Автор Тема: Етнобалканистика - Азът в Козерожките народи. Агарта на Балканите  (Прочетена 3754 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Уникалното в българо-кавказките-индийските народи е именно азът, т. е. съвършенството на атомарно-физическото въплъщение на индивидуалността.
Азът е наистина представител на егото и неговите западни и източни граници са Рила и Хималаите. Сега ще направя кратък исторически анализ на цялата мощна вълна, донесла този импулс.
Финикия беше още в пелените си, когато Тракия пробуди онази степен на аза, която се счита за първоначална. Това стана в момента, когато Сатурн започна да оформя своя седми основен пласт в пръстена си. Фараонът Моан тогава получи откровение за Сатурн и за астрологическата територия, която ще се формира на Балканите под влиянието на седмия подпръстен. Фараонът имаше мощни астролози, които успяха да идентифицират мястото с точност до няколко квадратни километра и това място не беше нито Кавказ, нито Крим, нито Хималаите, а Рила. Устрояването на Агарта в младонагънатите планини е по-късен процес.
Това, че Вотан е по-известен от пратвореца на рилската култура, се дължи на абсолютната херметичност на последната, много по-голяма от египетската, кавказката и пр. Говорих ви за един велик Учител преди Орфей. Той, именно, пося семето на аза на Балканите. Той настрои съзнанието на балканските племена на вълната на електроните, защото дотогава, пък и до ден днешен, всички други се вслушваха и се вслушват в ядреното начало. Този сатвичен, по принцип, процес става антипод на сатва, когато не се слуша гласът на електроните, т. е. способността да прилагате в химична и минерална форма импулсите на Духа. Ето защо, в дотракийската, в орфическата тракийска култура, в античната култура, в кавказките култури и в Индия обърнаха сериозно внимание на работата над себе си на физически план, т. е. на усъвършенстването на тялото, като инструмент на Духа. Полукс обърна очите на колективното подсъзнание към достойнствата на индивида, но не така, както това стана в ирландското съзнание. Ирландското съзнание пробуди острова за индивидуализация, но индивидуализация като самосъзнание, а не като съвършенство на самото тяло, като негов носител. За северно-европейския индивид тялото е обект на самоусъвършенстване почти изключително с цел самочувствие, докато егото, като последен стадий на индивидуализация, носи не самочувствие, а нужда от съвършенство - независимо от това, дали ни виждат, или не. Ето защо, турнирите в Западна Европа станаха апотеоз на индивидуалното начало, а принципът на съревнованието и конкуренцията и до днес утвърждава същото. В древна Елада атлетическите празници за пръв път се превърнаха в обект на естетическа наслада, а не само на чувство за надмощие. Успехите на Елада са безспорни в това отношение, но тя достигна до задънена улица, когато трябваше да се откаже от насладите заради истината.
С българското начало се започва егоцентрацията на планетата Земя. Преди протобългарите нямаше такъв процес. Това беше достъпно само на Юдея, която е синтез на Битието със знак "плюс", и на скандинавските народи, които са синтез на Битието със знак "минус".
Така съвършено устроени носове, каквито са прото-българските, юдейските, кавказките и индийските, не се срещат другаде по света.
……………
Практически, правете каквото искате, но ако ще трябва да Ме прекъсвате, няма да стане! За Мен прекъсването няма значение, защото мога да продължа мисълта Си след години и векове, но това е важно за вас. Тази вечер беше изключение (важната среща с Л.). По принцип, това е един от начините, но не се препоръчва колективно. Предпочитам не само с един метод и не само с един човек.
Отварям Школата отново по дни и по предмети, както бяхме започнали. Вие всичките срещи ги превръщате само в "махало", а това е милионна част от Школата. Разбира се, че има милиони методи, а има и без методи...

- Каква е връзката ни с Т. от миналите животи? (пита Е.К.)

- С Е.К. бяхте в Сирия поети и реформатори преди осем века.

31.05.1984 г., 21.45 ч.

