Душата след смъртта!

[LoraMarina]

Като обиталище на човека веднага след смъртта, душевният свят се нарича "място на желанията". Различните религиозни системи, в ученията на които е запазено съзнанието за тези състояния, са дали на това "място на желанията" различни наименования: "чистилище", "пречистващ огън" и т. н. Най-низшата област от душевния свят е тази на "горещото желание". След смъртта там биват унищожени най-грубите и низши егоистични страсти, които са свързани със живота на тялото. Защото чрез тях душата може да изпита действието на силите на тази душевна област. Незадоволените желания, които и остават от физическия живот, образуват допирната точка. Симпатията на тези души се простира само до елементите, които подхранват тяхното егоистично съществувание, а антипатията, която те разливат върху всичко останало, е безкрайно по-силна. Цялото им желание насочено към физическите наслади, които не могат да бъдат задоволени в душевния свят. И тази невъзможност да бъдат задоволени, възбужда до най-висока степен тяхното желание. Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието става причина то да угасне постепенно. Отначало горещо, то постепенно угасва и душата скоро разбира, че единственото средство да се освободи от страданието, което силното желание по необходимост поражда, е да угаси това силно желание. По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено. И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии. След смъртта, в "пречистващия огън", това страдание се явява без никакво було.
Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от лишението. По само себе си се разбира, че те засягат само онези нива, които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и низши страсти. Душите, които не са познавали горещите желания, преминават през това състояние без да забележат нещо, понеже те нямат никакво родство с него. Трябва да се отбележи, че колкото повече една душа е познавала горещото желание през време на земния си живот, толкова по-дълго време ще остане под техните влияния. Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин, по който усещаме болките във физическия свят. Защото след смъртта, душата желае своето пречистване, което единствено може да излекува несъвършенствата, които тя признава в себе си.
Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се характеризират с равновесието, което сили те на симпатията и антипатията достигат там. Душата ще бъде повлияна от тези явления известно време след смъртта, според това, до каква степен се намира тя в едно подобно състояние. Това състояние се отличава с онова лекомислие и радост, които някой изпитва от преходните впечатление на сетивата. То е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни. Всичко, което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези лица. След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-физическите процеси, които по необходимост са свързани с удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което рано или късно стига до своя закономерен край.
Естествено, състоянието на лишение, което цари в душата преди пълното отмиране на този вид желания, е нещо болезнено. Но тъкмо това болезнено и мъчително състояние е истинска школа за разрушаване на илюзиите, от които човек е обгърнат по време на физическия живот.

На трето място, в света на душите, наблюдаваме една съвкупност от явления, където господствува симпатията, където преобладава "желанието". Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след смъртта създава в тях една атмосфера на "желание". Но и тези желания постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени.

[LoraMarina]

Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание. По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга тялото. Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, на удоволствие и неудоволствие. По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз, като че то е самият той. Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане. И колкото по-сетивен е едни човек, толкова по-голямо е неговото самолюбие.
След смъртта, тялото, което досега му служеше за основа, престава да съществува, но самолюбието остава. Душата се чувствува като опразнена, като че е изгубила самата себе си. И това чувство трае докато тя признае, че истинският човек не се намира във физическия свят.
Следователно, действието на четвъртата област се състои в това, да унищожи илюзията за телесния човек. Душата се научава да не приписва на тялото някаква съществена стойност. Тя е излекувана и пречистена от влечението си към него. Тя тържествува над всичко, което е свързваше с физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно свободни. Тя се е освободила, така да се каже от себе си и е готова да се разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот.
Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства, които са свързани с него, остават непроменени. Естествената смърт носи след себе си частично угасване на тези чувства. Към мъченията, които чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали към самоубийство.
Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина. Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност. Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите низши желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят. Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен характер е подложено тук на пречистване. Не бива да смесваме това увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа.
Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент. Но той няма нищо общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга наклонност, която произхожда от физическото съществувание.

[LoraMarina]

Мнозина са онези, които виждат своя идеал в институциите, служащи на чувственото удоволствие, в една система на възпитанието, която преследва преди всичко удоволствията на физическото съществувание. Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на душевния свят, трябва да я излекува. Тук тя постепенно разбира, че трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се разлее в околното душевно пространство. Душите, които се отдават на религиозни обреди с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние, също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са насочени към един земен, или небесен рай. Те ще намерят този рай в "царството на душите", но само за да разберат неговата суета. Разбира се, това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата област. Техният брой лесно може да бъде умножен.
Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си пречистването от жаждата за действие, което една душа може да притежава. Лишена от егоистичен характер, тя все пак търси сетивното удоволствие, което произтича от самите действия. Индивидите, които поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти; те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата. Но всъщност това, което ги интересува, е да увеличат чувствената радост, която изпитват в хода на действията. Много артистични натури и хора отдадени на науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния живот, само защото им доставя определено удоволствие.
Седмата област, тази на същинския душевен живот, освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят. Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент, който е родствен с нея. Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да посвети цялата си дейност на сетивния свят. Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо. Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област. Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен. Той се стопява като лед на слънцето. От сега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи, и Духът, освободен от всички препятствия, се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.
Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът.

[LoraMarina]

Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат всички пречки които тези задачи поставяха пред духът. Тържествувайки над земните останки, душата се завръща обратно в своя собствен свят.

