Всеки се ражда без его. Когато едно дете се роди, то просто е съзнание: течащо, подвижно, ясно, невинно, девствено - не съществува никакво его. Малко по малко егото се създава от другите. Егото представлява акумулирания ефект на мненията на другите за теб. Някой идва, някой съсед и казва: "Какво прекрасно дете!" и поглежда детето с един много одобрителен поглед. Сега егото започва да функционира. Някой се усмихва, друг не се усмихва, майката понякога е много любяща, друг път е много ядосана и детето започва да се учи, че не го приемат такова, каквото е. Неговото съществуване не се приема безусловно, има някои условия. Ако то плаче и реве и у дома има посетители майката е ядосана и детето започва да се учи. Ако плаче и не са дошли гости, майката не се притеснява. Ако то не плаче и не реве, майката винаги го награждава с любящи ласки и целувки. Когато има гости и то стои тихо и безшумно майката е изключително щастлива и готова да го награждава. То научава мненията на другите за себе си, то гледа в огледалото на взаимоотношенията. Ти не можеш да видиш лицето си директно. Трябва да погледнеш в огледалото и така можеш да разпознаеш лицето си в огледалото. Някой те обича друг те мрази, трети е безразличен. И така малко по малко детето расте и продължава да трупа мненията на другите. Общата субстанция на мненията на другите представлява егото. Тогава то започва да гледа на себе си отстрани - това представлява егото. Ако хората го оценяват и аплодират то си мисли, че е съвършенно и прекрасно, че го приемат. Ако хората не го аплодират и не го оценяват, а го отхвърлят то се чувства дамгосано. Тогава то продължава да търси начини и средства, за да го одобрят за да бъде все отново и отново уверявано в своята ценност, смисъл и значимост. Тогава човек започва да се страхува да бъде сам себе си. Той трябва да се вписва в мнението на другите. Ако оставиш егото изведнъж ще станеш отново дете. И тогава няма да се тревожиш за това, какво мислят другите за теб. Няма да обръщаш никакво внимание на това, което другите казват за теб. Няма да те интересува ни най малко. Сега вече си оставил огледалото. Това е безсмислено - ти си имаш свое лице за да питаш огледалото? А има много видове огледала: някои издължават лицето ти, някои го уголемяват, някои го смаляват някои го правят да изглежда ужасно - изкривяват го. Не питай огледалото, защото в отражението винаги ще присъства качеството на стъклото. А има милиони огледала навсякъде около теб, милиони взаимоотношения и ти продължаваш да трупаш . Ето защо егото е винаги непоследователно. То е цяла тълпа, то е купчинка без вътрешна свързаност. Някой ти казва че си прекрасен, после друг ти казва че не си нищо особенно. Трети възкликва: "Ти - прекрасен? Караш ме да се чувствам ужасно, отвратително. Гади ми се от теб. Ти - прекрасен? Ти си истинска гадост. Повръща ли се когато те видя." И сега какво ще правиш? Ти събираш всички тези мнения - непоследователни, противоречащи си едно на друго мнения - и те всички се превръщат в част от твоето его. Егото е тълпа. То е пазар, защото ти си го събирал от пазара. То не е Ти, То е мненията на другите за теб. Защо да се тревожиш? Изхвърли всички мнения на другите за теб. Защо да не си директен и непосредствен? Защо да не се вгледаш в себе си, в своята собствена природа? Защо да не застанеш с лице пред себе си? Защо да внасяш в това посредник - огледалото? Когато започнеш да се вглеждаш в своята собствена природа със затворени очи ти се движиш отвъд егото. А щом веднъж познаеш кой си - дори това да е един слаб проблясък - тогава ще започнеш да се смееш на цялата абсурдност на това: че си питал другите кой си. Те самите не знаят кои са, тъй че защо да ги питаш тях? Ти ставаш свободен, постигнал си свободата. Като го няма егото ти се връщаш към своята собствена природа.
Ошо - "Следвай ме",Том 4