Азът в различните езици и народи

Азът - това е физическата форма на Духа. Уникалността му в чистия свят на светлината има друг произход. Азът се отличава с атомарна структура. Без атомен строеж, егото не е Его.
Трябва наистина да се прави дълбок кабалистичен анализ на звуците, с които народите изразяват понятието "аз".
Физическата вселена се устрои, когато Абсолютният Дух изрече "Аз". Това обаче съвсем не звучи като българското "аз". Сатвичното, раджасичното и тамасичното си имат свои физически проекции. "Тамас", именно, е най-близко до корена на понятието "аз" в божествения език. В своето най-дълбоко естество, "тамас" не е антипод на "сатва", както това се възприема по отношение на храни и енергии. Раджас е квадратура, а сатва – опозиция (по отношение на "тамас" - б.п.). Тамас се проектира в българския дух само с последните си два звука (по принцип, тамас следва да звучи със "з" накрая). В това отношение, българският дух специализира аза, който е "тук". Абсолютният Дух, за да слезе на физическо ниво, трябва да си представи, че е "там", а не тук, където е самият Той. В българския тон на Абсолютния Дух се изразява самата Му същност, която си остава център, а не периферия. Ето защо, България, т. е. Балканите, са столнината на Абсолютния Дух като "Аз", а Англия - като "Ай". Това е много съществена разлика. "А"-то винаги носи индивидуализация, но в съчетание с "И" проектира индивидуализацията в духовната сфера, а в съчетание със "З" - в земната. Тъй като Абсолютният Дух или Бог не може да се прояви физически без "З"-то в Своята физическа форма, Той се проявява и пребивава неотстъпно именно на Балканите. А субстанцията, която му е необходима, за да се проявява на Земята пред религиозните като Светия Дух, взима от Англия. Точно затова ви казах в беседите, че Божието Слово на Земята се изразява най-добре чрез българския и английския език. Забележете, звукът "З" се изразява у славянските народи с буква, която вече е закръглена, за разлика от буквата на западните народи. И двете букви - "з" и "z" - са двуцентрови, което изразява същността на земята - поляризация. Но славяните са стигнали до мека поляризация, за разлика от тази на западните народи. А измежду славяните, именно българинът е включил меката поляризация в думата за своето Аз. Това ни най-малко не е в противоречие с пословичната твърдост на българина, защото, както казах, твърдостта на минералното тяло ще бъде пластична. Просто навикът на българина да пише "з"-то и "д"-то с големи загребвания отдолу, в материята, все още не му позволява да стигне до меката кристализация. Затова, именно, внуших на славяните да пишат "д"-то нагоре, и то по начин, по който западните народи не могат да пишат своето "d" (Отделни хора на запад пишат своето”d” с извивка отгоре, а ръкописното “z” е с огъната линия – б.п.).
Но, все пак, азът не е абсолютният антипод на руското "Я", както Д. гениално се е сетил. Те са графически, но не фонетически антиподи, т.