Илюминатите

[benoni]

Кузмин: Не, ако зависеше от мен, бих опитал... Но убеден ли сте, че делегатът...?
Раковски: Да убеден съм. Не ми бе дадена възможност да говоря с него, но обърнете внимание на една подробност – назначението на Дейвис стана известно през ноември 1936 г. Трябва да предположим, че Рузвелт е имал намерение да го изпрати доста по-скоро и поради това е предприел предварителни стъпки. На всички ни е известно, че за взимането на решение и за официалната обосновка на назначението са необходими поне два месеца. Очевидно назначаването му е било съгласувано още през август. А какво се случи през август? Зиновиев и Каменев бяха застреляни точно през август. Готов съм да се закълна, че назначението му е станало с цел Те отново да се намесят в политиката на Сталин.

Раковски: Те са последователи на Спиноза. А може би това е начин да се каже по обиколен път, че учението на Спиноза това са Те. Доколкото той е само една версия, адекватна на Тяхната собствена философия, която е много по-ранна и стои на доста по-високо равнище.
Проблемът съвсем не стои така, както твърди марксизмът – че синтезът се появява в резултат на премахване на противоречията. Той е резултат както от взаимното проникване на противоположностите, от възникващите в резултат на това теза и антитеза, така и като синтез, реалност, истина, като окончателната хармония между субективното и обективното. Не разбрахте ли вече? В Москва има комунизъм, а в Ню Йорк – капитализъм. Това е същото като тезата и антитезата. Анализирайте и двете. Москва е субективен комунизъм, но е обективен капитализъм – държавен капитализъм. В Ню Йорк  има субективен капитализъм, но обективен комунизъм. Личен синтез, истина: финансовият интернационал – капиталистическо-комунистическият такъв. Те.

[benoni]

Кузмин: Има още едно странно нещо, което няма как да бъде фалшифицирано. Призори на 2 март бе получено радиосъобщение от някаква изключително мощна радиостанция: „Амнистия или нацистката опасност ще нарасне.”... Радиограмата бе дешифрирана посредством шифъра на нашето собствено посолство в Лондон. Можете да си представите колко важно бе това!
доктор Ландовски: Ала заплахата не бе истинска, нали?
Кузмин: Как така? Вечерта на 9 март трибуналът пристъпи към вземане на решение. И в 5,30 часа на същия този ден Хитлер заповяда на своите бронирани части да навлязат в Австрия. Разбира се, това бе просто една военна разходка. Ала съдържаше ли се в нея нещо съществено, над което да се замислим? Или трябваше да проявим такава глупост, та да приемем [масонските] поздравления на Дейвис, радиограмата, шифъра, съвпаданието на началото на инвазията[в Австрия] с произнасянето на присъдата и освен това мълчанието на Европа като случайно съвпадение? Не, фактически никога не Ги видяхме. Обаче чухме гласа Им и разбрахме Техния език.

[benoni]

Раковски: Да се разбере как финансовият Интернационал постепенно, чак до настоящата епоха, се превърна в господар на парите, на този вълшебен талисман, който за хората се оказа онова, което по-рано бяха Бог и нацията, е нещо, надхвърлящо научния интерес и дори изкуството на революционната стратегия. Тъй като също  е изкуство, а освен това и революция. Ще ви обясня.
Историографите и масите, заслепени от крясъците и пищността на Френската революция; хората, опиянени от факта, че тя успя да изземе властта от краля и привилегированите класи, не забелязаха как една малка групичка от загадъчни, усърдни и незначителни люде завладяха истинската кралска власт. Онази магическа, почти божествена власт, която те почти неусетно придобиха. Масите не забелязаха, че властта бе заграбена от други. И тези други ги обрекоха на робство – по-жестоко от това на краля. Тъй като последният, с оглед на неговите религиозни и морални предразсъдъци, бе неспособен да се възползва от подобна власт. Стана така, че върховната кралска власт бе узурпирана от личности, чиито морал, интелектуални качества и космополитизъм им позволяваха да  я използват. Напълно ясно е, че тези хора никога не са били християни, а космополити.
Кузмин: Каква е тази митична власт, която са придобили?
Раковски: Те спечелиха за себе си истинската привилегия да секат парите... Не се усмихвайте. В противен случай ще повярвам, че нямате представа какво представляват парите... Обаче аз съм в състояние да си обясня вашето невежество и да го оправдая. Благодарение на силата на инерцията на мисленето нашият език употребява думи, които пораждат неправилно схващане на нещата и действията и не отговарят на действителните и точните им значения. Изричам: пари. Ясно е, че във вашето съзнание изникват изображенията на метални или хартиени пари. Ала това не е така. Парите не са това. Реалната монета в обръщение е истински анахронизъм. Ако все още съществува и е в обращение, то е единствено благодарение на атавизма. Само защото до ден днешен  е подходяща, за да поддържа илюзията, напълно въображаемата лъжа.
Кузмин: Тове е поразителен парадокс – опасен и дори поетичен.
Раковски: Щом желаете, това  може би е великолепно. Но в никакъв случай не е парадокс. Знам – и затова се усмихвате – че държавите все още секат монети от метални късове или печатат хартиени пари с кралски бюстове и национални гербове върху тях. Е, и какво от това? Огромна част от парите в обращение, парите за големите сделки, парите като символ на национално богатство, да, тези пари – те са емитирани от онази шепа хора, за които намекнах.
Права на собственост, суми, чекове, облигации, полици, записи на заповед, поръчителства, джиросване, шконто, котировки, безкрайна редица от числа заливат държавите като водопад. Какво представляват металните и хартиените пари в сравнение с всичко това?... Нещо, лишено от влияние; нещо нищожно, изправено пред нарастващия потоп на наводняващите всичко финансови[безналични] пари. Бидейки най-рафинирани психолози, Те бяха в състояние без каквито и да са притеснения да придобият дори още повече. И всичко това благодарение на липсата на разбиране[от страна на хората].
В допълнение на извънредно разнообразните форми на финансови пари, Те създадоха кредитни пари с оглед  да направят тяхното количество близко до безкрайност. И да им придадат свръхзвукова скорост[на обращение]... Това не е абстракция, нещо, съществуващо само в мислите; някакъв образ, представа, вяра, религия... Измама, фалшиви пари, на които е придаден законов вид...
Банки, фондовите борси и финасовата система на целия свят – това е една гигантска машина, създадена с цел да предизвиква неестествени скандали по израза на Аристотел.
Нямам представа с какви аргументи оправдават всичко това.
...
И дори получаваната лихва да е законна, то в такъв случай тя създава и фалшифицира несъществуващия капитал. Чрез депозитите или посредством движението на парите в производството банките винаги разполагат с определено количество пари, което е петкратно или може би стократно повече от отсечените или отпечатаните пари в реалното обращение. Няма да споменавам онези случаи, когато кредитните пари, т. е. фалшивите, изфабрикуваните, са повече от количеството на парите, заплатени като капитал. Като вземем под внимание, че законната лихва е определена не върху действителния, а върху несъществуващия капитал, лихвата е с толкова пъти незаконна, с колкото фиктивния капитал е по-голям от действителния.
...
И ще се убедите, че Те са абсолютните диктатори на фондовата борса. И в резултат на това са също диктатори на производството и разпределението на продукцията. А освен това на пазара на труда и в сферата на потреблението.
... , умножете това по глобалния фактор и ще установите Тяхното анархистично, морално и обществено, т.е. – революционно влияние...

