ПЕТЪР БАКОВ: "ВАНГА ПРЕДРЕЧЕ НА ТОДОР ЖИВКОВ ВСИЧКО!"
СЛАВЕЙ КОСТАДИНОВ
Луканов е знаел смъртта си по минути, жена му ми разказа.
Човекът, който през целия живот на Ванга е в най-голямо духовно единение със светицата наред с Людмила Живкова, още със ставането си всяка сутрин пикае зад гърба на Тато. От вратата на тоалетната му го гледа голямо фото на Тодор Живков в силата си. Пешо Баков му намига, чука, влиза и се облекчава. Не е гавра, защото пикае и зад собствения си страховит лик, цъфнал над Татовия, излязъл изпод четката на големия Иван Петров. За петричани Пешо Баков е лечител, мъдрец, чешит, чудак, особняк и пр.
Той е още и пророк, художник, зограф, дърворезбар, поет, писател и омайник... дипломиран математик от Софийския университет. Написал е куп книги, между тях и “На колене пред Ванга. Увенчал пететажната си къща с църква, чийто кръст напира към небето на 45 м и 72 см. височина, в понеделник той увенча и присъствието си на този грешен свят със 70 години. Саби и икони миротворстват една до друга в личната одая на Петър Баков, където не всеки е желан. Пред “ШОУ”той обещава, че навръх 70-годишнината си ще е максимално откровен. Както никога досега. Почва и смесва литературен български и македонски харамийски, както в книгите си.
- Извинявай, но нас обикновените хора ни интересуват обикновените земни дела. Идвал ли е Андрей Луканов при Ванга?
- Тоя!? Не знам. Покрай Ванга съм от 18-годишен. Бил съм на много срещи. Ако не съм бил, разказвала ми ги е. За Луканов не ми е. Ако е идвал, или го е отпратила обратно, или го е пуснала, но му е казала какво го чека и набърже го е натирила. Аз с него се знам, но знам повече жена му Лили Герасимова. От нея съм чувал, че мъжо й си е знаел смъртта. Деня, часа, минутата...
Оня ден, кога го убиха, той казва на Лили – подготви ми новия костюм и другите по-нови неща там. Тя го гледа изцъклено и нищо не прави. Той пак й повтаря, моля те, подготви ме и да се сбогуваме. Аз няма да се върна... Лили изпълнява нарежданията, но си мисли, че... абе, какво да си мисли. На всеки му прищраква нещо понякога. После знаеш какво стана. Слиза, сеща се нещо, връща се на домофона и бам-бам-бам в гърба. Та може и да е бил при Ванга. Ма на мен не го е казвала бе, това е.
- Става дума за среща след 1989 г., когато не си бил 18-годишен?
- Е, не съм го виждал там и не ми е казвала Ванга за такава среща. Обещах, че днес за пръв път ще кажа некои неща, които съм ги мълчал. Питаш ме за Луканов. Може и да е бил. Лили Герасимова я знам покрай баща й проф. Герасимов, голям учен. И с нея съм много близък приятел. Ама сега за пръв път казвам некои неща.
Лили страшно ревнуваше Луканов от стюардесата.
Не й знам името, коя беше, що беше. Тя така й викаше – стюардесата. Сега, тая жена дали е била стюардеса или някаква друга, щото Луканов си беше международен шпионин, не знам.
- А Доган идвал ли е? Ама не сам, Тренчев го бил водил...
- Това са глупости бе. Идвал е, ама не го пусна и до оградата. Мага Тренчев го пусна, приемаше го насила, оня говореше, тя ме подбутваше... Ама кога й каза за Доган, тя вика, ако си отвориш пак устата за него и тебе ке те изгона. Та Доган не припари и до оградата и повече не посмя да стъпи на Рупите.
- А на Тренчев що му викаш маг?
- Щото... нема да кажа, това не са неща за приказване.
- Ангел – касиерът на Ванга казва, че Цветелин Кънчев бил изсипал милион и шестстотин хиляди марки в скута й?
- Бе, айде бегай бе. Какъв Цветелин, тоя на ромите!? Тя тех не ги пускаше и до оградата, нема такова нещо.
- Симеон идвал ли е?
