека със степените на образованост, то Посвещенията биха съответствали на висшето образование. За да навлезем в учебните зали на университетите, ние трябва да придобием съответните знания, преминавайки през началното, основното и средното образование. Едва тогава, вече придобили основни познания в различните области на естествените и точните науки, ние се насочваме към конкретна област на досегашното човешко познание и продължаваме образованието си в някое от многобройните висши учебни заведения. Разликата между светската и духовната степен на познание се състои в това, че при духовното си развитие всички - без изключение - продължаваме нагоре и, рано или късно, влизаме в учебните зали на Неостаряващата Мъдрост.
Нишката на Ариадна, която води всеки от нас през сложния лабиринт на духовното познание, е принципът на аналогията. Всяка, дори и минимална степен на познание, вече може да служи за ориентир и средство за съпоставяне, чрез което да възприемем и усвоим новата информация. Представете си едно новородено бебе. Душата му, завърнала се на Земята чрез поредното въплъщение, попада в един напълно непознат свят, при съвсем различни условия. На всичко отгоре и тялото, което е връзката ú с този свят на най-плътната материя, също е ново, неразвито и трогателно безпомощно. Първите седем години от живота душата посвещава на неговото овладяване и поставяне под контрол. Следващите два седемгодишни цикъла са посветени на овладяването на астралния и менталния носител. И едва след като се е научил да ги управлява, човек вече може пълноценно да ги използва, да опознава заобикалящия го променен и нов за него свят и - в крайна сметка - да трупа нов и полезен опит. 
Подобни етапи на развитие - но вече с много по-голяма амплитуда, в много по-разширен смисъл,  ние преминаваме и по пътя на цялостното си духовно усъвършенстване. Принципът на повторенията - отново на същия етап, но на по-високата извивка на спиралата, е основополагащ и е заложен в основата на развитието на Вселената и Живота. Трите Посвещения, които в основата си наподобяват овладяването на трите ни тела  в рамките на един живот, и през които всеки от нас трябва да премине, бележат степента на контрол постигнат от страна на душата над низшите ú носители.
Първо посвещение се приема тогава, когато душата съумее на установи окончателен контрол над физическото тяло. Това означава, че човек трябва да успее да превъзмогне всички изкушения и пристрастености, които най-плътният му носител издига като препятствия. Т. нар. “грехове на плътта” - пиянство, лакомия, сексуални апетити, вече не трябва да господстват. В Новия завет тези изкушения символично са представени чрез първото предложение, което сатаната прави на Христос, отвеждайки го в пустинята. Пустинята, където човек остава сам със себе си и никой, освен собствената му душа, не може да го изведе оттам. Тази устойчивост спрямо непрестанните претенции на тялото всеки от нас е изграждал бавно, постепенно и с много труд, в продължение на безброй животи. В днешни времена променените условия за съществуване на планетата вече не налагат необходимостта да се концентрираме изцяло върху начините за физическо оцеляване. Отдавна сме напуснали пещерите, климатът е много по-благоприятен, храната, облеклото и подслона се осигуряват с много по-малко физически усилия. И ако, към този момент, по света все още има много гладни, зле облечени и останали без подслон хора, то това се дължи на прекомерните амбиции и желания на нищожно малка част от човечеството. Не е далеч времето, когато еволюцията ще принуди тази шепа “господстващи” или да се промени, или ще ú бъде отнета възможността да се връща за въплъщение точно тук - на тази планета. Не поради налагането на висша воля, което би нарушило Закона за свободната воля и избор. А поради това, че в резултат на стремежа и усилията на останалата част от човечеството, планетарните условия за живот ще са променени. В условията на повишени вибрации на телата на планетарния Логос душите на ориентираните към егоизма, злобата и алчността, просто няма да могат да съществуват. Премахването на мизерията, болестите и всички други неблагоприятни условия е в наши ръце. Което е пряк стимул за духовно развитие и усъвършенстване.
Облекчените условия за физическо съществуване (в планетарен мащаб) говорят за факта, че вече голяма част от човечеството е преминала през първо посвещение. До голяма степен е усвоен един важен урок. Вече сме пораснали, преминали сме “първите седем години” и можем да продължим нагоре.
