Ето малко примери за делото на
Махатма Ганди:
"През 1930г. Ганди започва една нова кампания, солената Satyagraha. Ганди и неговите съмишленици се отправят към отдалеченото на над 200 мили Арабско море, където той иска да събере отделената от океана сол. Тази акция е символичното начало на една кампания на гражданско неподчинение, което е акт срещу държавния монопол над солопроизводството. Още в началото Ганди се обръща към вице-краля в едно писмо със "Скъпи приятелю (...) Намирам английското господство за проклятие (...) Нямам намерение да причиня страдание на нито един англичанин или да попреча на легитимния му интерес, който той преследва тук в Индия (...) Амбицията ми се състои единствено в това, да победя английския народ чрез ненасилие и да го накарам да осъзнае, какви неправди е причинил на Индия. Нямам намерение да наранявам Вашия народ. Много повече бих искал да му служа, така, както служа на собствения си народ (...)"
Но вице-кралят дори не отговаря лично. Вечерта на 11 март 1930 Ганди говори пред събранието преди похода. "След всичко, което преживях през последните две седмици, съм склонен да вярвам, че токът на тези, които искат да окажат гражданско неподчинение, няма да бъде спрян. Но не позволявайте да се породи и най-малкото впечатление, че сте искали да застанете срещу мира, дори и тогава, когато всички сме арестувани. Ние решихме, да използваме всички резерви за преследването на нашата цел - изключително ненасилствената борба. Не допускайте, някой да върши необмислени неща в яда си. Това е моята надежда и голяма молба. Пожелавам си, тези мои думи да стигнат до всяко ъгълче и всеки край в страната."
Акцията е трябвало да се разпространи в цяла Индия. Там, където е било възможно, е трябвало да се започне с гражданско неподчинение срещу законите в солопроизводството. Считало се е за противозаконно да се произвежда сол, въпреки съществуващите предпоставки за това. Притежанието и продажбата на сол на черно (която съдържа естествена сол или солена пръст) също са били считани за нарушение на закона. Всеки, който продава такава сол, се е превръщал в нарушител. Отнемането от естествените солни залежи на крайбрежието също е било считано за нарушение на закона.
На разположение на Ганди за тази акция са добре образовани Satyagrahi, еднакво добре обучени както за надзор, така и за пропаганда сред широките маси. Те са обединени от положената заедно клетва и от правилата на живот на фермата, които обхващат три точки: молитва, тъкане и водене на дневник. Те са облечени по един и същи начин (подобна на униформа дреха от каки) и носят тюрбан като този на затворниците.
Пристигнал на Индийския океан след 24 дни поход, Ганди взима в ръцете си сол от брега - сигнал, навсякъде на субконтинента да бъде направено същото. Суровият материал е бил пренасян във вътрешността, където се обработва в домакинствата и се продава след това. Над 50 000 индийци попадат в затвора, защото са нарушили законите за солопроизводството. Цялата акция протича без значителни актове на насилие, именно това предизвиква полицията.
Докладът на английския журналист Уеб Милър, който е свидетел на едно такова отхвърляне на законите, се превръща в класическо представяне на Satyagraha и тези, които са в първите редици. 2 500 доброволци се отправят към солниците в Dhrasana:
"В пълно мълчание мъжете на Ганди пристъпиха напред и спряха пред бариерите. Подбрана колона се откъсна от тълпата, преодоля водните бариери и се приближи към бодливата тел (...) По команда внезапно към челните маршируващи се втурнаха трупа местни полицаи, по главите им се посипаха удари, нанесени от облечените в стомана латис, пръчки за бой. Нито един от маршируващите не повдигна ръка, за да се предпази от ударите. Като съборени топки те падаха на земята. От там, където бях, можех да чувам предизвикващия ужас звук от ударите върху незащитените човешки глави. Масата стенеше и при всеки удар се изтръгваше вик във въздуха от изпитаната болка. Тези, които бяха ударени, веднага падаха на земята, в безсъзнание или гърчещи се, със счупени черепни кости или раменни стави (...). Останалите до този момент незасегнати маршируващи продължаваха да вървят напред; без да се делят от редиците, тихо и упорито напред, докато и те бъдат повалени. Те пристъпваха заедно напред, с вдигнати глави, без да чуват музиката или виковете наоколо и без да имат възможността, да избегнат тежки наранявания или смърт. Полицията продължаваше да атакува и повали и втората колона от маршируващи. Нямаше борба, нямаше боричкане; маршируващите просто вървяха напред, докато бъдат повалени (...)"
След всичко това на униформените мъже, които се чувстват беззащитни с цялото си бойно снаряжение, не им хрумва нищо друго, освен това, което неуниформени мъже в подобна ситуация приемат за "естествена" защита: след като не успяват да победят доброволците в главата, започват да нанасят удари по половите органи. "В продължение на часове на носилки се пренасяха безжизнени, кървящи тела", пише Уеб Милър.
Какво постигат Satyagrahi? Те не могат да завземат солниците; Salt Act все още е формално отхвърлен в тяхната общност. Но това не е решаващият момент. Солената Satyagraha ясно демонстрира на света убедителната употреба на един нов инструмент за мирна борба."
из Гюнтер Гугел,
Ние няма да се огънем"Начина на мислене на Ганди може да отведе директно до политическите структури на бъдещето, в които една нация може би е по-добре защитена, когато не притежава атомни оръжия, отколкото ако притежава такива, структури, в които тя по-ефективно преследва собствените си интереси, когато се съобразява с интересите на другите нации, отколкото когато ги игнорира. Това е своеобразният пример, който Ганди ни оставя, който показва, че най-постоянният личен ангажимент, заедно с пълното отричане на насилието, могат да доведат до най-големият политически успех. Всички сме му задължени за този пример."
Вернер Хайзенберг, един от най-големите физици на XX в.
И ето какво казва самият Ганди:
"Но на политическо ниво борбата в името на радостта се състои преди всичко в това, да се застане срещу лъжата, която е под формата на несправедливи закони. Когато не е възможно законодателят да бъде убеден в лъжовността на законите чрез петиции и подобни мерки, остава едно единствено средство в случай, че човек не желае да бъде потискан - да го принуди да отмени законите, като чрез нарушение на закона се предизвиква наказание и не страхът от собственото страдание е преодолян. Затова за обществеността Satyagraha е много повече цивилно неподчинение или цивилна съпротива. "Цивилна" в смисъла, че това деяние не е криминално."
"Неподчинението е гражданско само, когато е честно, съобразено, сдържано, никога неизискващо. На него трябва да е присъщ добре осъзнатия принцип, че не трябва да е непостоянно, и преди всичко зад него не трябва да стоят лоши намерения или омраза."
"Гражданското неподчинение е неотменно право на всеки гражданин. Ако той се откаже от него, той престава да бъде човек."
Източник:
ТУКЗа Махатма Ганди
Айнщайн е казал: „
На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята."
