Като сме отворили такива теми за изживени шоци,ето още едно мое преживяване,което ме отказа от "свободния лов".
Края на 80-те,лято,море,бира и...Седя си аз самотен на плажа и се озъртам(така започва "свободния лов" с озъртане)На 10-ина метра от мен седи най-нежното,най-прелестното,най-миловидното и с най- %:/?V§) създание.Приближавам аз уверено и тарикатски с поглед говорещ"Аз такива като тебе,ехееее..." и започвам комуникация с модерния по това време лаф"Извинявай красавице,да ти се намира цигара повече?".Красавицата ме погледна с мразовит поглед и извади глас,дето как да ви го опиша,като не се чуваме.Представете си Дарт Вейдър как говори.Представихте ли си го?Сега си представете,че има гнойна ангина.А така,че девойката избоботи"Хм,цял ден цигари ми муфтят,кафа ми стана вече!",запокити полупразен пакет "Феникс" към моята особа и се обърна демонстративно на лява кълка и отвори книжка от библиотека "Галактика".Аз бях втрещен от този вокал,дето никак не се връзваше на нежното създание,но това обясни,как така в 12 часа по обед,тази красавица е все още самотна и без обожатели около нея.Да ама това гласче,такъв стресец ми натресе,че оттогава много внимавах!