В Планинската си проповед (Матей. Гл. 5-7) Христос изрича: . . . “и лявата ръка да не знае какво прави дясната”. До определено ниво на развитието ни съществува прекъсване на съзнанието (при преходите ни в Тънкия свят по време на сън, молитва или медитация) и физическия мозък не регистрира в будното съзнание дейността и подвизите на духовната ни същност във висшите светове. В действителност повечето от хората, приели първо посвещение, нямат ясната представа, че вече са преминали през него. За това събитие обаче ни се дават косвени знаци. За този значим етап от развитието ни Тибетеца казва: “отделният посветен, който приема това посвещение, осъзнава големи промени в отношението към себе си, към събратята си, към обстоятелствата и към начина, по който си обяснява събитията в живота. Посветеният има нова ориентация към живота и забелязва един нов мисловен свят”.
Белезите, подсказващи, че отделният индивид е преминал през Рождество, са все по нарастващата любов, състрадание и съпричастност, които посветеният проявява към всяка форма на живот. Нараства и стремежът към  повече духовно знание. Без значение дали изповядва дадена религия, а и не е задължително да е религиозен в традиционния смисъл на думата, такъв човек се изпълва с една нова духовност. Чувството за отговорност нараства, а импулсът да се служи и помага на събратята става все по-мощен. Осъществило се е рождеството на Христос в пещерата на сърцето.  

ВТОРО ПОСВЕЩЕНИЕ - КРЪЩЕНИЕ

Етапът от духовното ни развитие, наричан Второ посвещение, също символично и кратко е описан в Новия завет. Това е изкушението, на което сатаната подлага Христос, предлагайки му всички материални богатства на света. На изпитание е подложен най-трудният за покоряване и поставяне под контрол аспект от човешката ни природа - желанието. За помощ при овладяване на главния източник на всичките му страдания конкретният индивид може да разчита основно на самия себе си - на  целия си досегашен житейски опит. Опит, натрупан в продължение на неизброим низ от животи.
Следвайки принципа на повторенията, ние преминаваме през този труден етап във всеки отделен живот. Наричан “криза на юношеството”, той обхваща вторите седем години - от 7-мата до 14-тата, и съвпада с пубертета и половото съзряване. През този втори седемгодишен период душата за пореден път се учи да овладява и поставя под контрол емоционалния си носител - астралното тяло. В тази възраст развитието на разума и логичното мислене все още са в зачатък. Главната движеща сила при реакциите ни в различните ситуации, както и при взимането на решения, са нашите желания и емоции.
Приемането на второ посвещение е подобно на този седемгодишен период, но вече в много по-разширен смисъл. Този етап бележи овладяването, от страна на душата, на емоционалното тяло и окончателното му поставяне под контрол. Тежката битка е завършила. Урокът е научен. Предстои обаче един дълъг период на потвърждаване на наученото и усъвършенстване.  Ако отново си послужим с принципа на аналогията, можем да намерим безброй примери от всекидневния си живот, които да ни помогнат да вникнем с по-голяма лекота в науката за посвещенията. Да вземем за пример отново един студент - по медицина например. За да получи необходимите знания, той пет години изучава обща медицина. Следват държавните изпити, след това специализация, а след това практика, трупане на опит и непрекъснато самоусъвършенстване, в крак с постоянните новости в тази област. Позволи ли си да спре за миг, той вече изостава.
За да преминем през това тежко изпитание, наречено второ посвещение, е нужно да се научим да жертваме личните си желания - за благополучие, власт, контрол над другите. Да съумеем да поставим общите интереси над личните, осъзнавайки, че добро е само онова, което полезно за всички. На този етап от човешката еволюция това изпитание е най-трудното и тежкото за преодоляване. Остатъците от атлантския тип съзнание, поради които основна част от човечеството е все още фокусирана в емоциите и желанията, трябва бавно и трудно да бъдат трансформирани. Ето защо преминаването през второ посвещение е задача на цялата Пета коренна раса.
