Автор Тема: Аполоний Тиански  (Прочетена 3589 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дъвиан

  • Гост
Аполоний Тиански
« -: Февруари 20, 2006, 18:54:35 pm »
Аполоний Тиански

Големият брой забележителни чудотворства, които се разказват за Аполоний Тиански, по начало не отхвърлят историческото съществуване на този човек. Преди стотици години те са предизвиквали недоумение и са поставяли хората пред трудно разрешими въпроси. От античните сведения можем да съдим как с помощта на тези чудеса името на Аполоний още от най-ранната му младост, преминавало като огнен стълб през всички културни земи. Където и да се е намирал той, към него се стичали болни и страдащи. Всички знаели, че този човек е способен на най-чудотворни изцеления. Той лекувал дори и в случаите, където цялото лекарско изкуство се оказвало безпомощно. Неизброими били слепците, парализираните и душевноболните, които той е спасил.

Аполоний е роден през I в. пр. Хр. в една планинска местност на име Тиана, в Кападокия, Мала Азия. Тиана била разположена в близост до Тарсос, родния град на апостол Павел. Като 14-годишно дете Аполоний вече играел важна роля в храмовете на Тарсос, привличайки вниманието на гръцките мъдреци. По същото време и детето Павел - 4 или 5 години по-малко от Аполоний - е посещавало училищата на този известен град. Вероятно пътищата им не са се кръстосали; местата в които бил обучаван Павел изглеждали по-тихи и незабележими.
Това, което Тарсос е можел да предостави на младия Аполоний той скоро усвоил напълно. За кратко време той надраснал своите учители и тъй като нямало какво повече да научава от тях, трябвало да се обърне към други източници на мъдрост. Ето защо той отива в Егея, прочутия храмов център на бога на изцеленията - Ескулап. Тук той получава посвещение от жреците и като млад свещенослужител на Ескулап, започва удивително плодотворно лекарска практика. Славата му на учител и лечител се разнася по света. Огромни множества от болни и страдащи се стичат в Егея, просто защото там е Аполоний.
Тогава идва едно събитие, което подтиква Аполоний сам да обуздае своя стремителен възход. Умира баща му. Аполоний раздава голямото наследено богатство и веднага се подчинява на питагорейската школа, на нейните строги, аскетични правила за живот. По собствена воля, той става ученик на Питагор и като такъв си налага 5-годишно пълно мълчание. Става вегетарианец и такъв остова през целия си живот, хранел се само с плодове и растения, не пиел вино, носел дрехи изключително от растителни материи, ходел бос и позволявал на брадата и косата си да растат безпрепятствено – както правели всички посветени преди и след него.Вземайки пример от Питагор Аполоний започва голямото си странстване из света. На 21 години той преброжда, без да наруши обета си за мълчание - земите и градовете на Мала Азия, през които по-късно ще броди и Павел, като апостол на Христовото послание. Пълното мълчание на Аполоний само увеличава сензацията и възбужда всеобщ интерес при всяко негово появяване. Където и да се покажел обкръжавали го хора, които търсели изцеление или някаква друга помощ. Без да казва нито дума, само с полагане на ръце, той успявал и изцелявал всички. Също, без думи, но с голяма сила, той наказвал различните злоупотреби, на които често се натъквал в градовете. Разказват, че в един такъв град, страдащ от глад, поради спекулата на търговците, Аполоний написал само няколко думи върху една дъсчица, която изпратил да занесат на пазарния площад. Ефектът бил този, че пазарът се изпълнил със зърно и градът бил спасен. Немият пророк, всъщност един юноша, се радвал на авторитет, какъвто никой друг не притежавал и само с един знак той можел да насочва социалния живот на хората.
След като срока на обета за мълчание изтекъл, диапазонът на неговите странствания веднага нараствал. Най-напред той се обърнал на изток към земите на древните култури - Асирия, Вавилония, Индия. Навсякъде храмовете и мистерийните центрове се отваряли с готовност за него. Жреците на всички богове признавали Аполоний, въпреки младежката му възраст, за велик посветен. Те му позволяват да черпи знания от техните храмове и предприемали необходимите според Аполоний реформи. Навсякъде се прекланя ли пред неговата мъдрост. Неговият биограф от III в. сл. Хр. Филострат пише: "Щом той пристигнел в един град поканвал при себе си свещениците на храма, философствал с тях за боговете и ги поучавал там, където те се отклонявали от здравата традиция." Той бродел от страна в страна, сякаш неговата цел била тази, от прадревните и свещени храмови култури да събере и последните останки от някогашната мъдрост и от божествените сили.
