Процесът на българските медици в Либия и освобождаването им

[IYI]

Еба си..., е това е истината е това е пост!Прав си, много си прав!

[stiver]

Подписка за освобождаването на българските медици.

Take Action to Free the Bulgarian Medics in Libya

http://www.petitiononline.com/mod_perl/petition-sign.cgi?bulgaria

[ultrafutur]

Абее xxxx Българията xxxxxxxxxxxxx...(никой да не го трие това)

Няма да се намери един политик с xxx, който да вземе нещата в свои ръце. Имаме супер обучени момчета в Спец частите, които са обучавани точно да се справят с такива ситуации и да освобождават български затворници от силно охранявани затвори. Имаме гърба на цял свят, в НАТО сме и не мога да разбера как могат xxxxx от българското xxxx разузнаване или по точно онова смешно адвокатЧЕ, дето го туриха за шеф на агенцията да не са разработили и осъществили 7 ГОДИНИ план за освобождаването на затворниците със СПЕЦ акция. xxxx ДЪРЖАВАТА... ПЛЮЯ по всички пол. представители на България и особено по тези, които имат СИЛАТА И ВЪЗМОЖНОСТТА да направят нещо и САМО СПЯТ...  xxxx xxx разузнавателна дееби.. БРУТАЛНО СЪМ ЯДОСАН...

Пък тоя Сидеров е xxx ТЪПО КОПЕЛЕ... да се задържат 6има либийци за БАРТЕР...xxx УЛИГУФРЕН...тоя трябва някой да го махне от политическата сцена незабавно. xxx прошльото...

Единственото решение е спец акция с подкрепата на НАТО и нищо друго. После да кажат нещо... Ако ни обявят война и ни нападнат се едно си пишат смъртната присъда... xxxx Клоуните дееби. Сам Кадафи ще помогне за осъществяване на акцията, защото при него става много напечено. От една страна са надигащите се кланове в Либия, които могат да го унищожат, от друга страна крайната му политика ще доведе до санкции за него и държавата... Все е в скапана ситуация. Така, че едно такова решение на събитията само би било от полза за него и за всички нас.

Сори за лошия език, ама съм много ядосан...като ми мине малко мога да поредактирам...

Оффф !!! Не престанахте ли да реагирате първосигнално и емоционално на тези смешни постановки...? От самото начало беше ясно, че това ще е поредният "политически спектакъл", режисиран пак от същите стратези. Аферата с мед.сестрите обаче носи освен вътрешно политически, и доста международен, в смисъл европейски заряд. Идеята е да се включат все повече страни, възмутени от "нечовешкото отношение" на арабските диктатори, да се включат в широката кръстоносна коалиция на доброто. Ура за кухите кратуни и опразнените от съдържание сърца...


19.12.2006

bgfactor:



Новината за повторните смъртни присъди срещу петте български медицински сестри зае водещо място в световните медии.

Медиците са задържани от 1999 г. насам, а оттогава от СПИН са починали 52 от заразените 426 деца, припомня Би Би Си.

В материала се добавя, че сестрите и палестинският лекар са били осъдени на смърт през 2004 г., но върховният съд на джамахирията е отменил присъдите след протести относно обективността на процеса.

Цитирани са и изказванията на обвиняемите, че са били превърнати в жертвени агнета заради лошата хигиена в болниците.

Адвокатите обявиха, че клиентите им ще обжалват новата присъда, която се очаква да е последното оспорване, позволено от местното законодателство.

Екипът на защитата обясни пред съда, че ХИВ вирусът е бил разпространен в болничното заведение в Бенгази още преди медсестрите да постъпят на работа там през 1998 г.

Българските власти светкавично заклеймиха присъдите, а външният министър Ивайло Калфин коментира, че дълбоко съжалява. Шок от присъдата изрази и еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини и призова решението да се преразгледа, информира Франс прес.

Родителите на заразените деца обаче заявиха, че са доволни от това развитие. В момента на произнасянето на присъдите някои от тях реагираха с викове, докато други протестираха отвън с плакати, разказва още Би Би Си.

"Раздадоха справедливост. Щастливи сме. Сега трябва бързо да ги екзекутират", споделя пред "Ройтерс" Субхи Абдула, чиято 7-годишна дъщеря е починала от СПИН.

През цялото време медиците настояваха, че са невинни, а самопризнанията им са били изтръгнали с мъчения. В полза на обвиняемите свидетелстваха експерти, сред които бе и французин, един от откривателите на ХИВ вируса, допълва Би Би Си.
Изследване на кръвни проби от някои пациенти беше публикувано в научното сп. "Нейчър" и потвърди хипотезата за лошата хигиена като причина за епидемията.

Резултатите обаче излязоха твърде късно, за да бъдат взети предвид в процеса, коментира Би Би Си.

Напомня се още, че Либия настоява на всяко от засегнатите семейства да бъдат заплатени по 10 млн. евро компенсация, като намекна, че това може да доведе до заменяне на смъртните присъди с по-леки наказания.

България обаче отхвърли това предложение с аргумента, че всякакви финансови обезщетения биха били възприети като признаване на вината.

Си Ен Ен използва кореспонденцията на АП, която описва обстановката в съдебната зала. "Бог е велик! Да живее либийското правосъдие", провиква се секунди след като е чул присъдата Ибрахим Мохамед ал Аураби, баща на заразено дете.

На председателстващия заседанието съдия Махмуд Хависа му бяха нужни само седем минути, за да потвърди присъствието на обвиняемите - всеки от които отвърна с "Да" на арабски - и да прочете присъдата в най-дългия и най-политизирания процес в новата история на Либия, разказва агенцията.

Цитират се и думите на председателя на Народното събрание Георги Пирински, че осъждането на невинни хора на смърт е опит да се прикрият истинските причини за епидемията.

Международният правен наблюдател Франсоа Кантие от "Адвокати без граници" (Lawyers Without Borders) разкритикува повторния процес, че не е успял да се съобрази достатъчно с научните доказателства.

Трябват ни такива данни, това е медицински, а не юридически въпрос, коментира той в съдебната зала минути след присъдата. В подобен дух бе и изказването на Пирински, допълва АП.

Освен за протестите в Триполи, агенцията информира и за мирните демонстрации у нас в подкрепа на петте медсестри. Европа, САЩ и световни правозащитни организации обвиняваха Либия, че преследва шестимата медици като изкупителни жертви за мръсотията в детската болница на Бенгази.

Идрис Лага, който оглавява асоциацията на близките на заразените деца, обаче отрече публикацията на "Нейчър", като обяви на пресконференция в Лондон, че сестрите са заразили децата с "генетично модифициран" вирус и по този начин са провеждали ескперименти от името на чужди разузнавания.

Никой лекар или медицинска сестра би извършил такова чудовищно престъпление, категорична бе миналия месец Кристияна Вълчева, като добави, че съчувства на семействата.

Колежката й Валентина Сиропуло пък свидетелства, че за седемте си години в Либия, е работила само шест месеца като медицинска сестра, а останалото време е прекарала в затвора, допълва АП.

В анализ, поместен във френския в. "Фигаро" преди произнасянето на присъдите днес и разпространен от БТА, се коментира: "Отлаганията и пренасрочванията на заседанията по това дело бяха толкова много, че човек би се поколебал да говори за решителен ден."

Изданието припомня, че това е втората подобна процедура, през която преминават шестимата медици, и че те вече са получили една смъртна присъда, отменена впоследствие.