е. антиподи по място в азбуката. Това, разбира се, също противопоставя българския на руския дух, но по форма и съдържание, не по смисъл. По смисъл, в идейния свят, е в сила именно фонетичната антитеза - английското и американско "АЙ", като огледално отражение на “ЙА”. Това обяснява защо Русия и Англия (Америка) обикновено са били идеологически и териториални противници, докато, на божествен език, това означава, че те би трябвало да се допълнят. Антиподността на България с Русия е повече време-пространствена, т. е. в духовната история на двата народа винаги нещата са започвали в България и са свършвали в Русия, що се отнася до аспекта във времето, а в пространствен аспект те са се разпространявали в Русия, наистина включвайки помежду си всички останали звуци и букви, т. е. всички блага на живота, без изключение. В този смисъл, признаването на отделната личност трябва да се разбира като основна мотивация на българина, а прзнаването на колектива - като импулс на русина. Физическото царство на Бога на Земята ще слезе сега именно в Русия, защото русите сложиха своето "аз" на края на нещата. България, както винаги, е само началният тласък, но в нея не може да се постигне хармония, братство и равенство, защото всеки се тревожи за собствения си глас, а не за гласа на ближния си.
Все пак, като диаманти на Духа, българите винаги и навсякъде са ставали центрове на силни течения, които изменят световните събития. Азът е самият връх на канарата, който е твърд, именно защото е гъвкав. Сега обаче той още не е пластичен - това се отразява в стадия на еволюция на кристалите, които още са крехки, макар и твърди. Тъкмо това се отразява в българския "аз", който стига до неимоверни височини, но при надпределни налягания рухва. При русина също "я"-то е още недовършено, поради което там рухването - или, по-точно, деформацията - на егото се получава поради поставяне на идеята ("и") на първо място, а на индивида ("а") - на последно. У англичаните е обратно: индивидът над идеята ("АЙ"). Затова там култът към индивида се изражда в индивидуализъм, отчуждение и студенина. Немското "их", по подобие на руското "я" ("иа"), поставя идеята на първо място, а на второ място е кръстът или физическата сила на Духа. Ако се разпрострем, ще видим, че немското "их" е огледален антипод на английското "хи" - той. Оттук - сблъсъкът на немското "аз" с английския народ.
Но всички тези неща са предмет на цяла една наука, наречена “етнокабалистика”, и в един отговор не може да се изчерпят.
Любопитен е азът във френския език ("ЖЕ"). Там се започва със съгласен звук, при това артикулиран с върха на езика, а езикът и сърцето са под влияние на френския дух - знака "Лъв". Забележете сега приликата между българския "аз" и френското "же", както и тяхната антиподност. "Ж" и "З" са езиково-вибрационни съгласни. Окултната символика при тях води до силата на Словото в България и Франция, а също и до универсалността на аза. Но при французите се почва с пречка и се стига до свобода, а при българина е обратно. Философски погледнато, задачата на френското "аз" е да превъзмогне пречките и да се освободи, а на българското - да превъзмогне свободата си и да се самоограничи.
Ако искате, открийте "аза" в различните езици и ще направим анализ поотделно. Евреите поставят не аза, а неговите владения над всичко. И това не е нещо отрицателно, а много висока степен на еволюцията на аза, защото азът има и трябва да има свои собствености, които до управлява с пълна прецизност и чистота - и то именно на умствено ниво. Невъзможността да се откаже от атрибутите, и то собствените, е само сянката на това велико призвание. Алфата ("алфа") на гърците също има отношение към балканската индивидуализация, макар и да няма пряко отношение към аза им.