От описаното до тук следва, че опитностите в душевния свят и, успоредно с тях, душевни състояния след смъртта, добиват един все по-приемлив вид, колкото повече човек се отърсва от земните си връзки с физическото тяло. Според условията, които е създала по време на своя живот на Земята, тя ще остане по-кратко или по-дълго време в една или в друга от областите на душевния свят. В онази област, към която изпитва родство, тя ще остане докато това родство се заличи. Тя ще премине, без да почувствува никакво влияние, през онези области към които не е развивала никакво родство. Тук исках да опиша само основните характерни черти на душевния свят и в общи черти живота на душата в този свят. По същия начин ще постъпя и с описанието на духовния свят. Да се разпростра повече върху естеството на тези висши светове, би означавало да надхвърля рамките на този труд. Наистина, без да се разпрострем по-нашироко върху този въпрос, едва ли бихме могли да разберем условията във висшите светове, които по нищо не приличат на пространствените и времеви условия, характерни за физическия свят. Съществени подробности са посочени и в моята книга "Въведение в тайната наука".

Рудолф Щайнер
Теософия
Въведение в свръхсетивното
познание и мисията на човека

[Дъвиан]

Щайнер - веднага го познах! Имам я тази книжка и съм я чел! Поздрави за правилните цитати!

[ochakvane]

Какво става след като душата напусне тялото?Някой от вас има ли представа за това?.Много се говори по темата.
Петър Дънов само за шестата раса е споменал:
Когато някой ще знае, че му е дошло времето за заминаване, той ще повика близките и приятелите си и ще каже: “Аз ще стана невидим за вас, ще се възвися нагоре в приготвеното за мене жилище там”. И ще се дематериализира. Това ще стане в едно по-далечно бъдеще.
 

А какво означава "душа" според Авторът й?

Битие 2:7  7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Според този стих душата е сбор от два компонента: тяло и живот. А не нещо, което е вкарано в тялото. Или казано по друг начин, не душата е безсмъртна, а живото тяло е ДУШАТА.

[Xpuctoc Muxaul]

Майкъл Нютон. Хубави книги ги дават, не съм ги чел. Имам 3 в електронен вариант за тези които се интересуват "Пътят на Душите", "Следите на Душите" и "Живот Между Преражданията" (последната май удря точно в десятката, а Ricardo

Чел съм ги и трите, за който се чуди: първите 2 са по темата, третата е нещо като ръководство за психотерапевти, занимаващи се с регресивни терапии, не ме впечатли особено. Първите две са добри, и то доста, обаче няма ясна граница между дух и душа в тях, а това е твърде подвеждащо. Ето един откъс:




"ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ"

Д-р Майкъл Нютън
 

Отворете вратата към стаята, в която ви очакват душите.

Тази забележителна книга разбулва — за пръв път — мистерията на живота в духовния свят след смъртта на земята. Д-р Майкъл Нютън, хипнотерапевт с частна практика, е развил своя собствена техника на хипноза, за да достигне до скритите спомени на своите пациенти за отвъдния свят. Появилият се в резултат на това разказ прилича на постепенно натрупване на "данни за пътува­нето" въз основа на споделеното от 29 души, поставени в състояние на свръхсъзнание. Докато се намират под дълбока хипноза, тези пациенти вълнуващо описват как­во им се е случило между предишните превъплъщения на земята. Чрез техните необичайни истории вие ще научите подробности за:

• Какво е усещането, когато умираме

• Какво виждаме и чувстваме веднага след смъртта

• Духовните водачи

• Какво става с "разстроените" души

• Защо сме прикрепени към определена духовна група в духовния свят и как попадаме там

• Как избираме друго тяло, в което да се завърнем на земята

• Различните нива на душите: начално, средно и напреднало

• Кога и къде за пръв път се научаваме да разпоз­наваме своите духовни спътници на земята

• Смисъла на живота и проявленията на "създателя"

След като прочетете "Пътят на душите", вие ще започнете да разбирате по-добре безсмъртието на човешката душа... и ще посрещате ежедневните лични пре­дизвикателства, намирайки по-голям смисъл в тях, след като започнете да разбирате причините, скрити зад съ­битията от вашия собствен живот.

 

14. Приготовления за отпътуване

След като душите приключат консултациите с водачите и равнопоставените членове за многото физически и психологически усложнения, свързани с избора на нов живот и тяло, решението за прераждане е взето. Логично би било да предположим, че след това те неза­бавно ще се отправят към Земята. Това обаче не става преди да бъде осъществен един важен елемент на под­готовката.

Сигурен съм, че вече сте разбрали, че душата, завръщаща се от мястото за избор на живот, трябва не само да определи най-добрия избор за това кой ще бъде в следващия живот, но и да координира това решение с другите участници в предстоящата драма. Ако използ­ваме аналогията за живота като голяма театрална пиеса, то в нея ние ще изпълняваме главната роля като актьори или актриси. Всичко, което правим в пиесата, засяга други второстепенни персонажи (второстепенни, защо­то те не са ние) от сценария. Техните роли могат да бъдат променяни от нас и нашите от тях, защото докато пие­сата тече, в сценария могат да се правят промени (резул­тат от свободната воля). Онези души, които ще бъдат тясно свързани с нас на сцената на живота, представля­ват нашия поддържащ състав, като всеки има важна роля. Но как ще ги познаем?

