Julius, писах ти го толкова простичко, ти не си съгласен, аз пък никого не убеждавам...
Ок, и понеже не обичам да оставям хората с погрешно впечатление /да си мислят, че обичам да се заяждам, като им казвам че грешат, а не им казвам защо мисля така/, ще ти кажа защо Егото НЕ Е = АЗ-а!
Една от най-големите илюзии в живота на човека е илюзията за неговия Аз! Всъщност той като такъв НЕ СЪЩЕСТВУВА! Обикновения човек не притежава постоянен и неизменен „Аз”. Всяка мисъл, всяко настроение, всяко желание или дори осезание говори: „Аз”. И в обикновения случай се счита, без съмнение, че този „аз” принадлежи на ЦЯЛОТО. Че всяка мисъл, чувство или движение са отразени в този „аз”. Но в действителност не съществува основание за подобно предположение. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка емоция или желание в човека се появяват и живеят отделно и независимо от цялото.
Смяната на „аз”-овете, много често се контролира и от външните влияния. Топло, слънчево време - непременно предизвиква цяла група „аз”; хладно, мрачно, дъждовно време - предизвиква друга група „аз”, различни асоциации, различни чувства и действия. В човек няма нищо способно да контролира смяната на тези „аз”-ове - главно поради причината, че той самият не я забелязва или дори не я осъзнава. Той винаги живее в последния „аз”. Някой „аз”-ове са по-силни от други. Но това не е тяхна съзнателна сила; просто такива ги е създала силата на случайността или механичните въздействия. И всички „аз”-ове, образуващи в съвкупността си човешката личност, са резултат еднствено от външни влияния; и едните и другите се привеждат в движение и управляват от външни въздействия на случайни събития.
Именно поради това хората често обещават, а рядко изпълняват. Един „аз” е обещал, но друг „аз”, нямащ никаква идея за това, трябва да изпълни. „Аз”-ът обещал, вече е изчезнал, на повърхността е изплувал нов. Възможно е обаче той да е напълно несъгласен с подобно обещание! Един пример - за така наречената ВОЛЯ! Всъщност обикновения човек не притежава такава. Волята е своебразен механизъм. При об. човек имаме борба между желанията на два различни аз-а - нищо повече! Той е гледал готин филм, решил е да отслабне и започва да тича. След два дни тичане умората или мързела във двигателния му център взима надмощие над умствения център /взел решението за отслабване/ - и дотам! Толкова струва волята на повечето хора.
Но ако егото беше = на аз-а, както ти твърдиш... излиза, че имаме толкова егота, колкото и азове!
А това не е така.
п.с.
Истинският АЗ (аз-ът с главни букви) в действителност много малко хора успяват да го изградят в рамките на своя живот...
Докато повечето хора така си и отиват - именно със споменатите противоречия - множество малки и незначителни аз-ове!
п.п.с.
Честно казано, като чета мненията на някой хора и оставам с впечатлението, че /поне за тях/ егото е нещо ценно, нещо стойностно, нещо което едва ли не заслужава преклонение и че ако човек случайно се е оказал на тоя свят без его то на всяка цена трябва да си набави едно такова!?!?!?