Кузмин: Чудеса?
Раковски: Да, чудеса. Не е ли чудо, че една дървена пейка бе преустроена в храм? И подобно чудо е наблюдавано от  хората хиляди пъти. А в продължение на цял един век на тях не им мига окото. След като това удивително чудо – това, че скамейките, върху които седяха мазните лихвари, за да търгуват с парите си, сега са превърнати в храмове, които се възправят едва ли не на всеки ъгъл на съвременните големи градове с техните езически колонади. А тълпите нахлуват в тях с вяра, каквато досега не са изповядвали спрямо небесните богове.
Кузмин: Това е новата религия на загнилата буржоазия?
Раковски: Религия, да, религията на властта.
Кузмин: Това е погрешно схващане. Финансите, така както ги дефинира Маркс и по-специално Енгелс, са обусловени от системата на капиталистическото производство.
Раковски: Точно така, ама тъкмо обратното: капиталистическата производствена система е обусловена от финансите. Фактът, че Енгелс заявава обратното и дори се мъчи да го докаже, е най-очевадният факт за това, как финансите управляват буржоазното производство. Това е така и бе същото още преди Маркс и Енгелс: финансите бяха най-могъщото оръжие на революцията и Коминтернът не бе нищо повече от играчка в техните ръце.
Кузмин: Всичко това по някакъв начин ми напомня за написаното от Троцки преди около десетина години.
...
Когато той заявява, че в сравнение със стоковата борса в Ню Йорк Коминтернът е една консервативна организация, той сочи големите банкери като вдъхновители и автори на революцията.
Раковски: Да, той обяви това и допълни: „Кой тласка Англия по пътя на революцията?” И отговори: „Не Москва, а Ню Йорк.”
Кузмин: Обаче спомнете си неговото твърдение, че ако финансистите от Ню Йорк са фалшифицирали революцията, то са го сторили несъзнателно.
Раковски: Обяснението, което вече дадох, за да ви помогна да разберете защо Енгелс и Маркс прикриха истината, с пълна сила важи и за Лев Троцки.
Кузмин: Самият Троцки съвсем правилно заявява, че тези банкери „без съпротива и неосъзнато вършат своята революционна мисия”.
Раковски: И те продължават да изпълняват своята мисия независимо от факта, че Троцки я обяви? Колко странно! В такъв случай защо не подобрят действията си?
Кузмин: Финансистите са неосъзнати революционери, тъй като са обективно такива. Поради своята интелектуална неспособност да зърнат крайните последици.
Раковски: Наистина ли вярвате в това? Допускате, че сред тези истински гении се намират някои, които са неосъзнати? Смятате за идиоти хора, на които днес е подчинен целия свят? Това действително би било едно изключително тъпо противоречие.
Кузмин: Какво се опитвате да извъртите?
Раковски: Просто твърдя , че те [крупните банкери] обективно и субективно са изключително внимателни и напълно съзнават онова, което предприемат.
Кузмин: Банкерите! Трябва да сте полудял?
Раковски: Аз не... Но вие? Помислете малко. Тез ихора са досущ като вас с мен. Обстоятелството, че контролират пари в неограничени количества, дотолкова, доколкото самите те ги произвеждат, не ни дава основанието да определяме границите на техните амбиции...
Ако въобще нещо доставя удовлетворение на човека, то това е постигането на неговите амбиции. А най-вече сбъдването на неговото желание за власт. Поради що тези хора, банкерите, да не притежават стимул за власт, импулс за цялата власт? Какво се случва на вас и мен?
Кузмин: Но ако според вас – а и аз мисля същото – те вече са придобили политическа власт, каква друга власт искат да притежават?
Раковски: Вече ви казах: цялата власт. Такава власт, каквато Сталин има в СССР, но простираща се върху целия свят.
Кузмин: Същата власт, като на Сталин, но с противоположна цел.
Раковски: Властта, ако действително е абсолютна, може да бъде само една. Идеята за абсолютното изключва множеството. Поради тази причина властта, към която се стреми Коминтернът, и „Коминтернът”, които са неща от един и същ порядък, е абсолютна. А в политиката трябва да бъде единствена и неповторима: Абсолютната власт има за цел самата себе си. В противен случай не е абсолютна. А до ден днешен не е изобретена друга машина за тотална власт, освен комунистическата държава. Капиталистическата буржоазна държава, дори на най-високото стъпало на императорската властова стълба, е ограничена. Понеже в древността теоретически тя се персонифицираше от обжествяването на фараоните и цезарите. След това въпреки всичко и благодарение на икономическия начин на живот в онези примитивни държави  и в резултат на техническа изостаналост на държавния апарат, винаги е  съществувало пространство за известна индивидуална свобода. Схващате ли, че онези, които вече донякъде управляват цели нации и земни правителства имат претенции за абсолютно господство? Разберете, че това е единственото нещо, което все още не са постигнали.
Кузмин: Това е интересно: най-малкото като пример за умопомрачение.
Раковски: Разбира се, умопомрачение в по-малка степен от случая с Ленин, който бленуваше власт над целия свят, докато сладко живуркаше като прокуден в Швейцария. Или лудостта на Сталин, който мечтаел същото, по време на своето изгнание в сибирска колиба. Мисля, че подобни мечти и амбиции са по-естествени за богатите хора, които живеят в небостъргачите на Ню Йорк.
Кузмин: Да заключим: Кои са Те?
Раковски: Явно сте прекалено наивен, за да допуснете, че ако знаех кои са Те, щях да бъда тук като арестант?
Кузмин: Защо?
Раковски: По една съвсем проста причина. Онзи, който Ги познава, не би изпаднал до положение, в което да бъде принуден да докладва за тях...

[Max]

benoni, задължен съм ти!

[benoni]

Раковски: Финансите и техния апогей – като тяхна цел финансовият Интернационал – отхвърлят и не признават нищо национално. Те не признават държавата. Следователно те са анархистични. И биха били абсолютно анархистични, ако – макар и отрицатели на всякаква национална държава – самите те според самата си същност не са държава. Държавата като такава, е единствената власт. А парите са изключителната власт. Това е една комунистическа свръхдържава, която в продлъжение на почти цял век изграждаме.* А проектът за нея е Марксовият Интернационал.
•   Припомням: разпитът се провежда в края на януари 1938 г. Първата комунистическа страна е провъзгласена официално в края на 1917 г. А Раковски говори за... „близо век”! Бел. пр.

...
Знаете, че според неписаната история, известна само на нас, основателят на Първия комунистически интернационал е посочен, разбира се тайно. И той е Вайсхаупт. Той оглавяваше масонството, което бе познато под наименованието илюминати. Той зае това име от втората антихристиянска конспирация от онази епоха – гностицизма. Този значим революционер – семит и бивш йезуит – предсказа пълния триумф на Френската революция. С цел тя да премине в социална революция за установяване на комунизъм. В онези героични времена е било невероятно опасно да се спомене като цел комунизмът. Множеството предпазни мерки и тайни, които съпътстват илюминатите, произтичат тъкмо от това. Трябваше да изминат повече от сто години, та човек да признае, че е комунист, без заплахата да го хвърлят в затвора или да го екзекутират.
Повече или по-малко това е известно. Онова, което не се знае, са връзките между Вайсхаупт и неговите последователи с родоначалника на семейство Ротшилд.

. . .
Ала други казват, и аз съм на това мнение, че имат повече основание, как Ротшилдови не били ковчежници, а вождове на този пръв таен комунизъм. Това мнение се основава на добре известния факт, че Маркс и най-високопоставените водачи на Първия интернационал – вече явния – сред тях Херцен и Хайне били контролирани от барон Лайънъл Ротшилд, чийто портрет бе нарисуван от Дизраели* - английският премиер, който бе негова рожба и ни го е завещал. Той разкрива в образа на Сидония – един човек, който според сюжета бил милионер, познавал и контролирал шпиони, карбонари, франкмасони, криптоевреи, цигани, революционери и т.н, и т.н. Всичко това изглежда фантастично. Но е доказано, че Сидония е идеализиран портрет на сина на Нейтън Ротшилд. За това можем да съдим  и по кампанията, която той раздухва срещу цар Николай в полза на Херцен. Той печели тази кампания.