- Отдавна не е. И той като баща му е бил тук инкогнито. А пък после можеше, така официално, но хич не й стъпи като жива, ни на гроб. Ма що да стъпи. На него всичко му беше нарисувано още от хороскопа на баща му, който му направи Петър Дънов след срещата с Ванга. В тоя хороскоп всичко до секунда, до минута, час и година беше изтипосано – и за баща му, и за него. Симеон си го носеше се със себе си, навсекъде с него.
Тоя хороскоп не е шашма. И сичко се случваше – до секунда, минута, година и повече. Сичко беше там. И за баща му, че ке го отроват там, в Германия, и ке умре тука, че след години син му ке се върне в България, ама не като цар, а като министър-председател. Симеон ги знаеше тия работи и си го носи хороскопот в джобо. Кат ти казвам, така е - царчето си го носеше тоя хороскоп буквално у джобо. Така ми викаше Ванга, така ти викам и аз. За пръв път.
- И трагедията с Кубрат в Испания?
- И нея, Симеон си го знаеше, ама нещо да направи. Е, случи се.
- Жан Виденов идвал ли е, пускал ли е връзки да се срещне с Ванга?
- Не е идвал. Със сигурност. Ванга не го е видела, но лично ми е казвала за него, абе това момче ми се види честно, не видам нищо порочно, нема лошо нещо у него.
- И сега темата, по която най-много се спекулира – срещите на Ванга с Людмила и Тодор Живков? Казвал си, че си бил на много разговори на Ванга с Тодор Живков и тя му е предрекла всичко...
- Всичко. Казваше му, после той я викаше и пак обсъждаха що му е казала.
Допитваше се и за съвет, ама тя беше скъпа откъм съвети.
- Предсказа ли му какво ще се случи на 10 ноември 1989 г.?
- Пред мен му го каза. Всичко. Ти не виде ли, че той не трепна на оня 10-ти ноември. А сичко му беше у ръцете и само да си беше мръднал кутрето, немаше да стане.
Ония, нашите от службите мразеха Луканов, нищо, че Кремъл беше зад тоя шпионин, ама
Тодор, ако искаше немаше да стане нищо.
Ония от Кремъл беха казали, ама не беха толко силни, никакви ги немаше тука, не знам що щеше да стане, ако Живков беше казал, не, нема да стане, оставам, поне сега нема да стане, оти, ке вървим път за никъде. Сега за пръв път го казвам. Той немаше чувство за вина. Знаеше кои са му душманите. И знаеш ли какво ни викаше като идехме при него? Викаше ни, абе що сте се оклюмали бе. Тая мойта служба ще бъде на мандат пет години.
Избира народо некой. Пет години! Кой ще изберат? Мене бе! Кой ще се справи бе? Аз бе! Значи той си верваше, че и при новото положение поне първите пет години той ще изведе България, а всички после ще го имитират. И тоя сега се опитва да бъде Тато. А Тато да ти кажа, имаше двама абсолютни двойници. Всички си имаха. На Чаушеску му убиха двойника, ама той имаше дванайсе!
- А Тодор Живков?
- Он си беше.
- Що тогава сдаде така лесно властта?
- Пак ти казвам, че си мислеше, че и после той ке биде. Избран от народо, при новата система, верваше си. Това за пръв път го казвам.
- Е, как щеше да стане, като Луканов беше подработил всичко. Сто пъти беше ходил при Горбачов и сто пъти оня му казва – действайте, ние няма да се намесваме пряко, но сме зад вас. Това Горбачов лично го е казвал на Стоян Ганев и даже добавя, че му е писнало от Лукановите митарства при него и в Политбюро, и в ЦК на КПСС, и къде ли не. Признава, че съветският агент Луканов им е писнал, но е стоял зад гърба му.
- Тодор Живков, ако искаше можеше да ликвидира и Луканов, и другите с един замах. Той знаеше съветски тайни, за които и Луканов, и Младенов, да не говорим за другите, не бяха и подозирали. Ти знаеш ли, че Тодор Живков беше първият българин, който виде иноземците и корабите им на Луната. Американците ги видеха първи, а руснаците им следеха целото слизане и стъпване на Луната и му беха изпратили записите. Дебнеха се едни други.