Запазен е един разговор с асириеца Дамис, управител на източните области в Ниневия. Този разговор дава представа за суверенното съзнание, с което Аполоний се отправял към чуждите земи и народи. Дамис се възхищавал от него и поискал да живее близо до Аполоний. За да се препоръча той изтъкнал, че разбира езиците на всички народи, всред които общият път би ги отвел. Аполоний го приел в кръга на учениците си и му пояснил, че не се нуждае от преводаческите му услуги: "Приятелю, аз също разбирам всички тези езици, макар и никога да не съм ги изучавал." Дамис го погледнал с учудване. Тогава Аполоний добавил: "Не се чуди, че аз зная всички езици на хората, защото аз разбирам и цялото им мълчание". Този отговор на Аполоний би трябвало да остане напълно неразбираем за днешното човешко съзнание. Той има смисъл само за човек, който е проникнат със спомена за някогашното и с предчувствие за бъдещето ясновиждащо съзнание. Аполоний претендира, че може да разчита човешките мисли, преди те да са облечени в думи. През външното физическо говорене на хората, той долавя духовния праезик, който е един и същ във всички човешки езици.
Накрая пътищата отвеждат Аполоний и до вътрешността на Индия. Всичките му близки ученици го изоставили, тъй като се страхували да отидат в “страната на вълшебствата”. Тук в "планината на мъдреците" живеят посветените ръководители на браманите. Пo-късно той описва душевните образи, в които му се открива този така строго охраняван духовен свят в недостъпните вериги на Хималаите. "Аз видях индийските брамани как живеят на земята, без да са напълно земни жители, видях ги в техните крепости, но без да са свързани и оковани в тях, без никаква собственост, но притежаващи всичко." Той разказва, че ги видял "да се движат две педи над земята, без да правят от това някакво чудо - защото тези хора отхвърлят празната суетност - да се движат със Слънчевия Бог над Земята: това отговаря на божествената идея".
Индийските мъдреци, начело с Ярхас, техният царствен предводител, посрещат Аполоний с едно висше себесъзнание: "Другите хора питат чужденците откъде идват и с каква цел. Първият белег на нашата мъдрост е, че за нас ти не си един непознат.” Самият Аполоний ще да е бил смаян, когато браманите - преди той да е проговорил - описали целият му досегашен живот, още от родословието по бащина и майчина линия. След това Ярхас го насърчил: "А сега питай, каквото желаеш! Ти се намираш при хора, които знаят всичко." Аполоний попитал какво е становището на браманите към основното изискване на гръцките мистерии, според което себепознанието на човека трябва да даде ключа към познанието на целия свят. И той можал да се убеди, че гръцката мъдрост, в която сам бил израствал, се съдържа в мъдростта на браманите. Ярхас отговорил: "Именно, защото познаваме самите себе си, ние знаем всичко. Защото никой от нас не може да стане мъдър, без едно предшестващо себепознание.”
Аполоний и Ярхас се задълбочили в безкрайни разговори, въвеждащи се един друг в затъмнените двери на тяхната мъдрост. В един от разговорите всеки описва на другия своя предишен земен живот. Друг път те беседват за градивните елементи на земния свят. Ярхас поучава Аполоний, че съществуват не четири, а пет елемента. Аполоний пита: "Кой ще е петият, след водата, въздуха, земята и огъня?" "Етерът - отговаря Ярхас - от който са родени боговете, защото всичко, което вдишва въздух е смъртно, а етерното е безсмъртно и божествено". Тук великия гръцки мъдрец и посветен се среща с един още по-велик, при когото той може да учи.
След продължителен многомесечен престой в божествените планини на браманите Аполоний се връща обратно. Първо минава през Кипър, където през същата година идва и Павел, по време на своите пътувания. Той посещава и Ерес, може би съвсем наскоро след като там е пребивавал и Павел. На Лесбос, жреците на Орфей, завиждащи му, отначало отказали да го посветят в своите специални мистерии, но направили това след няколко години. В Атина той дискутирал с онези философи, с които Павел е дискутирал и пред които е произнесъл известната си реч в Ареопага. В Атина той получава посвещение и в Елевзинските мистерии. После пътя му го отвежда и в други центрове на гръцкия културен живот: Олимпия, Спарта, Крета. Навсякъде след него, хората говорят за чудесата му. Предсказвал епидемии, земетресения, смърта на управници и всякакви други събития. Когато за пръв път пристигнал в Ефес, разбрал, че града е застрашен от чумна епидемия и предупредил жителите за тази опасност. Те обаче пренебрегнали съветите му, за да търсят помощ по-късно, след като чумата заляла града. Без никакъв гняв, той се върнал обратно от Смирна в Ефес и събрал младежите в същия театър, в който златарят Димитър се опитал да повдигне един пълен с омраза смут срещу Павел (Деян. 19:29). С помощта на някакво магично действие нему се отдало да укроти и премахне чумата. По негово внушение се събрало огромно мнозинство от хора; те умъртвили с камъни някаква странна фигура, която в началото взели за възрастен просяк, а после приели, че това е злият дух на чумата. Разказват, че много по-късно под камъните открили костите на някакво огромно куче.