•   В[романа си] „Конигсби”. Бел. англ. пр.

Спомнете си фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.” Войната не е ли всъщност едно от проявленията на революцията? Война – Комуната*. От този период насам всяка война бе гигантска крачка към комунизма. Сякаш някаква тайнствена сила удовлетвори страстното желание на Ленин, което той изразил пред Горки. Спомнете си:1905-1914 г. Най-сетне признайте, че поне два от трите лоста, които доведоха до комунизма, не бяха контролирани и не могат да бъдат управлявани от пролетариата. Войните не бяха предизвикани и не бяха направлявани от Третия интернационал или СССР, който по онова време не съществуваше. По същия начин те не бяха предизвикани, а още по-малко контролирани, от тази незначителна групичка болшевики, които се тътреха в емиграция.

...
Интернационалът и СССР имаха още по-нищожни възможности за такова безмерно натрупване на капитал и за насаждане на национална ил интернационална анархия в капиталистическото производство. Подобна анархия, която дава възможност на хората да изгарят огромни количества от хранителни продукти, вместо да ги дадат на гладуващите. Тази анархия е способна, както Ратенау разкри в една фраза: „Да направиш тъй, та половината свят да произвежда фъшкии, а другата половина да ги потребява.” И накрая, в състояние ли е пролетариатът да повярва, че той е причинил тази инфлация, която нараства в геометрична прогресия; тази девалвация, постоянното придобиване на принадена стойност и на натрупването на финансов капитал, ама не на лихварски капитал. И пак благодарение на него[пролетариата] в резултат на факта, че сам той не може  да предотврати постоянното намаляване на своите собствени покупателни възможности, се извършва пролетаризацията на средните класи, които са истинските противници на революцията. Не пролетариатът контролира лостовете на икономиката или механизмите на войната. Обаче самият той е третият лост, единствения видим и възможен за показване лост, който нанася заключителния удар върху властта на капиталистическата държава и я завзема. Да, те[пролетариите] завладяват властта , но само ако Те им я поднесат.

•   Парижката комуна – 18-18 март 1871 г. Избухва като продължение на Френско-пруската война(1870-1871),  която французите губят. Прусаците влизат в Париж – „града на светлината”. Комуната се разпада, след свада и разцепление между съучастниците в нея – социалисти и анархисти. Бел. пр.

Кузмин: И ако, както твърдите, има воля и действия от страна  и на някой друг, освен пролетариата, настоявам да ми посочите конкретен личен случай.
Раковски: Желаете само един?
...
Чел ли сте биографията на Троцки?
...
През 1905-а той е на 25 години и се връща сам в Русия, без партия и без собствена организация. Прочетете докладите за революцията от 1905 г., които не са били „окастрени” от Сталин. Например този на Луначарски, който не е троцкист. Троцки е водещата личност по време на революцията в Петроград. И това е самата истина. Той единствен излиза от революцията с нараснала популярност и влияние. Нито Ленин, нито Мартов, нито Плеханов получават известност. Те само я запазват или дори позагубват малко от нея. Как и защо никому неизвестният Троцки се издига, като само с един замах печели по-голяма власт дори от тази на най-възрастните и най-влиятелните революционери?  Ами много просто той се жени. Съпругата му Седова пристига заедно с него в Русия. Известно ли ви е коя е тя? Свързана  е както с Животовски*, така и с банкерите Варбург – партньори и роднини на Яков Шиф, т.е. от финансовата групировка. А както вече казах, тя също така е подкрепяла финансово революцията от 1905 г.


*Абрам Животовски – банкер, свързан с интернационалната банка „Ния” с централа в Стокхолм.

Нека се пренесем към 1914 г. Троцки стои зад гърба на хората, извършили покушението над ерхерцога, което предизвика Европейската война. Вярвате ли въобще, че убийството и войната са просто съвпадения, както бе заявено от лорд Мелчет* на един от ционистките конгреси. Направете анализ на военните действия в Русия в светлината на „несъвпадението”. Пораженство е точната дума. Помощта на съюзниците за царя бе регулирана и контролирана с такова умение, че даде право на съюзническите посланици да го използват като аргумент и да получат от Николай, благодарение на неговата глупост, самоубийствени преимущества, при това едно след друго. Руската армия, служеща като пушечно месо, бе огромна, но не и неизтощима. Поредицата умишлено организирани загуби доведе до революцията. Когато опасността нахлу от всички страни, се намери и лекарство под формата на установяване на демократична република – „посланическа република”, както я нарече Ленин, т.е. премахването на всякаква заплаха за революционерите. Но това не е всичко. Предстоеше Керенски да провокира бъдещ напредък срещу цената на огромно количество пролята кръв. Той направи така, че демократичната революция прехвърли границите си. И дори нещо повече: Керенски трябваше да предаде държавата изцяло на комунизма. И той го стори. Троцки получи шанса да завладее целия държавен апарат по „незабележим начин”. Каква странна слепота! Е, това е истината за прехвалената Октомврийска революция. Болшевиките получиха онова, което Те им дадоха.

Кузмин: Вие се осмелявате да твърдите, че Керенски бе сътрудник на Ленин?
Раковски: На Ленин – не. На Троцки – да. Но по-точно е да се каже – сътрудник на Тях.

Кузмин: Това  е абсурд!
Кузмин: Искате да кажете, че Керенски съвсем съзнателно и доброволно е пораженец?

Раковски: Да, за мен това  е съвсем ясно. Разберете ме, аз лично участвах във всичко това. Трябва да ви кажа нещо повече: известно ли ви е кой финансира Октомврийската революция? Те я финансираха. А още по-точно, същите тези банкери, които през 1905 г. финасираха Япония. Т. е. Яков Шиф и братята Варбург, което ще рече, [че го сториха] посредством великото банкерско съзвездие, чрез една от петте банки, членки на Федералния резерв, чрез банката Кун, Лоуб и Ко. Тук-таме  взеха участие и други американски и европейски банки, като Гугенхайм, Ханауер, Брайтунг, Ашберг, Ния Банкен от Стокхолм. „По случайност” бях там, в Стокхолм, и взех участие в предаването на фондовете. До пристигането на Троцки аз бях единственият човек, който бе посредник от страна на революционерите. Но накрая дойде Троцки. Трябва да подчертая, че Съюзниците го бяха прогонили от Франция, защото бил пораженец. Но същите тези съюзници го освободиха, за да може да бъде пораженец в съюзническа Русия... „ Още една случайност”. Кой ли я бе уредил? Същите хора, които осигуриха преминаването на Ленин през Германия. Да, Те бяха способни да прехвърлят пораженеца Троцки от канадски арест в Англия и да го пратят в Русия, като му дадоха възможност да премине през целия граничен контрол на съюзниците. Друг от Тях – някой си Ратенау – „сътворява” пътуването на Ленин през вражеска Германия.

•   Алфред Монд, 1-ви барон Мелчет – един от най-крупните британски магнати по онова време, притежател на стоманодобивни предприятия; емигрирал в Германия.

И за да приключа с пасажите от книгата – една от бележките под линия на преводача Ифандиев.

В самата книга Раковер(Раковски) предполага като едни от съпричастните към финасовия интернационал – братята Лемън.

