Автор Тема: Два хляба и кутия цигари  (Прочетена 3295 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Два хляба и кутия цигари
« -: Януари 25, 2007, 22:37:12 pm »
Тази жена я познавам. Тази жена всеки ден идва тук. Познавам навиците й. Начинът, по който вади парите от джобовете си. Начинът, по който отброява стотинките или как подрежда чантата си. Припряното бързане, за да не бави опашката. Пристъпването от крак на крак. Шумоленето на торбата. Треперенето на пръстите. Навикът да не се вглежда в лицата на хората и да им говори, сякаш ги разделя стъкло. Може би витрина. Затова тя изговаря думите ясно и отчетливо, когато въобще говори. В повечето случаи предпочита еднозначните жестове - поемането на хляба, изсипването на шепата стотинки в паничката и край. Най-много обаче познавам онова гледане по витрините преди да дойде нейния ред. Вафлите, цените, кашкавала, бутилките с олио и кола, цигарите, бонбоните, близалките, бисквитите и пак вафлите, пак цените и всичко отново, докато не я прекъсна.
- Какво обичате?
Начинът, по който погледът трудно се отлепя от витрината. Толкова трудно се излиза от тази купчина вафли, цигари, от прясното мляко и майонезата, от бутилките с олио и кока-кола, от топлия хляб и кифлите.
Някои хора просто отскачат.
Реагират веднага. Сякаш непрекъснато си повтарят - два хляба, един сапун и кутия цигари. Никога не забравят за какво да дошли. Не се заглеждат, не се губят в странични неща. Гледките не ги разсейват. Никога не забравят за какво са дошли. Не се губят в пейзажите. Никога не поемат нищо повече, никога не взимат нищо повече.
- Какво обичате?
А, да...
Това е моментът на объркването. Колебанието, което сякаш трае толкова дълго.
Тя трудно вдига поглед. После се двоуми секунда-две и вади от джоба на якето си шепа хартии, шепа стотинки, шепа бонбони, примерно и още шепа от онези жизненоважни неща, които носи със себе си всеки.. В последния момент изплашено търси очилата.
- Тук някъде трябва да са очилата...
Вече няколко години те не са си на мястото. Проверява в единия джоб, проверява в другия. През последните месеци вече дори не ги търси. Направо подава бележката.
- Дъщеря ми е записала тук...
Да, дъщеря й е написала: “Два хляба и пакет обикновени бисквити”.
- Два хляба и пакет обикновени бисквити - казвам аз.
- Два хляба и пакет обикновени бисквити - казва тя.
Обикновено връщам бележката.
После та внимателно търси парите из джоба и се притеснява, че бави хората. Някои хора винаги се притесняват. На други хора хич не им пука. Цял курс по психология.
После застава отстрани и внимава как броя парите. Сигурно се страхува да не е сбъркала някъде и аз да подвикна след нея - хей, още петдесет стотинки, още двайсет стотинки, още десет стотинки. Понякога нямам нерви да броя парите, хващам чинийката и направо я изсипвам в чекмеджето. Тя трудно отлепя поглед. Трудно й е да си тръгне веднага. Може би възприема това като знак, че разговорът е свършил. Край.
- Следващият. Какво обичате?
Понякога на бележката пише: един хляб и една локумена вафла, един хляб и едно кисело мляко, един хляб и два шоколада... Разни такива неща. Приблизително.
Тя всеки ден се разсейва. Всеки ден идва, всеки ден ми подава бележката - така сме свикнали. Няма разговори - как сме със здравето, какво е времето, как са децата, как са внуците, няма такива неща...
Тя дълго търси парите. После внимателно ги брои. Аз ги изсипвам направо в чекмеджето. Съвършен ритуал. Нито един излишен жест. Нито една излишна дума. Все едно наистина ни разделя стъкло. Затова жестовете трябва да са ясни. Не се опитваме да разчупим мълчанието, въпреки че това продължава години. Давам си вид, че не й отдавам голямо внимание, толкова хора има наоколо, тя не е по-специална...
Тя се заглежда първо в купчините вафли и сирене, купчините хляб и маслини, не откъсва очи от тях, не си дава вид, че ме е познала, просто гледа пред мен...
- Какво ще обичате?
Смущението. Може би въпросът е толкова внезапен. Джобът. Купчината хартии, стотинките, всичките жизненоважни неща. После ми подава бележката, сгъната на четири – “Майко, тръгваме си. Така повече не се живее”. Точка. После погледът встрани към щайгите с хляб, сякаш нищо не се е случило, все едно там просто пише друго. Все едно дъщеря й и този път е написала бележката много внимателно, за да не забрави нещо. Сгънала я е на четири и после ще чака, за да види дали е купено точно това, което трябва. Точка. Жената гледа във вафлите, бурканите с грах, лютеница, мармалади.
- Два хляба и една кутия цигари - казвам аз.
- Два хляба и една кутия цигари - съгласява се тя.
Все едно точно това пише.
Колебая се известно време за бележката. “Майко, тръгваме си. Така повече не се живее”. Може никога да не разбере какво точно се е случило. Просто няма да има кой да я попита дали е купила всичко.
Подавам бележката. В повечето случаи точно това правя.
Тя внимателно брои стотинките. Тя, разбира се, е длъжна да ги брои внимателно, дори аз после да ги изсипя направо в чекмеджето. Шумоленето на торбата. Треперенето на ръцете. Взима хляба, цигарите, чака да види дали ще преброя стотинките и си тръгва.
После - какво... После:
- Следващият, моля...