Периодът между първо и второ посвещение е най-дългият и за мнозина е времето на най-големи трудности. Характерното за хората, които изминават тази отсечка от индивидуалното си развитие, е все по-нарастващият интерес към духовни знания. Значително се развива стремежът да се мисли (вместо да се чувства), да се знае, както и да се споделят и прилагат тези знания. Нараства чувството за лична отговорност, човек изоставя пасивността и става значително по-активен в мислите и действията си. Той вече до голяма степен е осъзнал, че причината за бедите и нещастията му се коренят в собственото му минало. Дори и да не е чувал за закона за кармата и прераждането, дори и да не проявява видим интерес към източната философия, теософията и езотериката, той интуитивно разбира, че животът - като цяло, и неговата лична съдба - в частност, се управляват от неумолими и безпристрастни космични закони.
Второ посвещение е свързано с центъра на сърцето - четвърта чакра. В този център се влива нишката на живота - енергийният канал, по който към въплътения човек тече енергията на Йерархията, преминавайки през собствената му душа. Поради това, че в по-голямата си част човечеството е готово да премине през този общ етап от развитието ни, Йерархията изпраща все по-мощни импулси за събуждането и развитието му - към тези които имат вътрешната готовност да ги приемат. На физическо ниво отделният индивид реагира с характерни телесни симптоми, които проявявайки се плашат доста хора.
Изхождайки от личните си наблюдения смея да обобщя, че тези конкретни усещания се изразяват чрез лека аритмия, стягане, пробождане в сърдечната област и дори изтръпване на лявата ръка. Характерното при тях е, че при медицински преглед не се регистрират никакви функционални или физиологични отклонения, което доста озадачава специалистите. В такива случаи лекарското заключение обикновено е - “оплакването е на нервна почва”. Което в най-грубата си същност не е далеч от истината. Освен тези чисто физически усещания хората, които все повече се приближават към второ посвещение забелязват, че значително нараства степента им на интуитивно възприятие.  Някои от тях развиват свръхсетивни възприятия в определена степен - започват да виждат аурата на растенията и дори на събеседниците си, долавят мислите и настроенията им, сънуват пророчески сънища.
Самото събитие - приемането на второ освещение - се регистрира в мозъка по някакъв начин. Най-често под формата на ярък, запомнящ се сън, но често човекът не е в състояние да го разтълкува и поради това не му обръща особено внимание. Въпреки това той не се изтрива от паметта му. Поне до момента, когато по един или друг начин не разбере чрез будното си съзнание неговия смисъл. За това може да му помогне разговор с друг човек, прочит на определена книга или някакво друго “случайно” събитие. Но винаги под такава форма, че в него не остава никакво съмнение за какво точно става дума.
Всички ние имаме право да узнаем на какво ниво от развитието си се намираме. Вътрешното ни израстване обаче вече не ни позволява да се изпълваме с излишна гордост или чувство за превъзходство по отношение на останалите. Вече интуитивно разбираме, че поемаме по-голяма отговорност - за личната си съдба и за съдбата на човечеството. Когато аз имам радостта да срещна такива хора, обичам да им казвам: “Добре дошли в отбора”.

[Fiery]

ТРЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ - ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Най-трудният и продължителен период за нас е времето между първо и второ посвещение. Веднъж преминал през Кръщение човек напредва бързо и е възможно да приеме трето и четвърто посвещение в същия живот. Тази степен на развитие, наречена символично Преображение, бележи постигнатия от страна на душата контрол над умствения носител. На него съответства периода  от 14-тата до 21-та година, когато човек развива и започва все по-пълноценно да използва менталното си тяло. Приблизително до двадесет и една годишна възраст чакрите достигат степента си на развитие, достигната в предишното въплъщение. Завършил е “преговора” върху уроците, научени през предишните му животи и от този момент нататък започва работата за натрупване на нови знания и лично усъвършенстване - задача, която всеки от нас - сам или с помощта на Учителите, си е поставил преди да се прероди.
