В самото начало Групата не казваше нищо за призхода си. Когато за първи път започнах да осъществявам ченълинг, хората ме предупредиха, че трябва със сигурност да знам кой изпраща информацията. Казваха ми, че ако източникът не се идентифицира, това би означавало, че те принадлежат на тъмната страна. Ето защо аз своевременно зададох три въпроса: “Кои сте вие? Как се казвате? Откъде сте?”
Те се върнаха с незабавен отговор, който звучеше така: “Ти зададе три въпроса и ние ще ти дадем три отговора: Това не е твоя работа, това не е твоя работа, това не е твоя работа”. След това чух благия нежен смях, който се научих да обичам толкова много. Известно време стоях слисан и спомняйки си съветите, осведомих тези същества, че няма да предавам посланията им, ако те не се идентифицират. В отговор ми казаха нещо, което никога няма да забравя. Те казаха “Ние уважаваме изборите ви” и с тези думи си отидоха. След като няколко дни на мястото, където преди се намираше сърцето ми, зееше празнота, аз се обърнах към тях и ги помолих да възобновим общуването. В същия момент те се появиха в очакване и аз отново се усетих цялостен. Все още колеблив, аз ги попитах защо не искат да ми кажат кои са. Отговорът бе: “Ние искаме да различиш информацията заради любящото сдържание на самото послание, а не заради някакъв етикет, поставен върху него. Това е различаване и представлява първото средство на новата енергия”. След това ми дадоха напътствие за използването му. Казаха: “Ако запулсира по нишките на сърцето ти, приеми я като своя. Ако има нещо по-слабо, пусни го без отсъждане, защото то просто е поставено там за някой друг”. Те продължиха като ми обясниха, че щом вярвам, че има “Лоши”, какво ме кара да мисля, че те няма да кажат, че са “Добрите”. Аз се засмях и връзката между нас започна наистина да се развива.
Излишно е да се казва, че се въздържах да задавам много въпроси за произхода им, но от време на време наистина успявах да вмъкна нещичко. Те ми казаха, че никога не са се въплъщавали на Земята, но обичайният отговор, когато молех за повече информация, бе мълчание. Изминаха няколко месеца на послания, преди да използвам случайното обръщение “групата от същества точно над рамото ми”. Тогава за първи път ги нарекох “Групата”. За моя изненада те харесаха обръщението, защото не съдържаше много мистицизъм. Но все още винаги, когато ги питах, не казваха нищо за произхода си.
Измина се около година и те ме изненадаха. Докато записвах едно от посланията, Групата каза почти без никаква връзка: “Сега ще ти кажем нещо, което ти вече знаеш. Ние сме от семейството на този, когото ти би нарекъл Архангел Михаил”. Не бях много сигурен какво имат предвид, но мога да ви уверя, че в момента, в който го казаха, разбрах, че е вярно.