Аполоний пристигнал и в Рим, тогавашния политически и духовен център на Европа. На цезаровия трон властвал Нерон. По това време Аполоний бил над 60 годишен. Повече от 20 години били изминали от кръстната смърт в Палестина, която света не разбрал и за която не запазил никакъв спомен. Аполоний бил съвсем близо до това да стане жертва при гоненията на християните, които Нерон започнал след големия пожар в Рим. Мнозина от християнските водачи намерили своята мъченическа смърт; Павел бил обезглавен, Петър - разпънат на кръст. Обаче за тези подробности не се съобщава нищо в биографията на Аполоний. Дори и да е имало смътно прозрение за значението на тези мъченически съдби, то се губи в тъмните подоснови на тогавашното човешко съзнание.
Световният пътешественик, който е проникнал до крайния Изток, сега се насочва към крайния Запад: към Испания, в която трябваше да достигне и Павел през последните две години на живота си. Той стигна до "стълбовете на Херкулес" - морската теснина между Африка и скалите на Гибралтар, които - според тогавашните представи - се издигали като западни граници на целия свят. После той се отправя на юг. Там Аполоний иска да изучи онази не-европейска мъдрост, която била считана за най-издигната след браманската. Той прекосява Египет, стреми се все по на юг, достигайки изворите на Нил, в територията на днешна Абисиния. Тук съществувала колония от посветени и те живеели в една общност, подобно на браманите в Индия. Във високото Абисинско плато Аполоний търси и намира т. н. гимнософисти, тъмни, полуголи аскети, които в определено съдружие с тайнствените природни сили развивали своята свръхсетивна мъдрост. Те също го приели в своята среда и го допуснали до своите светилища и тайни. Обаче Аполоний е разочарован, мъдростта на гимнософистите е далеч под тази на браманите. Той бързо схваща цялата упадъчност, в която са затънали последните разклонения на египетско-африканското посвещение.
След големите странствалия на Изток, Запад и Юг, Аполоний отново пристига в Рим. Той е над 80 годишен. В известен смисъл след питагорейското мълчание и след всичко преживяно - той вече е съвсем друг човек. Съхранил е в себе си всичко, което земната планета би могла да му даде като знание и мъдрост. Сега той не се нуждаел от пътешествия. Дошло е времето да се намеси в хода на световната история. Неговият стремеж е да освободи човечеството от демонията на цезарите. Както преди 30 години го преследваше Нерон, това сега прави Домициян. В Ефес той открива езотерична школа. В 96 -та год. сл. Хр. там се разиграла една необичайна сцена. В сенчестите градини на своята школа Аполоний обучавал учениците си в перипатетически разговори. Всички били запленени от съвършената му мъдрост. И изведнъж - тъй ни съобщава Филострат - "той прекъснал речта си, сякаш ужас сковал езика му. Наистина, той продължил да говори, но като човек, чийто дух е далеч извън него. Накрая съвсем млъквал, вгледал се втренчено към земята и извикал: “Убий тиранина!” Всички се вцепенили, той мълчал, сякаш изчаквал изхода на събитието, сякаш всичко било все още съмнително. После казал: "Успокойте се, ефесяни, днес тиранинът бе убит. Това, което сега ви казвам, то стана докато мълчах." Учениците се изплашили много. Аполоний продължил: "Аз не се учудвам, че някои не искат да повярват това, което в този миг не се знае дори в Рим. Обаче ето! Вижте! Рим научава. Новината се разнася... Вече хиляди я знаят... всички се радват... сега двойно... трайно повече... сега знае целият град... Скоро и тук ще пристигне куриер... пригответе жертвата... за часа който идва... Аз искам да си тръгна и да се моля на Боговете за това, което видях". Няколко дни учениците на Аполоний прекарали в съмнение и несигурност. Обаче тогава пристигнали първите куриери и те съобщили за убийството на тирана, при което точно потвърдили деня и часа, в който Аполоний ясновидчески възприел всичко, което се разиграло в Рим.
Почти столетник, на 97 г. той починал, като запазил цялата си младежка свежест. Никой не можел да допусне, че човек в такава напреднала възраст може да изглежда тъй млад. Като съвременник на Август, Тиберий, Калигула, Нерон, Веспасиан, Домициян, Аполоний станал свидетел на първия етап от обожествяването на цезарите. Воювал за такива философски идеали като сдържаност, човечност и мъдрост, и се борил срещу фантастичния произвол и демоничната липса на духовност, присъщи за тираните. Той действал с голям успех в храмовете и философските школи на Рим. За неговите магически способности са останали множество легенди и предания. За него мъченик Юстин Философ казва: “Как да се разбира това, че талисманите (telesmatа) на Аполоний имат сила, тъй като те предпазват, както ние виждаме, от яростта на вълните, злобата на вятъра и от дивите зверове; и докато чудесата на нашия Господ се пазят само в преданията, чудесата на Аполоний са твърде многобройни и се проявяват действително в сегашните събития?” Аполоний е последния изпъкващ пример на човек, който достигна величие с помощта на магичните божествени сили от миналото.


