В едно старо църковно гробище на остров Барбадос в южната част на Карибския басейн, се намира масивна гробница, изградена от бял корал, посивял от хода на времето. За минувача, тази гробница прилича на най-обикновен монумент, стар и изоставен като останалата част на колониалното гробище, в което се намира. Но тази гробница си има история. Празна е от 180 години и никой не знае точно защо.
Историята на криптата, която става известна като гробницата на Чейс (the Chase Vault - няма как да се преведе по-точно на български
), може да бъде проследена до началото на 18-ти в., с построяването й от семейство Уолдрън, богат плантаторски род. Гробницата била изсечена от корала, от който се състои самия остров, вкопана наполовина в земята, близо до входа на християнското енорийско гробище. Надгробен камък някога е обозначавал мястото на погребението на "
почитаемия Джеймс Елиът, който починал на 14-ти май 1724 г., син на почитаемия Ричард Елиът и съпруг на Елизабет, дъщеря на почитаемия Томас Уолдрън". Не е известно дали г-н Елиът някога е бил положен вътре и ако е така какво се е случило с ковчега му. Въпреки това, криптата е била празна, когато на 31-ви юли 1807 г. там полагат тялото на Томасина Годард. Тя е погребана в дървен ковчег. Голяма мраморна плоча е била използвана за запечатване на входа. Малко след това собствеността над криптата преминава в ръцете на семейство Чейс, друг богат плантаторски род. Глава на семейството е полковник Томас Чейс, човек с репутация на лош нрав и жестокост към робите и членовете на семейството си.
Първото погребение на човек от фамилията Чейс е това на Мери Анна Мария Чейс, която починала на 2 години и била положена на 22-ри февруари 1808 г. в оловен ковчег. Доркас Чейс, нейната по-голяма сестра, последвала на 6-ти юли 1812 г., също в оловен ковчег. Носели се слухове, че тя бавно е гладувала до смърт поради стрес от своя властен баща. Един месец по-късно самият полковник Чейс починал. Той е погребан в криптата на 9-ти август в дървен ковчег, поставен в оловен.
Осемте носачи на ковчега му вътре в гробницата били първите, които забелязали, че двата оловни ковчези не се намирали там, където били оставени преди един месец. Ковчегът на Мери Анна лежал наопаки в срещуположния ъгъл на този, в който първоначално бил поставен. Работниците поставили ковчезите в техните първоначални позиции и поставили този на полковник Чейс до тях. По-малкият ковчег на Мери Анна бил поставен върху един от по-големите. След това криптата отново била запечатана с тежката си мраморна плоча. Скърбящите хвърлили вината върху робите, които помагали при погребенията. Жестокостта на полковника спрямо слугите му давала лесно обяснение на случката - отмъщение. Случаят явно бил решен и гробницата останала необезпокоявана за още 4 години.
Била отворена отново за погребението на Самюъл Брюстър Еймс, млад роднина на семейство Чейс, починал на 11 месеца, през 25-ти септември 1816 г. Погребалната процесия още веднъж била смутена от злокобната гледка на бъркотия от разхвърляни ковчези. Месец по-късно на 17-ти ноември, ковчегът на друг роднина на семейството, Самюъл Брюстър, убит от робите си по време на бунт предишния месец април, бил преместен от гроба си в гробището св. Филип, в криптата на Чейс. Преподобният Томас Ордърсън, пастор на християнската църква, присъствал заедно с чиновник и още двама мъже. Слухът за странните случки в гробницата се бил разнесъл из острова и тълпа любопитни се била стекла да гледа отварянето на криптата. Получили това, за което били дошли. Ковчезите били разхвърляни с такава сила, че ковчегът на г-жа Годард практически се бил разпаднал. Преподобният наредил гробницата да се инспектира щателно за пукнатини в стените, пода, тавана или тайни входове, но структурата била непокътната. Изнервените скърбящи сглобили ковчега на г-жа Годард и го поставили между този на Самюъл Брюстър и стената. Останалите ковчези били подредени отново и входът запечатан с хоросан.
С въстанието все още прясно в съзнанието им, обърканото население отново погледнало на робите подозрително, въпреки че обвиненията трудно можели да бъдат оправдани. Робите странели от гробището, страхувайки се от зли духове. Попитани за местонахождението на криптата от любопитни, много от хората се престрували, че не знаят нищо за това. Страх обхванал островитяните. През деня гробището се посещавало от любопитни тълпи през следващите няколко години.
