Как протича визитата при хомеопат

[firma]

Как протича визитата при хомеопат

Показателно е, че не е задължително хомеопатът да има медицинско образование, въпреки че напоследък все повече дипломирани лекари завършват специалните школи по хомеопатия.
Срещата с хомеопат е различна от обичайния преглед в поликлиниката, който обикновено трае около петнадесет минути и изследва симптомите на заболяването.
В кабинета на хомеопата се провежда двучасово интервю.
Най-напред той изслушва историята на заболяването. Без да бъде прекъсван или насочван, пациентът може да сподели всичко, което счита за важно. След това му се задават въпроси, повечето от които нямат нищо общо с конкретното заболяване, но се твърди, че давали цялостна картина за физическото и емоционалното му състояние. Той споделя в каква поза спи, коя е любимата му храна, обича ли животните и кои, споделя и страховете си. Има въпроси, свързани с характера и темперамента, също и касаещи общуването. Така интервюто се превръща в обстойно изследване, което надниква доста дълбоко в интимния свят на пациента.
Впоследствие хомеопатът обяснява, че интервюто не е самоцелно, но е специален подход. Според резултатите става определянето на хомеопатичните препарати, което е строго индивидуално. Важно е да се отбележи, че назначаването на хомеопатични лекарства става не според поставената диагноза, а според съвкупността от физически, емоционални и психически симптоми.
Тъй като самото лечение не протича по познатия ни начин, се изисква постоянна връзка с хомеопата. Естествено е наред с финансовата обвързаност да се създаде и емоционална.
Описаното интервю не включва задължително въпроси, засягащи религиозни теми. Но, пряко или не, те биват засягани. По какъв начин точно ­ това ние трудно можем да разберем в началото. Оттук и рискът да попаднем на човек с окултни възгледи, който по-късно да ни въвлече в една нехристиянска атмосфера. Подобно духовно объркване може да бъде много опасно, защото обикновено се случва неусетно.
Първият въпрос от интервюто например е за датата, месеца и годината на раждане. И тъй като лекарят хомеопат не е ангажиран като личния лекар да води някакъв регистър, това е и първият повод за безпокойство. Голяма част от хомеопатите се интересуват от астрология и съобразяват своята работа с данните от личните си хороскопи и тези на своите пациенти.
И самите хомеопати твърдят, че поради естеството на работата си се интересуват от духовни въпроси. Имаме основание да запазим критично отношение към техните възгледи, които обикновено са компилация от антропософски и натурфилософски разбирания за човека и света.
Обикновено хомеопатията върви ръка за ръка с идеята за природосъобразен начин на живот и естествено, отвежда пациента в ръцете на дистрибутори на хранителни добавки и продукти на растителна основа. Те могат с часове да изясняват влиянието на замърсената околна среда и необходимостта на организма от специални храни, биопродукти и т. н. На пръв поглед всичко е безобидно, но много лесно се прекрачва границата, след която човек става подвластен на специални хранителни режими, диети и правила, съобразени от своя страна с определени философски концепции.

Хомеопатичните лекарства и аптеки

Самите лекарства представляват гранули от захароза и лактоза.
Съхраняват се в нечуплив и химически неутрален флакон. Могат да се намерят в специализираните аптеки, но не само там. Има хомеопатични лекарства като осцилококцинум, които могат да се закупят без лекарско предписание. За повечето препарати обаче се изисква рецепта от хомеопат.
Като се има предвид високата степен на разреждане в хомеопатичния препарат, може да се заключи, че той не е нищо друго освен захарче, купено на твърде висока цена. Но за хомеопатите точно тази специално приготвена свръхразредена субстанция е активната съставка.
Вече има аптеки, в които можете да присъствате при приготвянето на лекарството ­ така нареченото динамизиране. Очевидно е, че то се извършва механично, и е пределно ясно, че никой нито бае, нито изрича заклинания... Но в тази същата аптека, докато наблюдавате приготвянето на лекарствата, може да ви пуснат музика и тя да се окаже "Паневритмията" на Дънов. Така че, ако са отпаднали съмненията относно използването на магия при приготвянето им, все пак чрез хомеопатията човек може да бъде въвлечен в чужди на християнството идеи.
Макар че хомеопатията се заражда по емпиричен път, липсата на цялостно и еднозначно обяснение неизбежно води до обвързването й с някакво учение.
Многообразието и субективността на възгледите в повечето случаи е плод на личните търсения на хомеопата, а не на агресивно проповядвана и налагана единна доктрина. При всички случаи обаче, са налице благоприятни условия за наслагване и привнасяне на комплекс от нехристиянски възгледи, взаимствани от източните философии и религии, окултизма и всякакви човешки учения.

