Какви трябва да станем към 2012 година?
С какво трябва да се сдобием към 2012 година? Има хубав израз: „Да се окажеш в нужното време на нужното място”. Тази фраза обикновено я употребяват хора, които са направили бърза кариера или имат голям успех в някое начинание. В нужното време те се оказали на нужното място, забелязали са ги и са им предложили хубава длъжност, която току-що се е освободила. Животът е прекрасен! И само затова, че в необходимото време са се оказали където трябва. Съдбата ги закриля!
В тази ситуация не се споменава третата съставка на успеха – самия човек, който се е оказал „в нужното време на нужното място”. Подразбира се, че той е добър, затова и са го забелязали на „нужното място”. Но никога не се говори кой още от претендентите е бил на същото това място в същото това време и нищо не е получил. Очевидно такива кандидати е имало и то не един. Просто техните качества са се оказали не толкова добри като на щастливеца и съдбата не им се е усмихнала. Значи, за да протече всичко както трябва през декември 2012 година, трябва не само да се окажем на нужното място, но и да се подготвим. Тогава ще бъдем в положението на щастливеца. Времето ни е известно, остава да намерим място и да се подготвим. Как да намерим „нужното място” и какво означава „да бъдем подготвени”?
Търсенето на нужното място и правилната себеподготовка трябва да става едновременно, ако започваме да се освобождаваме от вътрешното напрежение и редовно практикуваме медитацията дза-дзен. След занимание с медитация трябва да се появява ясна представа за това, какво трябва да се прави в следващия момент – къде да се отиде и какво да се прави. И това ще бъде състояние на пълна яснота, която и ще ви приведе на нужното място с правилното настроение и в нужното енергийно състояние. Ако такова чувство-знание се появява редовно, то значи че човек се намира във своя поток. Желателно е колкото се може по-бързо да се научим да чувстваме своята вълна и своя поток и добре да различаваме ситуацията, кога се намираме в потока и кога не.
Да плуваме в своя поток
Всеки човек има свой поток, своя вълна, свое индивидуално движение, свои скорости и свои спирки. При това, по закона за фракталните определения, отрязъците от пътя са подобни един на друг. Но това подобие не е статично, еднозначно, а динамично. Съхранява се някаква инвариантност (неизменност, постоянност): определено количество пикове и спадове, връзки между тях. Ако вземем два отрязъка от пътя и ги погледнем, то явно подобие можем и да не забележим, но инвариантността се съхранява. И тази инвариантност (вътрешно подобие, фрактална еднаквост на отрязъците) започва да се наблюдава след дълги опити на наблюдение на своето движение. Ако човек постоянно наблюдава своя живот, отбелязва съществените и несъществените събития, то в края на краищата ще почувства своята инвариантност. В него ще се изработи нюх за това и ще може предварително да предвиди хода на събитията, опирайки се на чувството за своята инвариантност. Търсенето на своята инвариантност е задължително. По-лесно е да се намери при спокойно движение.
В сложните периоди, когато ни се струва, че едно събитие връхлита върху друго и няма никаква връзка между тях, инвариантността въпреки всичко се съхранява, макар и външните изменения да са значителни. В такива периоди само знанието за своята инвариантност позволява да се изберат тези дела, тези „свои” събития, в които трябва да се участва, за да се остане в потока. Когато човек остава в своя поток, той може да предугажда предстоящите обрати и да се вписва в тях.
Ако човек не чувства или слабо чувства своята инвариантност, той през цялото време от множеството събития ще избира не тези, които се намират на неговата вълна, в неговия поток, а други и ще губи безполезно своята енергия и време. Когато това се случва, всичко върви наопаки: нещата не вървят, времето не стига, каквото е намислил не се осъществява, губи пари и т.н. Понякога такъв човек може да е в своя поток (случайно попаднал), а понякога може да върви срещу него и всичко да му е наопаки. Това става в случая, когато неговата инвариантност му е непозната.
Инвариантността трябва да се издирва в спокойните моменти от живота, а не в бурните. А 2012 година може да се окаже бурна и да се излети от своя поток, ще бъде много лесно. А това означава, че в нужното време няма да се окажеш на нужното място.
Има още един момент, който трябва да отчетем. Това е наличието на Земята на античовеци, зли сили, които могат и създават условия, за да изхвърлят човека от неговата вълна, да го изхвърлят от неговия поток. Тук ще помогне само собствената инвариантност, по-точно ясното усещане и умното възстановяване на загубеното равновесие.