Според вестника за научния свят случаят е ясен - заразите се дължат на липсата на хигиена и немарливостта в болницата в Бенгази.

Този извод се съдържа в доклад на френския проф. Люк Монтание, съоткривател на вируса на СПИН, изготвен по поръчка на либийското правосъдие през 2003 г., припомня "Фигаро".

"Либийските експерти оспориха тогава заключенията му и казаха, че открития у заразените деца щам на вируса е непознат в региона. В началото на ноември т.г. експерти обаче опровергаха либийското твърдение чрез публикация в сп. "Нейчър".

Този месец в същото издание последва нова публикация на изследователя Тулио де Оливейра от Оксфордския университет, в която се заключава, че всички наблюдения водят в една посока - към един стар за Либия проблем, свързан с контрола на инфекциите, който датира от средата на 90-те години на миналия век", пише още френският всекидневник.

Тези заключение не са взети под внимание от прокурора в Триполи, който основава своите заключения на констатациите на национални експерти плюс самопризнанията, изтръгнати с насилие от българските сестри, пише "Фигаро".

В доклад на съвета на Европа са били описани детайлно мъченията, на които в продължение на месеци са били подложени българките, за да бъдат изтръгнати от тях самопризнания, припомня още изданието.

Според вестника Либия иска да използва този случай като абсурдна игра за надмощие със Запада.

След като отстъпи по всички параграфи, предаде извършителите на атентата срещу самолета на "Пан Ам" над Локърби, изостави ядрената си програма и отвори вратите си за международния бизнес, полк. Кадафи изглежда иска да компенсира всичко това с морална победа, като покаже, че Западът може също да си служи с най-отвратителния тероризъм, коментира "Фигаро".

Вестникът припомня, че щастливи да видят Либия отново в лоното на международната общност, САЩ и ЕС са се въздържали да критикуват либийското правосъдие и започнаха паралелни преговори, целящи финансовото компенсиране на семействата на болните деца, които след това биха могли да поискат помилване на осъдените.

"Възможно ли е по това дело да се стигне до някакво споразумение?", пита се изданието и допълва:

"Пристигането в Триполи на българския зам.-министър на външните работи Феим Чаушев и на американския зам.-държавен секретар по въпросите за Близкия изток Дейвид Уелч навеждат на мисълта за разговори в последната минута."

Френският вестник не пропуска да спомене и слуховете за вероятност от различни присъди, при което някои от обвиняемите ще бъдат освободени, а други - осъдени, но прогнозира, че това би направило нещата още по-сложни.

"В сравнение със стабилизацията на Либия съдбата на шестимата нещастни заложници има твърде малко значение.
Тяхната Голгота илюстрира докъде се простират границите на "Новия Близък изток" на САЩ, който включва и Северна Африка: тук не става въпрос да се стабилизират, а да се приобщят съюзници.

Пред тази "реалполитик" единствено истинското правосъдие може да прокара пътя към свободата и демокрацията", заключава "Фигаро".

Междувременно друго френско издание - "Нувел обсерватьор" определя процеса срещу българските медицински сестри и палестинския лекар като "много дълъг, труден и силно политизиран".

"Съдебното преследване на българките и палестинския лекар представляваше трудност за Муамар Кадафи в усилията му да поднови връзките си със Запада.
Европа и САЩ призоваха за освобождаването на медиците, като предупредиха, че бъдещите отношения на Либия с тях ще бъдат накърнени от присъдата, допълва списанието, но коментира, че евентуално оневиняване на медиците би могло да навреди на популярността на Кадафи.
Миналата година, когато либийският върховен съд отмени смъртната присъда на медиците, в Бенгази станаха сблъсъци между роднини на заразените деца и силите за сигурност, припомня още"Нувел обс".

[Mirotvorec]

Оффф !!! Не престанахте ли да реагирате първосигнално и емоционално на тези смешни постановки...?

Ако това е твоето мнение, то кажи тогава каква е правилната реакция?

[Albinoni]

Либия се наду, никой не можел да й се бърка в правосъдието >

20.12.2006 08:36
http://www.dnes.bg


Либия размаха пръст срещу всички, които се опитват да й се месят в процеса срещу медиците.
 
Либия обяви, че няма да се поддаде на международния натиск след обявяването на смъртните присъди срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, съобщи ВВС.

На 19 декември шестимата обвиняеми чуха за втори път, че са осъдени на смърт. Присъдата предизвика бурна радост в съдебната зала, но и яростна критика от цял свят.

Никой не можа да повярва, че не са взети предвид заключенията на учените и така присъдите са в пълен разрез с техните научни доказателства.

Либийският външен министър Абдурахман Шалгам пък заяви, че в момента всичко е в ръцете на Върховния съд на Либия. 

„Либия никога няма да се поддава на натиск откъдето и да било – от Америка, от Европа, от никъде“, заяви още той.

„Никой не може да ни се меси в правосъдието – никой. Дори и нашият лидер, полковник Кадафи, не може да вземе страна. Това трябва да стане пределно ясно“, добави министърът.
 
Защитата на обвиняемите трябва да обжалва присъдата в рамките на 60 дни. Произнасянето й предизвика бурни критики – както от българските власти, така и от международни официални представители.

На протестен митинг във вторник лидерът на "Атака" Волен Сидеров призова България да прекрати дипломатическите отношения с Либия.

Той предложи и да бъдат арестувани петима либийци, да бъдат държани като заложници и впоследствие разменени за нашите медици.

Говорител на службата на ООН за човешките права заяви, че „съществуват много сериозни съмнения за честността на процеса“.

Родителите на заразените деца пък изразиха ясно радостта си.

„Справедливостта възтържествува. Щастливи сме. Те трябва да бъдат екзекутирани колкото се може по-бързо“, коментира Субхи Абдула, чиято 7-годишна дъщеря е била заразена с вируса на СПИН в болницата и е починала.   

[Admin]

Ultra, и така да е, нищо не пречеше да се организира една съвместна спец акция и да се освободят тези хора. Не знам държава, която като се стигне до такива моменти да не е освобождавала своите граждани посредством сила. Американци, немци, французи...не знам колко са случаите, в които се е довеждало до такива операции и те са преминавали успешно. И реакицята ми, макар и малко невъздържана (за което съжалявам, но се саморедактирах) си е напълно в реда на нещата. Това, че става въпрос за геополитика в случая на всички ни е ясно. То е повече от прозрачно. Въпросът е, че може да се излезне от тази ситуация и никой не го прави...А преговорите и официалните срещи на високо ниво и всичките ми ти там подкрепи и съчувствия от международна гледна точка са само ФАРС... и нищо повече... Не знам защо си мислиш, че не ни е ясно това... Реагираме яростно именно на цялата тази простотия и простаците, които треперят да предприемат нещо сами.

[Mirotvorec]

Оооооо, това прозвуча доста заплашително, как само ни надъхват за омраза към либийците и към мюсюлманите въобще.

Защо към мюсюлманите въобще? Случаят е съвсем конкретен-Либия. Освен това защитата на нашите интереси може (и трябва) да стане без проява на омраза, а чрез конкретни действия, Админ ги каза.

Не знам защо покрай последните новини по случая се сетих за една много стара българска истина-ние никога не сме имали роби, но и в робство без бой не сме били(говоря за времената преди турско). Това е проява на достойнство, което за съжаление сега липсва.

