Здравият разум (ЗР) не винаги грешиАвтор: Джошуа Кийтинг
ВОЙНАТА В ИРАК БЕШЕ ГРЕШКАКонтрааргумент: след като не бяха открити никакви оръжия за масово поразяване и загинаха почти 5 хиляди войници на коалицията, може да си помислите, че стоящите зад нашествието в Ирак си мълчат засрамено напоследък. Но всъщност много изтъкнати фигури се впускат да доказват, че въпреки всичко войната в Ирак е била справедлива. Някои от тях, като Тони Блеър и Карл Роув, очевидно имат интерес да оправдаят собствената си роля в конфликта. Но заради намаляващия брой на жертвите и провеждането на национални избори в Ирак тези хора вече си имат и компания.
В една неотдавнашна редакционна статия списание "Нюзуик" твърди, че "в Ирак се очертава нещо, което силно прилича на демокрация" и то има потенциала да създаде "истинска нова ера в историята на дълбоко недемократичния Близък изток". Може ли Джордж У. Буш един ден да бъде наречен Хари Труман на своето време – непопулярен в периода на управлението си, но в крайна сметка оправдан от историята?
ЗР: няма такава вероятност. Макар че малцина са онези, които ронят сълзи за Саддам Хюсеин, няма кой знае колко доказателства, че премахването му е направило света по-сигурен или че свалянето му по такъв начин си е струвало зашеметяващите загуби на човешки живот и финансови средства. Другите двама първородни членове на "оста на злото", Иран и Северна Корея, все още се управляват от антиамерикански настроени диктатори с бързо напредващи ядрени програми, а Иран освен това е облагодетелстван и от заместването на заклетия му враг в Ирак с едно относително дружелюбно настроено, доминирано от шиитите правителство.
Войната не успя да доведе и до прилив на демокрация. Всъщност тя отстъпва през последните 3 години според американската НПО "Фрийдъм хаус". Някои други обнадеждаващи събития отпреди това в Близкия изток не успяха да се разгърнат. След прехвалената кедрова революция ливанското правителство се върна към нормалното си състояние на бъркотия. След някои позитивни жестове либийският ръководител Муамар ал Кадафи се върна към провокациите си. А кръвопролитията в Израел и палестинските територии продължават.
Изводът е, че животът на няколко хиляди американски войници и трилионите долари отидоха, за да превърнат една наистина варварска диктатура в полудемокрация, помрачавана от сектантство и екстремистки насилия. Май не си заслужаваше.
ИРАН ИСКА ЯДРЕНИ ОРЪЖИЯКонтрааргумент: Въпреки продължаващия напредък на ядрената програма (след производството на първата партида на високо обогатен уран президентът Махмуд Ахмадинеджад наскоро обяви Иран за "ядрена държава"), ислямската република многократно заявява, че няма намерение да произвежда ядрени оръжия. "Не вярваме в атомната бомба и не се стремим към нея", заяви миналия месец върховният лидер аятолах али Хаменей.
Уверенията на Ахмадинеджад и Хаменей не се посрещат с особено доверие във Вашингтон и останалите западни столици. Но някои критици, позовавайки се на погрешната разузнавателна информация, подтикнала САЩ да започнат войната в Ирак, смятат, че администрацията не е представила достатъчно солидни аргументи за недоверието си към Техеран. Тази позиция се подкрепя от една внимателно формулирана "Оценка на националното разузнаване" (ОНР) от 2007 г., в която се твърди, че Иран е изоставил ядрената си програма още преди години.
ЗР: Няколко са причините за съмнение в искреността на Иран. Международните преговарящи няколко пъти предлагаха да му се разреши да реализира гражданската си ядрена програма, при условие че уранът за нея се обогатява в чужбина, за да се гарантира, че е негоден за използване в ядрени оръжия, но иранците неотстъпно отказват. Неотдавна откритият реактор близо до гр. Ком, до който Иран не допуска международните инспектори, също е силно подозрителен. Експертите казват, че центрофугата в Ком е прекалено малка, за да се използва за генерирането на електрическа енергия, но е достатъчно голяма, за да обогатява уран за военни цели.
Последният доклад на Международната агенция по атомна енергия, който черпи голяма част от информацията си от един изнесен контрабандно от Иран през 2004 г. лаптоп на ядрен учен, открива "общо взето последователна и достоверна информация", която подсказва, че разработването на иранските ядрени оръжия "продължава след 2004 г.", което противоречи на ОНР от 2007 г.
На един неотдавнашен брифинг в Конгреса, директорът на Националното разузнаване Денис Блеър каза, че в разузнаването смятат, че Иран "държи открита възможността за разработване на ядрени оръжия", макар че е неясно дали ще я използва. Напредъкът може би е бавен заради продължаващите технически проблеми с иранските центрофуги, но много експерти днес смятат, че Иран е осъществил "пробива" и разполага с достатъчно уран, за да направи бомба, ако поиска.
