Пост-АмерикаВ откъс от новата си книга Пол Стейръбин поглежда в кристалната топка и анализира 6 сценария за съдбата на пост-американския свят.Автор: Пол Стейръбин
Светът се намира на исторически кръстопът: САЩ са достигнали края на глобалния си възход в политическо, икономическо и културно отношение. Не става въпрос само за "зората на останалите" - Индия, Китай и подобните на тях. А и за онова, което бих нарекъл "осредняването на Америка" – едно общество, което изостава от останалите според стандартни за модерността индикатори и то във всички сфери от здравеопазването до образованието, от финансовото регулиране до приложението на зелени и дигитални технологии. Глобалната икономическа криза с епицентър Америка е пример за опетнената репутация на американския модел. Едновременно с това уважавани американски институции, независимо дали става въпрос за Харвард или за Холивуд, емигрират по посока на една постнационална глобална идентичност, те принадлежат повече на света, отколкото на САЩ. Казано накратко, бъдещето вече не се произвежда единствено или предимно в Америка. Златните стандарти на глобалните постижения са пръснати по цялото земно кълбо.
Въпреки че Америка залязва,
това съвсем не ни дава отговор на въпроса какво идва след нея. Това е време на междувластие, в което се разиграват различни сюжети и всеки един от тях може да победи в зависимост от обстоятелствата или конкретните избори. Историята е органичен процес
отдолу нагоре 
и
бъдещето може да се зададе оттам, откъдето най-малко го очакваме.

Светът след Америка може да се окаже тъмен хаос като този, който настъпва след упадъка на Римската империя.

Но това може да бъде и един жизнерадостен хаос,

. Може би се задава една многополюсна система от национални държави, при която надигащите се сили като Индия и Бразилия ще застанат на кормилото. От друга страна обаче светът може би наистина се нуждае от водач на глутницата, от алфа индивид, като в този случай онова след Америка ще добие формата на китайско столетие. Празнината могат да запълнят и градовете-държави, не само Ню Йорк, Лондон, Сингапур и Хонг Конг, но също така и Бангалор, Дубай, Сантяго и Йоханесбург. Светът след Америка може да бъде истинско глобално общество, универсална цивилизация, подлежаща на глобално управление. Но може и никой от тези варианти да не се осъществи. Бъдещето е бял лист.
Кой печели и кой губи във всеки един от тези сценарии? При тъмния хаос отговорът не е, както може да ни се струва, че по цялата планета всички ще бъдат губещи.
Победители, или поне облагодетелствани, ще бъдат лешоядите на света –
във финансовата област например спекулантите, уповаващите се на най-лошото, които имат изгода само когато цените се сринат. В тъмния хаос ще има много трупове за оглозгване. Растящият брой хора по света, които са започнали да разсъждават в понятията на животинското оцеляване (натрупали са запаси от консервирана храна, бутилирана вода и антибиотици, изкопали са си укрития), ще спечелят, защото са се подготвили за времена, предричането на които ги е направило обект на подигравки в очите на останалите. Запасилите се със злато може да изпитат самодоволство.
В контраст на това един жизнерадостен хаос ще възнагради тези, които могат да разкопчаят яките си и да освободят немирника в себе си.
Победата ще отиде при тези, които могат да мислят и да действат асоциативно, а поражението – при тези, които могат да действат само в един йерархичен свят. Може би онези места на планетата, които в миналото са раждали интерлюдии или поне идеологии на щастливия хаос (като дадаистките Цюрих и Берлин след Първата световна война или Калифорния от 60-те години на миналия век) ще се окажат особено плодородна почва за вариации от такъв характер през ХХІ век. Щастливият хаос може да разцъфти в източни общества като Индия, притежаващи вроден скептицизъм по отношение на един свят, задвижван от силови отношения. Победата в условията на
светлия хаос ще изисква най-вече определена философска подготовка.
В един многополюсен свят на националните държави най-големите победители ще бъдат страните,
които успеят да установят хегемония в своя регион. Регионалните полицаи може да включват САЩ в Северна Америка, Бразилия в Южна Америка, Индия и Китай в Азия, Русия в своята "близка чужбина", вероятно Иран в Близкия изток (Израел ще се оправя сам) и Южна Африка в подсахарска Африка. Европа може да се окаже победител, ако събере волята да се утвърди в този световен ред. В противен случай тя може да се окаже все по-силно заплашвана от други сили, като например Русия. Сред губещите ще бъдат слабите малки държави, от рода на Грузия, които разчитат на протекции срещу регионалния бабаит (в този случай Русия) с помощта на САЩ, но ще са неспособни повече да се справят с тази задача.
Най-мрачна съдба ще имат онези, които се чувстват един народ, но са останали без жизнеспособна държава.

Това са страдащите от съдбата на палестинците – милионите, които живеят в хронично пропаднали държави, държави само по име.
Многополюсният свят по всяка вероятност ще бъде демократичен в някои региони и автократичен в други според локалните традиции и в този смисъл той ще представлява поражение за застъпниците на либералните западни ценности като универсален стандарт. Многополюсният свят ще бъде мирен, дотолкова доколкото големите играчи бъдат в състояние да договорят удовлетворителни условия за съвместно съществуване.
В едно китайско столетие Китай ще бъде победител, но ще има ли и друг такъв? Азиатските общества, които в миналото са имали напрегнати отношения с китайците, в т. ч. японците и виетнамците, могат да се окажат губещи. Индия се страхува да не изгуби играта, но поражението може да й се размине, като се има предвид огромния размер на страната и способността на нейната икономика да допълва китайската. Разстоянието може да се окаже благодат за икономиките, които успеят да разгърнат изгодни търговски взаимоотношения с Китай – от тихоокеанското крайбрежие на Америка до континентална Европа. За тези богати на ресурси земи, които Китай ще пожелае да експлоатира, като например Чили с неговото медно съкровище,
много неща ще зависят от това дали Китай ще реши да бъде добронамерен или жесток имперски хегемон.
Една ера на
глобалните градове-държави, както и една
универсална цивилизация,
предлагат на Европа възможност отново да добие значимост, и то решаваща,
тъй като именно тя е матрицата на космополитните ценности, които ще бележат възход в такава ера. Но северноамериканците, южноамериканците и азиатците в никакъв случай не бива да се изключват от играта. Огромни възможности ще се създават за глобалните елити - архитектите, хората на изкуството, ръководният персонал на големите компании и на университетите, политическите лидери, експертите по световно здравеопазване и останалите категории хора, които обикновено живеят в големите градове и
които вече се изживяват като суперкласа.

Многоезичният човек ще бъде много по-добре поставен от едноезичния.
Горко на онези в провинцията, в периферията на нещата, на неспособните да мислят или да действат глобално.
Когато светът след Америка започне да добива своите очертания, планетата по естествен начин ще се откъсне от фиксацията си върху САЩ. За някои слизането на Америка
от небесата ще бъде основание за онова, което немците наричат schadenfreude - злорадство, удоволствието което изпитваме от болката на другия.
Но докато светът свиква със своя нов ред, очаквам трайното чувство към САЩ да бъде безразличието.
Нашият биологичен вид обикновено е доста безсърдечен в това отношение.
Препечатано от "След Америка: сюжетите на следващата глобална епоха" от Пол Стейръбин с разрешение на Viking, част от Penguin Group Inc.
Пол Стейръбин е щатен кореспондент на National Journal и редактор на Atlantic Monthly. Повече за "След Америка" може да намерите в интернет на адрес
www.afteramericabook.com.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=734387