За да можем в по-пълна степен да разберем същността на посвещенията е необходимо да придобием познания за развитието на Слънчевата система, Земята и човека, на когото именно на тази планета е отредено място за развитие. Преди да достигне до тази форма, нашата планета също е преминала през своите превъплъщения, които в космогонията на розенкройцерите и антропософите са  наречени периоди, (при теософите терминът е вериги), като всеки от тях включва седем етапа - кръгове (или обиколки). През тези периоди бавно се изграждат и усъвършенстват, в съответствие с еволюционни план, телата - както на човека, така и на самата планета. През всеки период се построява една от “плътните” форми за конкретно проявление и съответстващата ú духовна (безформена) част. По-долу бегло изброявам само плътните носители.
Сегашния период - наричан Земен е предшестван от: Сатурнов - посветен е на изграждане на прототипа на физическото тяло; Слънчев - през първата му обиколка отново на принципа на повторенията се усъвършенства физическото тяло, а през втората се изгражда етерното тяло; Лунен - първата обиколка отново е времето за работа върху физическото тяло, втората - за етерното тяло, а през третата се създава астралното тяло; Земен - периода в който понастоящем се намираме - първите три обиколки са времето посветено на повторенията - работи се по усъвършенстването на физическото, етерното и астралното тяло. Четвъртата обиколка е посветена за същинската работа на Земния период - а именно изграждане на умственото тяло на човека.
Времето в което живеем е приблизително средата на тази четвърта обиколка, по време на която земното човечество е развило пет от общо седем коренни раси. Началото на този кръг се губи далеч назад във времето, когато формата - както на планетата, така и на човека е била съвсем различна от сегашната. По подобен начин човешкият ембрион в момента на зачатието с нищо не прилича на новороденото бебе. Тези етапи от човешкото развитие през четвъртия кръг на Земния период са: Хиперборейска, Поларианска, Лемурийска, Атлантска и нашата - Арийска пета коренна раса. Като цяло задачата на пета раса е изграждането, усъвършенстването и поставянето под контрола на душата на умственото тяло и самосъзнанието.
Още от самото начало, в зората на Сатурновия период, Божествените Искри - Монадите, на последователни жизнени вълни са навлизали за въплъщение, развивайки Божествения замисъл. Най-напредналите от тях - пионерите на всеки кръг, постепенно са влизали във все по-усъвършенствани и развити тела. Душите, които в наше време обитават телата на пета коренна раса, са “отличниците”, преминали успешно периодите и кръговете, които бегло изброих дотук. Важно е за изучаващите духовните науки да усвоят представата, че цялата еволюция се основава на груповото развитие и непрекъснато усъвършенстване, при които индивидът поставя плодовете от личния си напредък пред общия олтар, откъдето те могат да се използват от всички останали форми на живот.
Преминалият през трето посвещение демонстрира все по-уверено контрола, който висшата му същност - душата - е постигнала над трите низши носители - физическото, астралното и менталното тяло, които съставят троичната дреха на личността. Подобно на паяка, който сам изтъкава своята паяжина, индивидът е изградил мистичната нишка антакарана, която е енергийният мост, свързващ висшите с низшите носители. По този символичен мост, все по-ясни и осезаеми, текат импулсите на душата. Благодарение на тези съкровени импулси гордостта на ума и стремежа на интелекта да наложи контрол над сърцето,  бавно и постепенно биват трансформирани.  Алхимията на Живота  преобразява знанието и натрупания опит  в Мъдрост .Такъв човек все по-ясно осъзнава единството на Живота. Неговият личен Аз, без да губи свята индивидуалност, все повече се разтваря в колективното съзнание. Отпада стремежът за самоизтъкване, осъждане и обособяване и на тяхно място, посредством искрящия лотос на сърдечната чакра , разцъфтява Любовта.
Това вътрешно съзряване води до характерна промяна в чакрите и аурата на конкретния човек. Докато при повечето хора тя има яйцевидна форма, която обгръща цялото тяло, при посветените над второ посвещение енергийната дреха започва бавно да се изтегля към горните центрове. Най-напред до диафрагмата и центъра на слънчевия сплит, а по-късно се издига и над него - до четвърта чакра, която става все по-активна. Именно посредством сърдечния център, където се влива енергийната нишка на Живота, ние осъществяваме връзка с душата си, която от своя страна е във връзка с Йерархията.
