Демокрацията по дефиниция е власт на взаимното съгласие, в което хората се обединяват и заедно посрещат общите си проблеми с радост от това да бъдат сами господари на своята съдба. В действителност демокрацията убива всякаква воля за развитие и вместо да сплотява хората под чадъра на неограничимата свобода, тя ги разединява и премазва под статуквото на официално приетата догма. В демокрацията не може да има аристократи, не може да има превилегировани, не може да има суверени; в демокрацията не може да има по-знаещи или по-можещи, които по право да наложат мъдростта си – такава изначална мъдрост е забранена. По този начин талантът бива потъпкан, като се слага на едно ниво с посредствеността и от него започва да се очаква да се надвиква с всичките останали бурени в едно медийно промивано общество. Талантът дори няма право да се нарича талант – единственият начин той да не бъде освиркан и свален от публичните микрофони, е да поддържа един сравнително плосък разговор на нивото на всеобщо-разбираемото, като заменя всичките свои талантливи прозрения с по-скоро ефектни, дори и изпразнени от съдържание и контекст лозунги. Така общественото внимание се съсредоточава върху дребнави и първични проблеми, които да не надминават средното ниво на разбиране, а същностните и дълбинни въпроси остават незасегаеми. Това негласно табу върху същностите ги превръща в свободна територия за всяко подмолно течение, което иска да се възползва от парализата на обществото и да изкристализира във вид на секти, ложи или холдинги. Ако някой талантлив човек все пак се изправи и опита да прокара дадена важна идея, тази идея се преценява със занижените критерии на стадния инстинкт, където отсъства всякаква представа за стойности и решението, в крайна сметка е в ръцете на рекламния ефект. Това превръща драгите избиратели в играчка за медийните и шоу-тръстове, които могат да изфабрикуват звезда или да нагласят спортен мач, но паралелно с това могат и да предизвикат ненавист или война. Талантливият се принуждава в крайна сметка да говори половинчато, да казва само най-приемливото от смелите си идеи, като с това бива въвлечен в общия вмаймуняващ хор на глупостта, а много често получава и предложение да обслужи нечия конюнктурна интрига. Тук на изпитание идва нравствеността и точният критерий за смисъла на едно или друго действие. Поради такива причини повечето талантливи се отказват от публичното надвикване и за да не влязат в определени сенчести отношения, се отказват от властта въобще; отказват се от уПРАВлението. С това демокрацията окончателно изритва аристократите и мъдреците от обществения живот и ги заменя с политически банди от смешници, които да забавляват народа с привидни разигравания на незначими проблеми и постоянно малтретиране на съзнанието, което би се опитало да мисли самостоятелно. Утвърждават се способи на изразяване, начини на обличане и държане, служебни и функционални отношения, които все по-тягостно обвързват обикновения човек и същевременно изискват все по-пълно себепродаване, за да може той да съществува актуално в един шеметно развиващ се свят; превръща го в недоверчиво озъбено куче, което вклинява в съзнанието си всячески предразсъдъка за прецакването и се лишава както от възможността да отдаде искрена и чиста любов, така и от готовността да получи. Такова развитие, както и всичките занижени шумотевици на демокрацията, размества бурно горните слоеве на водата, докато дъното продължава да глъхне в мътилка. И тъй като ги няма църквата, царският двор или друг някакъв небесен идеал, който да дърпа вниманието към нещо висше и съкровено, отделното същество загубва нравствения ориентир и дори забравя за възможността да има и някакви чудеса освен пътеката между панеления сфетофар и Фантастико отсреща. А природно-надарените с божествена искра, както забелязахме изстръгнати от естествената си функция, стоят лишени от подкрепа и разбиране, от необходимото им следовничество към одисеите, за които радеят. Демокрацията унищожава възможността за оценка на личността и забранява дискутирането на това кой е по-добър или по-слаб; обявява го дори за неприлично. Така някогашните дворцови писания на поезия се заменят с TV-showта за невзискателно развлечение, в които наличието на представители “от всички социални групи” се утвърждава като неизменно клише. Обикновеният потребител става роб на консумацията, в която го заливат безогледни разнообразия от нищо и изпълват цялото му време с усилия за различаването им или за набавяне средства за участие в тази луда надпревара. Паралелно с това глобалните проблеми натежават, тласкани неудържимо напред от тъмните и далеч не общочовешки интереси в едно с обезглавената официална власт и авторитет. Следващата стъпка разбира се, е поставянето на нова фосфорисцираща глава върху този авторитет, за което всички твърде много сме чели и сънували. Ето защо все по-кристално и неодстъпно ще се питаме за критериите, които ни движат в едно или друго разпознаване на...
