Автор Йордан Табов
(бр. 1/2004)
Библейският мит за произход на човека "от Адам" и след това от синовете на Ной някак си предопределя, че всички съвременни народи "са дошли" отнякъде на земите, в които живеят днес. И макар че идеята за "преселения" от тази гледна точка изглежда универсална, днешният "учебник по история" дава разпръсната във времето картина на "пристигането" на европейските и средиземноморските народи на техните сегашни места.
Например излиза, че персите още от доисторическо време, отпреди хилядолетия са живели на територията на Иран, а арменците - в днешна Армения и някои райони около нея. Много отдавна, преди повече от три хиляди години, гърците се преселили в Пелопонес и Атика, в Западна Европа векове преди Р. Хр. вече имало гали и келти, а на Апенинския полуостров - етруски и латински племена. След това на север от Рим започват да "излизат на сцената на историята" различните германски племена. Да споменем и хуните, които в І-ІІ в. след Р. Хр. са се преселили в Европа от териториите на север от Китай, а също и славяните, които са заели обширни територии в централната и югоизточната част на нашия континент, излизайки от североизточните му предели.
На практика всички тези сведения са основани на легенди, но някои от тези легенди по-рано от другите са били включени в трудовете на старите писатели и това дава основание на съвременните историци да ги считат за "по-научни" от другите и да ги включват в учебници и монографии. Колко истина има в тях? В доста случаи е трудно да се каже. Но все пак е важно техните сюжети да бъдат анализирани внимателно, за да бъдат изяснени връзките между тях; може би това ще помогне да бъдат предложени различни хипотези и да бъдат намерени рационалните зърна във версиите за различните преселения и за произхода на народите, които населяват сега Европа.
Библейският поход на Мойсей
Една от най-интересните стари легенди без съмнение е библейският "Изход" на "избрания народ" - т. е. евреите - от Египет, за това, как този народ е завладял своята "обетована земя". Посветените на тази тема текстове в Библията винаги са привличали слушателите и читателите с приказния сюжет за събития в екзотични места, раздвижвала е умовете с необикновени случки, с грижата на Бог за "неговия народ", и съвсем не на последно място - със смелостта, последователността и решимостта на неговия водач. Историята на Мойсей наистина е била добре позната и близка на много хора независимо от техния пол, възраст и религиозна принадлежност; и винаги е била четена и слушана с интерес.
Казано накратко, библейските "изход от Египет" и "завладяването на обетованата земя" винаги са били част от европейската и средиземноморската култура.
Може би именно затова много хора в мечтите си са се виждали в ролята на Мойсей и неговите последователи. На тях им се е струвало, че и техният народ е вършил подобни подвизи, че може би е бягал отнякъде, но след различни перипетии е успявал "славно" да завладее родината си - всъщност старата си, обичана и харесвана родина.
Така са възниквали сюжети за походи и "преселения", и почти у всеки народ в Европа има митове, които разказват за неговите (или на някой негов герой) произход от далечни земи, за неговите странствания, победи и в крайна сметка заселване в красивите места, където и до днес живеят потомците му.
На пръв поглед това са само митове и приказки. Те не би трябвало да се включват в историческите трудове. Но при внимателна проверка се оказва, че сюжетът за "изхода" и "завладяването на обетованата земя" (или поне на някои негови характерни детайли) е доста често срещан в днешния "учебник по история". Разбира се, украсен и завоалиран по различни начини.
Именно заради допълнителните подробности, които забулват същността му, примерите, които ще разгледаме по-надолу, ще изненадат мнозина.
"Изходът" според Библията
Нека най-напред да хвърлим един общ поглед към историята на библейския Изход.
В някакъв момент от Египет в далечен военен поход се отправя голям отряд, съставен от дванадесет "колена". В Библията той е наречен "опълчение" (Изход 12:17), а негов водач е Мойсей. За цел на похода е поставено завладяването на една така наречена "обетована земя", която някога - много, много отдавна - е била родина на прадедите на "избрания народ", тръгнал след Мойсей.
Струва си да отбележим, че Библията даже споменава датата на началото на похода: 430 година. Естествено, това не е "година от Р. Хр.", а отброява този интервал от време от някакъв древен момент, в който прадедите са дошли в Египет.
Началото на похода е било съпроводено с различни трудности. Фараонът не искал да даде съгласието си за него, но после се разколебал - използвайки момента, "избраният народ" тръгнал на път.
По-нататък в Библията е описан дългогодишен завоевателен поход. В резултат от него "избраният от Бога народ", или "Израилевите синове", завладяват големи пространства; заселват се там и създават своя държава. Започнатото от първия водач - Мойсей - продължава под ръководството на Иисус Навин.