[Admin]

Колко хубаво би било само, ако се проведе една такава акция. Представете си какво ще пишат по вестниците. България показа решително своята страна в процеса! Ще излезнем с респект пред хората по света и ще кажем - НИЕ СПАСИХМЕ НАШИТЕ ГРАЖДАНИ, вижте какви пичове сме...ама не...някои кухи глави са толкова страхливи, че немам думи. А момчетата седят по цял ден и играят покер в очакване да ги пуснат на някоя мисия... Еееех, хубави са били годините по време комунизма. Има ли сме страхотни операции и супер печени агенти. Днес всички са клоуни и се занимават само с вътрешно-политически шпионаж, очаквайки на всеки да му намерят кирливите ризи, за да го държат под контрол...

[llara]

Абее xxxx Българията xxxxxxxxxxxxx...(никой да не го трие това)

Няма да се намери един политик с xxx, който да вземе нещата в свои ръце. Имаме супер обучени момчета в Спец частите, които са обучавани точно да се справят с такива ситуации и да освобождават български затворници от силно охранявани затвори. Имаме гърба на цял свят, в НАТО сме и не мога да разбера как могат xxxxx от българското xxxx разузнаване или по точно онова смешно адвокатЧЕ, дето го туриха за шеф на агенцията да не са разработили и осъществили 7 ГОДИНИ план за освобождаването на затворниците със СПЕЦ акция. xxxx ДЪРЖАВАТА... ПЛЮЯ по всички пол. представители на България и особено по тези, които имат СИЛАТА И ВЪЗМОЖНОСТТА да направят нещо и САМО СПЯТ...  xxxx xxx разузнавателна дееби.. БРУТАЛНО СЪМ ЯДОСАН...

Пък тоя Сидеров е xxx ТЪПО КОПЕЛЕ... да се задържат 6има либийци за БАРТЕР...xxx УЛИГУФРЕН...тоя трябва някой да го махне от политическата сцена незабавно. xxx прошльото...

Единственото решение е спец акция с подкрепата на НАТО и нищо друго. После да кажат нещо... Ако ни обявят война и ни нападнат се едно си пишат смъртната присъда... xxxx Клоуните дееби. Сам Кадафи ще помогне за осъществяване на акцията, защото при него става много напечено. От една страна са надигащите се кланове в Либия, които могат да го унищожат, от друга страна крайната му политика ще доведе до санкции за него и държавата... Все е в скапана ситуация. Така, че едно такова решение на събитията само би било от полза за него и за всички нас.

Сори за лошия език, ама съм много ядосан...като ми мине малко мога да поредактирам...

Да ви кажа и аз мислех така и точно такъв сценарий нищехме вчера с мъжа ми, но той беше на мнение че това няма да стане, защото нашите управници са кукли на конци и всичко е маскарад, в който за съжаление нашите медици са жертви. Реакцията на държави като САЩ била важна.
Аз съм на мнение обаче, че тихата дипломация, както и крайно агресивни мерки срещу либийците не помагат. Трябват умерени ходове и алтернативни мерки.

[ultrafutur]

Да защитим либийския народ

Евгений Тодоров -
bgfactor, 20 Декември 2006

Един скромен призив- Kойто няма какво да каже, поне да не използва момента за правене на вътрешна политика

“Либийците са аборигени и ние ги свалихме от дърветата” заяви дословно Волен Сидеров пред микрофоните на медиите. С тези думи той обиди не  Кадафи, не либийското правосъдие, а либийския народ.
Волен Сидеров е достатъчно умен, за да знае, че подобен начин на говорене има едно единствено оправдание – да спечелиш някаква електорална симпатия. Ако си решил да печелиш на всяка цена.

Има едно основно правило, което демократичните медии и демократичните политици са приели като закон – да не се пренася конкретната вина върху цялата общност – било тя расова, етническа, ако щете и политическа.
Нашата “цивилизационна” мисия в Либия изобилства с маймунски номера, но това също не дава право на никой да обобщава, че всички българи са такива или онакива.
Говорил съм с много българи, работили и живели в Либия. От всички съм чул много добри думи за либийците. Като морал, търпимост и не на последно място като отношение към самите българи.

Днес всички търсим виновника за трагедията. Ако не е либийският народ, тогава ще е Костов. Важното е емоцията да бъде насочена нанякъде.
Всъщност това е горе-долу същият механизъм, който доведе до смъртните присъди. Емоцията на родителите на заразените либийски деца трябваше да бъде удовлетворена, като се посочи врага.
Емоцията в политиката винаги е била лош съветник. Обяснимо е желанието на всеки българин да изрази съпричастност, да изкаже своето мнение. Дошло е времето да извлечем поуката от либийската трагедия.

С тези редове не искам да поучавам, защото едва ли знам нещо повече от това, което другите знаят. През тези осем години станахме свидетели на невероятно словоблудство. Кой ли не даваше акъл какво трябва да се прави. Кой ли не прогнозираше, анализираше, поучаваше, обещаваше, търсеше виновниците. И в този шумен хор трудно се отличаваха гласовете на тези, които наистина знаеха какво е реалното състояние на нещата и какво е добре да се направи.

Така че – един скромен призив: нека в този труден момент всички, които няма какво особено да кажат, а им се иска да използват момента за правене на политика за вътрешна употреба, да замълчат.

[ultrafutur]

Алчният деспот Кадафи свали маската. А отдолу се показа тактик.

От: Екип на Dnes.bg
20.12.2006

Смъртната присъда за петте български медицински сестри и палестинския лекар, обявена вчера от либийски съдия, е истинско престъпление, коментира британският Таймс в днешния си брой.

Присъдата, прочетена в съдебната зала в Триполи в края на едно твърде политизирано преразглеждане, потвърждава първоначалната такава и отново бе осъдена от политици, учени и адвокати в Българи и в целия Европейски съюз.
Обвиненията са нелепи – според тях, обвиняемите са заразили над 400 деца с генетично създаден вирус, докато са извършвали изследвания за чужди разузнавателни служби.
Делото бе израз на гротескна липса на правосъдие, като никой не взе предвид научните доказателства на експертите по вируса на СПИН. А присъдата, приета с радост в цяла Либия, е крещящ опит медицинските сестри да бъдат употребени като изкупителни жертви за пълната липса за загриженост за болницата в Бенгази, където са заразени децата. 

Случаят отдавна е основна пречка пред развиването на по-близки отношения между Либия и Европейския съюз. Първото дело доведе до толкова яростна международна реакция, че Върховният съд трябваше да наложи преразглеждане.. ... Либийските власти са напълно наясно с политическата чувствителност.
Предишният премиер преговаряше с Европейския съюз за едно запазващо уважението на Либия решение – българите да признаят вината, както и да дадат компенсация от около 10 милиона евро за всяко семейство на заразените деца, както и да бъде построен изследователски център за вируса на СПИН в Бенгази и то с европейски пари.

България обаче отказа да плаща, казвайки, че тези „кървави пари“ намекват за признаване на вина. Предложенията за изследователския център още не са договорени. А либийското обществено мнение се разгаря от заразяването на децата, 50 от които вече починаха.
Сега правителството има много малко място за маневри. Опровергаването на присъдите би било в противоречие на твърденията за съдебна независимост в Либия. Освен това би провокирало истерия в Бенгази – град, който е отдавнашен политически конкурент на Триполи.
А освен това опровергаването на присъдите ще бъде сметнато за поредната отстъпка пред Запада. Дипломатите обаче гледат на присъдата като на начало на нов кръг от пазарлъци.