Eon

  • Гост
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #1 -: Януари 26, 2007, 11:46:34 am »
За толкова неща може да се замисли човек...

Неактивен DreamCatcher

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 368
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #2 -: Януари 26, 2007, 15:55:40 pm »
 ::) Много тъжно ми стана!  :( Такива хора се виждат всеки ден по кварталните магазинчета и човек все се надява, че за тях ще има кой да се грижи. Но истината е, че на кой децата и внуците му са в чужбина, на кой в София или друг областен център и възрастните хора кретат ли, кретат самички. Докато някой ден някой комшия не се сети, че не ги е виждал от много време и хората от блока се решат да разбият вратата на апартамента, който вече се е превърнал в панелна гробница. После може и кратък репортаж по новините, но в повечето случаи това се избягва от съседи и роднини.
Чудя се само с какви чувства на сърце си отиват тези хорица. Особено като знам, че повечето от тях са далече от каквото и да е даже хипотетично познание за това що е отвъд. Ето гледам моята баба на село, женица простичка, но добродушна, как да не я обича човек. Веднъж ме пита случайно сякаш, абе баби, какво има там отвъд, тва дето го разправя пияния поп на селото, дето два пъти се е блъскал с чужда кола, пиян и без книжка, с уличница вътре при него, та тоя човек верни неща ли разправя там за рая и за ада. Явно в своята добродушна чистосърдечност и тя чувства, че нещо покрай църквата не е наред, че това което и общават от там може да не е много вярно, но пък хич не и се ща да е вярно и другото, че като умреш ставаш на прах и край, вече не същесвуваш, както са я учили от партията по нейно време. И аз говоря, обяснявам, синтезирам възможно по-просто всичко онова което ми се струва, че вече знам за отвъд и се надявам поне малко да я успокоя. И наистина тя сякаш за известно време докато съм там се чувства сякаш по-добре, но като си тръгвам не мога да се отърва от мисълта, че като остане през седмицата самичка мрачните мисли я обхващат отново, чувството за съмнение, самотата.
Изобщо самотата е най-големият бич за душата, дано никога не ни сполита.
Все ми се струва, че повечето от нас, които претендираме, че сме получили що годе някакво духовно просветление ще имаме много по-спокойни старини от тези на нашите баби и дядовци, поне що се отнася до този аспект на духовните терзания и съмнения за туй що отвъд ни чака.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #3 -: Януари 26, 2007, 19:39:16 pm »
Цитат
Реагират веднага. Сякаш непрекъснато си повтарят - два хляба, един сапун и кутия цигари. Никога не забравят за какво да дошли. Не се заглеждат, не се губят в странични неща. Гледките не ги разсейват. Никога не забравят за какво са дошли. Не се губят в пейзажите. Никога не поемат нищо повече, никога не взимат нищо повече.

Неактивен DreamCatcher

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 368
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #4 -: Януари 26, 2007, 20:30:27 pm »
Какво точно намекваш с този цитат, Хорус? На какви мисли те наведе?

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #5 -: Януари 26, 2007, 20:32:50 pm »
Въпроса е на какви мисли ви наведе вас ;)

Механичност, роботизация, живот на автопилот, консумация. Живот като насън.

Ключови думи :)

Цитат
Гледките не ги разсейват. Никога не забравят за какво са дошли. Не се губят в пейзажите. Никога не поемат нищо повече, никога не взимат нищо повече.

2 реда описващи проблема на цивилизацията ни. Заради тези редове пуснах целия разказ.

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #6 -: Януари 26, 2007, 20:35:53 pm »
Creative ;) Решението на проблема на човечеството :)
« Последна редакция: Януари 26, 2007, 20:38:25 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен DreamCatcher

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 368
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #7 -: Януари 26, 2007, 20:38:12 pm »
Знаех си, че това ще кажеш!  ;) Разбира се и мен на това ме навеждат тези редове, има си хас.
Е все пак и други неща има в разказа. :-X

anna

  • Гост
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #8 -: Януари 26, 2007, 20:44:51 pm »
  Тъжно, но  вярно ! :( Като  си  представим  тази  мизерия, която  е  налегнала  българския  народ- особено  пенсионерите. " Няма  миг  надежда  за  тях". Светът  е  в  черни  краски, радостта  е  оставена  за  отвъд, това  е  непрекъснато  повтарящият  се  кошмар  на  старика...
Моята  остаряла  вече  баба(според  нея), не  изпитва  тези  истински  положителни  емоции, присъщи  на  човека. А  и  е  малко  простовата, но  с  голямо  сърце.
Кой  е  виновният- разлагащото  се  общество  ли? Или  съдбата? Или  Бог?- не  можем  да  си  отговорим.

Неактивен portentosum_mare

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 38
Re: Два хляба и кутия цигари
« Отговор #9 -: Януари 26, 2007, 21:03:13 pm »
Аз лично намирам, че този текст е както минорен като настроение, така и ми звучи с горчивата и хладнокръвна нотка на констатация за нещо толкова естествено, а същевременно и не до тъм нормално.
Сякаш образите не са само една социална група, ами огромни мащаби от хора, за които цветовете и динамиката на живота са се трансформирали в \"доизживяване\" ...
В утротo, когато само ти, знаеш, че е още снощи,  животът е красив.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27