Доразвитие на мита за Мойсей
Компетентните специалисти са на мнение, че канонът на Стария Завет е бил създаван в продължение на векове и че в този процес са участвали различни автори. Счита се, че този канон е бил окончателно оформен към ІV в. преди Р. Хр. Но според хипотезата на А. Фоменко и Г. Носовский, която те предложиха и развиха през последното десетилетие, първоначалните кратки разкази в Библията са били преработвани, редактирани и "осъвременявани" - при това често пъти в сюжета са били добавяни детайли от събития, на които редакторът е бил съвременник. С конкретни доводи Фоменко и Носовски обосновават тезата си, че забележими промени в Библията са били правени чак до ХVІ-ХVІІ в.
Конкретно за Мойсей тезата на А. Фоменко и Г. Носовский е, че в съвременното библейско описание на Изхода има няколко слоя. Първият пласт от събития се отнася за "древен" Мойсей. Този пласт е доста "тънък" - към него спадат някои имена, общи описания и общото, грубо развитие на сюжета. Но основното съдържание на съвременния библейски текст, включващо и почти всички по-дребни подробности, е слой от ХV век (!).
Във връзка с тази своя теория Фоменко и Носовски въвеждат и специален термин: структура на слоиста хроника; смисълът му е, че разказът е като "изтъкан" от няколко пласта от различни времена.
С други думи, хората не само са "взимали" от Библията сюжети и детайли за собствената си история, но и обратно - "давали" са на Библията подробности от съвременния живот, които са им се стрували подходящи. Най-съществените "поправки" и "украсявания" на текста са ставали през ХV и ХVІ век.
Пътят през морето
Най-забележителното "чудо", станало по време на похода на Мойсей и неговия народ към "обетованата земя", е преминаването на "Червено море".
И така, след бягството от Египет, Мойсей повежда хората си на юг. Когато стигнали до Ваал-Цефон (Изход 14:2) и се разположили на лагер около него, ги настигнала войската на египетския фараон, която е била пратена да ги върне обратно (Изход 14:9).
Наблизо до лагера на бегълците от "избрания народ" било Червено море и за да се спасят, те е трябвало по някакъв начин да го прекосят.
Българска версия за "изхода"
А сега да се насочим към един от най-интересните "дубликати" на похода на Мойсей. Според писаното в днешните учебници старата българска история е протичала по следната схема:
1. Българите са живели някъде между Волгой, Днепър и Черно море, на север от Кавказ. Да отбележим мимоходом, че някъде там се е намирал средновековният град Саксин; по-надолу ще стане ясно защо ни трябва тази подробност.
2. Враговете ги изгонили от родните им места.
3. Те се насочили на запад.
4. Името на владетеля им - "Исперих" - напомня имената на готите (като например Гензерих, Теодорих и др.), за които се твърди, че са предшественици на днешните немци.
5. След дългъг поход те намерили убежище на остров при река Дунав.
6. Преодолели водно препятствие - река Дунав.
7. Там се разположили на лагер и заели местността "Ъгъл" (по латински "ангулус", по гръцки "онглос").
8. В този район има "римски" военни "валове"; и по-специално наблизо е "валът на Траян".
9. Нападнали ги владетелите на тези земи и се опитали да ги изпъдят.
10. Българите победили.
11. После българите завладяли обширни територии.
12. Смесили се с многобройното местно население.
13. "Дали името си" на това население и създали държава, която била наречена на тяхно име - България.
Ако разгледаме по-внимателно познатата ни история на "прабългарите", ще установим, че доста подробности свързват техния поход начело с Исперих с похода на Мойсей: бягство от неприятеля, щастливото (като по чудо!) оттегляне на византийците без бой, Валът на Траян и библейският Ваал-Цефон, преодоляването на водно препятствие, завладяване на обширни територии, създаване на нова държава … оставяме подробностите на читателя.
Критика на "българската" версия
В приказката за преселването на българите през VІІ в. и за създаването на българската държава има много несъобразности, които отдавна са обект на критика. Ще отбележим две от най-интересните.
Традиционният вариант на "заселването на българите" ги описва като относително неголямо "племе" от около 10 000 души. Как толкова малко на брой диви чергари са могли да контролират доста голяма територия - между Карпатите и Стара планина, и да държат в подчинение стократно по-многобройното "славянско" население?
Как дивите чергари много скоро след заселването си на новите земи са могли да построят голям каменен град - Плиска, с каменни дворци и други постройки? За сравнение да припомним: живелите по същите места преди тях ужким цял век славяни не са били чергари, но въпреки това от тях не са останали никакви забележими следи от строителство.
Английска версия за "изхода"
Буквално закърмени от училищната традиция със старата българска история, днешните българи се отнасят със сантиментално умиление към приказката за преселването на "прабългарите" на Исперих отнемай-къде си в днешната си родина. Тази станала им свидна приказка им изглежда освен другото и по своему уникална - че кой друг народ е минал през такива славни перипетии! Но като във всяка приказка, и в тази има много илюзии...
статията е взета от сп. "Усури" - бр. 1 - 2004 г.