10 юни 1984 г.
София-Изгрев
Азът в шопите, рупчаните и македонците

Шопското "яз" ("йаз") наистина изразява нещо, което е синтез между България и Русия. Ако се разгледа шопското начало от божествен аспект, може да се твърди, че белите дрехи, които носят, ги поставя на първо място между българите. Но шопите не носят само зачатъка на минералното тяло, а и синтеза с руския дух. Сега аз ви говоря за идеалния шоп - нещо, което на вас ви звучи комично... "Шоп" е дума със силни вибрации и при това изменена, деформирана. Истинското й звучене е "йоп", но "й" се промени в "ш" през турското робство. Това изразява мъките на шопа, който е въртян на три шиша и въпреки това не е изменил на естеството си. "Йоп" е, именно, най-близко до божествената етническа група, която се самоназовава, в първо лице единствено число, с "яз", но не с буквата и звука "Я", а с по-разчлененото - "ИАЗ". Това, което искам да подчертая, е, че най-вече йопите могат да синтезират истината, аза и природата, докато на русите липсва много природен баланс, а на българите - истина. Йопът може да ги синтезира, именно защото има и трите букви в "йаз". При това, живо природно начало носи при него и второ лице единствено число, защото той казва "тизе". "З" пак присъствува, а това е много важно и съществено - и в плюс, и в минус. Положителното е, че другият човек за тази етническа група не е нещо само духовно, но и природно, т. е. търси се баланс в общуването с другия. Отрицателното, т. е. шопското, е неизменното приземяване на всичко идеално в отношенията с другия, т. е. прозата, грубостта, нисшето, земно начало, липсата на финес, деликатност, уважение. Третото лице съвпада с руското, което, именно, още веднъж има отношение към общото между йопа и русина. Има още много време, докато стигне йопът до минералното тяло, но именно той ще е първият; нещо повече - първото минерално тяло със свръхпроводимост на Истината! Може би само рупчанинът може да се мери с шопа в това отношение. Този път избрах именно Рила, която събра шопи, рупчани и тракийци. От това се получи синтезът между три школи: Полукс, Орфей и сегашната. Западна Рила бе обител на Полукс, източна - на Орфей. Помнете, че за това има да се говори още.
Македонците не са от вашето тесто, но имат нещо общо с вас. Те наистина са носители на Марс, но и на Луната. Може да се каже, че имат космически произход, но от бунтарите, които ги изселиха на Земята. Затова са много способни и много вироглави. Те могат, както българите, да синтезират аза с голяма скорост, но при тях и разпадът на аза става с голяма скорост, за разлика от българите, поради лунното им начало, което се стреми към ядене. Никой не знае, че Полукс произхожда именно от Македония. Точно затова македонците, също като циганите, арменците и евреите, са разпръснати по целия свят и не могат да се съберат в една родина. Това е съдбата на всички, които са убили или прогонили Учителя си. Полукс не беше одран жив като Орфей, но македонците Го изгониха, защото Той ги учеше на пост, а македонецът много трудно се поддава на постене. И на това е способен, но ако го движи амбиция. Има и македонци-посветени от висока класа, обаче не могат да се справят с природното си, тъмно начало, и с деспотизма, който ги прави груби. Най-много се отличават в духовния свят по това, че прокарват път за новите учения. Това им носи и специалността в бъдещата еволюция: при тях минералното тяло ще има центрове на неподозирана мощ и те ще пътуват най-далече. "Маке-дон" значи "майка на доброто и нежността". Нарочно е дадено това име, за да постигне тези качества. Истината е, че тяхната грубост не е като грубостта на западния човек; т. е. тя не произлиза от студенина, жестокост и егоизъм, но е недодяланост и неовладяна огромна нежност, т. е. грубост чисто комплексаторна. Поради голямата си срамежливост, те играят на грубияни. Ако македонецът може да се освободи от общественото мнение, от племенните забрани и традиции, той проявява истинската нежност на душата си; а ако се освободи и от племенния патриотизъм, проявява и истинската дълбочина на ума си.
Още ще говорим, но друг път, защото това е важна и дълбока тема, както, ако искате, и за останалите етноси в България. Но македонецът е индивид и аз, много по-стар от българина, само че пропилява данните си, за разлика от шопа, който умее да пести енергия и да се самореализира пресовано.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Ще споделя с вас философската си идея за развитието на европейската култура, за процеса на раждането и създаването на културата въобще, тъй като нейното развитие се оказва задачата и целта на всички нас, които живеем на нашия континент. Само чрез хората европейската култура ще се роди за трети път.

Досега Европа се е родила два пъти - през около 2100 години. От митологията става ясно, че преди повече от 4000 години европейската култура се е родила в Югоизточна Европа. Зевс и тримата му сина са митичен образ на новото за онази епоха цивилизационно пространство. Азия е майка на Европа, а Америка пък е нейната дъщеря.

На физически план, 2100 години преди Христа са били нужни за появата на истинската Европа с физическите й граници. Преди Иисус Христос континентът е бил населяван от индоевропейски племена и от тях именно в началото на новата ера са се оформили нациите.

Каква е ролята на българския народ в историята на Европа?

Когато тялото на човека се роди, душата му още не е родена. Има естествен ритъм на процесите. За човека са необходими 21 години за изграждането на физическото тяло, а след това и още 21 години за оформянето и развитието на душата. Чак след това, сиреч след около 42-годишната възраст, е възможно да се роди и изгради човешкият дух.

Ние познаваме душата на Европа, която се е развивала вече 20 века и предимно християнството я е възпитало. Но е имало конфликти между по-езотеричните и по-екзотеричните идеи. Оказва се, че еретиците играят много важна роля за дълбочинното развитие на душата на Европа.

Европейската култура се е развивала през вековете, а в паралела човек - континент една година съответства на един век. Затова сега Европа, като организъм, е ”на 42 години” и е в критична възраст, както е при човека.

