Успяватели да се насладите на момента?

[piterd]

Идеята да живеем в настоящето, тук и сега има дълбок езотеричен смисъл. Тя е ключ към докосване (постигане  ) до едно по осъзнато състояние на съществуване. Естественно, това намерение трябва да бъде комплектовано със знание, как да го постигнем, задържим и най важното: Защо ни е необходимо това?
Когато се "наслаждаваме" на настоящето тук и сега, ни е много по лесно, да задържим във фокуса на вниманието си конкретния момент. Без познание и методика, а много често и без необходимите указания от духовен учител, това състояние непрекъснато ни се изплъзва.
Мантрата "Живей за мига и се наслаждавай, защото обичаш себе си и го заслужаваш" е диагонална компилация на езотерична истина насочена към човешкия егоизъм. Сляпото и следване без наличието на Истиннен център като коректив, води до дълбоки прояви на егоизъм. Нещо повече, ако и когато и да осъзнаем разрушителната дейност на тази мантра, ние изхвърляме цялото твърдение, като по този начин затваряме вратата и за истинната и част. ( така действа дезинформацията и затваря вратите за нашето духовно израстване).
Грешно разбиране може да се получи и следствие на неправилно отнасяне на понятията радост и наслаждение към ежедневата човешка дейност.

[l_estate]

ЧАСТ.1
Преди една година ,аз и моята приятелка си взехме книжки за стоте национално-туристически обекта (тези с печатите  ). От тогава,всеки свободен уикенд пътуваме из България. Разгледахме доста неща: църкви, крепости,пещери,музеи и местности , но така и не успях да се зарадвам истински на нито едно от тези места. Сещате се за коя радост говоря? Говоря за тази радост ,която всеки е изпитвал,като дете ,когато получава желаната играчка за Коледа или за рожден ден.
Както и да е последната забележителност,която посетихме беше пещерата "Съевата дупка"
Събудихме се рано, закусихме и тръгнахме ... Когато пристигнахме пред пещерата ,измислени контрольори ни поискаха една кинта за пракинг (побеснях).Както и да е платихме и влезнахме в пещерата.Вътре беше (супер)!! Сталактити ,сталагмити,сталактони,скали с различни цветове и такива ,които приличаха на известни личности-уникално! Но това "супер" беше в следствие на моята логическа мисъл, т.е.
Пещера;сталактити,сталагмити.....екскурзовод... 3 милярда години процес на формиране...
СУПЕР. Но не го чувствах така,както трябва.ЗАЩО?
ЧАСТ.2
Този петък бяхме канени на рожден ден в гр.Ловеч.
Не ми се ходеше "ама грам" .Гадеше ми се от мисълта (не, не , не исках да ходя на този рожден ден). Даже се скарахме жестоко с приятелката ми. Както и да е отстъпих и се насилих да покажа ,че съм в настроение за път.Оказа се обаче ,че часове преди тръгването ни , половинката ми също започна да мрънка,че не и се пътува.И това го преодоляхме ....тръгнахме.
Качихме се в колата на рожденника и още на 15 минута от пътя попаднахме във верижна катастрофа от четири коли ( първата блъска втората , втората -третата (тук сме ние) и третата -четвъртата. Катастрофата беше средна сила нито брутална , нито лека.
Почуствах се на върха на щастието (като дете) от катастрофата.Защо??
ЗАЩО не се радвам на хубавите ,стойностни неща , а само на тези ,който ме карат да отделям адреналин и да се чувствам жив?
И възможно ли е да сме чувствали , че ще стане нещо и поради тази причина да не ни се е ходило?? 

Мисля, че в първия случай си имал определени предварителни очаквания. Никога не можеш да почувстваш нещо пълноценно ако го очакваш и си го представяш как ще  се случи.Очакванията те натягат, правиш сравнения и си мислиш, че все нещо би могло да  се случи по-добре. Отпусни се, не мисли предварително какво ще видиш и как да го приемеш - просто приеми каквото виждаш и се отдай на усещанията...най-добре се получават импровизираните неща, без очаквания и планувания.
А по отношение на катастрофата - може би там е проработила интуицията, която те е предупредила за неприятност.