Проблемът как да открият духовните спътници и други важни хора в техния живот е от първостепенно значение за много пациенти, които идват при мен за хипнотична регресия. Накрая повечето от моите пациен­ти намират отговора на своите въпроси в свръхсъзнанието си, защото откриването на тези души е неделима част л техните приготовления за напускане на духовния свят. Мястото в духовния свят, където душите отиват за тези приготовления, обикновено се нарича "място за разпознаване" или "опознавателен клас". Казвали са ми, че ценността, която тече тук, е като зубрене за последен изпит. Поради това пациентите ми използват и термина "подготвителен клас", за да опишат този аспект на духовно подсилване, което протича непосредствено пре­ди техните души да поемат обратния път към Земята. Следващият случай представя това преживяване.

За да се разбере ясно какво се крие зад духовната дейност на опознавателния клас, може би трябва да се даде определение на думата "духовен спътник". За мнозина от нас най-близкият и най-скъпият ни духовен спът­ник е съпругата или съпругът. Както видяхме обаче в предишните случаи, души със значение във нашия живот могат да бъдат и други членове на семейството или близък приятел. Времето, през което те са с нас на Земята, може да бъде дълго или кратко. Онова, което има значе­ние, е влиянието, което имат върху нас докато са тук.

С риск от прекалено опростяване на такъв комплек­сен въпрос, ще разделя нашите взаимоотношения на няколко общи категории. Първо, съществуват взаимоотношения, включващи любов, която е толкова дълбока, че двамата партньори наистина не могат да си предста­вят живота един без друг. Това е душевно и физическо привличане, което е толкова силно, че и двамата партньори вярват, че са предопределени един за друг.

Второ, съществуват взаимоотношения, базиращи се на дружба, приятелство и взаимно уважение. Накрая, има връзки, основаващи се главно на по-случайни запознанства, които добавят някакъв целенасочен елемент в нашия живот. Така духовният спътник може да приеме различни форми и срещането на хора, които попадат в една от тези категории, не е игра на Руска рулетка.

Духовните спътници са предопределени другари, с които помагат на нас и на себе си в осъществяването на съвместните цели, които могат да бъдат постигнати най-лесно като се поддържаме един друг в различни ситуации. По отношение на приятелите и любимите, разпознаването на самоличността на сродната душа произтича от нашето най-висше съзнание. Това е прекрасно и мистериозно преживяване, както във физическо, така и в умствено отношение.

Свързването със същества, които познаваме от духовния свят под какъвто и да е физически облик, може да бъде хармонично или разочароващо. Урокът, който трябва да научим от човешките взаимоотношения, е да приемаме хората такива, каквито са, без да очакваме, че нашето щастие зависи изцяло от някой друг. Имал съм пациенти, които са идвали при мен с предположението, че вероятно нямат свой духовен спътник поради бърко­тиите и сърдечните проблеми в техните бракове и взаимоотношения. Те не разбират, че кармичните уроци определят трудни стандарти за всеки от нас и че болезнените сърдечни преживявания са умишлени проверки в живота. Често те са най-тежки.

Независимо от обстоятелствата, взаимоотношени­ята между хората са най-важната част от нашия живот. Как да назовем усещането, когато попаднеш в подходя­щия момент на подходящото място и срещнеш за пръв път някого, който ще внесе смисъл в твоя живот? Съвпадение, извънсензорно възприятие, нищо ново под слънцето или синхрон? Останал ли е някакъв мимоле­тен, забравен спомен — нещо познато, напиращо да изплува в ума ти? Бих помолил читателите да се разровят из онези спомени, които включват необичайна и неочаквана първа среща с някой, който е играл важна роля в миналото им. В училище ли е била? Ваш съсед ли е бил този човек? На работа ли сте го срещнали, или по време на почивка? Някой запознал ли ви е, или е било случайна среща? Какво сте почувствали в този момент?

Мразя да се меся в скъпите за хората спомени за предполагаемо спонтанна минала среща, но такива опи­сания като случайност, стечение на обстоятелствата или импулс не могат да се използват за съдбоносни контакти. Това не ги прави по-малко романтични. Когато става дума за духовни спътници, съм чувал много прочувствени разкази за близки духовни същества, които пътуват през времето и пространството, за да се открият едни други като физически създания на конкретно географско място на Земята в определен момент. Истина е също, че амнезията на нашето съзнание може да затрудни среща­та с важни хора — може да поемем погрешна посока и да пропуснем връзката на някой кръстопът. Това обаче може да бъде уредено предварително за завръщащите се контингенти.

В случаят, който следва, ще започна диалога от онзи момент от сеанса, когато питам пациента за неговата дейност в духовния свят точно преди прераждането му в настоящия му живот.

Случай 28
Доктор Нютън (Д-р Н): Близо ли е времето, когато ще напуснеш духовния свят за друг живот?

Пациент (П): Да... почти съм готов.

Д-р Н: След като напусна мястото за избор на живот, душата ти беше ли решила кой ще бъде и с кои хора ще се срещне на Земята?

П: Да, всичко започва да си идва на мястото.

Д-р Н: А какво мислиш за твоя избор на времева рамка и конкретно човешко тяло? Можеш ли да се

откажеш?

П: (въздъхва) Да, и съм го правел преди — всички сме го правили — поне тези, които познавам. През повечето време е вълнуващо да мислиш, че отново ще си жив на Земята.

Д-р Н: Но ако малко преди да трябва да се преро­диш откажеш да се върнеш на Земята, какво ще стане?

П: Не е толкова... строго. Винаги обсъждам възмож­ностите... притесненията ми за новия живот с моя наставник и приятелите ми преди да поема твърд ангажимент. Наставниците знаят кога увъртаме, но аз вече съм решил.