Това, което ги обединява, е новоезическият дух на хуманизма, който неусетно пуска своите корени в устрема си да властва във всяка една област от човешкия живот.

Мария Иванова

[Дъвиан]

                                                                           Хомеопатията

За да прави човек избор, е необходимо да има познание за това какво представлява неговото тяло. Трябва да познава нуждите му, предназначението му, да разчита знаците, които то му изпраща. Тялото непрестанно ни говори. Понякога шепне, друг път направо крещи: “Човече, в беда си, поспри, границата не пристъпвай ти!”. Това кой глас ще чуем, пак е наш избор. Организмът ни е изумително велик! Във всеки миг, независимо дали сме будни или спим, милиони клетки в нас функционират. Без значение дали пеем, плачем или се смеем, седим, танцуваме или лудеем, милиони клетки в нас си кореспондират. Всяка изпълнява точно своята служба - обслужва и себе си и другите. Клетката - дори най-малката, живее за себе си и за Цялото.
Тялото е съвършено, но отговорността за поддържане на неговия баланс е наша грижа. То притежава изключителна интелигентност и мъдрост. Преди осем хиляди години Заратустра е казал: “В твоето тяло има повече разум, отколкото в най-добрата ти мъдрост.” То е представителят ни на Земята. Ние сме тук, защото сме в него. Тогава струва си да го пазим здраво, нали?
А когато е болно, носим отговорност то да оздравее. Начини има много - едни се прилагат откакто свят светува - билколечение, гладуване, аюрведа, акупунктура, други - нови и модерни - официалната медицина, хомеопатия и др.
Най-разпространеният, но не и най-резултатният начин за лечение е алопатичният, т. е. това е общоприетата, ортодоксална медицина. Тя търси причината за нашето страдание отвън. Виновни са ни вирусите, микробите, гъбичките, лошото време, заобикалящата среда и затова, използвайки най-големите технологични достижения, създаваме все по-нови и по-силни лекарства за унищожаване на вредителите. От това обаче хората не стават по-здрави. Напротив, понякога лекарствата са сериозна заплаха за здравето.
Ако те боли главата, вярваш на хапчето, вярваш на рекламите, на научната медицина – това е твоят начин на лечение: вземаш си хапчето и всичко е наред! Често обаче страданието се повтаря периодично, превръща се в хронична болест. Пием все повече лекарства, спазваме точно указанието, а страданието не изчезва. Защо ли? Защото всичките усилия на алопатичната медицина са насочени към отстраняване на симптома, борба с болестта, а не към лечение на конкретната личност.
А човек, освен тяло е и дух, и това се знае още от древността. В стар шумерски текст е писано: “Почитай тялото си, което е твой представител в тази вселена. Неговото великолепие не е случайно. То е структурата, чрез която трябва да дойдат делата ти; чрез него говори духът и духът в духа. Плътта и духът са двете форми на твоето съществуване в пространството и времето.”
Причината за грипа не е само вирусът, но и самият ти, защото си му създал благоприятни условия за развитие. Страхуваш се да не те хване грип – слагаш си протиовогрипна ваксина. За вредните ефекти от ваксинациите почти не се говори.

Ако се боиш от болестите, не е ли по-добре да излекуваш страха си? Това може да се постигне чрез хомеопатично лечение. Хомеопатията е създадена от д-р Самуел Ханеман, роден през 1755 година в Германия. Той е открил основният принцип: “Подобното лекува подобно”. Това ще рече, че ако една субстанция създава определени симптоми у здрав човек, то тя може да отстранява същите тези симптоми у болен човек. Самият избор на хомеопатично лечение изисква зрелост и осъзнатост. Здравето се крепи на жизнената сила. При заболяване тя е намалена или блокирана и има нужда от подкрепа, за да преодолее болката и да се насочи във вярната посока. Подходящото хомеопатично лекарство може да направи това, може дори да промени съдбата. Чрез него човек от слаб и унил, изпълнен със страхове и физически страдания нерядко се преобразява в жизнена и уверена личност. В това е “чудото” на хомеопатията – избираш я, защото тя ти дава сила да тръгнеш напред. Промяната извършваш ти, защото възелът от страхове вътре в теб се разплита. Тялото притежава космически разум, блокиран от нашите страхове, предразсъдъци, слаба вяра. Хомеопатията постепенно премахва блокажа и енергията тръгва да гради. Освен желание за промяна тя изисква и доверие в природата, в собствените сили и любов към себе си.

Дана Христова
магистър-фармацефт