 Описаното изкачване на енергията към по-висшите центрове е съпътствано с конкретни физически усещания, които са строго индивидуални и въпреки това могат да бъдат обобщени. Характеризират се с физически болки - т. нар. свещени болки, в различни части на тялото, в които са разположени по-малките енергийни центрове. Тези болки имат различно времетраене - понякога могат да продължат до няколко месеца. В основата си се дължат на протичането на високите енергии на душата, а малко преди и след трето посвещение, и на енергиите на Монадата през физическото тяло.  В същността си имат пречистващ ефект, след който импулсите на истинския Човек могат все по-безпрепятствено да достигат до будното съзнание на въплътената личност. При това издигане на аурата низшите тела символично умират, така както това става и след физическата смърт. Но преди това душата вече е извлякла и абсорбирала целия натрупан чрез тях опит.
Приелият Трето посвещение, в резултат на все по-мощно нахлуващите висши енергии, засиява с една ярка вътрешна светлина. Преминал през своето Преображение, такъв човек вече живее живота на душата. Когато преобладаващата част от човечеството премине през този етап, на Земята ще видим въплътено Петото - Божието царство, което е целта и върха на развитието ни през Земния период. Казано по-простичко - тогава ще настъпи ерата на Любовта.

ЧЕТВЪРТО ПОСВЕЩЕНИЕ - РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТ

От гледна точка на Йерархията трето посвещение - преображение, се смята за първото главно посвещение. За разлика от първите две, приелият трето посвещение в рамките на относително кратък срок след това събитие ясно осъзнава, че е преминал през него. В резултат на постигнатия от страна на душата контрол над трите нисши тела, същите символично умират. Целият натрупан посредством тях опит вече е абсорбиран и запечатан като информация в каузалното тяло. Веднъж съхранено в тялото на душата, натрупаното знание се трансформира в мъдрост. Това е нашето съкровище, което вече никой не може да ни отнеме и от което личността черпи опит, сили и вдъхновение във всеки миг от живота си. Аурата се изнася към центровете в главата - шеста и седма чакра, подобно на светъл ореол, с какъвто християнската иконопис увенчава главите на светците.
Един такъв човек демонстрира степента си на посветеност единствено чрез начина си на живот, без да изразява каквито и да било словесни или други претенции относно духовния си ранг. Пречистените му тела активно изпълняват функцията на все по-мощен проводник за фините енергии от по-висшите нива на съществуване. Той вече интуитивно разбира, че да служи на целите на еволюцията не означава непременно действеност на физически план. Че не е задължително да се изявява в общественото пространство - като оратор, писател, организатор или център на група, привличайки внимание към личността си. Самото му присъствие на планетата, като жив проводник на висшите енергии, е неговата основна форма на служене. Той не се терзае от въпросите дали и доколко е полезен. Интуитивно доловил неразривната си връзка с всички форми на живот, до болка чувствителен за събития и страдания по всяко кътче на планетата, той вече живее живота на душата.
Духовното събитие, наричано четвърто посвещение е венецът, който увенчава пребиваване му във физическо тяло на Земята. За да се подготви за него, той постепенно е изградил сребърната нишка, свързваща монадата с душата  - точно по същия начин, по който до този момент е изграждал нейния по-низш еквивалент - антакарана, свързваща душата с личността. Благодарение на пробудените си енергийни центрове в главата вече е способен да възприема, провежда и заземява тези високи енергии.
Връзката с монадата се осъществява посредством енергиен канал, вливащ се в седмата, коронната чакра, намираща се на темето. Когато тази връзка бъде изградена, ролята на душата като проводник и трансформатор на висшите импулси на духа постепенно намалява, докато в определен момент отпадне напълно. Каузалното тяло постепенно се разтваря и символично умира. Целият натрупан от душата опит се абсорбира от духа. От този знаменателен момент нататък човекът, приел четвърто посвещение, се превръща в живо въплъщение на словата, изречени от Христос: “Не съм аз този, който върши делата, а Отец ми, който живее в мен”.