Сега следва ново обжалване пред Върховния съд. Както със случая Локърби, в крайна сметка и сега може да бъде постигната договорка – докато междувременно обвиняемите бъдат държани в ужасяващи условия като заложници.
Западът се надяваше, че с изоставянето на оръжията за масово унищожение, Либия отваря вратата за бърза нормализация на връзките, както и за бум на инвестициите и културния обмен. Тези подранили надежди обаче бяха опровергани.
Либия печели време. Бюрокрацията, инертността и скриването на парите от петрола попречиха на повечето опити за политически и икономически реформи. Объркването на Запада съвпадна с нереалистичните очаквания на Либия. Този случай показва, че възстановяването на страната няма да е нито бързо, нито безболезнено.

Нека да предвидя. Шестте смъртни присъди няма да бъдат изпълнени – това пише в днешния брой на германския Ди велт журналистът Александър Дийтрих.
Кадафи започва да използва дипломатически козове, тъй като след няколко седмици България ще бъде член на Европейския съюз, казва той.
А след като това стане, би било абсурдно либийският лидер да изпълни такава присъда, дори и срещу един единствен европеец, имайки предвид курса на промяна, който Кадафи предприе - за сближаване на Либия с Европа и САЩ.
Затова вероятно умелият тактик Кадафи просто печели време – така че да може накрая да се прояви като спасител на петимата европейци и на палестинския лекар, заключава Дийтрих.
 
„Големият въпрос: Защо пет медицински сестри и един лекар бяха осъдени на смърт в Либия“ - това е заглавието, под което Питър Попъм помества обширен коментар в британския Индипендънт в днешния му брой.
Защо задаваме този въпрос сега?  Защото вчера пет български медицински сестри и един палестински лекар за втори път бяха осъдени на смърт от либийски съд. ... Процесът бе един от най-дългите и тежко политизирани в историята на Либия.
 
Какво е предполагаемото им престъпление?

Почти най-ужасното, което може да бъде описано: умишлено инжектиране на заразена с ХИВ кръв на стотици либийски деца.
   
Защо го наричаме предполагаемо?
 
Защото никой извън Либия не смята, че съществува и най-малката причина да се вярва във вината на тези хора.

....

Защо Кадафи не замени присъдите?

Бенгази е центърът на опозицията към неговия диктаторски режим, а епидемията от СПИН се превърна в събирателна точка за масовия народен гняв. Идеята, пропагандирана от полковник Кадафи, е, че епидемията е предизвикана от българите, които са действали по поръчка на разузнавателни служби. Тази теза бе повторена дума по дума в понеделник, на пресконференция в Лондон, от президента на групата, представляваща семействата на заразените деца.
Но ако Кадафи търси начин да си отмъсти на Запада за загубата на достойнство /и много долари/ след атентата над Локърби, тогава колкото повече се приближават българите до разстрела, толкова по-трудна ще е сделката. Засега все още има две правни стъпки, които могат да предприемат чужденците, преди да се изчерпат откъм възможности. Първата е Върховният съд, втората – така нареченият „Висш съдебен съвет“, описан от либийския правосъден министър Али Хаснауи като по-висш от Върховния съд.
И каквото и да решат тези институции, реалният пазарлък трябва да започне сега.
Ще се върнат ли тези хора някога вкъщи?

Да....

Ще се върнат, ако Европейския съюз, който приема България през януари, е съгласен да плати чудовищната сметка.
Ще се върнат, ако Дейвид Уелч, американският заместник-държавен секретар, има скрита карта в ръкава, за която никой нищо не знае.
Ще се върнат, ако Кадафи е достатъчно умел и сръчен, за да убеди гневните майки и бащи в Бенгази, че пускането на „убийците“ на децата им е нещо друго, а не горчив провал.
 
Не...

Няма да се върнат, ако Кадафи реши, че Либия е прекалено важен съюзник, за да бъде незачитана и ако погледне на парите от ЕС като жълти стотинки.
Няма да се върнат, ако Кадафи се уплаши, че ще му се срине авторитетът и властта и ако не му стигне смелостта да признае победата на враговете си в Бенгази
Няма да се върнат, ако Кадафи не прояви интерес към процеса в Барселона и реши, че вътрешните политически сметки са по-важни от всяка възможна печалба на международната сцена, завършва Индипендънт. 
Според Файненшъл таймс пък присъдата, която може да бъде обжалвана, най-вероятно ще усложни отношенията между Либия и Запада, след като те отбелязаха някакво подобрение в последните години.
„Маската на Кадафи падна“ - това бе изречението, с което бе обобщена ситуацията в Триполи по Втора германска телевизия, съобщава германският Ди Велт.

„Надбягване за шест човешки живота“ – е наречена статията, поместена от Визбаденер Курир, в която се отбелязва, че Европейският съюз и България се надяват на политическо решение за осъдените на смърт медицински сестри.
И Зюддойче Цайтунг акцентира върху възмущението, породено в Европейския съд след потвърждаването на присъдите допълвайки, че Брюксел заплашва Триполи с прекъсване на отношенията, ако петте български медицински сестри не бъдат освободени.
Цитиран е еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини с думите – присъдата е много негативна стъпка от страна на либийския съд. Изданието помества и коментар по темата, в който процесът е определен като лов на вещици, извършван от либийския държавен ръководител Муамар Кадафи, абсурден спектакъл, в който става дума за всичко друго, но не и за справедливост.
Пет български медицински сестри и един палестински лекар са били подлагани на мъчения, за да кажат истината – истината на Муамар Кадафи. В коментара е посочено, че обстоятелствата около присъдата свидетелстват, че Либия не е правова държава. А решението? То ще дойде – прогнозира Зюддойче Цайтунг – с пари, търпение и шок от реалността за Кадафи.
Сега е моментът за ясно послание от страна на Европейския съюз – че няма да изостави гражданите на новата страна-членка България. В коментара на Франкфуртер Рундшау, озаглавен “Максимално наказание за дяволиците”, е цитиран адвокатът Владимир Шейтанов, който казва, че българките са просто заложнички на либийския диктатор Кадафи.
И продължава с обяснението, че Кадафи ги използва за различни цели, както и с прогнозата, че ще ги задържи дотогава, докато позволява здравословното им състояние.
„Гротескна присъда в гротескна държава“- така обобщава ситуацията австрийският Ди Пресе, Маската на Кадафи падна – отбелязва в емисията си Втора германска телевизия, според която сега отново се е проявил другият Кадафи – трудно предвидимият деспот, който не се притеснява от това да пожертва няколко човешки живота за политическите си игри.
Според медията, показният процес срещу медицинските сестри и смъртните присъди представляват сигурен знак за това, че Кадафи е открил отново удоволствието от това да провокира Запада – едно злостно и пресметливо удоволствие. Тъй като от 1 януари България става част от ЕС и осъдените жени ще бъдат официално гражданки на ЕС.
Либиецът иска от Европа много – отворени пазари, кредити, модернизацията на своята инфраструктура и своята икономика, която и сега процъфтява под знака на високите цени на петрола. Кадафи ще иска висока цена за това да остави ценните си заложници живи, коментира още телевизията.

Арабската телевизия Ал Джазира, която помества подробна информация за делото в сайта си, цитира Абдуллах Магреби, баща на заразено дете, който заявил пред ВВС: "За втори път правосъдието се произнесе срещу тези престъпници и за наказанието, което заслужават, защото са погазили задълженията си и са продали съвестта си на дявола".

