Автор Тема: Паричната помощ от езотерична гледна точка  (Прочетена 21224 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

Дъвиан

  • Гост
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #15 -: Октомври 05, 2006, 16:39:27 pm »
Така... На тази тема съм спорил с много хора, включително и с Horus. Не ми се щеше да се включвам, но искам да кажа следното – определено трябва да се помага.

Не знам каква аура имам и как ме усещат, но аз почти винаги съм обект на просещи хора. Изляза ли за известно време някъде, където има голямо струпване на хора, все мен намират да искат пари. Преди седмица-две, когато чаках реда си на една голяма опашка, едно момиченце-просякинче дойде и от всички хора точно от мен избра да иска пари.

За разлика от случаите, когато даваш пари и те пред очите ти отиват за алкохол, аз съм чувал за баба, която е просила пари за да си купи галоши, и когато някой й е дал тези пари тя е отишла и си е купила, и се е върнала, и е показала тези галоши като доказателство, че не е излъгала. Така че има и честни хора, изпаднали в беда. А мога да ви кажа – бедата е страшно нещо – бедата за пари. Когато няма отникъде. Ние си мислим, че познаваме живота и че можем да боравим с него, но той ни прави изненади. И тогава няма кой да ни помогне. Ние не знаем след време в какво положение ще попаднем и дали няма да бъдем същите такива просещи, същите такива сакати, и същите такива изстрадали хора. Ние не знаем дали ако ни се наложи да поискаме на случаен човек от улицата, той няма да ни подмине по същата причина, защото няма да знае дали ние няма да използвами събраните пари за нещо различно от търсената помощ. Знайте и още нещо – винаги ни се изпраща някой – нищо не е случайно на този свят! Нищо! Ние още нямаме тази способност да си спомняме миналите съществувания, нещо което ще стане след известно време, но ако можехме, бихме открили какво ни свързва с този, който ни иска помощ в този момент. Според мен трябва да се помага безкористно и щедро. Иначе по тази логика кой ще помага на сиропиталищата, интернатите и пр., когато не се знае къде действително отиват парите? Трябва ли да се оставят тези хора на произвола? Обаче – аз знам наистина, че има симулиращи бедност просяци, разказвали са ми и на мене много случки – и за изнудвани да просят, които после отиват да дадат парите в Мерцедеси, и за здрави куцукащи, и за какво ли още не – бил съм поразен от тези разкази – знам това. Тъжно е, много. Просяците (далеч не всички са сакати и неспособни за работа) мързелуват в действителност и знаят, че все някой ще им даде. В миналото наистина е имало бедни райони и реално изоставени от съдбата хора, но сега – сега май е различно. Въпреки това, въпреки артистичността на някои просещи, някои от нас изпитват дълбока болка – вътре в себе си, ние може да не я покажем, но тя е пронизваща, тя е унищожителна болка, при вида на един просящ. Ние искаме в дадения момент, ей така, като на брат да му помогнем с това, което можем на мига, с това, което сме си позволили. Пак искам да кажа – брутално е, че вече няма истински просещи! Дори е смешно. Докъде ни докараха... Но мен ме вълнуват и едни други тънки моменти – когато ти решиш да не даваш пари на просяци, и когато все не даваш, нима ти не образуваш една интересна твърдост в характера си, една стена за добротворството, която расте и израства и ти ставаш малко или много едно хладнокръвно животно в социалната среда. Очите ти стават стоманени и сурови при срещата с просяк, защото знаеш – о, ти знаеш... И още нещо – как да постъпвам когато в един ден ми искат пари няколко пъти? Хаха – не мога да давам на всички, разберете.

Темата е с отворен край и не мисля, че е лесно да се реши набързо. Трябва да се премисли всяко действие. Ситуацията показва и ние избираме.