Става дума за евреите братя Лимън или Лемън(Lehman), както са по-познати у нас. Същите, чиято огромна банка „Лиман Брадърз”(„Lehman Brothers”) се сгромоляса през септември 2008 г. в разгара на т. нар. световна финансова(икономическа) криза. И с ефекта на доминото повлече след себе си още много финансови институции ,като инвестиционни и пенсионни фондове, а също така - и промишлени корпорации, какъвто бе случаят с американски автомобилни гиганти „Дженеръл Мотърс”, „Крайслер” и „Форд”. Малцина знаят, че чрез поредица от сливания тъкмо банката „Лиман Брадърз” заличи следите от акцията по финансирането на болшевишкия метеж в Русия от 1917 г. През 1977 г. тя погълна банката на Ротшилд и болшевиките „Кун, Лоуб и Ко”*. Така се оформи четвъртата в САЩ финансова институция” Lehman Brothers, Kuhn, Loeb Inc.”. На 18 май 1984 г. бе осъществено ново сливане – на вече станалата “Shearson Lehman” с “American Express”. След още четири години “Shearson Lehman/ American Express” и “ E. F. Hutton & Co.” се сляха, за да изникне супербанката
“Shearson Lehman Hutton Inc.”. Последва поредица от подобни операции, за да се стигне до уникалната дата 15 септември 2008 г., когато от „Лиман Брадърз Холдингс” обявиха , че искат защита от закона по член 11 – банкрут. Защо определям датата като „уникална”? По две причини. Първата  е че  бе... неделя – по принцип неработен ден. А всички необходими на „Лиман Брадърз” институции действаха като по устав. И второ, този фалит се смята за най-големия в историята след банкрута на банката „Drexel Burnham Lambert” 18 години по-рано.

* Моя бел. В книгата Раковски твърди че шефът на Кун и Лоуб, Яков Шиф е роднина с Ротшилдите а банката е тяхна.

[benoni]

Какво е написал за книгата руския гросмасйтор на форума си

А сега обещаната история за „героите на матрицата”. Тя е взета от мен от книгата на Йосиф Ландовски „Червената симфония” («Sinfonía en Rojo Mayor», Madrid 1952).
Четиридесета глава(„ Рентгенография на революцията”) от този политически дедектив вече отдавна се разхожда из различните сайтове(в т. ч., тя бе поместенав архивите на „Руско небе” и на стария сайт на wpc)и даже се оказа че е била напечатана през 1996 г. в отделна брошура под названието „Откровенията на троцкиста Раковски”.


Въпреки това, доколкото ми е известно тази удивителна книга, никога не е публикувана в нейната цялост в Русия. Както твърдят издателите на брошурата с разпита на Раковски, в Аржентина през 1968 година е излязло руско издание на „Червената симфония”, но на мен от никъде другаде не ми е попадала информация за него. Приведената по-долу 39 – а глава беше преведена от мен от испански преди няколко години. Така че: „публикува се за първи път”.

Откъси от всъплението към книгата от Ифандиев
За Кръстьо Раковски:

От официалната му биография можете да научите, че Кристиян Егорович Раковски(Кръстьо Георгиев Раковски) е „български революционер”, роден през 1873 г. в... Котел. Ако нещо свързва тази мрачна личност с нашата Татковина, то е майчиният му корен и част от  училищните години. Град Котел и името Георгиев Раковски са вкарани в употреба със скритата цел да се направи удобна връзка с родения в това възрожденско селище прочут пръв наш национал-революционер Георги Стойков(Сава) Раковски, всъщност Съби Стойков Попович. И истинското име на болшевика не е Кръстьо Георгиев Станчев, както пишат болшевишките пропагандатори. Както вече уточнихме, то е Хаим Раковер*

•   Вж. напр. „Illuminati Bankers Seek “Revolution” by Economic Means” by Henry Makow Ph. D., henrymakow.com, Winnipeg, Manitoba, Canada, October 12, 2008 г. ,  online: http://www.henrymakow.com/illuminati_bankers_seek_revolu.html; А. В. Воронцов – „Железный август”, „Русский дом, №8”, Москва, август 1999 г., online: http://www.rd.rusk.ru/99/rd8/home8_6.htm.

Роден е някъде в Северна Добруджа.*

*Западни източници посочват като място на появата му на белия свят село Градец.

Лъжата за Котел като родно място на Хаим Раковер или Кръстьо(Кристиян) раковски най-вероятно дължим на самия него, но може би в още  по-голяма степен на изкусния политически манипулатор Лейба Бронщайн – Лев Троцки.
  В глава XVII – Подготовка за нова революция, от своята автобиографична книга, озаглавена  Моят живот:опит за биография, Лев Троцки посочва: ... По рождение българин, произхожда от Котел, в самия център на България. Но според прекроената балканска карта е румънски поданик*

*Което ако наистина  е от Котел, е невъзможно.

По образование е френски доктор, а по привързаност, по грамотност и контакти е руснак. Говори всички балкански и четири европейски езици*

*Къде ли са Балканите според Троцки, ако не са в Европа?

Мнозина от изчистените висши дейци на болшевишката партия  и на различни върховни институции на съветската държава преминали през небивали по своята жестокост изтезания.

Дори един от най-преданите на диктатора люде, шефът на НКВД Николай Ежов, прочул се със своята жестокост, наречена ежовщина, ял бой як бой. Ликдвидирали и него.

 А товарищ ли по-правилно Camarade Кръстьо Раковски оцелял в тази кланица! Защо  и как? Да, по-късно го пожертвали, но през 1937-1938 г. той не е знаел съдбата си и се надявал. Ако някой спасил Кръстьо или Кристиан Раковски, то това бил вълкът от Кремъл. Макар и не за дълго и въпреки че след време го изпратил в лагер. Казват, че Хаим Раковер никога не излязъл от него. Официално се твърди, че през 1941 г. бил съден повторно и получил смъртна присъда. Тя била изпълнена на 11 септември 1941 г. в околностите на гр. Орел. Документ, удостоверяващ, че това  е станало липсва. Историците приемат , че е така. Пишат, че е истина. По каква логика? В Русия се разпространява версия, според която Раковски бил назначен за таен съветник на Сталин. Починал през 1958 г. от естествена смърт. Не се наемам да определям кое е истина и кое не.

След поредния му възход, през 1936 г. бил арестуван по заповед лично на Сталин. Две години след това, по време на т. нар. Сталински чистки в партията, бил осъден на 20 години затвор заради организиране на „антисъветски, дяснотроцкистки блок”.

Предстои ви да се запознаете с протоколите от неговия разпит в подземията на внушаващото ужас съветско тайно репресивно ведомство НКВД. Дали отговарят на истината? Обърнете внимание на обстановката, в която се провеждат разпитите на Раковски.*(* Моя бел. Разпитват го в добре обзаведена стая а не в килия, предлагат му вино и качествена храна на разположение, разпитът е подобен на беседа със следователят Кузмин, е сипват му и някакви опиати във виното – отговорност на доктора Ландовски.). Когато следователят Гаврил Кузмин начева мръсната си работа*(*Моя бел. Да четох глава от пълното издание на книгата преведена от испански от руския гросмайстор – наистина  с пълни и ужасяващи подробности са описани изтезанията на други задържани по това време. Присъстват както Кузмин така  и Ландовски като оказващ първа помощ.), останалите дейци на болшевишката партия, които „бащицата” смята за опасни, вече са разстреляни. До края на 1937 г. куршумите повалят първите хора на съветската държава. Сред тях тъй близките до Ленин Григорий Зиновиев, Лев Каменев, Карл Радек, Алексей Риков, малко по-късно пада и Хенрих Ягода и дори безспорния любимец на масите Николай Бухарин. А Раковски остава жив?! Защо? Ами след тежки изтезания обещава да разкаже всичко, което знае. И тогава през нощта на 28 срещу 29 януари 1938 г. започва да говори.

Макар и измъчван, по време на ареста и на разпитите си Раковски отказал да отговаря на руски език. Може би поради това, че бил високопоставен масон-илюминат, успял да се наложи и да издейства да говори на френски. Наложило се следствието да използва преводач. Неговото име било Йожи Ландовски и на неговото любопитство, чувство за историчност, съобразителност и смелост дължим този уникален документ. Името на следователя пък било Гаврил Кузмин. В две от общо трите издания на протоколите на Запад – испанското и английското – той е записан като Габриел. Та този Гаврил, изглежда срещнал сродна душа в лицето на д-р Ландовски. Двамата били част от системата на болшевишките репресии, но както ще разберете съвсем скоро и своеобразни жертви. И докато Ландовски идеологически и морално никога не е принадлежал на комунизма, Кузмин преминал през пропагандната фабрика за илюзии.
 И когато накрая се осъзнал, вече нямало никакъв начин да напусне машината за убийства, наречена НКВД.

