Ето и една друга причина Кадафи да избере нас.
Кадафи е ловувал във Воден
Години наред, тихо, на пръсти обсъждахме темата за Муамар Кадафи – дългогодишния ръководител на Джамахирията. Сакън, казваха политиците от всички цветове /изключвам „Атака“/, да не го подразним, че става лошо. Несправедливо осъдените, поне заради заразяването със СПИН либийски деца, български граждани се завърнаха по родните си гнезда, откъдето почти преди десетилетия излитнаха по собствено желание да гурбетчийстват в една тоталитарна страна с непредвидим ръководител. Като цяло България беше унижена и принудена да подсмърча пред много врати. Е, и? Да не забравяме, че все още има стотици „заложници“, работещи в Либия и ако за всеки от тях даваме милиони, по-добре Кадафи да анексира самата България. В Разград даже живее мъж, който е преживял 8 години в либийските затвори, защото в камиона му на паркинг се блъснал либиец с колата си. За мен, той казва, българската държава не се заинтересува.
Всъщност Кадафи е идвал в нашия край преди четвърт век.
Може би на разградската земя е почнал да крои пъкления си план. Но фактите по ред:
Стойчо Стефанов /о.р.офицер от ДС/:
„Януари месец на 1982 година бяхме определени да участваме в охраната на ВИП-персоните, дошли на лов във Воден: Муамар Кадафи и домакинът Тодор Живков. След успешния лов в четвъртък, преспиване с другарска вечеря на първенците на държавите си, правоверният мюсюлманин Кадафи пожела да извърши петъчната си молитва в джамия. Готовност имаше. Постегната, почистена, снабдена с всичко необходимо относно сигурността на либиеца, джамията на Острово го пое в обятията си. В това време дружката му – Тодор Живков, с охраната си търпеливо го чакаше в снежния двор на джамията. Кадафи с безизразна физиономия излезе от джамията и се насочи към Живков. И тук стана интересно. Тодор Живков с типичната си находчивост се възползва от доброто настроение след сполуката в лова, ориенталския покой през вечерта и благата молитва в мюсюлманския храм и рече: „Превеждайте, превеждайте бързо и точно! Ний, другарю Кадафи, изключително много уважаваме и се съобразяваме с религиозните необходимости на всички български граждани. Там българи, турци, арменци и прочее. Но виждаш, че сме бедна държава и трудно отделяме пари за съхраняване на храмовете, та сме ги включили в една програма за исторически ценности и пак трудно сколасваме...“ След превода, Кадафи с царствен жест извади под мишницата си жезъла, постави го пред сърцето си и категорично отряза на подчинените си: „Да бъдат преведени 50 милиона /вероятно долари - б.а./ на България за джамиите!“
Разреших си да проверя в централата УБО при мой познат полковник /вече покойник/, който с изненада ми съобщи, че още на следващата сряда милионите били преведени на България. Отделен въпрос е за какво са били използвани и дали Кадафи по-късно не се е заинтересувал от съдбата на целево изпратените пари.
А иначе в спомените ми отпреди четвърт век си остават стегнатата му охрана от млади стройни девойки, които се оказа, че били кубинки. Така се радваха на снега. Толкова бяха жизнени.“
Сюлейман Велиев – Агата, от Острово:
„Спомням си за този зимен лов на Кадафи във Воден. По думите на мои съселяни, които работеха по това време в ловното стопанство, либийците вземали само главите и кожите на убитите животни, а месото оставяли за продажба и консумация.
Присъствах когато Кадафи влезе в нашата джамия, а в това време Тодор Живков със свитата си го чакаше и потропваше от студ в двора. После си поприказваха. Край двамата се въртяха млади момичета от охраната на Кадафи, които чух, че били кубинки. А носеха и обувки кубинки.
След това Кадафи със свитата си излетя от тогавашното ни летище и отиде на гости и на лов при Чаушеску в Румъния. После Тодор Живков и Николае Чаушеску слязаха трагично и безславно от политическата сцена. Не са сред живите, а техният по-млад приятел продължава да е сред първите хора в Джамахирията, пък и в цяла Африка. Добре, че помилва медицинските сестри. Съчувствахме им и заради това, че са медицински работници като моята съпруга Ессма.“
И си мисля.
Двете лисици: „пустинната“ и „балканската“ са се надлъгвали в джамийския двор на Острово. Кадафи коректно пратил обещаната сума, а няколко години по-късно Тодор Живков и неговото обкръжение проведе „възродителния процес“ като побългари даже и починалите мюсюлмани. Кадафи подскочи. Преглътна 50 милиона, но не забрави унижението. С арабско търпение изчака да си прибере парите, умножени поне по десет.
В прав текст, за мен причината за мъките на нашите сънароднички, финансовите тегоби и българската държава са следствие от „възродителния“ процес.
Дано с приключване на „случая Либия“ сме възвърнали образа си на нация с етническа и верска търпимост.
Росен ЛИЦОВ