Категорично подкрепям Horus за това, че трябва да се помага на дело. Това съвпада с моите разбирания. Вече съм говорил много, ако трябва пак. Действително по-добре е да се купи нещо на просещия – така неговото по-нататъшно решение ще си е негова карма и негова отговорност, ако например изхвърли баничката или ти се присмее. Тук вече той си носи последствията! Абсолютно съм съгласен и благодаря за хубавите неща, които каза Horus.

Eon

  • Гост
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #16 -: Октомври 05, 2006, 16:43:17 pm »
Добър пост. И аз мисля така.

Впечатление ми направи една млада жена (циганка), която стоеше зад мен на пейките в централна жп гара в софия...

тя искаше само подслон над главата си, храна и спокойствие...

нищо друго

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #17 -: Октомври 05, 2006, 17:24:19 pm »
Всички сте прави, защото всеки разсъждава от позицията на своя опит, на своите преживявания, но ето това много ми хареса:
Цитат
Може да дадеш без да се вживяваш, като наблюдател, и да нямаш неприятности с полето си
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #18 -: Октомври 05, 2006, 17:51:56 pm »
Сега ще ви разкажа една случка, тя има две страни, няма да и правя коментар, изводите са ваши:)
Миналата година зимата, връщайки се от училище сина ми и негов приятел биват спряни около хотел "Черно море" от скитник, който ги пита нещо за Глобул, за GSM  и т.н. Същевременно им казва че е от друг град и е изпаднал в беда. Иска им малко пари и те му дават каквото имат. На другия ден го срещат отново и понеже е снежен зимен ден моето момче  го кани у дома. Нахранихме човека, стоплихме го и му осигурихме спокойно пренощуване. В един момент той наистина бе потърсен по GSM и излезе навън за да говори, което странно ме прободе като сигнал за нечестие. Когато го заведох на етажа където щеше да бъде сам и напълно спокоен, този човек виждайки, че ще гледа телевизия  сподели, че много обичал това и ме попита за  някакъв порноканал!.....Какво да се каже тук, скъпи съфорумци, ...онемях! На сутринта му дадох чифт нови вълнени чорапи, защото видях че носи в студа гумени ботуши, но му казах следното: "Ти не си добър човек, ти направи своя избор да ме лъжеш, да се възползваш от мен, а аз направих своя избор да ти покажа вниманието на този свят към теб, да почувстваш, че си нещо, да ти помогна. Не върши това с други хора! " Поиска ми и пари - не му дадох, но изпитах жал за ниското съзнание на този нещастник. Казах му колкото прецених и го оставих. Мисля, че  всичко е ясно... Всеки носи своята отговорност за това, което прави . В духовния свят няма празно, няма вакуум - всичко е много точно. Просто изборът е наш, на коя страна да сме. Този, който мами - ТОЙ носи за себе си СВОЯТА персонална отговорност.
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #19 -: Октомври 05, 2006, 18:53:34 pm »
Понеже стана дума за Сергей Лазарев, ето какво пише той в книгите си от поредицата "Диагностика на кармата" на тема "помощ", смятам, че е много актуално:

Ако човек още няма желание да се повдигне от колениченето, а му помагат, това е престъпление. Ако той има желание да се надигне, но не е направил нито един опит, да му се помогне - това е глупост. Ако той е пожелал и се е опитал, при това неведнъж, но не се получава, тогава, когато му помагаме, ние няма да нанесем вреда нито на него, нито на себе си.
« Последна редакция: Октомври 05, 2006, 18:57:19 pm от Xpuctoc Muxaul »

Дъвиан

  • Гост
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #20 -: Октомври 05, 2006, 18:56:47 pm »
Веднага въпрос - как да познаем кой е "пожелал и се е опитал, при това неведнъж" да се повдигне от колениченето, за да не нанесем вреда "нито на него, нито на себе си", когато му помагаме?

