Има и друг вид "сила", която нито се бори, нито не се бори, всяка друга сила става илюзорна (и невалидна) в нейно присъствие. От тази гледна точка силата на егрегорите е измамна, защото действа само в определените граници или пространството на егрегора. Егрегорите са затворени пространство с наложени правила вътре в тях.
За следването на егрегора и интеграцията му - има и такъв път, познавам и такива хора, които се хранят с егрегорите. В момента ми хрумва историята на един познат - канадски нео шаман, който абсорбира последователно който егрегор се сети. Може да те включи към всякакъв вид преживявания, които да контролира, но ако излезеш от това пространство, всичко са само картинки в ума и наложени емоционални преживявания. Омеада (името му) е наясно, че извън тях той няма контрол, както и сила. Познаваме се с него от достатъчно години, за да сме изпробвали заедно какво ли не. И аз имах период, в който негласно и без да уведомявам хората около мен ги манипулирах по начин, който намеря за забавен. Дивидентите от такова поведение са нулеви както за мен, така и за другите (освен огромна доза объркване).
За илюминатите - няма противоречие ако познаваш възможностите за въздействие и какви цели стоят зад думите им. Има много начини да заздравиш системата, която си изработил, за да бъдеш на върха на хранителната верига в нея. Един от тях е да промениш и ограничиш всички начини, по които може да се излезе от нея. Едната страна на нещата са чрез страх - какво става, когато се откъснеш от паството/стадото. Другият е чрез обещания за сила и придобивки. Има милиони различни преживявания на тази планета и до всяко едно от тях може да се достигне по много пътища. Това, че наглед изглеждат еднакви, не ги прави еднакви. Белобрадите добродушни старци освен хитрия намек за несериозност и изкуствено създаден образ в отпратка към тях, знаят много повече за силата от непросветлените си събратя. И могат да направят разлика в това, което изглежда като сила и това, което е истинска вселенска сила. Недуалният подход, който може би остава неразбран от по-заслепените им събратя, включва в себе си и изключването на обект и субект. Т.е. при този вид "сила" няма никого върху когото да бъде приложена и върху когото да бъде въздействано. Нито има някого, от когото излиза. Тя просто е.
Ако вземеш който и да е случаен егрегор няма начин да не ти се набие на очи, че винаги има адресат, чиито афинитети и вибрации ако щеш да особено важни за включването на егрегорната форма и въздействието на менталните й и емоционални форми. Има също така определен структуриран начин на поведение, който се заражда в адресата. Както и цена, която трябва да бъде "платена" във вид на енергия и лична сила (потенциалът, който е вложен в нас в момента на индивидуализацията ни като божествени искри, а не лична сила в стил кастанеда или да-наблъскаме-колкото-се-може-повече-груба-енергия-в-хара-и-слънчевия-сплит-за-да-ни-харесват-и-да-контролираме-по-ниско-стоящите-в-социалния-свят). Егрегорите предразполагат към непрекъсната размяна и влизане-излизане на лична сила от нашите полета на съзнание, която се заменя с подходящата енергия от масовото съзнание.
Подводни има много стройна и изпипана система, в която твърди, че не съществува нищо друго освен егрегори. Дори реализацията си има свои егрегор, който властва над всички останали. Много удобно за ума или неговата рационална (ляво полукълбо) страна, който може да мисли и възприема само структурите и "пълните" пространства, но не и празнотата. Така дори реализацията и чистото състояние на ума придобива субстанционалност и от тази гледна точка обещава реалност за същия този рационален ум, егрегорно пространство, в което да продължи съществуването си. От тази гледна точка твърденията, че има само егрегори и борба за надмощие в тях в приключението за достигане до върха е удобно обещания, че синтетичното съществуване ще продължи винаги. Егрегорното (синтетично) съществуване са създадени от долу на горе, т.е. от нашите личности и са проектирани на горе - в опит да се създаде позната среда, в която личността да продължи своята еволюция. Въпреки вложената претенция в тази среда тя е с много ниска степен на проникване извън нематериалния план и по никакъв начин не подкрепя съзнанието към каквато и да е еволюция, освен може би особено важния урок за чистота и недокоснатост, за непрекъсната осъзнатост за фините влияния около нас.