 Доколкото ми е известно, няма запазена снимка на  д-р Йожи Ландовски. Съветските тайни служби са се постарали да заличат всички следи, свързани с него.

За първи път този документ бил издаден в Мадрид на испански под наслов La Lucha por el  Poder Mundial(„Борбата за световна власт”). През 1949 г. се появява второто му издание, озаглавено Sinfonia en Rojo Mayor(„Тъмно червена симфония”). Дължа да подчертая, че книгата так аразбунва духовете, та на часа е забранена в много иначе претендиращи да са демократични държави. Изминават почти две десетилетия, за да бъде преведена на английски и на руски* - единствените две други издания, появили се през размирната 1968 г.

•   Издательство „Сеятель”, Буэнос Айрес, Аржентина; днес книгата се предлага като антикварна рядкост на цена от 21 000 рубли нагоре.

[benoni]

Предговор

Представеният по-долу текст е превод на глава XL, от една книга, която се появи в Испания под заглавието Sinfonia en Rojo Mayor. В Испания, благодарение на сеньор Маурисио  Карлавиля, тя вече претърпя 11 издания. Неговото издателство любезно предостави възможността д апредставим на читателите откъс от тази забележителна книга. Нейният пълен обем възлиза на повече от 800 страници...

  Предоставената ни глава е от изключително значение. Тя е преведена от едно руско издание, както и от испански. Представлява самостоятелен, завършен текст. Книгата на самия преводач* озаглавена Борбата за световно господство, също доста обстойно разглежда проблема за свръхвластта и глобалното поробване на човечеството...

*Джордж Напфър – английски изследовател, роден в навечерието на Октомврийския метеж от 1917 г. в Петербург.
(Вж. George Knupffer – “Struggle for World Power “, Noontide Press, Torrance, CA, 1986 г.) Бел. пр.

Сеньор Карлавиля обяснява в испанското издание произхода на текста, за който става дума. Той твърди: „Това е резултат от прилежния превод на няколко тетрадки, намерени от един испански доброволец в дрехите на вече мъртвия д-р Ландовски в някаква колиба на петроградския фронт(Ленинград). Той ни ги донесе. С оглед на състоянието на ръкописите, тяхната реставрация се оказа дълъг и изнурителен процес, продължил няколко години. Доста дълго не бяхме сигурни, че ще можем да ги обнародваме. Финалните разкрития[на Раковски] са тъй необичайни  и невероятни, та не смеехме да издадем тези мемоари, докато не се уверихме, че споменатите в тях личности и събития напълно отговарят на фактите. Преди тези спомени да видят бял свят се подготвихме с достатъчно доказателства, с които да посрещнем очакваните полемики. Лично и изцяло отговаряме за достоверността на основните факти. Нека видим дали някой ще успее да ги опровергае.”

Д-р Ландовски е бил поляк, натурализиран като руснак и е живял в Русия. По време на революцията от 1917 г. неговият баща, полковник от Руската имперска армия, бил разстрелян от болшевиките. Житейската съдба на  д-р Ландовски е удивителна. Той е завършил медицински факултет в Русия още преди революцията, а след това в продължение на две години специализира в Сорбоната в Париж. И затова перфектно  е владеел френския език. Проявил интерес към последиците от употребата на наркотици върху човешкия организъм, по-специално когато помагат на хирурзите при операции.
Тъй като бил талантлив доктор, извършвал експерименти в тази област и постигнал значителни резултати. Въпреки това след революцията всички пътища се оказали затворени за него. Живеел заедно със семейството си в пълна мизерия. Изкарвал за парче хляб със случайна работа от време на време. Тъй като нямал възможност да публикува  научните си трудове със своето собствено име, той позволявал на някои свои колеги късметлии да ги обнародват с техните имена. Всевиждащото НКВД(тайната полиция) проявило любопитство прямо тези разработки и с лекота разкрило истинския им автор. Неговата специалност се оказала твърде ценна за тайните служби.
  Един ден през 1936 г. на вратата на доктора се почукало. Поканили го да последва пришълците. След това никога повече не се събрал със семейството си. Бил настанен в сградата на някаква химическа лаборатория на НКВД в Подмосковието. Освен, че живеел там, бил принуден насилствено да върши различни неща, възложени му от неговите господари. Без да иска д-р Ландовски станал свидетел на разпити, на мъчения и на най-ужасни случки и престъпления. На два пъти излизал зад граница, но винаги под строг контрол, сякаш бил затворник. Знаел много и страдал много. Още повече, че бил морален и вярващ човек. Имал куража да си води записки на всичко, което виждал и чувал. И винаги, когато му се предоставяла възможност, запазвал подобни документи и писма, които преминавали през ръцете му. Криел ги в кухини в краката на масата в химическата лаборатория. И така доживял до Втората световна война.

Неизвестно как стигнал до Петроград и по какъв начин паднал убит. Документът, който ви предоставяме, е прецизен запис на протоколите от разпита на бившия посланик[на Съветския съюз] във Франция Кръстьо Г. Раковски по време на съдебните процеси срещу троцкистите в СССР през 1938 г. Тогава той бил съден заедно с Бухарин, Риков, Ягода, Карахан, д-р Левин и др. Дотолкова, доколкото с оглед да спаси живота си обвиняемият Раковски дава да се разбере, че може да даде информация за неща от извънредно голямо значение, Сталин заповядва на свой чуждестранен агент да проведе разпита. Известно е, че Раковски е бил осъден на разстрел, както останалите. Но бил помилван  и му дали 20 години затвор.

 Доста интерсно е описанието на споменатия по-горе агент. Това със сигурност бил Рене Дювал(известен също и като Гаврил Гаврилович Кузмин) – син на милионер, с привлекателна външност и с известен талант. Учил във Франция. Неговата овдовяла майка го боготворяла. Обаче младежът бил запленен от комунистическата пропаганда и попаднал в ръцете на болшевишкото представителство[във Франция]. Тъкмо там му предложили да учи в Москва, а той с радост приел поканата.

 Преминал през суровите условия в школата на НКВД и станал задграничен агент на тази служба. А когато решил да промени своя живот, вече било прекалено късно. Това ведомство не позволявало на хората сами да определят съдбата си. Като овладял самоконтрола, достигнал до висините на злото, както сам го наричал, и се радвал на пълното доверие на самия Сталин.

 Разпитът[на Кръктьо Раковски] бил проведен тъкмо от този агент и на френски език. Присъствието на доктора се налагало в случай, че трябвало да даде на Раковски неупоменати наркотични таблетки, разтворени в чаша вода. Те давали енергия на разпитвания и подобрявали настроението му. Зад дебелите стени разговорът се записвал от специална апаратура, а техникът, който я обслужвал, не разбирал френски. След това идвал редът на д-р Ландовски. Той трябвало да преведе текста на руски, и то в два екземпляра – за Сталин и за[следователя] Гаврил. Дръзнал тайно с индиго да направи и трети екземпляр, който скрил.

[%00]

Всъщност никой никак не действа.
Всички сме участници в конструирането и "консумирането" на реалността, в сложната плетеница от енергии и взаимовръзки.
И колкото повече се освобождаваме от идеята, че някой нещо ни прави, толкова повече сме встрани от ефектите на нечии действия, мисли и намерения.
Колкото повече се концентрираме върху какво правят някакви жадни за контрол, власт и притежание "влиятелни" хомосапиенси толкова тяхното влияние е по-голямо в нашата собствена вселена. И обратното.

