Дяволските морски колела
Или както ги наричат, Колелата на морския Дявол. Те са добре познати на моряците. Представляват светещи кръгове върху морската повърхност, с диаметър най-често около 600 метра и скорост на въртене до 160 км/ч. Природата им не е обяснена. Не слагам в сметката наивните опити на някои учени да припишат всичко на примитивни биологични видове от рода на планктона. Вероятно същите учени глави с радост биха отрекли реалността на явлението въобще, ако не беше така добре документирано. Та нали разните недоучени университетски възпитаници обясняват многократно описваните и заснети на фотографии огньове на Св. Елм с... масова психоза.
Ето фрагмент от публикувания през 1825 г. дневник на Ендрю Блоксам: "... те видели огромно, кръгло, светещо тяло, издигащо се под ъгъл 7 градуса от водата към облаците, което после изчезнало от полезрението. Същата картина се повторила още веднъж. Тялото имало цвят на нагорещено до червено оръдейно ядро и с размери се доближавало до слънцето. То излъчвало такава силна светлина, че на палубата можела да се намери дори игла." Това е само едно от многото описания на излитаща летяща чиния. Д-р Рубенс Вилела разказва какво е видял от борда на ледоразбивач: "Внезапно нещо се появи от водата, пробивайки триметровия лед, и като огромен сребрист куршум изчезна в небето". Стремя се да бъда максимално лаконичен, затова се въздържам от повече цитати и описания на еднотипни явления. Само ще спомена за някои други загадъчни събития в световния океан.
Странни изчезвания на корабни екипажи, повтаряни с настойчива упоритост през последните столетия. Сякаш Някой /или Нещо/ се показва изпод водата, грабва намиращите се на борда хора и моментално изчезва обратно в дълбините. Събиране на генетичен човешки материал? Само от 1970 до 1973 г. има 76 документирани случаи на изоставени кораби. Изчезват многотонажни съдове и свръхсъвременни подводници. Без следа. Не само в станалия знаменит Бермудски триъгълник, а и в много други части на световния Океан.
Затова пък дневниците на различни морски съдове изобилстват с информация за странни подводни обекти, превъзхождащи многократно със своите качества всичко, построено досега от човека. “15 февруари 1955 г. списанието “Човек и съдба” публикува статия под заглавие “Неизвестни подводници из всички морета в света”. Изглежда това е първото официално споменаване на НПО.” - B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997; “1970 г. Безследно изчезнали шест подводници на Израел, Франция, Англия и САЩ. Три от тях - в Средиземно море. Проведените търсения не дали резултати. Не било намерено нито разлято масло, нито останки. - B. Von Wittenburg” - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997; “1968 - 1972 г. В последните години целият свят е обхванат от “епидемия” от призрачни подводници. Те не могат да принадлежат нито на САЩ, нито на СССР.” - B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997
Наблюдавани са случаи, при които обектът изменял формата си или пък се разпадал на няколко по-малки. Разноцветните светлини, умишленото заиграване с хората и техните машини - всичко ни навежда на мисълта, че приликата с "небесните" НЛО е пълна.
Ако размислим, ще стигнем до извода, че през последните две-три десетилетия средствата за масово осведомяване все повече отклоняват човешкото внимание от морската тема. Това е, защото ние вече разполагаме с прекалено много информация за заобикалящия ни свят и съществува реалната опасност да си направим съответните изводи. И тъй като думата ми беше за странните явления в морето, нека приведа още един пример.
През декември 1921 г. в-к Ню Йорк таймс" писал за инцидент на борда на германския параход "Брехзее", който един ден преди това отплувал от пристанището Хорсенс в Дания. Вечерта капитанът, извършвайки своя традиционен обход на кораба, видял на палубата човек, сражаващ се с това, което после вестникът нарекъл "неизвестно и невидимо същество". Пред погледа на капитана, на челото на борещия се човек изведнъж се появила рана с дължина 4 дюйма, приличаща на рана от нож. Пострадалият паднал в безсъзнание и бил отнесен в капитанската каюта за лекарски преглед. Там, пред свидетели се открили други рани, като при това дрехите над тях били неповредени. Феномените нямат край, но достъпът да тях все по-често ни се отказва.
Съществува хипотезата на американския учен проф. Ян Сандерсън, биолог и основател на Сдружението на необясними феномени. Според него, някъде на океанското дъно се намира цивилизация на нехуманоиди, живеещи без кислород и слънчева светлина, способни да издържат на свръхвисоко налягане. В своята книга "Невидимите жители на Земята" той твърди, че в океанските дълбини живеят особен вид същества, изградили разумна общност. Те се появили преди милиони години и оттогава непрекъснато еволюират. Джон Кил пък е стигнал до убеждението, че под водите на Антарктика /Хиперборея?/ съществуват тайни бази на нечовеци.
През 1964 г. на дълбочина 2 250 морски сажена апаратурата на изследователския кораб "Елтанин" заснела на морското дъно антенни устройства и други, явно изработени от разумна ръка съоръжения. Нужно ли е да търсим базите на НЛО някъде из далечния Космос, когато те могат да се окажат значително по-близко до нас?
Най-малкото странно впечатление прави още един факт:
Морското дъно е по-слабо изучено от близкия Космос. Но уфолозите и останалите търсачи на извънчовешки разум не насочват погледите си натам. Земните океани засягат по-пряко човешките интереси, но тяхното изучаване е почти напълно прекратено. След големия бум от 60-те и 70-те години не само спряха опитите за проникване в морските тайни. Резултатите от проведените вече изследвания така и не бяха разсекретени. За последните 20 години човешката техника беше значително усъвършенствана, а такъв учен като проф. Огюст Пикар се мотае около разни островчета. И се задоволява с наблюдения върху живота на крайбрежните птици. Същото се отнася и до знаменития Жак Ив Кусто. Сами помислете за евентуалните причини.
Но най-страшното е, че и определени земни площи станаха недостъпни за "всемогъщия" човек. Малко известно е, че романът "Пикник край пътя" на братя Стругацки бил написан, след като те се запознали с фактите за съществуването на древно космическо сметище в Якутия, наричано от местните хора "Долината на смъртта". Районът е толкова опасен за изследвания, че дори съвременната земна техника не позволява той да бъде проучен. Кой ни създава всичките тези неприятности?
Откъс от книгата на Елтимир - "Отвъд Човечеството"