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #21 -: Октомври 05, 2006, 19:08:09 pm »
Имайки предвид, че няма "случайни" ситуации, хора, срещи, мисля че това дава и отговора на този въпрос. Когато днешният ден ни изправя пред избор и неслучайна "случайност" ;) ние действаме, съобразно духовната ни интуитивност и сетивност. Това е важно и за отсрешната страна, това са нейните малки уроци, които вероятно дават трамплин за развитие.
« Последна редакция: Октомври 05, 2006, 20:13:55 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

milenski

  • Гост
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #22 -: Октомври 05, 2006, 20:47:25 pm »
Много любопитно нещо ми се случи току-що и то баш свързано с тази тема.
Отивам преди малко на магазина да пазарувам и малко преди входа беше застанало едно момче на видима възраст около 14 години. Когато минавах покрай него, то се опита да ме заговори и ми поиска пари. В подобна ситуация или давам, или отминавам без коментар. Странното е, че се чух как казвам високо и ясно "не!" и продължих към входа на магазина. В следващия миг го чух да вика възмутено:
"Не? Не?! Стига вече с туй "не"! Писна ми!!!"
Обърнах се, погледнах го и като видях възмутената му физиономия, изпълнена с негодувание, се разсмях. А той извика:
 "Не се смейте! ПИСНАЛО МИ Е от такива като вас!"
Пак по крайно нетипичен за мен начин, му отвърнах "А на мен ми е писнало от такива като теб!" и влязох в магазина. Но истината беше, че не бях въобще ядосана. Бях развеселена. Заради самото му възмущение от явното коравосърдечие, което срещаше, и факта, че въпреки яда си продължи да ми говори на "вие", ми стана някак много миличък. Все пак, имах едно наум, че на връщане има опасност да прояви агресия и затова психически се подготвих да се бия или поне да не се дам лесно. Напук реших да мина покрай него, макар че спокойно можех да мина и по друг път. И така с торбите в лявата ръка и свободна дясна, минах повторно покрай него. "Е, сега ще ми помогнете ли да си събера пари за храна?" попита ме то спокойно, без следа от яд или раздразнение. "Не ти вярвам, че ще ги дадеш за това."  "Добре, тогава вие ми купете нещо за ядене." Погледнах го в очите. За миг посегнах към торбата да му дам хляба, който бях купила, но това означаваше да се връщам пак в магазина. Тогава си помислих "Ако в джоба ми има някакви пари, за него са". Бръкнах в джоба си и действително там имаше някаква банкнота, а аз по принцип не държа пари по джобовете си. "Обещай ми, че ще си купиш храна!" казах, гледайки го право в очите. "Обещавам!" отвърна то, като също ме гледаше право в очите с леко дяволит поглед и доволна усмивка. Извадих банкнотата - бяха два лева. Дадох му ги с кеф! Обикновено, когато давам така пари, се чувствам гузна, че допринасям за унижението на този човек. А сега се радвах, беше ми приятно. Това момче ме беше разсмяло и аз му се отплатих за това. Знам, че това не е никаква помощ, но и с нищо не съм му навредила, сигурна съм!

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #23 -: Октомври 05, 2006, 20:56:02 pm »
Това момче е готов артист или поне е със запазено място в НАТФИЗ.   :D
Не мисли като човек!-Крион

Дъвиан

  • Гост
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #24 -: Октомври 05, 2006, 21:05:38 pm »
Хаха, Lampyridus, ти ме подсети нещо да разкажа и аз. Преди около две години и нещо бях с едно момиче в един китайски ресторант, през деня и навън. По едно време при нас дойде един мъж, добре облечен и каза, че не му достигали пари за еди какво си (вече забравих), и аз, понеже момичето не реагира (?), реших да извадя и аз като теб каквото хвана - хахаха - и нямах дребни тогава, освен май някакви дребни стотинки, и бъркам в джоба и вадя едни пет лева и се замислям за миг - хахахаха - и му подавам банкнотата, и той като видя колко лева му давам - честно - направо облещи очи - няма да му забравя физиономията - изненада, премесена със страх - облещи се, грабна парите и изфуча (така бяхме седнали, че нямах възможност да го видя къде отиде). Ето тогава разбрах, че съм измамен - хахаха. И сега ми е весело. А колко пъти съм бил измамван за пари след това - ще ви разправя друг път. Затова за мен парите са едно нищо в този живот - винаги ще ги презирам, макар да знам значението на тяхната тайна - и все пак, може би някога ще се възползвам от нея.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #25 -: Октомври 05, 2006, 21:25:20 pm »
Цитат
макар да знам значението на тяхната тайна - и все пак, може би някога ще се възползвам от нея.
Дъвиан, да вземеш да ни светнеш и нас ли...?   ;)
Не мисли като човек!-Крион

