Говорим си с един американец. Намираме се далече – много далече и от Америка, и от България. Като естествен про-българист аз му разказвам за хилядолетната история на моя род, за тази на Европа и тази на Изтока. Той е интелигентен и улавя нотката на критика в гласа ми; критикувам Америка за нейната повърхностна и арогантна външна политика, за нейната невръстна намеса в хилядолетни цивилизации, които с лекота погазва, за да изпразни някой и друг военен склад и да си постави недораслите стремежи върху световната дъска. Моят американски приятел е патриот – за да се защити, ми казва едно нещо, което наистина ме втрещи: ПРАВИТЕЛСТВОТО НА USA Е НАЙ-СТАРОТО РЕПУБЛИКАНСКО (+ДЕМОКРАТИЧНО) ПРАВИТЕЛСТВО, ОЦЕЛЯЛО ДО ДЕН ДНЕШЕН БЕЗ ДА БЪДЕ СЪБАРЯНО. Наистина, така е – впечатлен съм и не мога да отхвърля довода му за достойнство на неговата си патриотична кауза. Разбира се, той няма да каже и дума относно тоталитарните и конспиративни механизми, които осигуряват този успех – нито знае за тях, нито разбира политическия процес на такова ниво. Но фактът, че американците знаят това за своята държавност е основният интерес за мен. Тяхната пропаганда учи, че правителството на САЩ, техният републикански и демократичен модел е най-старият, най-жизненият в света! Разбира се, поради споменатите по-горе причини той няма да може да дискутира идеята, че американският модел е създаден от европейци; че генетическият заряд на “Бащите-президенти” е дошъл от Europa. За него ще си остане загадка и причината на такава малка територия, каквато е нашият континент, да съществуват толкова много съвсем различни култури, със свои противоречиви интереси; просто понятието “култура” му куца и се ограничава в рамките на неговата университетска специалност, която не е вложила никакви политически излази към това понятие. Дори ще се стигне до едно отричане на европейските народи и претендираната от тях история: ние българите например, по неговите юесоутвърждаващи механизми сме може би държава на петнадесетина години; онези, които строяха Социализма, може би не са ние, а за Левски и Ботев – да не говорим!; може би 1300-годишната ни претенция (която окултните българисти не без основание ще увеличат с няколко нули!) е безоснователна претенция на нашите бивши терористични режими, които са искали да внесат дестабилизация на Балканите и да окупират Македония, Беломорието, Добруджа? Разбира се, моят американски приятел няма да каже такива работи, защото на картата на Европа смътно различава Великобритания, Франция, Германия – за такива подробности като България не му остава време! Но, фактът е факт – човекът изповядва идентичността на своя “народ” с дълготрайното, несменяно извън “демократичния” механизъм правителство...
Продължаваме да си говорим нататък и той, явно засегнат от появата на инакомислие в патриотичната му неприкосновеност, се озъбва леко: английският е с най-много думи от всички езици на света! Може би момчето си представя, че всички думи, които са написани на латиница, са на английски; дори не е възможно да го накараш да си помисли за езици като санскрит, като латинския или дори руския, чиято култура има съвсем други мащаби... Английският е най-многословен и това не подлежи на преразглеждане; по същия начин, както американските спортни първенства, наричани “световни”, не оставят никакво съмнение, че светът – това е Америка. Не може и да бъде друго, при положение, че външният свят достига до американската консумация единствено под формата на картинки, прокрадващи се по границите на масмедиите. Условията са такива удобни, достъпни и с достатъчно голям избор от еднотипни възможности, че в търсене на разликите да се загубиш и да останеш с впечатлението, че “има всичко”. Това утвърждава американския модел като единствен и непогрешим, а всяка идея за неговото оспорване чрез внасяне на други гледни точки се посреща със съмнението, поставяно пред тероризма и оронванията на демократичния модел. За илюзията “Америка”.
Тема: За илюзията "Америка" (Прочетена 3217 пъти)
Май 01, 2006, 17:33:08 pm
