Колко е важна трансформацията „Ние носим маски, зад които се крием от другите, носим маски, за да се скрием от СЕБЕ СИ,
надявайки се никой да не посмее да надникне в самотната ни наранена обвивка.” Когато се родим на тази планета, забравяме всичко, което сме знаели за себе си, за своя източник. Като деца придобиваме дълбоки щампи чрез обстоятелства, които са извън нашия контрол в един много уязвим стадий от развитието ни. Ние се борим с тези щампи и те оформят живота ни.
В крайна сметка, започваме да се идентифицираме с тази борба и я наричаме своя „личност”. Изграждаме твърди структури в своята „психе” около тези щамповани рани, за да предпазим увредените части от сърцата си. Използваме различни неща като помощни средства за това, вероятно придобивайки богатство, внимание, различни пристрастявания, укрепвайки егото си, правейки всичко, за да забавим завладяването си от болезнения копнеж на потиснатите си души. Живели сме в този режим на оцеляване в продължение на много години и цялата ни енергия е отивала, за да се задържим на повърхността и да поддържаме стените, които сме издигнали, вместо да еволюираме. Били сме непрестанно атакувани и всички са ни учили, че „това е животът”. Правили сме необходимото, за да не се удавим в бездната.
Но край с това. Сега живеем във времена на ускорена промяна.Ако искаме да еволюираме на тази планета и да помогнем да ускорим извисяването й, за да създадем света, за който копнеят сърцата ни, трябва да трансформираме първо и най-вече себе си. Това изисква честен преглед на нашите мотивации и техния скрит подтекст, като отнемаме слой след слой, сякаш белим лук, докато стигнем до най-тъмните и най-„плашещи” части от същността ни в сенките на подсъзнанието ни. Подсъзнанието ни изглежда огромно и страховито, когато е потопено в мрак. Когато го осветим и открием нанесените щети, в началото то може да ни се стори грозно и дори извратено в някои части на психиката ни, като можем да се изкушим да се извърнем и да отречем онова, което виждаме и да ни се прииска да го потопим отново в дълбините на забравата ни. Ако го направим, пропускаме ценности, които иначе бихме разкрили - изцеляването, красотата, неизявените ни заложби, страсти и дарби, скрити в нашето подсъзнание, които са абсолютно смайващи и само очакват да бъдат открити от нас. Тези дълбоко заровени скъпоценности копнеят да бъдат намерени от вас и извадени на бял свят, дарби, толкова жизненоважни за вас, толкова съществени за мисията ви тук и за вашата радост от живота!
Ако ви е нужна допълнителна мотивация, освен изцелението, постигането на цялостност и щастие като резултат от самоизследването, има още една изключително важна причина, която трябва да вземете предвид.
Онова, което криете от самите себе си в мрачното си подсъзнание, се превръща в карта за негативните сили. То се превръща в оръжие, което се закалява по най-коварен и унищожителен начин, детайлна инструкция как да бъдете препънати, възпрепятствани, нападнати, наранени, преобърнати, сплашени и отклонени от жизнения ви път.
Те могат да ни атакуват единствено чрез собствения ни неизследван мрак, защото това е техен естествен елемент, непознат за нас. Колкото повече научавате за това кои действително сте, колкото повече смъквате маска след маска и пласт след пласт, толкова повече изпълвате тези мрачни пукнатини с изцелителната светлина на осъзнаването и съзнателността и толкова по-малко оръжия им оставяте, чрез които да ви уязвят. Най-добрият начин да спрете техните атаки и да не допуснете да се доберат до вас, е да трансформирате и изцелите себе си.
Когато съзнателно тръгнем по пътя на трансформацията, това може да ни се стори едно завладяващо преживяване. Струва ни се, че имаме толкова много неща за излекуване, а времето е толкова малко. Но просто
помнете, че не сте дошли тук, за да се провалите. Дошли сте тук, носейки в себе си всички необходими средства за своя успех. Душата ви знае онова, което трябва да научите, както и неговата последователност, и ще ви изпраща външни ситуации, перфектно изчислени в точния момент във времето, за да се учите и растете. Всеки път, когато се сблъскате със ситуация, която предизвиква позната болка, се гмурнете в бушуващите си емоционални дълбини с намерение да се изцелите. Дайте израз на чувствата си, а после се запитайте - откъде идва тази болка? Какви уроци можете да научите от това? Как можете да се изцелите и усъвършенствате? Осветете със светлината на своята осъзнатост и внимание през бурята и достигнете сърцевината на проблема, първоначалната му причина. Възможно е това да породи страх, заради който процесът да ви се стори много по-голям и по-труден, отколкото в действителност е.
Признайте си и изразете този страх, нека той премине през вас, а после просто го освободете, защото той е само временен, а вие ще останете, защото ВИЕ СТЕ ВЕЧНИ. Вие сте завинаги!
С любов,
Рейчъл Кокс
Източник:
The Importance of Transformation