ИТАР-ТАСС цитира либийския външен министър Абдел Рахман Шалкам, че Либия "няма да реагира на подобен натиск, откъдето и да идва - Америка, Европа или другаде". "Никой не може да се меси в нашето правосъдие, дори нашият лидер Муамар Кадафи", заявява той.

Смъртната присъда на българските медицински сестри и палестинския лекар е несправедлива и неоправдана, заяви директорът на руския Институт за анализ и стратегически оценки Александър Коновалов, цитиран от агенция РИА Новости.

Според Коновалов произнесената присъда, която е "прекалено жестока" и "напомня за Средновековието", може да се обясни с желанието на Либия да намери конкретен виновник и да прехвърли вината на чужденци. "Властите просто искат да свалят отговорността от себе си. Много по-лесно е да кажат, че са дошли чужди агенти, които са заразили либийските деца и трябва да бъдат убити", обяснява той.

Под заглавие „Лекари-убийци или убийци на лекари“ руският всекидневник „Время новостей“ пише,че преди време Триполи е предлагал на София да освободи българските медицински сестри за компенсация от 5,5 милиарда долара, но България категорично е отхвърлила този вариант, защото това означава косвено признание на вината на своите граждани.

Полският всекидневник „Gazeta Wyborcza“ допълва, че никой в България не вярва, че българските медицински сестри ще бъдат убити, защото Кадафи може само да загуби от подобно решение.

[Albinoni]

Арабските медии отразиха повсеместно делото срещу петте български медицински сестри
 
Електронното издание на катарската телевизия "Ал Джазира" коментира, че България започва вече открито да бойкотира решението на Либия
   
 
Реакцията на българските институции и медии срещу решението на либийския съд по делото срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар по СПИН делото в Джамахирията намира широко отражение в арабските електронни издания и агенции.

Повечето Интернет-издания на вестници и телевизии отбелязват, че България става по-решителна и категорична в осъдителната си позиция спрямо процеса.

Електронното издание на катарската телевизия "Ал Джазира" коментира, че България започва вече открито да бойкотира решението на Либия да осъди на смърт за втори път петте медицински сестри. В обширен материал под заглавие "България промени тона към Либия", изданието разглежда реакциите на редица български печатни издания и цитира части от изказването на президента Георги Първанов и други политици.

 Специално внимание се обръща на негативната позиция на Русия към потвърждаването на смъртните присъди на медиците, заявена от външния министър Сергей Лавров.

Електронното издание на арабския вестник "Ал Кудс Ал Араби" цитира думите на бащата на палестинския лекар Ашраф ал Хаджудж - Ахмед Джума ал Хаджудж, който призовава за международен процес по СПИН делото в Либия.

 
България, ЕС, САЩ, редица други държави и международни организации изразиха възмущението си от решението на съда в Джамахирията, коментира "Аш Шарк Ал Аусат" 
"Остро и категорично осъждам решението на либийския съд да постанови смъртна присъда за сина ми и петте невинни българки", заявява той. Бащата окачествява либийското правосъдие като "лишено от всякаква достоверност, прозрачност и справедливост" и призовава всички международни организации да предприемат по-решителни мерки за освобождаване на невинните медици.

Острата реакция на България по делото е коментирана и в електронното издание на вестник "Аш Шарк Ал Аусат". Изданието припомня, че това е втората смъртна присъда за шестимата медици за по-малко от три години.

България, ЕС, САЩ, редица други държави и международни организации изразиха възмущението си от решението на съда в Джамахирията, коментира още изданието. Вестникът фокусира вниманието си върху изненадващата визита на българския външен министър Ивайло Калфин в САЩ, където той получи безусловната подкрепа на държавния секретар Кондолиза Райс и обещание за усърдна работа за освобождаването на петте български медицински сестри и палестинския лекар.

Най-крайният в позицията си вестник - либийският ежедневник "Либия днес" уверява, че въпреки негативните твърдения по целия свят относно прозрачността и справедливостта на либийския съд по делото срещу петте българки и палестинския лекар, правосъдието в Джамахирията няма да се повлияе на външен натиск.

"Изглежда либийските власти се опитаха да изпреварят световните реакции като свикаха извънредна пресконференция, на която външният министър Абдел Рахман Шалкам и министърът на правосъдието Али Хаснауи увериха, че правосъдната система на Либия няма да се поддаде на натиск", коментира изданието.

Преди разразилата се буря от световни емоции, двамата министри "се застраховаха" като възхвалиха либийската съдебна система и нейната "независимост от политиката".

 
 
от: 21.12.2006 час: 08:08 
 
http://bulgaria.actualno.com

[Albinoni]

Свърши ли си работата Националната разузнавателна служба в Либия?
 
21 декември 2006 | 09:09 | Нова телевизия, “Коритаров Live”
 

Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба, в интервю за предаването на “Нова телевизия” “Коритаров Live”

Водещ: Свърши ли си работата Националната разузнавателна служба /НРС/ в Либия? Това е един въпрос, който идва в контекста и на потвърдените смъртни присъди на българските медицински сестри. Едно решение на либийския съд, което отново изважда на повърхността стара полемика за това кой каква отговорност носи по този случай. Тук в студиото е Димо Гяуров, бившият директор на НРС, добро утро и добре дошли.
Димо Гяуров: Добро утро, г-н Коритаров.

Водещ: Кога българското разузнаване разбра, че с български медици в Либия е на път да възникне сериозен проблем?
Димо Гяуров: Най-напред аз бих искал да изкажа моето дълбоко съжаление за това, че този фарс с нашите медицински сестри продължава вече поредна година и бих желал да им пожелая много сила и много търпение и дано следващата година да бъде по-щастлива за тях и да се увенчае всичко това, което се случва, с един благоприятен изход. А що се отнася до въпроса ви, аз бих ви задал контра въпроса: какво би трябвало едно разузнаване и каква е работата на едно разузнаване в такава подобна ситуация?

Водещ: Този експертен разговор може да си го водим и друг път, но въпросът е...
Димо Гяуров: Ще си отговоря сам. Всъщност една информационна служба, каквато е НРС, би трябвало навреме да придобие и да предостави информация за това какво се случва....

Водещ: Ето това е въпросът ми. Навреме ли придобихте информация?
Димо Гяуров: Да, съвсем навреме.
Водещ: Кога?
Димо Гяуров: Още преди арестуването на нашите медици.
Водещ: Как?
Димо Гяуров: Нека не навлизаме в детайли...
Водещ: Не като технология, а по какви признаци разпознахте какво се случва?
Димо Гяуров: Всъщност трудно е да се каже дали някой въобще беше в състояние да разпознае какво предстои да се случи, но ние придобихме информация, че не само български, а и чужди граждани, най-вече медицински работници, биват привиквани от службите за сигурност на либийската държава за справки, за разговори. Така че ние имахме индикации...
.
Водещ: Което става необичайно често...
Димо Гяуров: Разбира се, и твърде голям брой хора.
Водещ: Така, имахте индикации, прекъснах ви...
Димо Гяуров: Имахме индикации, че нещо се случва, че нещо не е наред, заради което заострихме вниманието.
Водещ: Това става още преди арестуването?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: А колко български граждани бяха привиквани по-често, отколкото е обичайно?
Димо Гяуров: Не мога да кажа точно число, тъй като вече не помня, над 40.
Водещ: Над 40.
Димо Гяуров: А бяха задържани 23.
Водещ: 23. Бяха задържани.
Димо Гяуров: Бяха задържани.
Водещ: Сега обаче в затвора са само пет медицински сестри и д-р Здравко Георгиев, който е оправдан, и един палестински лекар. Какво стана с останалите?
Димо Гяуров: Благодарение на усилията на и на разузнаването, и на българската държава ние успяхме да изведем тези хора от страната.
Водещ: 17 човека сте извели. Как?
Димо Гяуров: Всъщност 18.
Водещ: 18. Как?
Димо Гяуров: Нека да не навлизаме в технологии.
Водещ: Добре, технология не, но въпросът е, че тук усилията на разузнаването са били доста сериозни, тъй като тези хора, както е известно, не разполагат непрекъснато с личните си документи.
Димо Гяуров: Голямата част от тях.

