Здравейте.
Както виждате, нов съм в този форум.
Искам да ви разкажа за един мой сън от преди няколко месеца, но все още си го помня като вчерашен. Не знам откъде да започна дори. Искам да започна с малко предистория. Аз не съм вярващ човек, не харесвам Християнството, предпочитам да мисля по-логически на нещата и да задавам въпроси. А отговор на повечето ми въпроси с "Бог е решил така, така ще бъде" не ми удовлетворяват търсеното. Тук се поражда и страха, който ми е втълпяван откакто съм роден - не вярвам ли, ще отида в Ада и ще страдам. Разбира се, вярвам ли... отново изпитвам страх да не сгреша. А каква е тази религия, която се основава на страх? И въпреки това обаче, от време на време си "вярвам", че е възможно да има Бог (напълно изключвайки Християнството)... Бог, който е в самите нас или който не е този, представен ни навсякъде... Имам склонността да вярвам, че сегашният е плод на Сатаната, но това за друга тема. И в този контекст, нашите не са вярващи (питай ги защо, те и логически не могат да мислят... просто явно не им "допада", поради незнайни причини. Питах ги скоро защо не вярват - също не ми дадоха обяснение, исках и мнение за създаването на света - отново, да се чудиш какво става), но имам едни братовчедки, 20 години по-големи от мен, стигащи 40-те, вярващи до безумие. Сутрин стават, молят се, вечер също. Разбира се, нямам нищо против това, всеки си знае как да живее, но има толкова пропуски според мен в начина им на логическо мислене, че е трагедия в моите очи. И... стигна се веднъж до спор. Такъв спор е нямало досега просто. Зададох им въпроси (btw, близначки са, което сякаш затруднява ситуацията в спор... и двете лаят наведнъж), свързани с живота, произхода на човека, защо Бог еди-какво си... Какво мислят за еволюцията и т.н., стигна се до безсилие в отговорите им и системно повтаряне на "Бог е решил така, така ще бъде", "Бог е всичко"... И до рев. Стана ми неудобно, почувствах се зле, а те продължиха - "Молим се за теб всяка вечер" (по дяволите, вината ми растеше), "Защо не вярваш... " и т.н. Успокоиха се нещата, разбира се, доста конфузно се получи и след това.
Минаха 1-2 дена и сънувах въпросния сън. Сънувах, че спа и алармата ми за събуждане се активира. Часът бе 7:52, нямаше никой у дома (баща ми цял ден не се прибира, ха познайте каква работа работи, майка ми първа смяна). Бях се успал, автобусът ми е в 08:00. Погледнах отново към часовника и часът беше 7:72. Но освен това, нещо друго не беше в ред. Вратът ме наболяваше, но не беше обичайно схващане. Опитах се да напипам с ръка какво става и чух онзи съскащ звук на въглен под вода. Бегом отидох до огледалото в кухнята и с ужас видях цялото място обгоряло до кръв. Но учудващо, не болеше, болката беше притъпена и все пак, болеше. Върху това кърваво място имаше гравиран текст, много текст... Не знам защо помня много малка част, и тя беше "Que un homo" (?) Какво означава и има ли смисъл, така и не разбрах (май означава нещо от сорта "Какъв човек", но не съм сигурен). Като на сън, не помня обаче... имах книга с превод на текста ли или знаех латински, почнах да разбирам написаното. Но не помня какво означаваше (защо?). Малко черно петно тука, имам малки спомени, че исках да се облека с нещо, което да показва обгореното място пред съучениците ми и да ме питат какво е станало, а аз да не мога да им обясня. Имах огромното чувство да се "покажа" пред света с това и да стана сензация, lol. Но, f*ck logic, облякох незнаен пуловер с голяма яка до ушите, нищо не се виждаше. Такъв пуловер нямах в гардероба си, но уви. Отново черно петно, дойде времето да тръгвам за училище. Отидох надолу по стълбите (три стълби де факто, калпави хора са я строели тази къща) да се обувам. Наведох се да си връзвам обувките и отново като на сън, майка ми се появи в него. Беше в другата стая и извика името ми с пълен страх в гласа й. Определено нещо не беше в ред. Викаше така, сякаш някой ме търси, но и така, сякаш някой е опрял ножа в гърлото й. В същото време оглушителна пищялка и монотонен бас, разклащащ прозорците тормозеха къщата и мен. Някой искаше да ми говори, но аз не можех да чуя. Опитах се да се кача по стълбите (които са три), но те ми се сториха като много повече. Спънах се и паднах на горния праг. Светлината през прозорците избухна в бяло. Всичко побеля, всичко пищеше и ме съдеше. Майка ми викаше, болка, гняв и страх в една композиция. Усещах, че е Бог. Усещах страха. Усещах усещането... Светлината угасна, басът спря и се събудих. Часът бе незнаен, но бе около 6 и нещо. Нямаше никой вкъщи, изправих се седнал на спалнята, разтреперан. Бях в транса на страховития сън, почнах да си мисля, че ще вярвам в Него. Страхотен страх... Минаха пет минути, а аз в същата поза на турско сядане в спалнята, със скръстени ръце към краката. Гледах в пространството и мислих. Чудих се какъв беше този сън и паралелно с това си повтарях, че ще ВЯРВАМ. Отпред имаше един телевизор с дебел кинескоп, отразяващ наплашената ми физиономия. Интересно, но очаквах още един облик да се появи там, защото започнах да мисля, че нечие паралелно създание ми е втълпило този сън (гледам SUPERNATURAL).
Съжалявам, че ви изгубих времето с този си разказ, но просто исках да го поверя на "специалисти", защото продължавам да търся смисъла му... ако има някакъв. Благодаря, че го прочетохте.