Д-р Н: Добре. Сега ми кажи, след като си поел твърд ангажимент да се върнеш на Земята, случва ли се нещо друго важно с теб в духовния свят?

П: Трябва да отида в опознавателния клас.

Д-р Н: На какво ти прилича това място?

П: Това е среща за наблюдения... с моите спътни­ци... за да мога да ги позная по-късно.

Д-р Н: Когато щракна с пръсти, веднага ще влезеш в този клас. Готов ли си?

П: Да.

Д-р Н: (щраквам с пръсти) Обясни ми какво правиш.

П: Влизам... плавайки... заедно с другите... за да чуя говорителя.

Д-р Н: Искам да те придружа, но ще трябва да станеш мои очи — става ли?

П: Разбира се, но трябва малко да побързаме.

Д-р Н: Как изглежда това място?

П: Ммм... кръгла аудитория с издигнат подиум в средата — там стоят говорителите.

Д-р Н: Да влезем ли и да седнем?

П: (поклаща отрицателно глава) За какво ни е да сядаме?

Д-р Н: Просто се чудех. Колко души има около нас?

П: О... около десет или петнадесет... души, които ще бъдат близо до мен в предстоящия живот.

Д-р Н: Това ли са всички души, които виждаш?

П: Не, ти попита колко има около мен. Има и други... по-нататък, на групи... които ще слушат своите го­ворители.

Д-р Н: Всичките десет или петнадесет души около теб от твоята група-грозд ли са?

П: Някои от тях.

Д-р Н: Тази група прилича ли на онази, която видя точно след последния си живот близо до вратата, където се срещна с няколко души?

П: О, не, онази беше по-тиха... само моето семейст­во.

Д-р Н: Защо срещата при завръщането ти у дома беше по-тиха, отколкото е тази, на която сме в момента?

П: Все още бях замаян от загубата на тялото си. Тук се водят много разговори, има движение насам-натам... в очакване... енергията ни наистина се покач­ва. Слушай, трябва да се придвижим по-бързо, аз трябва да чуя какво казват говорителите.

Д-р Н: Тези говорители твоите наставници-водачи ли са?

П: Не, това са суфльорите.

Д-р Н: Те са души, които са се специализирали в такъв род неща, така ли?

П: Да, те ни дават знаци като се появяват с разни находчиви идеи.

Д-р Н: Окей, нека се приближим до суфльора, а ти продължи да ми разказваш какво става.

П: Образуваме кръг около подиума. Суфльорът пла­ва напред-назад в центъра — посочвайки с пръст всеки от нас и казвайки, че трябва да го следим внимателно. Трябва да го направя!

Д-р Н: (понижавам гласа си) Разбирам и не бих искал да пропуснеш и дума, но, моля те, обясни ми какво имаш предвид под знаци.

П: Този суфльор е прикрепен към нас, за да знаем за какво да се оглеждаме в следващия ни живот. Сега знаците се поставят в нашите умове с цел по-късно, когато вече сме хора, да размърдат наши­те спомени.

Д-р Н: Какви са тези знаци?      
П: Знаменца — маркировки по пътя на живота.

Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен?

П: Пътните знаци ни дават в нова насока в живота в определени моменти, когато се очаква да се случи нещо важно... а освен това ние трябва да познаваме знаците, и за да можем да се разпознаваме един друг.

Д-р Н: И душите се събират в този клас преди всеки нов живот?

П: Естествено. Ние трябва да помним дребните неща...

Д-р Н: Но ти вече не си ли прегледал предварително, подробностите около следващия си живот в мястото за избор на живот?

П: Така е, но не и дребните детайли. Освен това аз не познавам всички хора, които ще действат заедно с мен. Този клас е финален преглед... събирайки ни всички заедно.

Д-р Н: Онези от вас, които ще оказвате влияние върху животите си?

П: Точно така, това всъщност е подготвителен клас, защото в началото на Земята няма да се разпозна­ваме един друг.

Д-р Н: Виждаш ли основния си духовен спътник някъде?

П: (изчервява се) ... тя е тук... има и други хора, с които се предполага, че ще имам контакт... или те ще контактуват с мен по някакъв начин... другите също имат нужда от своите знаци.

Д-р Н: О, значи затова тези души се смесват със същества от различни групи. Всички те ще играят някаква важна роля в новия живот на другия.

П: (нетърпеливо) Да, но от твоите приказки не мога да чуя какво става... Шшшт!

Д-р Н: (отново понижавам глас) Добре, на три ще задържа този клас неподвижен за няколко минути, така че да не пропуснеш нищо. (тихо) Едно, две, три. Сега говорителят е млъкнал, а ти ще ми обясниш още малко за знаменцата и знаците. Става ли?

П: Мисля... че да.

Д-р Н: Ще наричам тези знаци възбудители на спо­мени. Казваш, че за всеки от хората с теб ще има специални възбудители, така ли?

П: Затова сме се събрали тук. В живота ми ще има моменти, когато тези хора ще се появят. Аз трябва да се опитам да... си спомня някое... тяхно дейст­вие... начина, по който изглеждат... движат се... говорят.

Д-р Н: И всеки ще възбуди спомен у теб?

П: Аха, а някои ще пропусна. Тези знаци имат за цел веднага да прищракат в паметта ни и да ни кажат: "Е, добре, вече си тук." Вътре в нас... ние можем да си кажем: "Време е да започна работа по следваща­та фаза." Те може да изглеждат незначителни, дреб­ни неща, но знаменцата са повратни моменти в нашия живот.

