Най-напред ловко, уж погалвайки човека по главата, затворил сетивата му за околния свят и към Небето. Напразно се опитвали да предпазят човека гласовете на водите, дърветата и тревите, тревожните крясъци на птиците и отчаяните викове на животните. Човекът не ги чувал.
Звездният пътешественик заключил мисълта му, чрез която общувал, а отключил говора с гърлени звуци. Тогава човекът попитал:
- Какво си ти? - защото нямал понятие за другост. А звездният глас му отговорил:
- Аз съм твоят Творец. Създадох те от ей тази пръст, която забърках с вода.За да не ти е скучно, ще те даря с нещо, което ще ти носи наслада.
И пришълецът извадил последната скътана смес на живота и оформил едно същество, което приличало на човека, но имало и някои различия. С последната капка оживяваща смес вдъхнал живот и разум на новото същество. Нарукъл я жена, защото в Космоса на много светове имало положителна и отрицателна енергия, женско и мъжко начало, ин и ян потоци, от които се моделирали форми, светове и живот. После пришълецът приспал двете същества. Пратил им сън-програма за живот, който кодирал дълбоко в паметта им. Когато съществата се пробудили, били същите, но и много различни. В тях било посято неверието, съмнението, гордостта и суетата, които не могли да изтласкат заложеното от Сеячите, но изплували над него. То останало под пластовете на съзнанието и в паметта на безсмъртната им частица, до която нямал достъп пришълеца.
Доволен от сътвореното, той оставил двете същества, на които възлагал големи надежди, и отлетял за планетата си, за да изчисли по нишките на времето и звездните карти следващите си ходове. Защото той вече се бил отказал от Създателя си. Имал свои светове и творения, които рано или късно щели да бъдат мощна енергия, която моделирана от него, отцепника, можела да бъде насочена срещу Вечния и мощта му.
Сътвореното от него и това, че имал власт над породените създания, го накарали да се почувства могъщ, вечен и независим от своя Създател, който не се намесвал в играта на енергиите, в танца на потоците частици, във вихрите на полетата, в амалгамата от вещества, атоми, молекули и късчета първична материя от Космическото яйце на живота.
Дори в покрайнините на породените нови светове се заговорило, че никога не е имало Някой, който е дал тласъка, че Той е мит, а дори и да го е имало, енергията и мощта Му са изчерпани от акта на Сътворението на това, което нарекъл Вселена, Разум и Живот.
Носителят на светлината, сам създател на безброй нови и млади светове и галактики, решил, че през незнаещите и новопородените същества той може да бъде този, който създава или унищожава живота, а те - да го слушат, да се подчиняват и да го следват, защото няма как да научат каква е било Някога. Опиянен от своето могъщество, той уведомил най-близките пространства, населени със звезди и сътворени същества, че той е Луцифер и ще ги води, защото те са негови творения. Забранил да слушат други притчи и дори затворил тези сетива, чрез които по безсловесен път съществата улавяли мислите на други себеподобни през отдалечените празноти на Вселената.
Съществата станали зависими от сетивата си, чрез които след намесата на Луцифер можели да възприемат само светлина и мрак, топло и студено, сладко и горчиво, високо и ниско, далече и близко, приятно и неприятно, но само и единствено в близкото до тях триизмерно пространство на техния свят и планета.
Тогава от центъра на сътворената Голяма първична Вселена долетял Пратеник с огнен свитък. Луцифер дори не го приел, а свитъка заключил в специална енергийна капсула и я изстрелял н тъмния и ненаселен Космос.
След известен период, в който Луцифер вече приемал своите васални повелители на отделните планети и съзвездия, пак се появил Пратеник. И този път Посланието, което носел от Създателя, било скрито и изхвърлено в пустошта.
Третия път при Луцифер пристигнел самият Той, Онзи когото никой от сътворените не бил виждал. Единици пробудени били чували за Него от древните предания, че Е Началото, Даряващият Живота, Формата, Разума и Безсмъртният оживяващ Дух. Той излъчвал ослепителна бяла светлина, а тя била покой, усещане за съвършенство и порядък. Бил и не Бил Форма. Бил и не Бил Енергия, Бил и не Бил в плътно състояние. Но Луцифер Го усетил и Го видял...
