Смирението

[Z-931]

  Там където има желания, мисли,Его там смирение няма! Но все пак дали е така? 

Един от отговорите е че когато липсват Его, смирение и мисли може да става въпрос за вградена програма в индивида.

Пример : МК ULTRA  " Монарх" - програмиране - наблюдава се пълна смиреност на индивида и изпълнение на зададените му задачи, както и неспособност да се oсвободи от вградената му програма самостоятелно.
Егото е напълно унищоженo.

[sidewinder]

Нека да не се бърка смирение с примирение. Последното масово е вкарано като програма в българите.

[алибаба]

Да, бъркат се понятията и понякога съвсем целенасочено.
СМИрението - това е по-скоро стратегия. Стратегическо поведение на НЕотреагиране, подплатено със знание. Знане, че отреагирането, реакцията на злото (казано образно)умножава злото, свързваш се с него. НЕотреагирането е отвързване от злото. При неотреагирането не се чувства негодувание в душата.Това е мъдрост
ПРИмириението е насилствено подтискане на реакцията. Вътрешно негодуваш...по един или друг начин, но въшно не даваш ход на това, подтискаш реагирането. Това е нещо много лошо, защото всяко подтискане действа на принципа на тенджерата под налягане. Не се справяш с проблема ами го нагнетяваш под налягане.
Така, че правете разлика за какво става дума - за СМИрение, ПРИмирение или задръжка.

[old4]

Смирение:
Синоними
смиреност, послушание, примирение, покорство, покорност, подчинение, кротост, скромност, изпълнителност
спокойствие
отстъпване, отстъпчивост
търпение

 ;D
Май си играете само на думички  .

[алибаба]

Може и да ти се струва, че си играем на думички, но аз ще ти кажа, че нашите индивидуални затвори са посторени именно от думички.

Според мен този..."умник" дето е написал тези ..синоними си е играл на думички.

[old4]

Може и да ти се струва, че си играем на думички..............

Не ми се струва а съм уверен в това, не изключвам и себе си де .

[Iris]

Смирението за мен е способността да признаеш моментното си несъвършенство и ограничеността си, но в същото време да осъзнаваш неограничеността на своя потенциал и възможности. Именно това, което човек е, съотнесено към това, което може да бъде (а други вече са постигнали) е смирението, което носи сила, а не чувство за безпомощност. Истинското смирение е пред нещо, което човек уважава, към което се стреми, а не следствие от страх и безпомощност.

[Melody]

Смирение-с мир.Да си едно с това,което те заобикаля.Да отсъстват агресията,злобата,чувството на превъзходство над останалите.Да имаш силата и знанието и това да те прави скромен.Да имаш търпението на дърветата,да раздаваш себе си като слънцето.Смирединение!

[алибаба]

Браво! Чудесна дума! Аз бих изхвърлила старата поради това, че е оплетена със "синоними" с друго значение и най-вече, че се бърка с примирение.
СМИРЕДИНЕНИЕ е чудесна дума, ДЕВСТВЕНА още!

[cassio]

..................Истинското смирение е пред нещо, което човек уважава, към което се стреми, а не следствие от страх и безпомощност.

Как е започнал човек да го уважава това нещо? 
Иначе с останалата част съгласието ми е налице. Само си мисля, че едно нещо в което човек ВЯРВА е по-заслужило смирението ни... почти като "преклонение" едва ли не се получава, но не като робство, а като пример за подражание... като интенция, която да осмисли /освети/ пътя ти.

[aldonea]

Някой по-горе много добре го е обяснил. Но ако анализираме конкретно представената история с монаха и леката жена не е въпросът кой къде гледа, а това, че в собствените си помисли и желания, с които една Душа е чиста или покварена ние можем и приемаме живота.
Това, че някой външно и по конвенция показва някаква принадлежност към Бог или определена религия не означава, че вярва с душата си и е искрен в това което показва. Докато една изпаднала жена може да изглежда като последната развратница отдавайки тялото си, но да е запазила чистотата на душата си като не е позволила Душата й да е на нивото на телесните въжделения.
Реално Смирението е в това да приемеш и да си в служба на нещо по-висше- в случая докато сме Хора това е Душата ни. Трябва да я запазим чиста. Това е трудно. Да се смириш, не означава непременно да се подчиниш, а да приемеш живота си такъв какъвто е безусловно и да го изживееш достойно ... с чиста душа.

    Именно така разбирам тази притча и за това е в темата. Радвам се, на прочита ти по този начин   

[aldonea]

Смирението за мен е способността да признаеш моментното си несъвършенство и ограничеността си, но в същото време да осъзнаваш неограничеността на своя потенциал и възможности. Именно това, което човек е, съотнесено към това, което може да бъде (а други вече са постигнали) е смирението, което носи сила, а не чувство за безпомощност. Истинското смирение е пред нещо, което човек уважава, към което се стреми, а не следствие от страх и безпомощност.

   Ирис разбира се, че смирението(НЕ ОВЧЕДУШИЕ) няма за цел да ни обезсили, а точно обратното само силният духом може да бъде смирен в моменти когато бива яростно нападан, отритван и други подобни изпитания. НО не мислиш ли, че има смирение там където има покой? Ако вътре в себе си сме спокойни, нищо не може да ни наруши душевният мир и смирение? Дали пък покоя=спокойният поглед в живота не предхожда смирението? 

[Iris]

Бих заменил думата „покой“ с „равновесие“. Покоят ми се струва някак прекалено статичен, докато равновесието не изключва движението.