[benoni]

Това е просто информация. Която наред с всичко друго показва че и тези жадните за контрол се дънят. Най-силно впечатление ми направи епизодът когато се описваха неслучайните събития в болшевишката революция но те са планирани от хора.
Кажете кой човек може да планира обаче това - шпионин да попадне във ръцете на една от най-репресивните машини, разпитващият го да е довереник на диктатор, да се довери на човек  който преписва информацията и успява да я изнесе извън дебелите стени на властниците и след това да попадне в ръцете на испански доброволец.
Доста по-качествена поредица от случайности.

 

[ThreeFaces]

Всъщност никой никак не действа.
Всички сме участници в конструирането и "консумирането" на реалността, в сложната плетеница от енергии и взаимовръзки.
И колкото повече се освобождаваме от идеята, че някой нещо ни прави, толкова повече сме встрани от ефектите на нечии действия, мисли и намерения.
Колкото повече се концентрираме върху какво правят някакви жадни за контрол, власт и притежание "влиятелни" хомосапиенси толкова тяхното влияние е по-голямо в нашата собствена вселена. И обратното.

Съвсем правилно, но...

не мога да не призная изключителността на този текст.

Първо, хвърля различна светлина върху чисто исторически събития.
Второ, да се потвърждават разни теории направо от устата на илюминат си е находка.
Трето, не мога да не отбележа съществуването на смущаващо противоречие (отново) между идеи и действия. Раковски споменава, че Те са привърженици на философията на Спиноза.
Това си заслужава вниманието.

[benoni]

Според книгата на Никълъс Хагър от която засега съм чел откъси, Сталин е бил против Ротшилдите. Още през 1902 или трета година той прекарва една година заедно с грузинския маг Гурджиев, който е розенкройцер-мартинист. Той посвещава Сталин. Това че е ненавиждал фамилията Ротшилд е потвърдено и от родственицата му Светлана Сталин. Според книгата на Румяна Угърчинска "Газовата война" в първото десетилетие на 20 век действа движението "Нина" оглавявано тъкмо от Сталин. То организира стачки срещу чуждестранните тръстове имащи нефтени концесии в Баку - на Ротшилдите от Париж, на братята Нобел. Има и руски тръст но неговият дял в концесиите там е само 1/3. Монополът върху танкерното транспортиране обаче принадлежи на главата на парижкия клон на фамилията Ротшилд.

По-късно Ротшилд според книгата на Хагър се отказват от концесионните си права като в замяна закупуват акции в британските нефтени компании "Роял Дъч " и в "Шел".
Според книгата на Дерек Уилсън "Ротшилд - история за власт и богатство"  парижкото семейство е имало и две собствени, но със слаби резултати компании, които продават на гореспоменатите концерни. Той обяснява това с ленноста на клана в този аспект на бизнеса им.

Отново в книгата на Хагър в която има маса препратки към източници на информацията която ползва Рокфелеровият монопол Стандарт Ойл си издейства концесионните права върху бакинските нефтени находища от Сталин след революцията. Сред редица машинации те си поделят по-равно със съветското правителство концесионните права. Освен това те закупуват добива на руската страна по концесиите(бензин и керосин). В замяна на получаването на правата на добив те финансират петгодишните планове на Сталин. Любопитна е развръзката. В крайна сметка Рокфелер споделят своите права с "Роял Дъч". Самият Джон Д. Рокфелер е имал 15 000 акции в британската фирма.

Пиша всичко това с мисълта че Сталин е имал доста добра представа за илюминатите и явно от разпитите на болшевишките водачи изпаднали в немилост е искал като една от целите си да разбере дали и доколко те са посветени в илюминатските планове.
Хагър прави и любопитна своеобразна класификация на значимите личности и тайни движения като ги характеризира с главните им цели.

Например наследниците на тамплиерите са за атеистична република, против монархията и църквата. Според източниците които е посочил той достига до извода, че бащите-основатели на САЩ са именно таплиери по идеология. Някои са едновременно атеисти и деисти(луциферианци).
Такива са и някои от илюминатите котио са инфилтрирали Великия Ориент, някои са откровени сатанисти(тоест те не смятат Луцифер за добрия бог, както Пайк, а действат просто според изгодата и интересите си), ложата която наред с тяхни дъщерни общества е с главна роля в Френската революция. Троцки и Ленин са великоориенталисти. Според анализа на Хагър, Вайсхаупт е за унищожение и на юдейската религия. Неслучайно илюмината Маркс пише труд, насочен и против евреите.

Ротшилдите са разбира се ционисти. Сталин е антиционист и според Хагър иска да задържи евреите в СССР и да затвори границите за да не могат да емигрират.

В тази мозайка от както противоречиви така и често съвпадащи цели и идеологии, Сионският приорат е за провъзгласяване на цар на Йерусалим, потомък на Меровингите или собственик на граала. Те са също против емиграция на евреите в тяхна самостоятелна държава в Палестина. Такава е позицията им обявена по време на преговорите за предложението Сайкс-Пико. Против династията Романови са защото не ги считат за наследници на Меровингите.

По време на февруарската революция на Керенски, който е член на Великия Ориент той е подкрепян от Ротшилд, защото британския клон действа първо да задържи Русия във войната. Цар Николай II има намерение да преговаря за сепаративен мир, тоест самостоятелно само от името на Русия. Тогава централните сили все още печелят. Керенски обещава да задържи Русия във войната срещу финансова подкрепа от Британия. Лойд Джордж , министър-председателят отказва, но Ротшилд чрез своя съзаклятник лорд Милнър, член на военния кабинет подпомагат Керенски. Същевременно се водят преговори САЩ д авлязат във войната. Хаим Вайзман, ръководител на ционистите успява да договори чрез посредника полковник Хаус с президента Уилсън съгласието му за еврейска държава в Палестина. Резултатът от всички совалки, и предвид на съгласието на парижкият Ротшилд, Едмонд е съставянето на декларацията Балфур от Вайзман и официализирането и от лорд Балфур, външен министър във военния кабинет на Британия. САЩ пък се съгласяват да влязат във войната на страната на Антантата.

Яков Шиф и братята Варбург са антиционистии същевременно Шиф е ментор на Троцки. единият от братята е Макс Варбург, шеф на тайните служби на Кайзера. Понеже те спонсорират германската военна машина, ще претърпят много "загуби" ако Русия остане във войната като противник, а заедно с това се включи и САЩ. Затова те събират и изпращат пари(20 милиона в Стокхолмската Ния банк по сметката на Троцки.). Пари дава и банкерът Животовски, бъдещ тъст на Троцки и още някои други споменати от Раковски. Интересното е че Хагър явно не е чел или поне не посочва доколкото знам никъде името на Раковски ,нито показанията му в книгата си.

Керенски детронира царя, като получава за революцията си подкрепа и от ционистите в Русия по причината "Русия остава във войната" - "Балфурска декларация" - "САЩ влизат във войната".

Полковник Хаус уведомява британците че Троцки заедно с 300 последователи се е насочил към Русия с кораб. Британците го задържат в канадски затвор, но са убедени да го освободят с аргумента - американската помощ във войната. Ленин е изпратен в пломбиран вагон заедно с пари и последователи през Германия за Русия от Макс Варбург, явно и със съдействието на Ратенау(твърдението на Раковски).

