Здравейте. Днес попаднах на следните цитати на Айзък Айзимов:
„Щом веднъж слънцето залезе, става тъмно. Не се оставяй това да те изненада."
"В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата."
И отново взех да си мисля за горното съвпадение с днешните времена.
Защо е било необходимо това пророчество?
И мисля, че причините може да се две:
1.като последно свидетелство за съществуването на Бог;
2. за да се опитаме да се спасим (как? – като разберем кой е звяра);
Откровение на Йоан 13:18
„Тук е нужно мъдрост; който е разумен нека сметне числото на звяра, защото е число на човек, а числото му е 666.”
И мисля, че е пред очите ни. Тук объркването идва от това, че 666 приемаме за числото на звяра. Според мен, 666 се отнася за човека и не е конкретен човек, това е „число на човека” . Същото число е и число на звяра и няма нищо за смятане след като имаме числото.Числото на звяра е число на човек и е 666. Звярът е човекът. Човекът - неговото его. Царят его. Ако го напишем на гръцки или на латински е ego. Първите две букви са 6- ци написани огледално – първата по хоризонталата, втората – първо по хоризонталата после по вертикалата, отгоре надолу и после отгоре надолу и отдясно наляво като кръст. Последната буква o също 6 защото така се изписва с ръка като 6, а и също е 15- тата буква и 1+5 пак е 6. А защо 666 е число на човека. Защото човекът е създаден на шестият ден, както и сухоземните животни. Въглерода, основа на живота, на второ място по маса в човешкото тяло, е 6-тия елемент. Исус живее 33 години, 3+3 е 6. На 6-тия час Пилат предава Исус да бъде разпънат. Исус издъхва след 6 час. Препратката към Исус е заради неговото изкупление за човешките грехове. И откъдето и да го погледнем виждаме само шестици. Объркваща е думата „сметне”, защото няма сметки, но пък думата „сметне” може да се тълкува в смисъл „открие”.
И други цитати в Библията потвърждават това:
Лука9:23
Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
Лука9:25
Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
Лука21:34
Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
Изводът: Звярът е егото, азът. Спасението е в нас.
Интересно е мнението на Маркс за човека. За Маркс разликата между животните и хората е, че животните нямат външни отношения с природата (освен към своето поколение), а хората имат. Според него хората в първобитнообщинния строй са преодолели ”животинския егоизъм” и нарича този мъчителен процес „очовечаване”. Създаденото с ръцете е "запалило" съзнанието (самосъзнанието). „Това е мое” е бил първият съзнателен акт.
„Началото на съзнанието започва с появата на ценностните му форми, но не те са самите ценности, нито те са творците на ценностите”, пише той. Или природата (материята) е първична, съзнанието вторично. Маркс - „Ценността като отношение е трудно формулируемо, а самото отношение съществува дотолкова, доколкото се представят съотносими неща.” И тук той спира „да дълбае”. По-нататък казва, че човек става егоист, едва когато възникват обществени икономически отношения. За него човешкият егоизъм възниква по-късно и се формира от частната собственост върху средствата за производство, когато господстваща е “разменната ценност (стойност)” и ще бъде преодолян с отживяването й.
А дали е така?
В момента, в който спира да разсъждава за „отношението”, той губи нишката. Точно във възникването на отношение е разковничето. Сам казва, че отношение възниква при съотнасящи се неща. В Библията - Какво става при откъсването на плода от дървото за познаване на добро и зло? Хората виждат, че са голи и това е първата поява на отношение, и първата поява на съзнание. Отношение като израз на разделение. Първият съзнателен акт е „аз съм различен”, „аз съм отделен”, „аз съм гол”, „аз съм”, а не „това е мое” както мисли Маркс – то възниква по-късно. До „откъсването на ябълката”, което е образно казано, мъжът и жената са били едно, не са виждали разлика.
Разбира се Маркс знае и предупреждава, че следвайки „идеалистичния подход”, че съзнанието е първично, природата (материята) вторична, се следва друга логика.
Или „процесът на очовечаване” е едновременно „процес на развитие” като проява само на материални отношения и технологии. Достатъчно е само справедливо разпределение на благата и всичко ще е ок – това вижда Маркс. Но не вижда, и едновременно с това, че е и упадък като загуба на единство и отделяне от природата, движение назад, наричано в християнството „грехопадение”, което днес достига своя връх. Разделението е огромно, конфликтите неразрешими. Човекът вече е звяр.
Очовечаването се превръща в озверяване.
Човек за човека е вълк. Днес да си егоист е гордо.