Водещ: И въпреки това успяхте да ги изведете.
Димо Гяуров: Не само ние, разбира се, че усилия бяха положени и от посолството, и от външно министерство, така че ставаше дума за едно комплексно и много голямо усилие на държавата.

Водещ: Комплексно и много голямо усилие по извеждането на тези хора. Вие ли ги предупреждавахте, че ги грози опасност, или те търсеха български институции, за да попитат какво се случва?
Димо Гяуров: За съжаление аз нямам данни нито един от тези български граждани, които по един или друг начин бяха тогава засегнати от събитията, да е потърсил помощта на българската държава. Било в посолството, било директно в София.

Водещ: Нека да го кажем ясно. Нито един от тези хора не се е обръщал към българското посолство, докато са текли тези...много по-чести от обичайното...
Димо Гяуров: ...предварителни справки и задържания. Да.
Водещ: Имате ли обяснения защо не са го направили?
Димо Гяуров: Имам обяснение.
Водещ: Какво е то?
Димо Гяуров: Бих могъл да го кажа и от позицията на доскорошен посланик, и от наблюденията, които имам в тази връзка. От една страна, българските граждани нямат навика, не са научени да търсят помощта на държавата и на посолствата в чужбина. А от друга страна, това, е навремето нашите медици ни потърсиха помощта на държавата, е един много силен аргумент в тяхна защита. Това още веднъж показва, че те нито за секунда не са се чувствали виновни, не са се чувствали уязвими.

Водещ: Добре, това обаче означава, че българските институции, включително и представители на разузнаването са търсили един по един тези хора да ги уведомяват какво евентуално ги застрашава и да се опитвате да ги убедите да напуснат.
Димо Гяуров: Не бих казал, че един по един, тъй като това не е възможно. След промените от 10 ноември българската държава не само че няма възможностите, но няма и правото да издирва и да наблюдава българските граждани в чужбина.

Водещ: Да, но как предупредихте тези хора?
Димо Гяуров: Доколкото това е възможно и по отношение на които това беше възможно, това направихме.
Водещ: По отношение на които това беше възможно.
Димо Гяуров: Това е една огромна страна, българските медици са разпръснати...
Водещ: Доброволно ли напуснаха всичките, имаше ли случаи, когато някои от тях са били малко по-особено извеждани?
Димо Гяуров: Имаше случай, при който се наложи по-сериозно убеждаване, тъй като лицето не осъзнаваше опасността.
Водещ: Разкажете, доколкото е възможно, малко по-подробно.
Димо Гяуров: Знаете ли...
Водещ: Не се притеснявайте, тръгвате...
Димо Гяуров: Аз съвсем целенасочено до момента не съм си позволявал да коментирам тази тема със съзнанието, че бих могъл да навредя.

Водещ: Има един конкретен случай, за който се налага да се убеждава човек и той бива спасен в последния момент.
Димо Гяуров: В последния момент, и този човек прекара известно време в посолството в Триполи.

Водещ: Това означава, че българското разузнаване е имало данните и разбирането, че нещо доста по-сериозно предстои?
Димо Гяуров: Не. В момента ние говорим за нещата от перспективата на времето и всичко изглежда като случило се за много кратко, но всъщност това беше един много голям процес, много дълъг процес. Разбира се, че никой не можеше да бъде наясно с евентуалните замисли на Кадафи. Никой не можеше да бъде наясно с това какво той евентуално би целял с подобни действия. Градяхме хипотези, имахме очаквания...

Водещ: Имаше ли сред многото хипотези и такава, която сега се потвърждава с това, което се случва? Че Кадафи си отглежда казус.
Димо Гяуров: Имаше, една от нашите хипотези беше точно тази, че той отглежда казус, който да експлоатира в течение на времето. Разбира се, че не бяхме в състояние да отгатнем всичките му ходове, но включително и евентуалния вариант с откупуването, евентуалния вариант със замяната, връзката със случая “Локърби” ние сме обсъждали ...

Водещ: Още тогава?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: Добре. Думите, които казвате, означават на професионален език, който трябва да бъде разшифрован, че България е имала сериозна резидентура в Либия, която е работила към онзи момент?
Димо Гяуров: Това няма да коментирам.
Водещ: Е, фактът е обаче, че е имало присъствие.
Димо Гяуров: Да, нека така да го кажем.

Водещ: Имаше присъствие, разгърната мрежа, която е включвала не само български представители, но и апарат от либийски граждани. Като всяко разузнаване, то е логично.
Димо Гяуров: Вие го казвате.

Водещ: Като вица за пиете ли вода. Имало е. А защо в един момент, вместо да се засили активността на тази служба, тя се притъпи, на българската?
Димо Гяуров: Активността беше достатъчно голяма, но ще си позволя да кажа, че в един момент ние усетихме изключително голям натиск.

Водещ: От страна на либийското контраразузнаване?
Димо Гяуров: Да, изключително голям и целенасочен натиск.
Водещ: Съвпадна това с времето с началото на действията срещу медиците.
Димо Гяуров: И на активността на нашите сътрудници. Нещата стигнаха дори дотам, че един български дипломат пострада изключително много, по-скоро член на неговото семейство пострада изключително тежко, което наложи ние да вземем ответни мерки и в някаква степен да се снишим, да се прикрием за момент.

Водещ: Какво точно се случи с този дипломат?
Димо Гяуров: Не мога да коментирам, това е една много ужасна лична драма и аз не бих си позволил без негово съгласие да кажа каквото и да било.
Водещ: Но той по някакъв начин е бил обвързан с усилията и на вашата институция?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: Това е наложило снижаване на позициите..
Димо Гяуров: Не само това. В резултат на консултациите между всички ведомства се стигна до извода, че е най-удачни са дипломатическите ходове, най-удачно е да се търси разрешение на казуса чрез дипломатически средства....И отново подчертавам, към онзи момент никой не очакваше такава развръзка на нещата.

Водещ: Тоест имало е някаква форма на съгласуване между държавните институции...
Димо Гяуров: Разбира се.
Водещ: ... и е взето решение да се работи на публично дипломатическо равнище, а не толкова на равнище специални служби.
Димо Гяуров: Разбира се, имаш постоянни консултации...

Водещ: Защо обаче се е избрал такъв подход? Разработвали ли сте вариант, при който да сте смятали, че българските медици и обвиненията към тях могат да бъдат обвързани с българските специални служби?
Димо Гяуров: На публично равнище това не е обсъждано, макар че имахме подобни опасения. Още повече че ако си спомняте, на един етап се лансира тезата за обвързване на случая с чужди специални служби.