Предупрежденията на Природата
Дао де Дзин: „5. Небето и земята нямат човеколюбие и предоставят възможност на всички същества да живеят свой собствен живот. Съвършено мъдрият няма човеколюбие и предоставя на народа възможност да живее собствения си живот.
Нима пространството между небето и земята не прилича на ковашки мях? Колкото е повече в него пустотата, толкова по-добре той работи, колкото по силно е в него движението, толкова повече от него излиза вятър.
Този, който много говори, често претърпява неуспехи, затова е по-добре да се съблюдава мярката”.Този принцип, изложен в 5 точка на Дао де Дзин действа и ще действа през цялото време. Всички процеси в Космоса и на Земята идват на свой ред в съответствие с космическите закони и повелите на времето. Всички необходими преобразувания ще се извършат – знаят ли за това хората или не, искат или не искат. Ако трябва да се трансформира земната кора, то тя ще бъде трансформирана, видоизменена. И в процеса на тези изменения човек може да се окаже на опасно място и да загине, както и сега и през вековете са загивали хора при земетресения, урагани, свлачища. Който не знае за бъдещите цунами или не чувства (с шестото си или десето чувство) предупрежденията на природата за опасностите, той се оказва на смъртоносното място и, естествено, загива. Американците казват: „Най-добрият начин за защита от цунами – е да стоиш по-далече”. Но как да разберем предварително, къде няма да има цунами?
Предупреждения за опасности има винаги. Езикът на тези предупреждения е различен – или неспокойното поведение на птиците и животните, или странна и плашеща неподвижност на въздуха, или вътрешен страх и желание по-скоро да избягаме където ни видят очите. Такива предупреждения има. Те могат да имат общ характер и да се забелязват от всички хора, намиращи се на дадено място, като например черните облаци пред буря. Но могат да имат и специфичен вид, понятен само за отделни хора.
Първият вид предупреждения (природни, стихийни) се появяват преди самото събитие и такова предупреждение е често закъсняло, когато не може да се направи почти нищо, а само да се фиксира събитието и „участва” в него.
Вторият тип предупреждения се появяват много по-рано и позволяват да се напусне опасното място. Тези предупреждения се осъществяват не от природните сили, а от разумната част на Космоса, близка до човечеството. Ние ги наричаме Висши сили. Тези Висши сили са готови да помогнат на всички хора без изключение, но за съжаление, далеч не всички хора могат да контактуват с тях, да приемат посланията им и правилно да реагират. За това трябва да имаме достатъчно развито съзнание.
Като пример на такъв подсказчик и съветник може да се използва Рейки. Това е сравнително нова духовна практика, много проста и достъпна за всички хора. За да се използва тази система, трябва да се мине обучение и да се получи първа степен, а след това редовно да се правят сеанси. Навярно има и други „системи за оповестяване”[1] освен Рейки, но ние говорим за това, което ни е добре познато.
Контакт с Висшите сили
Ние, разбира се, може да се надяваме, че Висшите сили зорко следят за ситуацията на Земята и са готови във всеки момент да окажат необходимата помощ. Така е. Целият въпрос е там, как ние възприемаме тази помощ. Как я виждаме и осъзнаваме. Тук може и да има проблеми.
Човешката психика може просто и разбираемо да си представи, че помощта от Висшите сили идва като съвети и подсказки, почти както хората си дават съвети едни на други, в личен разговор, по телефона, чрез книги, телевизия, радио. Естествено е да се предположи, че висшите сили действат по същия начин. Настроил се човек да слуша правилната подсказка, проявил се като съзнателен член на еволюционното общество, веднага се появява помощник от невидимия свят и с глас или дори като явление, започва да общува с прозрелия. Това е най-простия и приятен способ за общуване. За съжаление и най-малко вероятния и най-опасния.
Малко вероятно е, защото ние знаем много малко такива реални случаи от историята. Опасен е този начин заради гъвкавостта на човешкия ум. Ако настойчиво и упорито човек се старае да влезе в контакт с невидими помощници, то в някакъв момент тази възможност ще му предостави собствения му ум. Човекът ще чуе глас, може дори да види някой, когото ще отъждестви с появилите се „Висши сили”. Но в действителност това може да е породено от менталното му тяло. И съветите, които ще даде такъв помощник няма да съвпаднат с реалната ситуация, те ще отразяват егоистичните намерения на дадения човек. В това се и състои опасността от такъв контакт.
„Небето и земята нямат човеколюбие и предоставят възможност на всички същества да живеят свой собствен живот.”