Взела всичко, което условията на планетата предлагат за трупане на опит, душата вече не се нуждае от превъплъщение в човешка форма, заради собственото си израстване. Кармичните дългове, с незначителни изключения, са изплатени. От тук нататък, както вече стана дума, правото на свободен избор бива упражнено в много по-пълна степен от приелия четвърто посвещение. Дали ще избере - когато напусне физическото си тяло, да се завърне на планетата, в синхрон със закона за кармична необходимост, за да помага на събратята си, или ще предпочете да продължи развитието си при други, съвършено нови условия - този съкровен избор е негово право и единствената му награда за самоотверженото му служене на човечеството.
Животът на човека, вървящ по пътя към това духовно достижение, е белязан със знака на саможертвата. Личният Аз, поставен изцяло по ръководството на духа - посредством душата, вече не играе определяща роля при вземането на решения. Воден от безмълвните напътствия на душата си, наричани интуиция, той вече притежава способността да предприема точното действие в точния момент. Повече не се налага да губи време и да пилее енергия при определяне на печелившия ход на принципа: действие - грешка, отново действие - грешка, за да достигне до верния отговор на задачата.
Каквито и беди да се струпат на главата му - болест, материална или друга загуба, конфликти или противоречия със самия себе си или с обкръжението си - той знае, че преодоляването на това препятствие е избор на душата му. Че е просто поредното изпитание, често поставено му - чрез нея, от Учителя му, който го наблюдава и напътства. Усещането за самотност, което до неотдавна го е довеждало почти до отчаяние, отстъпва място на ясно осъзнатото чувство за незрима, но съвсем реална подкрепа във всеки миг от земното му съществуване.
Зовът му за напътствие и помощ - в мигове на безизходица, бива чут и получава почти мигновен отклик. В случай, че не получи подкрепа в труден за него момент, той разбира, че има в себе си сили да се справи сам с възникналата трудност, че дълбоко в себе си знае верния отговор на задачата, пред чието разрешение е изправен. Често - именно преодолявайки такива несрещани до този момент от живота си трудности, узнава за нови и неподозирани от самия него собствени сили и способности. Едно безценно за него откритие, което като мълния осветява потайни до този момент аспекти от живота му, изпълва го с нова увереност в собствените му сили и му служи за стъпало към следващото изпитание и новия урок.
Независимо от това, дали личността във въплъщение е натрупала интелектуални знания за космичните закони, човекът във физическо тяло интуитивно ги съблюдава и се ръководи от тях в ежедневните си дела, защото вече има свободен достъп до мъдростта, съхранена в каузалното тяло на душата му. И защото - посредством душата си, вече може да черпи от мъдростта, натрупана в хода на развитието ни от цялото човечество.
На трудностите и препятствията, които се изпречват на пътя му, той вече гледа като на учебни тестове, без дори и за миг да ги смята за несправедливи страдания или наказания. Способен първо да съзре, а по-късно и да  извлече урока от всяко дребно житейско събитие, той уверено напредва по пътя си и, без каквато и да било показност, служи като жив пример на всеки, с когото влезе в пряк или косвен контакт. Последните кармични задължения, които все още го държат привързан към Земята, се изплащат в шеметно съкратени срокове. Интензивността на живота му, изпълнен със събития, на които той - вече автоматично, поставя положителен знак, на принципа - “всяко зло - за добро”, непосилна за мнозинството, му налага своето все по-отчетливо и изморително темпо.
Сияещ с все по-ярка вътрешна светлина, този космически магнит неотклонно привлича към себе си хората, на които му е отредено да помага и служи. Разбираемо е, че тъмните сили, чието съществуване бива съвсем реално застрашено от наличието на един такъв факел на Йерархията, го удостояват с “почетно” внимание. Ударите им зачестяват под невъобразимо разнообразни форми. Преките им атаки понякога идват дори посредством близки на сърцето му хора, които, без изобщо да подозират, се явяват техни несъзнателни оръдия, и към които - бивайки отворен за тях, той е и най-уязвим.
