Сеизмолог от Павликени живя два месеца със семейството си в града на Виссарион в Сибир и бяха разочаровани
Сеизмологът от Павликени Ценко Витанов и семейството му живяха два месеца в Града на слънцето в Сибир и се върнаха разочаровани от религията на Виссарион, който се мисли за прероден Исус, съобщи он-лайн изданието на великотърновския вестник "Борба". Витанов бил в Сибир заедно със съпругата си и двамата си синове.
Преживяното 50-годишният Ценко започнал да разказва едва сега, защото искал да предпази други евентуални последователи на новия месия – Виссарион, посочва изданието (бел.ред. наскоро скандалният Виссарион посети България). Истинското име на създателя на Града на слънцето в тайгата е Сергей Тороп. Той е на 43 години, бивш милиционер, женен, с шест деца. Сред най-близкото му обкръжение са офицери от КГБ. Виссарион лансира в целия свят версията, че е новият Исус, прероден бог, слязъл на земята, за да просветли невежите и да въведе нов ред чрез себеотдаване, екологичен живот на принципа на комуната – без пари, без екстрите на цивилизацията. Според запознати новият град на бъдещето в Сибир вече наброявал над 5000 души. Там се раждат деца и това се стимулира. Децата обаче чуват и гледат само проповедите на Виссарион, четат неговия вестник и нямат достъп до нищо друго. Мнозина вече подозират зад тази религия създаване на послушни марионетки с промити мозъци, които в определен момент могат да бъдат използвани като мощна армия, коментира "Борба". Сеизмологът и семейството му заминават за Сибир през 1999 година. На 1 май преди шест години Ценко Георгиев Витанов решил да види Града на слънцето в Сибир. Преди това той се е запознал с Виссарион у нас, бил е неотлъчно до него две седмици. Идеята за екологично селище му допаднала, защото Ценко и близките му са вегетарианци, не ядат дори риба, не пият и не пушат. Заедно с него в тайгата са заминали и други българи от други градове в страната. Още в края на юни обаче фамилията се върнала в Павликени и заживяла по старому.
"... Нашата идея беше да стоим там поне една година. Големият син Георги беше на 17 г. Малкият, Стоян, както и съпругата Невенка се съгласиха да отидем и да видим за какво става дума, защото там се строеше екоселище, а ние водим природосъобразен начин на живот. Не сме религиозни, вярваме си в една космическа сила, като повечето българи, и затова решихме да опитаме. Там трябваше да започнем да живеем по нов начин – без пари, това ми се стори интересно. Да се избегне всичко вредно от цивилизацията и да се премине към нов начин на живот, но не първобитнообщинен – такава бе идеята, заради която тръгнахме", разказа Ценко Витанов.
През 1998-ма той се запознава с Виссарион и две седмици е плътно до него. Обхождал България на разноски на последователите си. Имал и вече издадени книги. Казвал, че трябва да му се вярва безпрекословно, да бъде учител и вожд, да не се четат други книги освен “Малкият принц” и неговите лични. Този човек харесал на Ценко с убежденията си за хармонично съжителство с природата, с намерението си да не се използва сапун и прах, битови отпадъци. Семейството било обсебено от тези идеи, съпругата приела предизвикателството, синът Георги – също. Така колективно Витанови решават да спрат децата от училище, да напуснат работа и да тръгнат. В дома си в Павликени Ценко Витанов има огромна карта, на нея е отбелязано мястото в тайгата, което отстои на повече от 6000 км от България. В унисон с разбиранията си Ценко черпи екипа ни само с чай и екологични ябълки.
Градът на слънцето се намира до езерото Сиберкул. Витанови първо били решили да тръгнат със собствен транспорт. Натоварили основен багаж в един камион, с тях тръгнали и три микробуса. На митницата на Генерал Тошево обаче ги върнали. Сред останалите последователи на Виссарион имало и хора от В. Търново, но Ценко не иска да споменава имена. След връщането семейство Витанови поели с влак... към новия морал, "защото днес няма такъв". Витанови пристигнали в тайгата и в селището край езерото били настанени в дом за гости - дървена постройка. Всички новопристигнали подават молба до Виссарион за настаняване. По своя преценка след дни той решава кой в коя зона да бъде разпределен. Зоните са три – най-вътрешната е самото селище, втората е гранична и третата са покрайнини. Самият град е като слънце с лъчи върху хиляди декари тайга, които са дадени на новия Исус от държавата, за да построи нов Йерусалим. Витанови били настанени в село Петропавловка, където е живял и Висарион. Той е роден в Краснодар. В този район новият месия израсъл, работил и после решил да обособи в своя държава. Преди 13 г. решил да прави екоселище след... прозрение, твърдял той. Дали мисията му е възложена от КГБ, или от Исус - все още е тайна.
Първото, което изумило Ценко Витанов и се размиало с очакваното, били напълно изсечените до дъно дървета. А уж бил тръгнал да живее природосъобразно. Забелязал, че Виссарион живее в лукс и с удобства, пие вино, но в неговия дом никой не влизал. Триетажната вила, построена с робския труд на последователи, се издигала на хълм. Отвън се виждал ветрогенератор, слънчеви панели, бутилка с газ. Месията си имал радиостанция, може и компютър, но преди шест години мобилен телефон със сигурност не е имал поради липса на обхват. Всяко селище имало ръководство от глава на семейство. Несемейните били отделно. Надзирателите били само от бившето КГБ. Вадим, бивш офицер от КГБ, бил дясната ръка на Виссарион и записвал с камера всичко, което прероденият Христос говорел. После тези касети се раздавали на последователите по зони и били различни за всяка зона. Всички работели на полето: каквото си изкараш, това ядеш. Сезонът за работа в градината започва от средата на май и всичко е на разсад заради студа. Моркови, зеле, картофи, бакла, спанак, магданоз, царевица – това е храната в комуната. Витанови обаче не били без пари. На бартер с другите последователи, в чийто дом били настанени, те се снабдили с брашно. Купили булгур, за да има храна за децата. Освен непосилен труд за собственото оцеляване, всеки последовател е бил длъжен да дава ангария и за общината, в която е настанен (зоната). Работа на полето, в конефермата, сеч на дървета били основните задължения в мисията. В селището имало храм. Той също бил странен като всичко останало и различен от обещанията. Църквата на Виссарион се наричала “Църква на последния завет”, католическа. Виссарион бил свещеник и господ. Всички деца по цял ден слушали само проповедите на Виссарион. Ценко се уплашил за децата си, големият му син Георги вече бил решен да се върне дори и сам. Днес той учи богословие във ВТУ и не би се върнал в Сибир. Защото там му станало скучно и страшно и не заради Интернет, а заради обсебването. Цялото семейство се освестило, че не иска да бъде верен роб на един вожд, който не спазва собствените си правила. Най-страшна е била задължителната молитва сутрин и вечер за него – за Виссарион. Тази мощна психична енергия от много хора с промити мозъци може да се използва за зли цели. Така е преценил Ценко и е върнал семейството си в Павликени, заключава изданието.