Дъвиан

  • Гост
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #26 -: Октомври 05, 2006, 21:31:38 pm »
Да, подготвих се и за такъв въпрос - отговора ми е: "Тайна е, как да я издам?" ;D Вие пък винаги за сензационното се хващате. :D

Въпреки всичко, само на теб ще я прошушна - тайната се крие в следната формула: "Колкото повече даваш, толкова повече идват". Изпитано... ;)
« Последна редакция: Октомври 05, 2006, 21:36:14 pm от Дъвиан »

Неактивен sunflower

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 207
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #27 -: Октомври 05, 2006, 21:34:00 pm »
Дъвиан,много добре си го казал по-нагоре.Много точно. :D(за отговор 16 и 26 ми е думата де :P)
« Последна редакция: Октомври 05, 2006, 21:37:04 pm от sunflower »
"В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа."                                           

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #28 -: Октомври 06, 2006, 14:16:57 pm »
В далекоизточните церемониални практики, когато загребваме вода, преди да си послужим със загребаното, изливаме една малка част от него обратно - никога не вземаме цялото получено количество. Това се прави в знак на благодарност и като извинение, че ще употребим за себе си. Ето какво трябва да бъде отношението и към парите: когато получите, част от тях трябва да върнете обратно на обществото, което ви е пъхнало тази напаст в ръцете; част от парите трябва да дадете за нещо, което не ви ползва. В това се корени смисълът на идеята, че колкото повече даваш, толкова повече идват; в това се корени и преодоляването на егоизма по отношение на парите, които илюминатски са така устроени, че никога да не могат да бъдат достатъчно и по принцип да бъдат употребявани за глупости, без да дават никаква божествена искра. Значи, когато получите малка сума (без значение по какъв начин), дайте няколко стотинки на някого или за нещо; дори на някой рафт да ги поставите, е чудесно и тогава отпада въпросът за това дали не унижавате някого или пък му навредявате, като му помагате да злоупотреби. Ако ли получите 1000 лева, разпилейте няколко стотачки поне от балкона си или в претъпкания автобус - това ще бъде чудесна занималня за околните хора и поучителен урок за вас. Бъдете щедри и никога не забравяйте, че парите ви не ви принадлежат - те са илюзия, която принадлежи в ръцете на илюминатизма. Най-големият грях по отношение на парите е да бъдат ползвани "по предназначение" - да се купуват скъпи неща с тях, да се вярва в спестовната им значимост... Ще дойде време, ще тръсне едно земетресение, ще започнат да падат US-бомби и тогава никой няма да пита за пари; само идиотите ще се опитват да ви продадат нещо ценно за няколко хиляди USDолара или ще продължат да се надяват, че вие можете да им дадете нещо срещу тези хиляди. Никой нищо не може да даде срещу пари; парите са илюзия и само поради поддържането на тази илюзи хората продължават да си разменят някакви неща срещу тези изкуствено генерирани и безполезни книжа.