В този период от живота ни, вътре в душата, напира да се роди нашият дух. Само един добре развил се човек, стигнал до своята зрелост, може да почувства висшия Принцип. Необходимо е да се разграничат двата вида сили - на душата и на духа. Силите на душата са емоциите и чувствата. Страхът е емоция например - разпространява се чрез атмосферата. Докато смелостта не е емоция. Смелостта е индивидуална духовна сила - като съвестта. Смелостта не може да бъде предадена на друг човек. Вътрешната свобода и отговорността също са духовни сили и духовна мощ. Необходими са благоприятни условия в живота на отделния човек, за да може той да развива духовните си сили. Докато силите на душата се развиват чрез подражание на това, което правят всички.

В езотеричните традиции съществува образът на Свещения Граал - чашата на Иисус Христос от светата Тайна вечеря, чашата, послужила да поеме кръвта на разпънатия Христос. Това е символът на човешката душа, която е вече пречистена, за да поеме Духа - само пречистената душа може да поема, съхранява и излъчва фина енергия. От тази гледна точка културата е умение да се живее за раждането на Новия духовен принцип.

В 20-я век има един преломен момент, в който новите сили напират да се родят. Появиха се симптомите на това явление още през 60-те години, когато младите хора проявяваха стремеж да открият вътрешиния си свят (затова впрочем се разпространиха и наркотиците), но и стремеж към външни открития - да се запознаят с други хора, страни и култури. Учеха се много чужди езици, пътуваше се за запознаване с чужди цивилизации. Разпространяваха се появилите се в началото на века нови духовни учения. В България Учителят Петър Дънов бе открил нови духовни простори. Рудолф Щайнер също. Появиха се нови тенденции в психологията - със стремеж да се опознае и разбере вътрешният свят на духа. Сънищата откриват огромни тайни за човешкия разум и е възможно да се усетят много неща още в наше време, в края на века. Но в живота, заедно с добрите сили, има и сянка на злите сили. Те се стремят да унищожат новораждащото се - например и фашизмът, и болшевизмът са проявление на Злото, но има и нещо друго, което се ражда зад тези зли тенденции. В периоди на мрак се е създавало и Доброто. Настъпващата Ера на Водолея означава, че в дълбината на душата ще се търси Духът - истински напредналите хора разбират добре какво е необходимо днес на Европа...

Но какви са перспективите за българската цивилизация и култура?

Без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на Европа. След падането на Желязната завеса биват налагани икономически ограничения. Според американците (например Samuel Huntington) сега се създава евроамериканска култура, която изисква нови граници в самата Европа. Американците заявяват, че Източна Европа (православният свят) принадлежи към Евроазия. Но това ще бъде нова катастрофа! И то поради факта, че народите на цяла Европа заедно са създали сегашната европейска култура. И са длъжни да я доизграждат.

Аз имам свое виждане за историята на България, като специалист по духовната история на Европа. Твърдя винаги, че пространството на Балканите и Древна Гърция има огромно значение за историята на Европа.

Културата на древна Европа е започнала преди около 4000 години по време на матриархата, когато на почит е била Великата Майка. Европейската култура се е родила в Югоизточна Европа, в Древна Гърция и Тракия. Балканите и Древна Гърция са утробата на Европа. На остров Самотраки са се правели посвещенията, свързани с други духовни центрове в Европа, в Близкия Изток и в Египет. Мистериите на Орфей са съществували отколе там. Орфей е от планината Родопа и принадлежи на Балканите. Малко неща са известни от подготовката на Орфеевите тайнства, които всъщност са били ритуали за пречистване на душата. Едва след това пречистване човек е можел да установява връзка с Духа. По време на Орфеевите мистерии е бил образуван елитът на посветените. Но днес всеки човек може да развива и душата си, и духа си, да постига своето индивидуално посвещение.

В древността траките са били съседи със скитите - ирански племена от двете страни на Урал, портата на Европа. Скитите са били носители на иранските мистерии - имали са центрове на култа на Заратустра или Зороастър, където пречистването е ставало чрез огън, както при Орфей чрез вода. Символът на духа е огънят, който човек трябва да намери у себе си. Религията на Заратустра е дала ново съзнание на човека - да бъде помощник на Бога в борбата между Доброто и Злото. Пречистването на Космоса е преработване на Злото. Заратустра говори за Спасител, който ще дойде да ни помогне в тази борба.