Ленин и Троцки се обединяват вече в Русия със Сталин е успяват да свалят Керенски от власт. Започва гражданска война в която някои царски генерали и адмирали водят лоялните им войски срещу Червената армия(организирана от Троцки, както и Чрезвичайната комисия,предшественик на КГБ. ). Белогвардейците са подпомогнати и от военни части на Съюзниците(англичани акостират в Мурманск, Балтика, САЩ и Япония в Далечния изток на Русия, по Волга и Дон белогвардейската армия) на Русия които се опасяват че Русия може да смени курса към подобряване на взаимоотношенията и помощ за Германия. Ленин узаконява отнемането на собствеността на привилегированите класи без компенсация от селячеството. Болшевишките войски отблъскват след доста перипетии обкръжаващите ги сили.  Троцки иска смъртта на царя защото се опасява от повторение на историята от Френската революция когато наследници на детронираните Бурбони, реставрират монархията. А той е илюминиран великоориенталец твърдо против монархията е.
Сталин се укрепва постепенно в болшевишката партия като №3 след Ленин и Сталин. След атентат, извършен срещу него от царист Ленин получава нараняване и скоро е смъртноболен. Той изпраща писмо д оболшевишката партия , относно това че Сталин не трябва да го наслядва като ръководител. Сталин вече се е обявил за социализъм само в една страна. В това отношение и Троцки го критикува. Троцки внезапно се разболяна а той се лекува в Кавказ и не успява да получи писмото и да присъства на заседанието в което се решава въпроса за власта в СССР. В тройката управляващи по това време Сталин,Зиновиев и Каменев ,първият е фаворит и завзема властта.

[benoni]

Друг любопитен епизод свързан с дейността на представители на илюминатите описва един граф:

  "Ричард Н. Кауденхоф-Калерги си спомня в своите мемоари: "В началото на 1924 г. ни се обади по телефона Луи Барон дьо Ротшилд. Неговият приятел в Хамбург, Макс Варбург, бил прочел моята книга и желаел да се запознаем. За моя голяма изненада, Варбург спонтанно ни предложи 60 000 златни марки, за да финансира нашето движение през неговите първи три години... Той демонстрираше сериозна заинтересованост от Паневропейското движение до края на своя живот.
  През 1925 г. Макс Варбург ми уреди, чрез своите братя Феликс и Пол, живеещи в Съединените щати, те да ме поканят на едно посещение в Америка, за да ме представят на Бернард Барух." В САЩ графът не само дискутирал европейското обединение с Барух, Хувър, Килъг, Йънг, Липмън и братята Уорбърг, но получил и подкрепата на редица привидно несвързани помежду си фондации. През 1966 г. Кауденхоф-Калерги издал във Виена книгата си "Пан-Европа: от 1922 до 1966 година", където на стр. 95 предрича, че младото поколение ще живее в Съединени Европейски щати. На стр. 103 той заявява, че територията на Съединените Европейски щати ще се простира до Владивосток."

От книгата "Архитектите на Луцифер. Тамплиери, масони, илюминати. , колектив от автори

[benoni]

И след толкова цитати ще дам още един. От художествено-историческа книга която може би може би някои форумци са чели. Четох я доста преди да се интересувам от конспирации. Но винаги съм имал слабост към историята.

Ето какъв архетипен образ на банкера ни дава историкът Морис Дрюон в своята книга: "Удушената кралица". Периода в който се развива действието е след смъртта на Филип IV хубави във Франция, тоест след 1314 г. Феодализмът е в разгара си.

Именно този крал е осъдил и унищожил тамплиерския орден. Папите пък са в "Авиньонския плен".

Толомей набожно целуна сребърното стъпало и попита:

- Защо точно ви са нужни тези десет хиляди ливри, монсеньор?
 Нямаше как,Валоа трябваше да разкрие отчасти непосредствените си планове. Сиенецът го слушаше, клатейки глава, и вмъкваше по някоя дума, сякаш мислено си вземаше бележка:
 - Месир дьо Бувил в Неапол... да... да, Ние търгуваме с Неапол посредством братовчедите си Барди... Да се ожени кралят... да, да, разбирам ви, монсеньор... Да се свика конклавът... Ах, монсеньор! Да се свика един конклав струва по-скъпо, отколкото да се построи един дворец, като при това основите далеч, не са така сигурни...
Да, монсеньор слушам ви...
  Когато най-сетне узна онова, което искаше да знае, капитанът на ломбардските банкери заяви:
 - Всичко това безспорно е добре замислено, монсеньор, и от все сърце ви желая успех, но нямам никаква гаранция, че ще ожените краля, нито че ще имате папа, нито дори в такъв случай, че отново ще видя златото си, ако допуснем, че съм в състояние да ви го доставя.
 Валоа хвърли гневен поглед към д'Артоа. "Що за чудак сте ми довели - сякаш му казваше той, - и нима говорих толкова дълго, за да не получа нищо?"
 - Хайде, банкере - извика д'Артоа и стана. - Каква лихва искаш? Какъв залог? Какъв налог искаш да премахнем?
 - Никакви, монсеньор, никакъв залог - запротестира Толомей, - не от вас, отлично знаете, нито от монсеньор Валоа, на чиято протекция много държа. Просто сам се питам... как бих могъл да ви помогна?
 Като се обърна отново към сребърното стъпало, добави тихо:
 - Монсеньор дьо Валоа каза преди малко, че ще възвърне в кралството славните обичаи от времето на Луи Свети. Какво точно разбира той под това? Всички ли обичаи ще бъдат възстановени?
 - Естествено - отвърна Валоа, без да му е много ясно какво цели събеседникът му.
 - Ще възстановите ли например правото на бароните да секат пари в земите си? Ако този обичай бъде подновен, монсеньор, ще бъда повече в състояние да ви подкрепя.
 Валоа и д'Артоа се спогледаха. Банкерът намекваше за най-важната мярка, която проектираше Валоа. Той я държеше най-грижливо в тайна, защото изключително много увреждаше на държавната хазна иможеше да бъде горещо оспорвана.
 Всъщност уеднаквяването на монетата в кралството ведно с кралския монопол за сечене на пари бяха реформи на Филип Хубави. Преди това едрите земевладелци сами фабрикуваха  или поръчваха успоредно с кралските пари свои собствени златни или сребърни монети, които бяха в сила в границите на владенията им. Така печелеха и хора, които, подобно на ломбардските банкери доставяха метала и използваха различната му стойност в отделните области. Валоа разчиташе много на този  "славен" обичай, за да възстанови богатството си.
 - Искате ли да кажете също така монсеньор - продължи Толомей, все още загледан в ковчежето за реликви, сякаш го оценяваше, - че ще възстановите правото на бароните да воюват?
 Това беше един прерогатив, отменен от Железния крал с цел да попречи на крупните васали да вдигат знаме, когато им хрумне, и да заливат в кръв кралството, било да уреждат личните си разногласия, било да изваждат на показ тщеславието си или да убиват скуката си.
 - О, нека този свещен обичай ни бъде по-скоро възвърнат - извика Робер, - и веднага ще си взема графството д'Артоа от леля си Мао!
 - Ако имате нужда от въоръжения за войските, монсеньор - предложи Толомей, - ще ви издействувам най-изгодни цени от тосканските оръжейници.
 - Месер Толомей, току-що изказахте гласно точно онова, което възнамерявам да изпълня - заяви Валоа, като се изпъчи. - Затова искам от вас да се присъедините с доверие към мен.
 Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено от жаждата за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт.
 Капитанът на ломбардските банкери също бе мечтател, по-различен от граф д'Артоа, но все пак мечтател. Вече се виждаше доставящ злато на бароните на кралството и насочващ разприте им, тъй като точно той би ги снабдявал с оръжие. А който държи в ръцете си златото и оръжието, той държи иистинската власт. Месер Толомей мечтаеше да царува...
...

Когато Толомей излезе, д'Артоа каза на Валоа:
 - Това човече безспорно е по-силно от нас...
 - По-силно...по-силно...всъщност само изказва по-точно на търговския си език нещата, за които и ние мислехме вече.

[nikoko]

Чреэ телевиэията и др. средства те контролират мисалта ни. прикриват исторически факти. така си стоим кротки и не пречим на работата им т.е. световно господство.