Д-р Н: А какво ще стане, ако хората пропуснат тези пътни знаменца или знаци за разпознаване, защото, както каза, си забравил какво ти е казал суфльорът? Или ако решиш да пренебрегнеш влеченията си и да поемеш по друг път?

П: (пауза) Имаме право на друг избор — той може да не е толкова добър — може да си непреклонен, но... (спира)

Д-р Н: Какво но?

П: (убедено) След този клас ние обикновено не забравяме важните знаци.

Д-р Н: Защо нашите водачи просто не ни дадат отговорите, от които ще имаме нужда на Земята? За какво са всички тези глупости със знаци, които трябва да напомнят нещо?

П: Поради същата причина, поради която отиваме на Земята без да знаем всичко предварително. Силата на нашата душа нараства от онова, което отк­риваме. Понякога нашите уроци се разрешават дос­та бързо... но обикновено не става така. Най-инте­ресните части от пътя са завоите и е по-добре да не пренебрегваме знаменцата в нашия ум.

Д-р Н: Добре, ще преброя от десет до едно и когато стигна едно, твоят клас отново ще започне да се движи и ти ще слушаш, докато суфльорът раздава знаците. Аз няма да говоря, докато не вдигнеш показалеца на дясната си ръка. Това ще бъде знак за мен, че часът е свършил и ти можеш да ми предадеш знаците, които трябва да запомниш. Го­тов ли си?

П: Да.

Забележка: Свършвам с броенето и изчаквам ня­колко минути преди пациентът ми да вдигне пръста си. Това е един елементарен пример за безсмислието на сравненията между времето на Земята и духовните све­тове.

[Xpuctoc Muxaul]

Д-р Н: Не отне много време.

П: Така е. Говорителят трябваше да мине през мно­го неща с всеки от нас.

Д-р Н: Предполагам, че детайлите на разпознавателните знаци вече са запечатани стабилно в ума ти?

П: Надявам се да е така.

Д-р Н: Добре, кажи ми тогава за последния знак, който ти беше даден в края на часа.

П: (пауза) Сребърен медальон... ще го видя, когато съм на седем години... около врата на една жена, която върви по моята улица... тя винаги го носи.

Д-р Н: По какъв начин този сребърен предмет ще възбуди спомен у теб?

П: (отвлечено) Той проблясва на слънцето... за да привлече вниманието ми... трябва да си спомня...

Д-р Н: (със заповеден тон) Ти си в състояние да обединиш познанието, получено на Земята и в духовния свят. (Поставям ръката си върху челото на пациента.) Защо е важно да познаваш душата на тази жена?

П: Виждам я, докато карам колелото си по нашата улица. Тя се усмихва... сребърният медальон е ярък... питам за него... ставаме приятели.

Д-р Н: След това какво?

П: (замислено) Ще се запозная с нея малко преди да се преместим, но и това е достатъчно. Тя ще ми чете и ще ми говори за живота, и ще ме научи да... уважавам хората...

Д-р Н: С напредването на възрастта ти могат ли самите хора да играят ролята на знаци или да ти предоставят знаменца, за да ти помогнат да напра­виш връзката?

П: Разбира се, те биха могли да уредят запознанст­вата в подходящото време.

Д-р Н: Познаваш ли вече повечето души, които на Земята ще бъдат хора от значение за теб?

П: Да, а ако не ги познавам, ще ги срещна в класа.

Д-р Н: Предполагам, че могат да организират също и любовни сгледи?

П: (смее се) О, сватовниците — да, те го правят, не срещите могат да имат за цел приятелство... да съберат заедно хора, които ще помогнат на карие­рата ти... такива неща.

Д-р Н: Тогава душите, които са в тази аудитория и навсякъде другаде, може да са въвлечени в различен вид връзки в твоя живот?

П: (ентусиазирано) Аха, аз ще се свържа с момчето което е в моя отбор по бейзбол. Друг ще ми бъде партньор в стопанството — ще имам и един приятел от основното училище, с който ще останем приятели цял живот.

Д-р Н: А какво ще стане, ако в бизнеса, в любовта или в каквото и да е, се свържеш с погрешен човек. Това означава ли, че си пропуснал знак за взаимоотношения или червено знаменце за важно събитие?

П: Хммм... вероятно няма да бъде точно грешка... а би могло да е отскок, с който да тръгнеш в нова посока.

Д-р Н: Добре, кажи ми кой е най-важният опознавателен знак, който трябва да запомниш от този под­готвителен клас.

П: Смехът на Мелинда.

Д-р Н: Коя е Мелинда?

П: Бъдещата ми жена.

Д-р Н: Какво толкова има за запомняне в смеха на Мелинда?

П: Когато се срещаме, нейният смях ще... прозвучи като малки камбанки... като звънчета... наистина не мога да ти го опиша. След това полъхът на нейния парфюм, когато танцуваме за пръв път... познат аромат... очите й.

Д-р Н: Значи си получил повече от един възбуждащ знак за твоята духовна спътница?

П: Да, толкова съм тъп, че вероятно суфльорите са решили, че имам нужда от повече следи. Не исках да направя грешка, когато срещна правилния човек.

Д-р Н: А какъв се предполага, че е нейният възбу­дител на спомени за теб?

П: (ухилва се) Големите ми уши... настъпването по пръстите, докато танцуваме... онова, което чувства­ме, когато се прегръщаме за пръв път.