Вие не можете да понесете отговорност за това, че някой лъже, докато проси и пие мастика с дадените му от състрадание или от благоприличие пари. Какво човек прави с получените от него пари си  е негова работа и той сам понася отговорността си за това. Вие обаче (и аз с вас!) сме напълно отговорни за това как даваме парите, с какво настроение. Горе се даде много хубав пример с цвета на парите и неговата промяна в зависимост от намерението, което ги е придвижило до местоназначението им. И така, ако давате милостиня, водени от своето състрадание, не е от значение за вас дали сте успяли да разпознаете правилно протегналата се към вас длан. Вашето състрадание в този случай ще бъде изпитано, а по-нататъшната отговорност се прехвърля в онзи, който е получил от вас: ще върне ли и той част от полученото в благодарност към света, който му го е дал, ще го употреби ли за добро, или ще го използва за подкрепа на пороците си? - това си е негова работа. Ако обаче дадете милостиня от благоприличие, от желание "да се отчетете" пред себе си, пред обществото или пред Господ, тогава присъдата ви е страшна! По-добре изпийте тези пари, дайте ги за "гадже-кириз" или влезте в някой лунапарк, защото така злоупотребата ще вреди единствено на вас; дадените с лицемерие пари се превръщат в отрова, която пробожда просещия човек и вреди както на него, така и на онези, към които тези пари ще продължат след това. Такова злодеяние никой от нас няма право да върши и за това - бъдете честни, не се правете на по-добри, отколкото сте, нито се страхувайте да бъдете милосърдни, защото някой може да ви измами.

Майка ми има един хубав трик за даването на милостиня. Тя никога не дава на просеща ръка, а ходи из черквите и парковете, за да разглежда хората; усеща нуждаещите се и пъха в ръката им, или дори направо в джоба им банковата облигация. Това, последното, е и най-красивият начин да проявиш милосърдие - също като Бог, който не се явява в престижни rotarиански клубове, нито показва табела с името Си върху сгради, които са ремонтирани с Негови пари.

По принцип е хубаво да се изградят защити срещу злоупотребата с парите и с милосърдната ни настройка. Парите сами по себе си са веществена илюзия и като такава служат на един веществен, измамен стокооборот. Ето защо с тях може да се злоупотреби, докато с милосърдието не може - то принадлежи на друг свят, проява е на любовта и на чувството за единство, които са сред най-високите характеристики на Бога; не случайно целият Коран е изпъстрен от твърдения, че Той е милостив и милосърден!
Та значи, как да се отдалечим от измамата? Има професия "просяк" - това обикновено са цигани, с деца или сакати, които го правят всеки ден на едно и също място или в даден регион, активно, с настървение; също и около подходящи места или събития (черкви, църковни празници, пазари с много хора...). Тези хора са локализирани доста удобно, доста пресметливо с оглед на преследваната от тях цел и се държат много изчислено. Както Дъвиан е забелязал, те се насочват към подходящите хора, защото са свикнали да разпознават Милосърдието и Благоприличието - двата източника на милостинята. Истинският нуждаещ се обикновено не е такъв "професионалист" и протяга ръка значително по-неумело, със свито сърце и скован жест; той самият се срамува от положението си, не е съгласен с това да иска от вас, принуден е. Професионалните просяци - напротив, карат вас да се срамувате от това, че не сте им дали - дръзкият им и изпитателен поглед ще ви води. На такива по-добре не давайте - не защото си навличате карма, а защото те използват милосърдието ви по начин, който е пагубен за тях. Към тях бъдете милостиви и ги отминете с презрение, насмешка и дори агресия - нека им се показва, че са разкрити!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Паричната помощ от езотерична гледна точка
« Отговор #29 -: Октомври 06, 2006, 14:43:34 pm »
И така, синхронности!

Слизам аз във ведомственото кафене, за да си купя нещо за обяд - веднага след като написах горния post и долу се заговарям с лелките, дето правят кафето: става на въпрос, че едната ще взема някакъв кредит и не знам си какво, а накрая се стига до въпроса: Ти ли ще ми изплащаш кредита?! Другата отговаря, че тя плаща само на бедни хора. "Аз съм бедна." - заявява първата, а другата й отвръща: "Виждам ги аз кои са бедни; като си броят стотинките в магазина и не могат да си купят едно хлебче..." После аз се намесвам в знак на потвърждение и тя се обръща към мен: "Ти няма да обеднееш с един лев, нито пък те ще забогатеят, но поне веднъж ще се наядат!"... ... ...

Какви неща само!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27