Има различни нива на достъп и това, до което можем да се докоснем като гости и посетители, като любители или новопостъпили, е фоайето - долния етаж на сградата, където всеки е добре дошъл и може свободно или срещу 5 лева да позяпа във витрините и увлекателните сказки на братята добронамерени. Сред тези сказки има и извънредно добронамерени братя, които тутакси забелязват нашата любознателност и не закъснява да се осведомят с каква кола сме дошли на срещата, от къде е купен нашият костюм и със стила на кой вековен род е завързана нашата вратовръзка.
Ако имаме "късмет", ще бъдем поканени да се качим на следващия етаж - там цари тишина и я няма веселата глъч от партерния етаж. Гласовете тук са тихи, отчетливи и казаното остава смайващо твърдо. Тук можем да започнем да си даваме сметка, че панаирджийската веселба долу далеч не е същността и нещата са много по-дълбоки. Пускат ни в полумръчен коридор, където сред дискретната анонимност можем да се присъединим към други братя и сестри, чийто костюми са забележително по-еднакви и по-изрядни - ако идваме тук повече пъти, и нашият трябва да стане такъв. За да не оронваме престижа, леко ни насърчават новите ни приятели и после ни обясняват, че ще бъде по-разумно да не говорим шумно за случващото се в залата на втория етаж - това са важни работи и не са за широката публика.
Но ако сме още по-наблюдателни и не допуснем нашето любопитство да бъде пресечено, ще забележим, че преди и след нашите братски срещи на втория етаж, асансьорът отива или идва някъде от горните етажи на сградата. Какви са тези етажи? - питаме, а те любезно ни предлагат да влезем в залата за поредната сесия от морал с приказките, че това са само нищо и никакви складове, стаи за почивка и една невзрачна канцелария - за членските вноски. Озадачени от това и развълнувани от нерелигиозната и неокултна, недълбинна и несъщностна церемония (защо ли я правим въобще, когато е толкова "не"?), ние влизаме в асансьора, за да слезем долу и да си тръгнем. Тогава неволно забелязваме бутоните и си припомняме разговора от началото на вечерта. Първият и вторият бутон са ясни, а нагоре - няколко десетки бутона, само с нищо и никакви складове, стаи за почивка и невзрачна канцелария за членски вносове! Няколко десетки етажа за такива маловажни неща и всичките бутони - здраво заключени!
Погълнати от размишления достигаме до изходната стъклена врата и тъкмо когато излизаме, забелязваме долу няколко коли. До една от тях стоят някои от познатите ни от лекциите лица, те разговарят с накого, който видимо стои над тях и се качват по колите. Без да погледнат въобще към нас, те отпътуват нанякъде, а за нас остава само да си мислим за благотворителност, честност, лоялност...