Стара поговорка е, че очите са прозорците към нашата душа. Когато духовни спътници се срещнат на Земята, никой друг физически белег няма по-голямо влияние. Що се отнася до другите ни физически сетива, в една от предишните глави споменах, че душите запаз­ват спомен за такива неща като звуци и миризми. Всич­ките пет сетива могат да бъдат използвани от духовните суфльори за опознавателните знаци в бъдещите животи.

Случай 28 започна да проявява известно недоволство от това, че му преча да участва в работата на класа си по духовно разпознаване. Подсилвам визуалната му асоциация, че се носи около подиум в центъра на някаква аудитория (други хора използват други наименования). Давам време на пациента ми да приключи с получава­нето на инструкции и с общуването с приятелите и след това го извеждам от мястото за разпознаване.

За мен е правило никога да не поставям и да не изваждам пациентите от заобикалящата ги духовна сре­да по време на сеанс, защото смятам, че това пречи на силата на концентрация и припомняне. Когато се уста­новихме надалеч от другите души, запитах този мъж за неговата духовна спътница Мелинда. Научих, че тези две души се чувствали най-добре в ролите на съпруг и съп­руга, въпреки че понякога избирали да имат друг вид връзка в съвместните си животи. И двете души искали да бъдат сигурни, че ще се свържат на Земята в настоя­щия си живот. Реших да проследя какво точно е станало.

Д-р Н: Когато ти и Мелинда дойдохте на Земята и бяхте млади, наблизо ли живеехте?

П: Не, аз живеех в Айова, а тя в Калифорния... (замислено) В Айова се познавах с Клеър.

Д-р Н: Интересуваше ли се от Клеър в романтичен план?

П: Да, почти щях да се оженя за нея. Близо беше — и това щеше да е грешка. Клеър и аз не бяхме подходящи един за друг, но в университета бяхме гаджета и връзката ни се превърна в навик.

Д-р Н: И въпреки това ти напусна родния си град, за да отидеш в Калифорния?

П: Да... Клеър не искаше да заминавам, но родите­лите ми искаха да напуснат фермата и да се преместят на запад. Харесвах Айова, тревожех се от пре­местването и се измъчвах от мисълта да оставя Клеър, която още следваше.

Д-р Н: Имаше ли някакъв пътен знак — някакво знаменце — който ти помогна да вземеш решение да се преместиш с родителите си?

П: (въздъхва) Сестра ми беше тази, която развя червено знаменце пред лицето ми. Тя ме убеди, че ще имам по-големи възможности в града, където родителите ми планираха да отидат.

Д-р Н: Виждаш ли сестра си в духовния свят?

П: О, да, тя е в моя кръг (група грозд).

Д-р Н: Клеър една от твоите духовни спътници ли е?

П: (пауза) По-скоро приятел... просто приятели...

Д-р Н: Трудно ли ти беше да напуснеш Клеър?

П: О, да... за нея беше дори по-трудно. В универси­тета ние изпитвахме сексуално привличане един към друг. Заслепението няма абсолютно нищо общо с разума... на Земята е толкова трудно да разбереш какво трябва да правиш с другите хора... сексът е страхотна клопка... щяхме да се отегчим един от друг.

Д-р Н: Физическото привличане с Мелинда различ­но ли беше от това, което си имал с Клеър?

П: (пауза) Когато Мелинда и аз се срещнахме на танците, почувствах силно физическо влечение към нейното тяло... а предполагам, че и тя е харесала начина, по който изглеждах... но и двамата почувствахме нещо много повече...

Д-р Н: Искам да изясним това. Ти и Мелинда съз­нателно ли избрахте в духовния свят своето мъжко и женско тяло така, че да бъдете привлечени един от друг, след като дойдете на Земята?

П: (кима) До... известна степен... но ние бяхме прив­лечени един от друг на Земята, защото вътре в нашите умове стоеше споменът за предполагаемия ни външен вид.

Д-р Н: Какво стана в ума ти, когато танците прик­лючиха?

П: Сега не мога да видя всичко. Онази нощ нашият наставник ни помагаше, на Мелинда и на мен. Изведнъж реших да отида на танците. Мразя да тан­цувам, защото съм тромав. Още не познавах никого в града и се чувствах глупаво, но бях насочен натам.

Д-р Н: По време на духовния подготвителен клас ти и Мелинда заедно ли измислихте сцената на танците?

П: Да, тогава знаехме за нея и когато я видях на дансинга, алармата зазвъня. Направих нещо необичайно за мен... Отнех я от мъжа, с когото танцуваше. Когато я прегърнах за пръв път, краката ми се огънаха като маркучи.

Д-р Н: Какво друго почувствахте ти и Мелинда в този момент?

П: Все едно че бяхме попаднали в друг свят... имах­ме чувството, че се познаваме отдавна... този танц беше толкова странен... да си твърдо убеден, че нещо важно става... насочването... целта на нашата среща... сърцата ни препускаха... беше магия.

Д-р Н: Тогава за какво по-рано в живота ти е било това усложнение с Клеър?

П: За да ме изкуши да остана във фермата... една от погрешните следи, през които трябваше да преми­на... друг вид живот. След като си тръгнах, Клеър намери правилния човек.

Д-р Н: Ако ти и Клеър бяхте приели по-лекия път заедно и бяхте пропуснали знаменцето на сестра ти, този живот пълна катастрофа ли щеше да бъде?

П: Не, но нямаше да бъде толкова добър. Има една основна насока на живота, която избираме предва­рително, но алтернативи винаги съществуват и ние се учим и от тях.