ПУТИН ВСЕ ОЩЕ УПРАВЛЯВА РУСИЯ Контрааргумент: Откак лично избраният от Владимир Путин негов наследник Дмитрий Медведев излезе на сцената, западните спецове по кремълските дела се чудят доколко той ще упражнява реален контрол над правителството, все още доминирано от предшественика му. Отговорът сякаш дойде доста скоро след поемането на президентския пост от Медведев, когато повечето правомощия във външната и вътрешната политика бяха прехвърлени на бърза ръка към кабинета на министър-председателя. Но оттогава всеки привидно независим ход на Медведев (напр. назначаването на нови речописци, антикорупционната му кампания, изключително подробно анализирания от наблюдателите "либерален манифест") се тълкува от оптимистично настроените наблюдатели като знак, че президентът най-после действа като такъв.
ЗР: Той може да казва каквото трябва, но изглежда все още Путин командва парада. Никой от близките сътрудници на последния досега не е хванат в антикорупционната кампания на президента, а призивите му за разбиване на бетонния монопол на "единна Русия" в Думата остават без никакви последствия. Не е чудно, че над 80% от руснаците виждат мандата на Медведев като продължение на путиновото управление.
На практика Медведев сякаш действа като един вид външен министър - среща се с колегите си в чужбина и подписва споразумения. Във време на криза, както беше във войната с Грузия през 2008 г., ръководната стратегия очевидно идваше от Путин, а Медведев беше изпратен на пресконференциите.
МИР В БЛИЗКИЯ ИЗТОК НЕ СЕ ЗАДАВА Контрааргумент: На човек му се ще да мисли, че над 60-годишният конфликт между Израел и палестинците ще трябва да приключи някой ден. И тъй като изказванията в този смисъл не носят политически негативи, всеки встъпващ в длъжност американски или израелски лидер по традиция обещава скорошното разрешаване на конфликта. Да разобличиш "дълбокия цинизъм" на двете страни, както направи американският президент Барак Обама миналия април, носи повече аплодисменти, отколкото да заявиш, че този цинизъм вероятно е оправдан.
Модерно е също така да се предсказва, че някаква невиждана досега външна сила ще тласне израелците и палестинците към мира. Бившият американски президент Бил Клинтън направи това в интервю за FP миналата година, в което заяви, че израелско-палестинско споразумение вероятно ще се сключи през 2010 г., защото "дългосрочните тенденции са лоши и за двете страни, които разполагат с капацитет да се договорят".
Друг все по-популярен аргумент е, че тревогите на сунитско-арабските страни във връзка с ядрената програма на Иран ще ги накарат да се обединят с Израел, а така ще се разреши и палестинския въпрос.
ЗР: Клинтън е прав, че никога няма да има по-добър момент от сегашния за сключването на сделка, но това май е могло да се твърди през целия период след основаването на Израел и въпреки това обстоятелствата неизменно продължават да се влошават. Селищата по Западния бряг продължават да се разширяват, а Хамас циментира контрола си над Газа. Като се има предвид, че живеещите в Израел араби имат прираст на населението, който е сред най-високите в света, на израелското правителство ще му бъде все по-трудно да отстоява идентичността на Израел като държава на евреите. Това вероятно ще доведе до по-упорито поведение от страна на Тел Авив и до по-слаба мотивация на палестинците да влизат в договорености. САЩ, обект на палестинското недоверие като посредници, сега не се ползват и с доверието на израелците. А независимо какви са техните притеснения относно Иран, повечето арабски правителства проявяват малко желание да дразнят собственото си население, задълбочавайки връзките си с Израел. Конфликтът със сигурност ще свърши някой ден, но малко са основанията да мислим, че нещата няма допълнително да се влошат, преди да се оправят.
КИТАЙ Е ВЪВ ВЪЗХОД Контрааргумент: Експлозивният растеж на китайската икономика през последните години доведе и до очертаването на широка група от скептици, които изтъкват, че все още ниските средни доходи, застаряващото население и екологичните проблеми на страната могат да превърнат растежа й в мимолетно явление. Освен това идеологическата безсъдържателност на Китай ще възпрепятства превръщането му в истинска свръхсила. Освен икономически растеж, какво друго означава Китай?
Своенравният инвеститор Джеймс Чейнъс неотдавна успя да влезе в заглавията на някои вестници с твърдението, че Китай подправя статистиката си, а икономиката му се крепи на балон в недвижимата собственост и спекулативен капитал и се движи към катастрофа.
ЗР: Може и да е истина, че Китай няма да бъде в състояние да поддържа астрономическия си растеж завинаги, особено при едно застаряващо население, както и че доходите на хората му може никога да не достигнат тези на американците. Но това изглежда дребнаво заяждане със страна, успяла да вдигне 400 милиона души и за 20 години да осъществи най-голямата победа над бедността в световната история.
Междувременно китайските военни разходи нарастват средно с около 13% годишно за последните 20 години, което вероятно превръща страната в новата доминираща военна сила в източна Азия. Глобалната финансова криза не бе милостива към скептиците по отношение на Китай, защото правителството се задейства енергично и овладя щетите чрез масиран план за стимулиране на икономиката и целеви контрол върху цените. Притесненията във връзка с екологичните проблеми и демографията на страната са съвсем оправдани, но Китай предприема стъпки за разрешаването им, като постепенно разхлабва забраната семействата да имат повече от едно дете и инвестира в зелени технологии.
Пътят със сигурност ще бъде неравен,
но е по-добре за света да свикне с факта, че Китай ще бъде първостепенен икономически, военен и политически играч това столетие. Джошуа Кийтинг е асоцииран редактор на FP.
http://www.foreignpolicy.bg/show.php?storyid=870848
