Има една леля в махалата. Съботянка. Един ден се връщам от кафе при приятелка и приятелката ми беше подарила ново таро с книжка. Много яко нарисувано и вървя и си разглеждам книжката, при което от заплесия се сблъсквам с лелята. Извиних се, а тя прояви интерес към книжката и пита дали била роман, при което опулих ееееееееей такива очи, защото наистина не вярвах, че има хора, които не знаят какво е таро. Та обясних аз и беше неин ред да се опули като пекинез със запек и ма почна, че това било от Луцифер и съм била прокълната и прочие... Седях, слушах, че кат ми падна пердето и и казвам: Абе ти наясно ли си, че Луцито и Исус седят горе някъде в 5-то - 6-то измерение, джугат таблата и ни гледат сеира, а ти си тръгнала тука да ма занимаваш с глупости! От тогава лелята само ми казва "Добър ден" като ме срещне и толкоз
...