Д-р Н: В твоите животи правил ли си някога грешки, поемал ли си по погрешна следа и пропускал ли си по пътя знаменца, посочващи ти промяна на рабо­тата, преместване в друг град или среща с някой важен за теб, тъй като детайлите, които си видял в мястото за избор на живот или в опознавателния клас, не са били запечатани достатъчно добре?

П: (дълга пауза) Знаците са там. Но понякога от­хвърлям своите... влечения. Има моменти в животи­те ми, когато сменям посоката поради прекалено много мислене и анализиране. Или не правя нищо поради същите причини.

Д-р Н: А, значи би могъл да направиш нещо друго от това, което е било планирано в духовния свят?

П: Да. Може и да не се получи... но ние имаме право да пропускаме червените знаменца.

Д-р Н: Добре, разговорът ни за мястото за разпоз­наване ми достави удоволствие и се чудех дали по-късно, във физическия живот, този духовен клас прави нещо друго за теб.

П: (с отвлечен глас) Да, понякога, когато съм обър­кан от живота си и не знам накъде да тръгна, аз просто... си представям къде бих могъл да отида в сравнение с това къде съм бил и... ми идва наум какво да правя.

Да помагам на пациентите да разпознаят хора, на които им е писано да оказват влияние върху техните животи, е увлекателна част от моята практика. Вярвам, че онези, които са дошли във връзка с някакви взаимоот­ношения, не са попаднали случайно в кабинета ми в определен етап от техния живот. Провалям ли замисъла на техния духовен опознавателен клас като помагам на тези пациенти да си припомнят ключове за разпознава­не? Не мисля така поради две основни причини. Онова, което не би трябвало да научават все още, вероятно няма да бъде разкрито по време на хипнозата, а от друга страна, доста от моите пациенти искат само потвържде­ние на онова, което вече подозират, че е истина.

Мога да говоря за опознавателните знаци от собст­вен опит, тъй като имах щастието да разполагам с три характерни ключа, които ми помогнаха да открия съпру­гата си. Като тийнейджър, докато прелиствах страници­те на списание "Look", веднъж попаднах на една коледна реклама на часовници Хамилтън, представени от краси­ва тъмнокоса жена, облечена в бяло. Текстът на рекла­мата гласеше "На Пеги", защото тя държеше ръчен часовник като подарък от някакъв въображаем съпруг. Завладя ме някакво странно чувство и аз никога не забравих името и лицето. На 21-ия ми рожден ден една любима моя леля ми подари часовник от същата марка.

Няколко години по-късно, докато следвах в инсти­тута за следдипломна квалификация във Финикс, една събота перях голям куп бяло пране. Внезапно първият възбудител се активира в ума ми с посланието: "Време е да срещнеш жената в бяло." Опитах се да се отърся от тази мисъл, но лицето от рекламата избута всички други мисли настрани. Спрях да пера, погледнах часов­ника си Хамилтън и чух командата: "Тръгвай". Замислих се кой носи бяло. Държейки се като обсебен от фикс-идея, отидох в най-голямата болница в града и попитах на рецепцията за сестра, която да отговаря на името и описанието.

Казаха ми, че има такова лице и че тя приключвала смяната си. Когато я видях, бях зашеметен от приликата с картината в ума ми. Нашата среща беше неловка и неудобна, но по-късно седнахме във фоайето и говорих­ме без да спрем в продължение на четири часа като стари приятели, които не са се виждали от много време — което, разбира се, беше самата истина. Изчаках да се оженим, преди да кажа на жена си причината, поради която бях дошъл в нейната болница, и ключовете, дадени ми, за да я открия. Не исках да си мисли, че съм луд. Тогава научих, че в деня на първата ни среща тя била казала на учудените си приятели: "Току-що срещнах мъжа, за когото ще се омъжа."

Моят съвет към хората относно многозначителни случайни срещи е да не разсъждават прекалено много върху настъпващите събития. Някои от нашите най-доб­ри решения произтичат от това, което наричаме инс­тинкт. Отдайте се на своите инстинктивни чувства на момента. Когато в живота е предопределено да настъпи някакъв специален момент, това обикновено става.

Едно от последните изисквания към много души преди отпътуването е да се явят пред Съвета на Старейшините за втори път. Докато някои от моите пациенти виждат Съвета само веднъж между животите, повечето го виждат веднага след смъртта и непосредствено преди прераждането. Духовният свят е среда, която олицетво­рява реда, и Старейшините искат да подсилят значени­ето на целите на всяка душа за следващия живот. Поня­кога пациентите ми казват, че след тази среща се връщат в своите духовни групи, за да се сбогуват, докато други казват, че се отправят незабавно към прераждането. Последната процедура е използвана от един пациент, който описа тази прощална среща по следния начин:

"Водачът ми, Магра, ме придружи до едно тихо, бяло пространство, където имаш чувството, че си обграден от облаци. Виждам моя съвет от трима души, които ме очакват, както обикновено. Енергията на Старейшината в средата изглежда доминира над останали­те. Всички те имат овални лица, високи скули, нямат коса и са с малко отличителни белези. Струва ми се, че са безполови — или no-скоро сякаш се преливат от мъжки в женски пол и обратно. Чувствам се спокоен. Атмосфе­рата е официална, но не и враждебна. Всеки на свой ред внимателно ми задава въпроси. Старейшините знаят всичко за цялата ми поредица от животи, но не са тол­кова напътстващи, колкото би могло да се очаква. Искат да им сътруднича при оценяването на моите мотиви и да затвърдят решението ми да работя в ново тяло. Сигурен съм, че са участвали в изборите на тела, които са ми били предложени за бъдещия живот, тъй като чувствам, че са опитни стратези в избора на живот. Съветът иска да изпълня поетия договор. Те наблягат на ползата от постоянстването и на това, че при нещастие трябва да се придържам към своите ценности. Често прекалено лесно изпадам в гняв и те ми напомнят за това, докато преглеждат последните ми постъпки и ре­акции към събития и хора. Старейшините и Магра ми дават вдъхновение, надежда и кураж да се доверявам повече на себе си в трудни ситуации и да не оставям нещата да ми се изплъзват. И след това, като последен акт за подкрепяне на моята увереност преди тръгването ми, те повдигат ръце и изпращат мълния от положител­на енергия в ума ми, която да отнеса със себе си."

Един от аспектите на двете съвещателни срещи, който намирам за доста странен, е, че членовете на една и съща духовна група не е задължително да се явяват пред един и същ състав. За известно време мислех, че би трябвало винаги да има взаимна връзка, тъй като всички членове от една и съща духовна група имат един и същ водач. Грешех. В умовете на моите пациенти дори стар­шите водачи се явяваха на няколко стъпки под нивото на развитие на всемогъщите същества, които формират техните съвети. Те са подобни на Старците, за които ни разказа Теси в Глава 11, но имат по-специфични отго­ворности по отношение оценката на живота на душите. Докато водачът може в някои отношения да се приеме за личен довереник на душата, такава близост не може да се постигне със Старейшина. С времето започнах да разбирам, че във властта на Старейшината, за разлика от тази на водачите, е да прави напречно сечение на души от множество групи.

Очевидно всеки в духовната група зачита подчерта­но личния характер на тази процедура. Всички те възп­риемат своя собствен Съвет на Старейшините като богоподобен. Старейшините са окъпани в ярка светлина и цялата обстановка е наситена с усещане за божестве­ност. Един пациент го обясни по следния начин: "Когато биваме отведени пред лицето на тези висши същества, които съществуват в такова високо духовно царство, нашето усещане за източника на сътворението намира потвърждение."

[sunflower]

Смъртта е освобождение от оковите на тялото.Понякога се получава леко объркване във случаи на злополука или по точно когато душата напусне преждевременно тялото.Душата е тъжна и неразбираща ,но в повечето случаи е винаги подпомогната от други близки и родствени души ,които образно казано са дошли да я посрещнат,за да направят прехода и по безболезнен за нея.Има и други души ,които отказват да отидат в светлината и остават на мястото на "събитието".
Но винаги идва момента когато душата е готова за полет нагоре и тогава духовните и Учители идват ,за да я ръководят мъдро ,с любов и разбиране.

[ochakvane]

Смъртта е освобождение от оковите на тялото.Понякога се получава леко объркване във случаи на злополука или по точно когато душата напусне преждевременно тялото.Душата е тъжна и неразбираща ,но в повечето случаи е винаги подпомогната от други близки и родствени души ,които образно казано са дошли да я посрещнат,за да направят прехода и по безболезнен за нея.Има и други души ,които отказват да отидат в светлината и остават на мястото на "събитието".
Но винаги идва момента когато душата е готова за полет нагоре и тогава духовните и Учители идват ,за да я ръководят мъдро ,с любов и разбиране.

Дали смъртта е освобождение от оковите на тялото? Това би могло да стане при едно условие: ако тялото има душа. Но тялото не разполага с такава "добавка". Всъщност, това е езическо схващане. Душата не е в тялото, а е самото ЖИВО ТЯЛО:

Битие 2:7  7. И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.

Когато човекът умре, тялото се разпада на пръст, животът престава да тече и от душата не остава нищо! Това казва Божието слово. Човек трябва да приеме или думите на Твореца и да живее с Истината, или да приема човешки вярвания и да живее с илюзията, че след смъртта се живее.
 Какво означава животът? Наличие на съзнание.
Какво означава смъртта? Липса на съзнание.

Еклесиаст 9:5, 10  5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;

 10. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.

[Gil-Galadh]

Еклесиаст 9:5, 10  5. Защото живите поне знаят, че ще умрат;
Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
Понеже споменът за тях е забравен;

 10. Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.

А кво стана с оная история дето викат духа май на Саул.И стига с тая библия,ти собствена мисъл нямаш ли?

[sunflower]

Здравей ochakvane,позволи ми да не се съглася с постинга ти.Както казва колегата ;)GIL-Galadh,бих се радвала ако ми кажеш какво е твоето лично мнение,което е много по -ценно за мен,а не да чета цитати пък било и Библията.Ти явно я разбираш ,без да я тълкуваш и това е о.к.,но  само за теб.
Приятелски поздрав и много светлина по пътя ти

[Alien]

Когато човекът умре, тялото се разпада на пръст, животът престава да тече и от душата не остава нищо! Това казва Божието слово. Човек трябва да приеме или думите на Твореца и да живее с Истината, или да приема човешки вярвания и да живее с илюзията, че след смъртта се живее.
 Какво означава животът? Наличие на съзнание.
Какво означава смъртта? Липса на съзнание.

За етерно, астрално, ментално, причинно, будическо тяло да си чувал ?

[sunflower]

Към кого е въпроса Alien?

[Alien]

Еми то се вижда към кого е    На когото е цитата  В случая на "очакване"