До 1819 г., когато криптата била отворена отново на 7-ми юли, за да бъде положена г-ца Томасина Кларк, гробницата се била превърнала в атракция от национален мащаб. Този път присъствал новоназначеният и популярен губернатор на Барбадос, сър Стейпълтън Котън, виконт Комбермер бил извикан да проследи отварянето. Също така присъствали двама помощника, командирът на гарнизона и много от духовенството на острова. Тълпи зяпачи се настанили в малкото гробище, заемайки най-подходящи за гледане позиции. Тълпата стояла в затихнало очакване, когато премахнали хоросана от мраморната плоча и четирима работници отворили криптата. Вътрешността отново била бъркотия от разхвърляни ковчези. Ковчегът на полковник Чейс лежал близо до входа, ковчезите на децата сега се намирали на пода. Ковчегът на г-жа Годард обаче стоял на своето място. Съпругата на лорд Комбермер записала следните детайли в дневника си този ден:
"
В присъствието на съпруга ми всяка част от пода беше проверена, за да се изключи възможността от скрит подземен тунел или вход. Беше установено, че е напълно здрав и непокътнат, не се забелязваше даже и пукнатина. Когато изследваха стените, те се оказаха напълно здрави. Не се забелязваха цепнатини и страните заедно с пода и тавана, представляваха солидна конструкция, издялана сякаш от цели каменни блокове. Преместените ковчези бяха подредени и новият наемател на това злокобно жилище беше положен и когато скърбящите се оттеглиха с погребалната процесия, подът беше посипан със ситен бял пясък в присъствието на лорд Комбермер и скупчената тълпа. Вратата беше поставена в желаната позиция и новият хоросан беше сложен с изключително внимание, за да я запечати. Когато зидарите бяха свършили със задачата си, губернаторът направи няколко отпечатъка в сместа с печата си и много от присъстващите поставиха други знаци в мокрия хоросан..."
Сега вече било невъзможно гробницата да бъде забравена. Получавали се сведения за тропот от вътре. Мислите за това какво се случва вътре пълзели непрестанно в умовете на островитяните. Смъртта на следващ член от сем. Чейс се очаквала с болезнен трепет. Виконт Комбермер, искайки да разгадае загадката на гробницата веднъж завинаги, решил да действа. На 18-ти април 1820 г. той събрал група от своя секретар, майор Дж. Финч, почитаемия Нейтън Лукас, Робърт Буше Кларк, Роулънд Котън и преподобния Томас Ордърсън. Щели да отворят гробницата сами. Придружавани от 8 роби, двама зидари и тълпа, наборяваща стотици, те пристигнали в двора на църквата.
Това, което се случило после поставило гробницата на Чейс в историята.
Комбермер първо поискал щателна проверка на криптата отвън. Била толкова здрава, колкото винаги. Печатът от хоросан бил изследван и бил непокътнат, онези, които били направили знаци в хоросана (Комбермер, помощникът му и още двама души) били доволни, че те били недокоснати също. След това последвало премахването на цимента. Били пратени мъже да вдигнат тежката мраморна входна плоча.
Когато плочата била премахната силен стържещ звук се чул от вътрешността на криптата. Тълпата замлъкнала, когато мъжете надникнали вътре. Там лежал ковчегът на Доркас Чейс, мъртва от 8 години, облегнат грубо срещу вратата. Малкият ковчег на Мери Анна Мария Чейс, в гробницата от 12 години, бил запратен толкова силно срещу лявата стена, че парче се било отчупило от него. Останалите ковчези били захвърлени по подобен хаотичен начин. Пясъкът по пода не съдържал никакви следи.
"
... Изследвах стените, арката и всяка част от криптата и тя беше стара и непроменена. Зидар в мое присъствие провери с чук всяка част от пода и той беше непокътнат. Свидетелствам, с риск да загубя репутацията си, за движенията на тези оловни ковчези. Крадци със сигурност нямат пръст в това, колкото до това да е измама или шега прекалено много бяха запознати с тайната, за да остане това скрито. Колкото до негрите, те нямат нищо общо, понеже суеверният им страх от мъртвите и всичко, свързано с тях, предварително ги изключва от подозрение. Всичко, което знам е, че това се случи и че аз бях свидетел с очите си на този факт..." - почитаемият Нейтън Лукас, 18 април 1820 г.
Семейство Чейс вече са видели достатъчно. Криптата е незабавно опразнена и положените са погребани отделно в други части на гробището. Днес гробницата стои празна, мъртва и най-после тиха.
Това е линк към страницата, откъдето преведох историята. За тези, които владеят английски може да е интересна. Там са дадени и някои обяснения за тази мистерия (газ от разлагането на телата, наводнение, земетресение, както и паранормални разбира се ).Превод: Mothman