Косвените им и нескопосано замаскирани опити за блокиране на духовната му служба са най-вече на фино енергийно ниво, но в повечето случаи се отразяват обратно от блестящата броня на аурата му, без да му навредят особено. “Удостоен” по този начин от тяхното внимание, вървящият към четвърто посвещение получава още един недвусмислен знак за духовната си значимост и заеманото от него място на еволюционната стълба. Отговорен вече не само за собствената си съдба, но и за съдбата на тези, с които духовно е свързан, подкрепян, закрилян и напътстван във всеки миг от земното си съществуване,  още един жив проводник на божествената сила и могъщество уверено извървява избрания от душата му път към съвършенството, към Създателя.

*   *   *
За да завърша с тази тема, за тези от читателите, които са затруднени да си преведат значението на думата адепт, искам да поясня, че в най-общ смисъл с нея се назовават духовно извисени Индивидуалности, които в процеса на личното си развитие и израстване са на път да се освободят, или вече са освободени, от цикъла на преражданията.
Степента на посветеност на тези индивидуалности е различна, но всички те са приели трето посвещение, което, както вече казахме е първото главно посвещение - от гледна точка на Йерархията. Изплатили кармичните дългове, натрупани от душата в хода на нейните превъплъщения, те вече могат да избират или прераждане във физическа форма - подчинявайки се на законите за целесъобразност и необходимост, или съществувание на планетата, но във висшите светове, в носители (тела), изградени от конкретната материя на това ниво, т. е. съответстващи му по строеж и вибрация. В случай че останат в близост до Земята, при необходимост и ако те пожелаят, могат да общуват с нас - най-често на менталните нива и рядко - в по-висшите планове на астралния свят. Тази форма на общуване с тях е възможна и достъпна за всеки от нас, но осъществяването ú е възможно най-вече по време на сън или в състояние на самовглъбеност - молитва или медитация.
Всички тези високоразвити индивидуалности са съществували в човешка форма, преминали са през множество изпитания и проверки и добре са им познати трудностите и страданията, през които ние сега преминаваме. Затова са изпълнени с разбиране и дълбока любов към нас и винаги, когато искрено ги помолим, ни протягат ръка за помощ. Ако обаче липсва изричната ни молба, не се намесват в съдбите ни, подчинявайки се на закона за свободната воля, който е един от основополагащите закони на Вселената.
Съществуването на адептите и Учителите от Бялата ложа, все още яростно оспорвано от т. нар. “официална” наука, вече е неопровержим факт за много хора, които развили фините си сетива, са влизали в контакт с тях - при различни обстоятелства и под различна форма. Тяхното присъствие на планетата, както и достигнатото от тях ниво на развитие и степен на посветеност, на дело демонстрират пред всеки непредубеден ум латентните ни заложби. Логичният извод е, че щом те са достигнали до това ниво, значи и за нас е възможно.
От първостепенно значение за нас е да осъзнаем и запечатаме в ума си неопровержимата истина, че придвижването по еволюционната стълба е двупосочно.  Че, независимо от степента си на посветеност, всеки от нас сам избира на кой господар да служи. Всеки сам определя дали да застане на страната на Бялата ложа или обратното.
В нито един момент от развитието си, на което и стъпало, на който и етаж да се намираме, в тази слънчева система или в други Вселени - Законът е един: всяко следващо стъпало, на което ще стъпим, за да продължим нагоре, се издълбава от самите нас. Възходът е възможен, но не е гарантиран. Това, че сме достигнали до определено ниво, дължим на самите себе си, но дали ще продължим нагоре или ще се търкулнем надолу - подведени от себичността, самомнението и високомерието си - зависи само и единствено от самите нас. Истина, която легендата за падналите ангели красноречиво илюстрира.
Определящ фактор за темпото, с което ние ще извървим пътя към съвършенството си, трасиран от адептите и Учителите от Бялата ложа, е личният ни избор. Можем да изберем да вървим бавно по спиралите на еволюцията