Водещ: С ЦРУ и с “Мосад”.
Димо Гяуров: Точно така. Според мене това не беше случайно.
Водещ: Как стана това?
Димо Гяуров: И вероятно в резултат на нашите усилия и на това, че ние не дадохме възможност на либийската страна да обвърже случилото се и да се опита да внесе в публичното пространство тезата, че нашите медици са действали под диктата на българското разузнаване, тогава те вероятно измислиха тезата за чуждите разузнавателни сили.

[

[Albinoni]

Водещ: А вие имахте ли предварителна информация, че се подготвя такава версия за връзка на българските медици с “Мосад” и с ЦРУ?
Димо Гяуров: Не толкова рано, колкото би ми се искало, но имахме.
Водещ: Имахте?
Димо Гяуров: Имахме.
Водещ: Но тази информация я получихте, преди тази теза да излезе официално или...
Димо Гяуров: За съжаление тази теза излезе официално, включително и в нашите медии, като активно мероприятие на либийската страна.
Водещ: Най-напред се появи къде?
Димо Гяуров: Най-напред се появи в нашата преса.
Водещ: Най-напред в нашата преса...
Димо Гяуров: А под формата на реминисценции след това се появи в много арабски издания.
Водещ: В..., също в преса, в медии и след това беше официално формулирано.
Димо Гяуров: На практика тя дори не беше докрай официализирана от арабска страна в един много дълъг период от време, докато не се появи това обвинение като част от общото обвинение спрямо тях.

Водещ: Добре, а вие търсихте ли съдействието на други мощни служби, партньорски, които работят в Либия? Например руската или някакви други.
Димо Гяуров: От първата секунда потърсихме съдействието на абсолютно всички партньорски служби. Аз написах лични писма до ръководителите на разузнавателните служби, срещнах се с голяма част от тях, като трябва да кажа, че търсихме съдействие не само по отношение на информационното осигуряване, а търсихме съдействие и чрез въздействие с всички възможни средства и чрез ангажиране на важни публични фигури, които биха могли да помогнат за решаването на случая.

Водещ: Такива фигури бяха Амр Муса, който беше външен министър на Египет, после секретар на Арабската лига, Хосни Мубарак, президент на Египет, Евгений Примаков, доколкото знам, имате също като служба и лично вие...
Димо Гяуров: Аз лично се срещах с него.
Водещ: С Примаков, за да помогне по случая?
Димо Гяуров: Нелсън Мандела.

Водещ: Нелсън Мандела. Също са помагали и всъщност нито един от тях не е успял да доведе до някакъв резултат, а излизаше ли през всичкото това време от някоя от партньорските на България служби някакъв вариант, предложение или хипотеза, които да са близки до това, което се случва сега?
Димо Гяуров: Не, за съжаление никой не предполагаше, че режимът на Кадафи би могъл да отиде толкова далеко и да направи това, което прави в момента.

Водещ: Една от идеите сега е да бъдат призовани всички български граждани, които работят на територията на Либия, да напуснат. Основно това са медици. Реалистично ли ви се вижда да се случи подобно нещо?
Димо Гяуров: Това най-малкото би било един изключително силен знак по отношение на Кадафи, на либийската държава, един сигнал за изключителна национална съпричастност, но аз не вярвам, че той би могъл да се случи.
Водещ: Защо?
Димо Гяуров: Защото, от една страна, държавата няма никакви лостове за въздействие върху своите граждани, които и в момента пребивават в Либия, от друга страна, за голяма част от тези хора липсва алтернатива у нас.

Водещ: Икономическа.
Димо Гяуров: Икономическа и социална алтернатива. Така че аз не вярвам, че българските граждани, които и в момента работят в Либия, биха могли да се върнат незабавно. От друга страна, съвсем не са верни твърденията, които аз чух през последните един-два дни в медиите, че там числото на българските граждани също намалява. Това категорично не е вярно. Продължават да работят хиляди български граждани в Либия.

Водещ: И според вас, не е реалистично да се мисли, че те ще се завърнат.
Димо Гяуров: Не вярвам, че това би могло да се случи.
Водещ: А, добре, на времето, вашите предупреждения как биваха посрещнати от тогавашното правителство на Иван Костов, изобщо от управлението на СДС? Адекватно ли реагираха?
Димо Гяуров: Напълно. Аз не бих искал да адвокатствам на никого, но не приемам тезата, че правителството не си е свършило работата.

Водещ: А какво е…
Димо Гяуров: Много е лесно, сега, от дистанцията на времето, да се правят анализи и да се обяснява какво е могло да се направи, какво не е могло да се направи. Трябва да се има предвид, че нито една нормална, европейска, демократична държава не би могла да отреагира по напълно адекватен начин на това, което се случи в Либия, поради простата причина, че в нормалните демократични държави се разсъждава от други позиции и по съвсем друг начин.

Водещ: Сега имаше една реплика, прословута, която, все повече, се връща като бумеранг върху Иван Костов – “Ами, ако са виновни?” – беше казал той. Тази реплика почива ли върху нещо, което е било подсказано и от българските служби или просто си е разсъждение?
Димо Гяуров: Не, не почива върху нищо такова. Предполагам, че е било разсъждение.

Водещ: От самото начало ли вие бяхте убедени в невинността на българките?
Димо Гяуров: Това не бих желал да коментирам.
Водещ: Защо?
Димо Гяуров: Никой, никога, не би могъл да бъде убеден в нищо на 100%. Но, по този казус, ние бяхме длъжни да бъдем на ниво.
Водещ: Е, не.
Димо Гяуров: За да защитаваме нашите граждани.

Водещ: Въпросът е в друго. Вие имахте ли, така, достатъчно бързо направена експертиза, поне професионална, която да покаже, че това е активно мероприятие на либийската страна и отглеждане на казус, каквато е била една от вашите хипотези.
Димо Гяуров: Да. Нито едно нормално съзнание не може да възприеме теорията за умишлено заразяване на децата със СПИН. Разбира се, ...

Водещ: Имаше ли, между другото, и хипотеза, която върви по логиката на либийското обвинение? Т.е. ...
Димо Гяуров: Не.
Водещ: Нито една?
Димо Гяуров: Не.
Водещ: И за момент не сте допускали, че може да има…
Димо Гяуров: Че може да има умисъл и умишлено заразяване – категорично.
Водещ: Направихте ли тогава разговори с ЦРУ и с “Мосад”, които бяха...?
Димо Гяуров: Да.

Водещ: Направихте. Те какво ви казаха?
Димо Гяуров: Общо взето, обменяхме информация през цялото време, не само с тези две служби, а и всички останали служби се опитваха...
Водещ: Но понеже те са споменати.
Димо Гяуров: ...да помагат всячески. Разбира се, че те отхвърлиха мигновено упреците за обвиненията за евентуална връзка на нашите медици с тези две служби. Аз не съм и очаквал друго.

Водещ: Тук се появи една теза, един документ, за подготвено посещение на Иван Костов на времето в Либия. Има ли такова нещо?
Димо Гяуров: Аз нямам спомен да съм виждал такава докладна-записка.
Водещ: Но?
Димо Гяуров: Но си спомням, че се обсъждаше не само негово посещение, а въобще посещение на високо равнище. И доколкото си спомням тогава надделя аргумента, че едно подобно посещение би трябвало да се осъществи, но като крайна мярка, и да се намери подходящият момент, защото, в противен случай, може да се стигне до ситуация, при която Кадафи само да се подиграе било с българския премиер, било с българския президент, и да не се постигне очаквания резултат. Така, както той се подигра, между другото, със сегашния ни президент и с предишния ни външен министър. Мислите, че резултати няма никакви.