[benoni]

Провал в глобалното инвестиционно банкерство

   Развитието на световна мрежа от клонове беше от съдбоносно значение, за да се превърне „Чейс” в мултинационална банка, но не по-малко важна бе способността ни да навлезем и в други международни финансови области, по-специално в инвестиционното банкерство. Тъй като ни липсваше опит, решихме да създадем консорциум с някои от най-старите ни европейски и британски приятели банкери, за да си осигурим право на тираж на международни кредитни кредитни книжа и синдикирано кредитиране. Свързахме се с три банки от групата „Ротшилд”. Тъй като Ивлин дьо Ротшилд, председател на „Л. М. Ротшилд”, и Леон Ламбър, председател на „Банк Ламбър”(от рода Ротшилд по майчина линия), бяха мои лични приятели, първите ми разговори с тях бяха положителни.
  Същевременно се срещнахме с Херман Абс, председател на „Дойче банк” в Западна Германия, Алфред Шефър, председател на „Юниън Банк оф Суитсърланд”, и Маркус Валенберг от Швеция, чийто род контролираше стокхолмската банка „Ескилда”. От тримата само Валенберг прояви интерес и се съгласи да участва. Абс и Шефер, двамата най-мощни и влиятелни банкери по онова време, се отнесоха негативно към предложението. Въпреки това ние смятахме, че комбинацията „Чейс”, свързаните с Ротшилд търговски банки и престижната банка”Енскилда” представляваше съществена сила и си струваше да се направи. След продължителни преговори с лидерите на другите институции стигнах до убеждението, че сме постигнали твърда сделка. Подготвихме съобщение в печата, което трябваше да се разпространи след официален обяд в „Чейс” през есента на 1966 г., на който щяхме да дадем началото на новата банка.
   В късната утрин в определения ден само часове преди съобщението Маркус Валенберг-младши дойде в кабинета ми в „Чейс”. Изглеждаше смутен. Не след дълго разбрах причината за това. По-рано същата сутрин Маркус звъннал на „Джей Пи Морган & Къмпани”, американския принципал в САЩ на „Енскилда”. Някои шефове от „Джей Пи Морган” му казали, че предложеният консорциум е неприемлив за тях и предупредили, че ще реагират, ако „Енскилда” подпише сделката. Маркус после звъннал на баща си в Стокхолм и получил инструкции да се оттегли от консорциума. Въпреки моите усилия да променя позицията му младият Маркус обяви, че решението на баща му е окончателно*.
   Когато младият Валенберг обяви, че „Енскилда” се оттегля, Ивлин дьо Ротшилд отговори, че без шведската банка „Л. М. Ротшилд” не са готови да подпишат договора. Предложих да забавим решението и да се опитаме да намерим друг европейски банков партньор. Но планът ни за консорциума под водачеството на „Чейс” безвъзвратно рухна. По-късно чух, че Абс и Шефер са оказали натиск върху Валенберг и групата „Ротшилд” да се оттеглят от консорциума. Европейците просто не искаха да пуснат голяма и агресивна американска търговска банка на своя пазар без битка. Моето желание да създам инвестиционен банков инструмент за „Чейс” трябаваше да почака.

•   Пет години по-късно явно поради силния стрес от тежките отговорности, с които баща му го бе натоварил,  и напрежението то работата младият Маркус не издържа  и се самоуби. – Бел. авт.


Увеличаване на глобалния достъп и влияние

   Постигнах далеч по-голям успех в утвърждаването на достъпа на „Чейс” в най-важните и водещи в икономическо отношение държави в света. За да подчертаем присъствието си по света, в края на 60-те години решихме да създадем Международна консултантска комисия(МКК). В нея трябваше да участват видни и уважавани бизнесмени, мнозина от които бяха мои лични приятели, от страните, от които смятахме, че зависи успехът ни. Ние не бяхме авторите на идеята. Други нюйоркски банки вече бяха сформирали такива комисии и аз смятах, че идеята ще бъде от полза и за нас – особено ако успеехме да привлечем личностите от калибъра, който търсех.

   Джон Лаудън, прочутият председател на „Ройъл Дъч Петролиум” се съгласи да оглави МКК. Неговите ръководни, дипломатически и мениджърски способности му бяха спечелили славата на най-видния и уважаван в света бизнесмен. През годините се срещахме на международни форуми и аз го харесвах и се възхищавах от него. Както се надявахме Джон привлече звездна група от изпълнителни директори на нефинансови фирми – десет американци и единадесет чужденци.

   Сред тях беше Джовани Анели, президентът на „Фиат”, най-голямата и печеливша корпорация в Италия. Джани се интересуваше силно от вътрешната италианска политика и подкрепяше процеса на европейска интеграция. Бях убеден, че той ще внесе нужния набор лични, политически и делови качества в работата на комисията. Той беше член на МКК повече от тридесет години.
    Вилфред Баумгартнер, президент на „Рон-Пуленк”, служеше като представител на Франция в МКК. Вилфред беше финансов инспектор в министерството на финансите – пост, който се заемаше само от отбрани люде. По-късно стана гуверньор на „Банк дьо Франс”, а след това  и министър на финансите. Той говореше френски с изящество, по което можеше да се мери само с Шарл дьо Гол.
    Тайдзо Ишидзака беше на осемдесет години, но избирането му в комисията подпомогна плановете ни за експанзия в Япония. Той беше почетен председател на „Кейданрен” и на още двеста корпорации и се ползваше с огромен престиж във висшите ешелони на бизнеса и властите в Япония.
   Дж. Р. Д. Тата беше президент на огромна семейна стоманена и промишлена империя, най-прочутият и успешен индустриалец и общественик в Индия, прословут със своята скромност, естественост и мъдрост. Той допринесе невероятно много за позициите на ”Чейс” в Южна Азия.
   Сър Пао беше един от водещите корабни магнати в света, колоритен и влиятелен член на комисията. Пао ръководеше банка в Шанхай преди Втгората световна война. След революцията на Мао се премести в Хонконг и построи търговски корабен флот, който надминаваше като размери дори съветския. Пао дочул, че се създава МКК и поиска лична среща с мен в центъра „Рокфелер”, за да ме уведоми, че проявява интерес да се включи в групата. С огромна радост приехме предложението му.
   Уравновесихме чуждестранното присъствие с не по-малко внушителни американски бизнесмени, между които Уилям Блеки от „Катерпилър”, Карл Гърстакър от „Дау Кемикъл”, Уилям Хюит от „Джон Диър” и Дейвид Пакард от „Хюлет Пакард”. През годините „Чейс” поддържаше авторитета на МКК , като привличаше видни личности, между които Дъглас Дилън, Роли Уорнър, Хенри Форд II, Сайръс Ванс, лорд Карингтън и Хенри Кисинджър. На работните срещи на комисията високопоставените банкери обсъждат банковите операции, видните личности често поставят конкретни икономически проблеми, чуждестранните членове коментират икономическото и политическото развитие на страните си.
   Периодично МКК свиква срещите си в чужди държави, където държавните ръководители обикновено приемат групата заедно с местни политически и бизнес лидери. Програмата винаги включва посещения на исторически и културни забележителности. Печатът отразява задължително визитите. При първото си посещение във Франция например дадохме вечеря на френските лидери и съпругите им в Салона на битките в двореца „Версай”. После посетихме театъра на Луи XV и слушахме творби на Моцарт в изпълнение на камерния оркестър на Парижката опера.
  След пенсионирането си от „Чейс” през 1981 г. станах председател на МКК. През последните години след сливането на „Чейс” първо с „Кемикъл банк”, а после и с „Джей Пи Морган” консултативните комисии на трите банки също се сляха. Въпреки това МКК остана ценен инструмент за днешната „Чейс”, както беше и преди повече от три десетилетия.

Откъсите са от "Мемоари" на Дейвид Рокфелер