Използвана литература:

Емил Бок – Трите години
Езотеричен речник
« Последна редакция: Март 02, 2006, 18:06:08 pm от Дъвиан »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Аполоний Тиански - последният маг
« Отговор #1 -: Февруари 22, 2006, 02:43:35 am »
Прочетох статията с удоволствие :) Благодаря Дъвиан! ;)

Дъвиан

  • Гост
Отг: Аполоний Тиански - последният маг
« Отговор #2 -: Февруари 22, 2006, 15:49:34 pm »
Това е информация, която трудно може да се намери по принцип, ей така. Радвам се, че има благодарни хора  ;D

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 175
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Аполоний Тиански
« Отговор #3 -: Ноември 23, 2006, 11:07:34 am »
Ето едно кратко произведение на Аполоний Тиански:


НИКТЕМЕРОН (Часове)

Час Първи - В единство демоните пеят възхвала на бога;
те губят своята хитрост и своя гняв
Час Втори - Чрез двуединство рибите пеят възхвала на Бога,
огнените змии се увиват около кадуцеума
и бурята се връща в хармония.
Час Трети - Змиите от кадуцеуса на Хермес се увиват три пъти,
Цербер отваря тройната си паст и огънят пее
хвалебствия за Бога чрез трите езика на бурята
Час четвърти - През четвъртия час душата се завръща да посети гробниците;
това е моментът, когато се запалват магическите лампи в
четерте ъгъла на кръговете; това е часът на очарованието и
илюзиите.
Час пети - Гласовете на голямата вода пеят хвалебствия
на Бога от небесните сфери.
Час шести - Разумът е неподвижен; вижда чудовищата от преизподнята да
настъпват срещу него, но не го е страх.
Час седми - Огънят, който дава живот на всички живи същества, се ръководи
от волята на чистите хора. Посветеният протяга ръка и
страданията утихват.
Час осми - Звездите си говорят, душата на слънцата кореспондира на
въздишките на цветята; веригите на хармонията правят
равностойни по между си всички природни същества.
Час девети - Числото, което не трябва да бъде разкрито.
Час десети - Това е ключът на астрономическия цикъл
и на кръговото движение на живота на хората.
Час единадесети - Крилата на ангелите се раздвижват с мистериозен шум;
те летят от една сфера в друга и разнасят от
свят в свят посланията на Бога.
Час дванадесети - Тук се осъществяват чрез огъня делата
на Вечната Светлина.
« Последна редакция: Ноември 24, 2006, 00:05:04 am от Horus »
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27