Трябва честно да си признаем, че ние фактически не знаем как е устроен висшия свят и как става взаимодействието между нашия, проявения свят и висшия. Ние можем само да предполагаме и да строим хипотези. Възможно е да се осъществяват преки контакти между жителите на двата свята, а възможно е тези контакти да могат да бъдат само косвени. Това е неизвестно. Но трябва да се направи нещо! Затова си струва да изберем такъв способ на взаимодействие със съществуванието, който от една страна да не позволи на нашия ум да започне своя театър, а от друга страна да може човекът постоянно да бъде в потока на общото движение, т.е. да постъпва правилно, в съответствие с момента.
Такава възможност дава техниката дза дзен. Човек просто седи и не се концентрира върху нищо, нищо не очаква, не се опитва да чува гласове, не се опитва да вижда невидимото, той просто седи. При завършването на техниката, става и продължава да се занимава с делничните си работи. Но той вече ще се занимава по друг начин. Някои неща ще отидат на втори план, изведнъж ще се появят нови, по-интересни, а може да отпадне потребността от всички тях. Общата ситуация в света, към която се докоснал човека в своето безмълвие, ще му подскаже правилното поведение, съответстващо на момента. Човекът не чува гласове, не вижда знаци, но той просто знае, че в дадения момент трябва да се държи именно по този начин. Чисто знание. И това чисто знание се явява най-доброто. Задача е само в това, редовно да се докосваме към океана на безмълвното знание и да се настройваме в резонанс с него.
Това не е откритие и не е ново обяснение на техниката. За това са говорили и писали всички извисени хора, започвайки от древните текстове на Патанджали и завършвайки с Дийпак Чопра.
Дза дзен
За по-доброто разбиране на техниката дза дзен ще приведа цитат от книгата на Ошо „Медитация: първата и последна свобода”.
„Хората на дзен говорят: „Просто седи и нищо не прави”. Това е най-трудното занятие на света – просто да седиш и нищо да не правиш. Но ако това при вас се получава, ако в продължение на няколко месеца вие успеете, нищо не правейки да седите по няколко часа на ден, то постепенно ще започне да се получава нещо. Ще почувствате сънливост. Ще имате съновидения. Множество различни мисли ще се тълпят във вашата глава. Умът ще каже: „Защо си губиш времето? По-добре да беше отишъл да поработиш. Или поне да беше отишъл на кино, да се поразвлечеш. Можеш да погледаш телевизия, да послушаш радио, да прочетеш вестник. За какво си губиш напразно времето?”
Умът ще ви приведе хиляда и един доводи, но ако го слушате, без да му позволявате да ви увлече.... а той ще ви пусне най-различни въдички: ще започне да бълнува наяве, ще почувствате сънливост, ще имате съновидения. Ще направи всичко възможно, за да ви замае и да ви отвлече от седенето. Но ако продължите, ако упорито продължите да седите, тогава в един момент ще изгрее слънцето.
Когато веднъж това стане, вие повече няма да чувствате сънливост, умът ще се е уморил от вас, той ще загуби надеждата да ви хване в капан, вие просто ще сте го съсипали. Вие не спите, не бълнувате, не сънувате, не мислите. Вие просто седите и нищо не правите .... това е то – безмълвие, спокойствие, блаженство. Вие сте навлезли в Бога, вие сте навлезли в истината.
Първо: може да седите където си искате, това което виждате не трябва да бъде много възбуждащо. Например да не е нещо подвижно. Иначе то ще ви отвлича. Може да гледате дървета – те не се движат и техния общ вид остава неизменен. Може да гледате към небето или просто да седите в ъгъла и да гледате стената.
Второ: не гледайте нещо конкретно – доколкото имате очи, те трябва да гледат, но не гледайте нищо конкретно. Не се фокусирайте, не се концентрирайте върху нищо – само разсеян образ. Това много разпуска.
Трето: слабо дишане. Не го провокирайте, нека то да се получи само. Нека то да бъде естествено и ще ви отпусне още повече.
Четвърто: тялото ви по възможност трябва да бъде неподвижно. Намерете си удобна поза – може да седите на възглавничка, на диван, на каквото си искате, но един път като се наместите, останете неподвижни, защото когато тялото не се движи, умът автоматически млъква. В движещото се тяло, умът също се движи, тъй като тяло и ум са неделими. Те са една и съща същност – една и съща енергия.
Отначало това ще ви се стори трудно, но само след няколко дни ще ви достави невероятно наслаждение. Ще видите как от умът започват да падат слой след слой. И накрая ще настъпи моментът, когато вие просто ще сте – без всякакъв ум.