Водещ: По време на предишния външен министър, по точно на предишното правителство, с външен министър – Соломон Паси, България направи много за легитимирането на Либия. С наш, решаващ глас, Либия получи председателството на Комисията по правата на човека в ООН. Как оценявате тази легитимация? Всъщност, грешна стратегия ли е било това?
Димо Гяуров: Да.
Водещ: Грешна стратегия?
Димо Гяуров: Да.

Водещ: Т.е. изкривяването на поведението започва в момента, в който България избира пътя да легитимира Либия?
Димо Гяуров: Аз не вярвам, че България е избрала пътя да легитимира Либия. По-скоро България влезе многократно в либийския капан.
Водещ: Многократно влезе. Имаше ли шанс да не влезе?
Димо Гяуров: Опасявам се, че не.
Водещ: Нямаше шанс?
Димо Гяуров: Опасявам се, че не, защото нормалното, отново подчертавам – нормалното, европейско мислене е коренно различно от мисленето на Кадафи.
 
Водещ: Т.е., по този казус, това трябва да се каже ясно, от самото начало на тази ситуация, тя е под контрола на аморфната логика на Кадафи? Аморфна, защото той отглежда казус, който не е много наясно самият той как да използва?
Димо Гяуров: Да, напълно приемам такова твърдение. Действително, от самото начало България влезе в казуса под диктата на Кадафи, но приемам теорията, че в първия момент и той не е бил наясно какво цели в крайна сметка и какво би могъл да постигне.

Водещ: Имаше ли някакви периоди, когато активно да е стоял въпросът за либийско искане за размяна на Мизрахи, единият, който е останал да отлежава присъда по “Локърби”?
Димо Гяуров: Не. Първоначално не.
Водещ: След това?
Димо Гяуров: Този въпрос се поставя и то доста...
Водещ: По-късно?
Димо Гяуров: ...на доста скрит план, през последните две години.
 
Водещ: Добре, от тази гледна точка, четиристранният формат, който сега се води за диалог, добра стратегия ли е или това също засилва аргументите на Кадафи?
Димо Гяуров: Според мен той в някаква степен показва слабост. Наша слабост.
Водещ: Наша слабост?
Димо Гяуров: Наша слабост.

Водещ: Сега. От всичко, което се говори, може да бъде направен един-единствен извод – че, за да не се бе случило това, с нашите медици, трябваше всички те да бъдат изведени, просто, защото, дори само един хванат от либийците, дава аргументи и шансове Кадафи да контролира ситуацията. Въпросът ми е – има ли сред задържаните сега, човек или лица, с които също е контактувано и са предупреждавани, че са в опасност, но те са отказали да си тръгнат?
Димо Гяуров: Не, това не бих могъл да кажа, но е абсолютно невъзможно да бъдат изведени всички български граждани, от която и да е страна. Още пък по-малко от Либия. Не забравяйте, че към онзи момент имаше 6 000 български граждани. Голямата част от тях нямаха в себе си документи за самоличност, тъй като либийската администрация държеше документите им.

Водещ: Да това го казахме, но нямате спомен с някои от тези сестри или с д-р Георгиев да е...
Димо Гяуров: Това не съм в състояние да потвърдя. За конкретно тези шест души.

Водещ: Ще сработи ли тази идея, сега, на главния прокурор, ако се организира контра процес сега срещу мъчителите на медицинските ни сестри?
Димо Гяуров: Не виждам какъв резултат би могло да даде подобно начинание, освен, чисто политически, и да даде евентуален сигнал към Кадафи и към световната общественост.
Водещ: Да. Обаче, това означава, че...
Димо Гяуров: Подобен процес не би могъл да се развие без помощта на либийската държава.
Водещ: Да.
Димо Гяуров: Абсурдно е...
Водещ: Ефективно не може да се развие.
Димо Гяуров: Абсурдно е, да се очаква, че някой би могъл да съдейства от либийска страна.

Водещ: Да, от тяхна страна. Това означава, че безизходицата, в която са българските медицински сестри, ще продължи до, така – с въпросителна, до тогава, докато Кадафи реши.
Димо Гяуров: Да. Поне така изглежда на пръв поглед. За съжаление, правната система на Либия позволява нещата да се въртят се, да се въртят в едни безкрайни цикли и дори всичко да започне от начало. Но аз си мисля, че България има ход.
Водещ: Какъв?
Димо Гяуров: И че Кадафи направи фатална грешка с нас в контекста на нашето приемане в ЕС от 01 януари следващата година.

Водещ: Какъв е ходът на България?
Димо Гяуров: Ходът на България е бой с всички средства на Кадафи и по либийската държава. С цялата огнева мощ на политиката, на икономиката, поставяне на въпроса за българските медици за всички европейски форуми, във всички формати и ангажирането на цялата европейска общност за каузата...

Водещ: Само един последен въпрос – при тази геополитическа реалност в момента – дестабилизиращ се Ирак, американско присъствие в региона, и ролята, която Кадафи играе и от гледна точка на Съединените щати като страна, която, в момента, помага срещу тероризма, какво означава, значи, Кадафи не може да бъде притиснат с всички средства на огневата мощ?
Димо Гяуров: Би могъл да бъде притиснат с политически средства, разбира се, че много американски компании, много западноевропейски компании имат своите интереси там, свързани с добива на нефт, но...

Водещ: Но трябва да се раздели икономическият интерес от политическия, за който говорим.
Димо Гяуров: От политическия. И трябва да сме наясно, че България е член и съюзник НАТО, съюзник в ЕС, а съюзниците са длъжни да помагат.

Водещ: Както казва една стара китайска мъдрост – “кризата е и шанс”. Това, което се случва като криза, дава и шансове за България.
Димо Гяуров: Така мисля.
Водещ: Димо Гюров – директор, бивш директор на Националната разузнавателна служба, гост на “Здравей, България”.
 
http://www.focus-news.net

[Albinoni]

Адвокати: Светът трябва да обяви Кадафи за "персона нон грата"


Във Франция твърдят, че в момента с либийското ръководство се водели конфиденциални разговори за решаване на проблема

http://www.netinfo.bg
21.12.2006


Адвокати на петте български медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт в Либия, призовават света и особено правителствата на западните страни да обявят Муамар Кадафи за "персона нон грата" и да наложат дипломатически санкции на Джамахирията.

Руската агенция ИТАР-ТАСС цитира публикация в арабския вестник "Аш Шарк ал Аусат", в която членът на адвокатския екип, френският юрист Еманюел Алтит заявява, че наложените санкции трябва да включват обявяването на Кадафи за "персона нон грата" в европейските столици.

"Смятам, че Кадафи не трябва да бъде приеман в Европа, докато тези хора са в затвор и смъртните им присъди са в сила", казва Алтит.

Адвокатите по делото в Триполи възнамеряват да проучат и предложат други санкции срещу Либия, произнесла "жестока, пристрастна и несправедлива присъда" срещу българките и палестинеца, пише "Аш Шарк ал Аусат", цитиран от ИТАР-ТАСС и БТА.

Според информирани политически източници във Франция в момента с либийското ръководство се водели конфиденциални разговори, целящи да бъде решен проблема.

Тези неназовани източниците изразили увереност, че Триполи "няма да пожертва потенциала на нормализация в отношенията си с Европа и САЩ,
натрупан през последните години" и няма да приведе в изпълнение смъртните присъди, пише арабският вестник.