Знаеш ли какво си мисля че човек е взел с изяждането на забранения плод, не познанието за добро и зло, а стремежа към познание на всяка цена, било то и невъзможно.Мисля че, Бог за това не е искал да ни го дава, не от лоши чувства или някакви предрасъдъци(това е Бог все пак = любов), а просто за да ни спести безсмисленото лутане.
Хората сме едни такива същества, които на всяка цена се стремят към съставянето на правила за да ни е по-лесно на нас самите и на идните поколения и това е защото не можем да стигнем до истината и да кажем - да, това е така 100%.Ние си изграждаме теории и категории за всичко което ни заобикаля, че и дори и за това, което не виждаме и след това с лекота ги отхвърляме в името на едната истина, която не сме сътворени да разгадаем.Сами сме се проклели с помощта не един

Нямаме шанс в търсенето на истината, колкото и да се стремим към нея.Ние сме като едни мушички устремени към светлината, но или попадаме на обикновена лампа или просто ни е невъзможно да стигнем до слънцето.Ограничени сме от телата си, възприятията си и всичко, което ни заобикаля.Лошото е, че веднъж пропаднали имаме нужда от истината на всяка цена,но всеки я вижда според собствения си мироглед.Изкривяваме я, а тя както каза е само една и е трудна за достигане, дори и да я достигне един,останалите няма да му повярват и пак ще си знаят тяхното - тяхната истина, според всеки различна.Доказателства колкото искаш
