Двете неотдавна излезли книги “Тракийското писмо декодирано” бяха за мене не просто сезация /
ама наистина световна!/ относно прочитането на най-древната световна писменост. Защото посланията, закодирани в тази писменост не се отнасят само за “странния и ограничен живот” на нашите “странни и ограничени прадеди” - траките.
Книгата ме порази именно с това, че
тия наши прадеди никак не са били ограничени...
Едва ли ще кажа нещо ново – все повече по научно-популярните канали се въртят филми, които ни показват, че
древните народи са имали познания, които сега, затворени в стъкло, бетон и собствената си гордост... сме загубили!
По собствените му думи, авторът на книгите д-р Стефан Гайд е психиатър по професия, макар че от години явно сериозно се занимава и с лингвистика. Наблюденията му за човешката душа /непроменена от древността до днес/ и за възприятията й от своята “лекарска гледна точка” и лекарски опит са невероятни. Той обяснява защо именно в древността хората са предпочитали да пишат с образни символи, а не с букви.
И обяснението НЕ Е “защото са били глупави”..! Напротив, който прочетете книгите ще се убеди в дълбоката като бездна мъдрост на древните.
Мъдрост, почерпена вероятно от самите извори на Истината и Сътворението... Най-напред – да споменем легендата, за която все повече учени смятат, че е истина – за това, че в зората си човечеството е говорило на един и същи език. Всички сме чували за разбъркването на човешката реч при строежа на Вавилонската кула /все едно реална кула ли е била тя, или кулата на човешката гордост, строена без да се съобразяваме с Божествените закони на любовта../ . След това разделяне на езиците единствено СИМВОЛИТЕ са останали общоразбираеми. Това първо.
Другата постановка, която също не е нова за науката и за световните духовни учения, е че
СЛОВОТО има сила да сътворява добро или зло... Като СЛОВО далеч не непременно е ДУМА в днешния смисъл.. а по-скоро действие, състояние, отношение.. които неща и са описвани в символите – примерно ”човек с издигнати ръце”, “ръка хваща друга ръка”, “дете суче от майка”, “цар с еди-каква си корона и еди-какъв си жезъл седи на еди-какъв си трон”... Дори РАЗПОЛОЖЕНИЕТО на символите говори... както и в самия ни живот едно и също действие, извършено в различен контекст може да утеши или да нарани, да сътвори или да разруши.
След като прочетох книгите /информация с илюстрации на анлийски и български има на сайта на автора –
www.institutet-science.com /, вече не ми изглежда толкова невероятно, че Орфей е местил камъни с песента си !
Но кога ли и българинът ще отмести от душата си камъка на нихилизма, който е затиснал всяка надежда, че от нашата мила родина “може да произлезе нещо добро”?...