Като духовна територия, Иран е област, в която земята на Злото, Туран, е била трансформирана. По степите на Евроазия скитите са продължили да вършат тази духовна работа. Дуалистичният възглед за света е оказал силно влияние върху славяните, техните северни съседи.

Древните българи, дошли от Изток към Иран, продължили духовната дейност на скитите. Не е случайност появата на богомилството в България през Средните векове. Възможно е богомилството да се възприема и като нова форма на манихейство, създадено от пророка Мани в 3-я век като синтез на християнството и религията на Заратустра. Виждаме и тук човека в битката между Злото и Доброто, но той вече работи за пречистване на Космоса.

Именно древните българи са донесли в Европа това съзнание, повлияно впоследствие и от скитите, и от манихейството, за противоположността на Злото и на Доброто в Природата и в душата на човека. Рудолф Щайнер говори за състояние на душата, при което човек е чувствителен към тази полярност на Злото и Доброто, и го нарича българска душевна нагласа (die bulgarische Seelenstimmung). От духовна гледна точка може да се твърди, че българин е човекът, осъзнаващ добрите и лошите сили и живеещ, за да подпомага с работа Доброто.

В дълбините на българската душа винаги живее богомилството. Българите са дарили на Русия това българско съзнание. Например на двамата сина на киевския княз Владимир - Глеб и Борис. В Киев е имало българска църква (”Св. Илия”) и български свещеници още преди покръстването на Русия в християнската вяра. Пътят от Дунавска България до Волжка България е минавал през Русия. Търговските връзки са спомогнали за разпространението на богомилството в Русия.

Друг син на княз Владимир, Святополк, искал да убие всичките си братя, включително и Глеб и Борис. Но те приели доброволно смъртта. Майка им е била българка, може би дъщеря на цар Самуил. През 1015 г. загиват Глеб и Борис и духът на саможертвата, на себеотрицанието и непротивенето на злото се разпространява в Русия. Ростов и Муром са били на границите с Волжка България. Този път между двете Българии е станал като гръбначен стълб на руската култура. Безспорно е, че има богомилски мотиви в много приказки, апокрифи, песни, легенди (например един от духовните извори на старообрядците също е българското богомилство).

През 10-я век България е била духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни - Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията са унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? - Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството - без богатство, без йерархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната църква.

Екзотеричната страна на христянството е църквата. Но има и езотеричен, вътрешен път на душата за връзка с Бога (извън официалните структури и без техните тайнства). В официалните структури действа принципът на властта и авторитета - отделният човек няма свободата да се развива индивидуално. Главната причина за това недоверие е убеждението на църквата, че извън нея Духът не съществува. Затова църквата се стреми да монополизира Духа и да утвърждава догмите си.

Но щом свободният Дух се роди в човека, той вече няма никаква нужда от някаква външна власт, нито от нейните външни авторитарни структури. Вътрешно свободните хора са способни сами да организират духовния си живот. Идеята за несвободата на човека е свързана с Древния Рим! Системно Рим е унищожавал духовния живот в Европа. Но същото е правел и Константинопол, където били атакувани и забранявани независимите духовни течения и където, явно, царяла същата агресивност към независимия човешки дух.

Богомилите и катарите са искали да създават нови форми на социален, икономически и културен живот - в нефеодални структури - братства, в които да се оказва помощ на онези, които не могат сами да трансформират душите си. В богомилските общини хората взаимно са си помагали в развитието на душата. Покаянието е ставало пред цялата община и помощ са оказвали всички - това всъщност е принципът на най-ранното християнство. Но църквата била вече монополизирала съвестта, с индивидуалната изповед.

Според богомилите индивидуалният живот на всеки човек е свързан с живота на другите хора - единствено заедно и съвместно може да се съгражда животът. Техните общини са първите опити в Европа за развитие на нови християнски социални структури. Тези първи опити са били подложени на унищожение и обречени на абсолютна забрава, но богомилите са наистина предците на Реформацията в Западна Европа.