В началото едните мислеха, че съоръженията са на другите, а другите си мислеха обратно. Аз съм ги видел при него на снимки. Показвал ми ги е. Това беше доста преди 1989 г. Засекретиха се дълбоко, но Живков вече знаеше много, от което никой тук си нямаше и хабер. И други работи знаеше. Ако искаше, можеше да ги използва и да си е “цар”, докато си иска. Но не го направи.
- А Ванга, вярно ли, че по свой си начин е наблюдавала слизането и стъпването на американците на Луната?
- Вярно е. Знам. И сега пак за пръв път казвам, щото ми е 70-годишнина, целият съм разпран отгоре додолу, 4 байпаса имам, та нема за кога да крия – на мене ми е казвала това, дето само НАСА и руснаците го знаят, ама го крият. Ония горе, дето са ги видели американците, са им казали – дотук! Следващите 50 години нема да стъпвате на Луната. Американските астронавти ем са ги видели, ем нищо. По засекретени спомени на Армстронг и технически записи ония са били четириметрови.
Пазат се само първите снимки, промъкнали се до Земята съвсем малка част. После ония сичко като с нож са отрезали, запис, звук, картина. Да си чул некой да се е засилил сега към Луната!? Само Ванга знае що е станало, без да са й прожектирали записите. Знае и повече, но мълчи... мълчеше. Щото оно е смешно, тя отдавна си приказва с тия горе, що ново за нея.
- Добре, да слезем на земята. Вярно ли, че Ванга ти е правила такава операция, дето източните шамани не са сънували, чак ти е извадила всички карантии навън и после пак ги е сложила на мястото им?
- Верно е. Баш от затворо бех излезъл. Освободиха ме на 19 март 1987 г. и три цели месеца врях в катрана на комунистическите дяволи. На 11 април бех на Рупите при кера Вангелия. Пълно с ченгета. Дебнат и нея, и мене. Говорихме за това-онова, лека-полека ми описа години напред що ке ми се случи. И за царо каза, че ке си дойде, за НАТО, за ЕС... Мина време. Две години. Пак бех при нея. Изведнъж ми избоботи с нейния си глас, оня... Литни, чедо, фъркай доде можеш, доде се слееш с Дълбината и станеш невидим. Не им се плаши. Само тялото ти виждат, нищо друго...
Нищо не усетих, ни болка, ни блаженство. Само видех пазача, че се показа на вратата, щото много се забавихме. Замръзна като вкаменел на рамката от ужас. Издъхна, не умре, но се вкамени. Усетих се и аз. В тоя момент, кога е влезнал, ръцете на кера Вангелия са били в корема ми. Мушнала ми ги и нещо ме оперираше ли оперираше. Нема болка. Радост некаква.
В съзнание съм и гледам – разтворила ми е корема с двете си ръце, извадила ми е карантиите отвътре и човърка ли, човърка, некак навътре, навътре, най-дълбоко. Гледам, не съм заспал и пак не вервам, нищо не усещам, даже блаженство некакво почна да ми се разлива по телото. Гледам и усещам какво прави. Чисти ме. Кога най-после простенах, какво правиш кера Вангелийо, каква е тая кръв по тебе, по ръцете ти, тя само рече, ааа, нищо.
Потърпи. Като нов ке бидеш. Не му се плаши, Пеше. Не бой се, леля. Свършвам вече. Ама търпи и недей да се месиш у Боговите дела. Свърши се. Некаква страхотна лекота усещам. Е, препрограмиран си вече, Пеше, Соколе мой.
Мислех, че сънувам, веднага се виде, разбра се, че сичко е истина. Е, оттогава е това, което го виждаш - резбите, картините, църквата, книгите, поезията, виденията, сичко... Еее, да съм жив и здрав, разговорите ми с кера Вангелия, дето са на касетите, ако ги издам, ке са венецот на сичко, що съм направил досега. Каза ми Ванга, че ке съм столетник, ама де да знам. Искам само да напишеш, заклевам те, следното: “Петър Баков навърши 70 години, удостоен с почетен гражданин на Космоса, на космосите!”
Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ
www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/article/13827
http://goo.gl/6KSHb - Който се интересува..
