Трансперсоналната мъдрост срещу невежеството
През последните години много автори посочват, че съществен фактор в развитието на глобалната криза е Нютоново-картезианската парадигма и монистичния материализъм, които доминират в западната наука през последните триста години. Този начин на мислене включва рязката дихотомия (добро-лошо; бяло-черно) между разума и природата и представя Вселената като гигантска, напълно детерминистична супермашина, ръководена от законите на механиката. Издигането на материята като най-важна проява на принципите на Космоса води до разбирането за редуциране на живота, съзнанието и интелигентността като случайни странични продукти. В този контекст хората просто изглеждат като силно развити животни. (Гроф, 2000)
Съществуват убедителни доказателства за разбирането на Космоса, Природата и човешките същества, които дават емпирично потвърждение на концепциите, формулирани от пионерите на информационната теория и теорията на системите. Всичко това показва, че нашата планета и целият Космос представляват обединена и взаимно свързана мрежа, чиято интегрална част е всеки един от нас (Bateson, 1979; Capra, 1996).
Невежеството не е само отсъствие или липса на познание в обикновения смисъл на думата, а много по-дълбоко и фундаментално. Невежеството е погрешното разбиране и объркване по отношение на собствената ни природа и тази на реалността в която живеем. Единственото лекарство за този вид невежество е трансцеденталната мъдрост. Съзнанието не е продукт на физиологичните процеси в мозъка, а първичен атрибут на съществуването. Най-дълбоката природа на човечеството не е животинска, а божествена. Вселената е наситена със съзидателна интелигентност и съзнанието е неотделимо преплетено в нейната тъкан. Отъждествяването на човека с тялото – его е илюзия и истинската ни идентичност е целостта на съществуването. Това разбиране осигурява естествената основа за почитане на живота и на планетата като цяло сътрудничеството и дълбоко екологично съзнание.
Човешката склонност към агресия и гняв
Научните опити да обяснят човешката агресия с животинския ни произход са генерирани в различни теоретични понятия: образа на “голата маймуна” на Д. Морис (1967); идеята на Р. Ардри (1961) за “териториалния императив”, “триединния мозък” на Маклийн (1973); социобиологическите описания на Р. Доукинс (1976) интерпретират агресията от гледна точка на генетичните стратегии на “егоистичните гени”. А от гледна точка на психологичните теории на К. Лоренц, Николас Тинберген и др. поставят в основата на агресията за научаване на този тип поведение.
Всички теории, които внушават, че човешката склонност към насилие отразява животинския ни произход са неубедителни. Например, животните проявяват агресия само, когато са гладни, защитават територията си или се съревновават за секс.
Осъзнаването на факта, че природата на човешката агресия и мащаба на човешкото насилие - “злокачествената агресия” според Е. Фром, нямат паралели в животинското царство. Тя не може да се обясни адекватно и като резултат от филогенетическата еволюция, на основание на която са формулирани психодинамичните и психосоциалните теории, според които съществена част от агресията е заучена. (Долард и Милър, 1939)
Психодинамичните теории (личността се приема като динамична система) се опитват да обяснят специфичността на човешката агресия като реакция на фрустрация (неприятно чувство, което изпитва човек, когато някой възпрепятства постигането на важна за него цел), малтретиране и липса на любов в бебешка възраст и в детството.
Психеделичните изследвания (свързани с промяна на ниво на съзнание) през последните години и дълбините емпирични психотерапии са успели да помогнат да се обясни съществена част от човешката агресия. Те разкриват, че злокачествената агресия отразява истинската човешка природа, защото е свързана с несъзнаваната динамика, която ни отрежда по-дълбока идентичност за истинската човешка природа, която е по-скоро божествена, отколкото скотска.
Съвременните изследвания на съзнанието разкриват и други съществени корени на насилието и дълбоките зони на психиката, които лежат отвъд постнаталната биография и са свързани с травмата от биологическото раждане. Раждането като ситуацията, в която плодът, както и майката, изпитват болка; плодът е застрашен от задушаване и преживява в продължение на дълги часове несигурност и безпокойство до самия акт на биологичното раждане. Всички тези реално преживени състояния от плода генерират огромна тревожност и убийствена агресия, които остават в организма на родения индивид. Ролята на травмата при раждане като източник на насилие и себеразрушителна тенденция или обратно – ролята на любещо поведение и здрави междуличностни отношения, се потвърждава от различни клинични изследвания.
Изследванията на съзнанието разкриват наличието на съществени допълнителни източници на насилие в трансперсоналната сфера. Например, архетипните фигури на демони и яростни божества, сложни деструктивни митологични теми и спомени за физическо и сексуално малтретиране от минали животи.
К. Юнг е убеден, че архетиповете на колективното несъзнавано оказват мощно влияние не само върху поведението на индивидите, но и върху събитията в човешката история.