Новото индивидуално духовно съзнание на богомилите е допринесло значително за създаването на българския хуманизъм и за Българското Възраждане, които също са оказали влияние върху западноевропейската култура. Трябва да се признае, че съществува дълбинна приемственост между Източна Европа и Западна Европа в областта на културата, и заедно с това да се подчертае ролята на българската култура в предаването на нови цивилизационни импулси.

Може да се запитаме как богомилството е продължило да оказва въздействие върху българската култура и как човек може да бъде богомил в наше време. При богомилите от Средновековието е налице процес на индивидуализиране. Те са се занимавали с развитието на душата си. Но същевременно са имали и силно социално съзнание.

След края на Средновековието, но особено в 20-я век, социалното съзнание е отслабнало. Така индивидуализирането се изразява чрез борбата на всички срещу всички. Хитреците се противопоставят на ”глупаците” и всички нехитреци, без изключение, са и ще си остават винаги бедни. Но това е точно обратното на християнските идеали!

Сега тази борба е много явна сега в Русия, но и на Запад, макар по по-прикрит начин. Все пак там има и предпазни механизми. За протестантите калвинисти на Запад работата е средство за спасение на душата. А в Русия и в другите православни държави работата никога не е била разглеждана по този начин. В основата на западния капитализъм може да се съзре духовно-религиозното съзнание на капиталистите-калвинисти. В страните, които до неотдавна бяха социалистически, обратно, структурите на традиционната нравственост са разрушени. Социализмът сблъска хората от Източна Европа със силите на Злото. При много хора онова състояние на душата, което може да се нарече българско, стана осъзнато. В духовен план, всеки човек от Източна Европа, който е живеел със съзнанието за съществуването на полярностите Зло и Добро в душата и който е минал през страданието, е станал ”българин”.

В крайна сметка духовното и нравствено възкръсване зависи от отделните хора, следователно от всекиго. Раждането на Духа в човека и в културата, общо казано, не е организиран, а е съвсем спонтанен и свободен процес, който се осъществява отдолу нагоре, от самите хора.

Раждането на Духа в индивидуалната душа събужда още един допълнителен аспект в индивидуалния принцип - социалността. Навсякъде в Източна Европа се появяват малки групи, ядра на солидарност. Ако всички бедни хора споделят бедата си, всички ще станат богати - това е известно в Африка и в Южна Америка. В Русия се създават нови общества. Там има традиции - руснаците могат да ги намерят в българските слоеве на дълбините на своята душа. Съживява се богомилската практика.

Имало е някога, отдавна, богомилски идеал. В българската култура винаги живее паметта за него в дълбините на душата - и е достатъчно само да се съживи споменът в дълбочинната памет, за да се измъкне оттам идеалът и да продължи неговото реализиране. Времената станаха трудни - намалява населението и в Русия, и в България, която е с най-нисък процент на раждаемост в Европа. Спасението е само в самия човек - ако всеки българин се стреми към това, истинският български дух ще пребъде и в България.

Появяват се нови насоки в развитието. Ако всички ние можем да се свържем с вътрешния си потенциал, ще съществува Европа на Духа - една Европа, която няма да бъде повече разделена на богати (западната част) и бедни (православната част). В крайна сметка духовното раждане на Европа зависи от всички нас.

Във всеки човек живее по един вътрешен богомил. Когато преодоляваме Злото и градим Доброто, намираме своя вътрешен богомил.

В православието има повече вътрешна индивидуална свобода, отколкото в католицизма. Вътре в православното християнство стои Църквата на богомилите, която е вечно жива - това е свободата на Духа.

В духовността е налице един единен поток - всички предишни течения са подготвили следващите, които се появяват на бял свят.

Десет века след историческото богомилство има нов изблик на този импулс за българско състояние на душата, който се прояви чрез философията на Петър Дънов, пророка на новото богомилство.

Дълбокият смисъл на неговата философия е: всички свои индивидуални способности да жертваш - доброволно и по собствен избор - за да ги използуваш за Доброто на другите хора - точно като сестри и братя.

 
http://pismena.hit.bg/
musica universalis

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27