Указания по изпълнение на дза дзен
Седнете с лице към гладка стена на около една ръка разстояние. Очите да са полупритворени, спокойно да гледат в стената. Изправете гърба, едната ръка лежи в другата, големите палци се допират и образуват овал. Седете така в продължение на 30 минути.
Когато седите, допускайте само неизбирателно осъзнаване, не насочвайте вниманието си наникъде конкретно и същевременно оставайте колкото се може повече възприемчиви и бдителни.
Други техники за подготовка на дза дзен
Дза дзен е най-правилната и добра техника, за да се докоснете до безмълвието и да се слеете с природния ритъм. Но, въпреки своята външна простота, тази техника не е достъпна за всички, защото тя предполага спокоен ум, отсъствие на вътрешно напрежение и достатъчно добро развитие на тънките тела на човека. Ако човекът е вътрешно напрегнат, а неговият ум постоянно бърбори и той не е в състояние да спре това бръщолевене (безпорядъчните мисли), то дза дзен просто ще го измъчва и нищо няма да се получи. В най-добрият случай по време на дза дзен той просто ще заспи, в най-лошия – няколко дни ще се измъчва и в края на краищата ще плюе на всичко. За такива хора са необходими други техники, снемащи вътрешното напрежение и отстраняващи безпокойството на ума. Такива техники има достатъчно много. Например, утринна динамическа медитация, медитация Кундалини, Джибриш, Натарадж.
Правилно е преди практикуването на дза дзен да се проведе неколкодневен курс от тези медитации, най-добре 21 дни. Това снема вътрешното напрежение и частично успокоява ума. След такава терапия е по-лесно да се занимава човек с дза дзен. Може да се препоръча и най-древната медитация – Випасана. Това също е спокойна седяща медитация. По време на тази медитация човек спокойно седи и наблюдава своето дишане. На първо време тази медитация е по-лесно да се практикува, отколкото дза дзен, макар и тук да трябва предварителна терапия. Медитацията Випасана е една от най-силните и ефективните. В една от лекциите си Ошо казва, че повечето хора в света са достигнали просветление благодарение на Випасана. Освен това Випасана добре помага в случаите, когато човек се вълнува и не може да се ориентира в своите мисли, не знае какво решение да вземе по сложен въпрос. Понякога е достатъчно да седне, да понаблюдава дъха си 10-15 минути и когато мислите се успокоят, решението идва само.
В тази работа няма подробно да описваме техниките на всички тези медитации, тъй като главната цел е да кажем какво трябва да се прави, а не как. Който е запознат с тези техники, може веднага да започне да ги практикува. На когото не са известни – трябва да се научи. Може да се прочетат съответните книги и да се проведе практически упражнения с хора, които са запознати. Това може да се направи в Пуна, където се намира най-големия „медитационен курорт” в света или в някой друг център на Ошо.
Важно допълнение: За голямо съжаление сега има много сайтове и книги, в които понятието „медитация” се описва не само неправилно, а буквално изопачено. Думата „медитация” превеждат от латински като „размишление” или „мислене”. Самата дума така се и превежда, но медитацията няма нищо общо нито с размишлението, нито с мисленето. Когато човек се намира в състояние на размишление или мислене, неговият ум работи много активно, а във време на медитация, обратно умът е спокоен, неактивен. Човек се намира в пълно съзнание, не спи и в същото време не е затормозен от мисли. Говори се, че в такова състояние той прилича на спокойно езеро, когато в прозрачната вода се вижда всяка песъчинка на дъното. Например това е и медитация, която на Изток наричат „дхян” или Дхиана”. Първите западни пътешественици, които се сблъскали с тази практика не могли да подберат по-добър синоним на тази дума освен „медитация”. И тези съвременни „изследователи”, които тръгват да търсят книжното значение на думата, а не какво означава в практиката, се хващат за превода и напълно объркват себе си и другите неопитни последователи. Ако искате действително да разберете какво на Изток разбират под състоянието дхяна и за какво е нужно то, прочетете книгите на Ошо за това и вземете няколко урока по медитация при действително опитен човек.
В отделни случаи организмът на човека може да е толкова силно замърсен, че динамическата медитация ще бъде недостатъчна и ще трябва специално очистване. Това не е страшно. Известни са много начини и способи за това, просто се обърнете към литературата или намерете специалисти в тази област. От енергетичните мето
Тема: Какво може да стане през 2012 г. (Прочетена 178863 пъти)
Юни 22, 2008, 13:30:31 pm
