Автор Тема: Какво е човекът?  (Прочетена 16944 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Какво е човекът?
« Отговор #30 -: Октомври 25, 2006, 10:16:28 am »
Човекът е хубаво нещо, ако е ...човек :)
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Antonium

  • Гост
Re: Какво е човекът?
« Отговор #31 -: Октомври 25, 2006, 12:23:06 pm »
Човекът е хубаво нещо, ако е ...човек :)

Подобни бисери и от мен:
Не човек, а нечовек! :D :D :D :D
Егати темата

П.П. Еоне само да си посмял  8)

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Какво е човекът?
« Отговор #32 -: Октомври 25, 2006, 13:36:13 pm »
 Малко помощ от представата на древните......

Египетската традиция разглежда човека като единство на  :                                                           

1.Физическо тяло - Шат или Сат                         

2. Жизнена сила - Аш или Ах                               

3. Емоционална душа , Астрално тяло             

4. Жизнена душа - Хати

5. Рационална душа, разум, ум                             

6. Духовна душа - Шейди                                     

7. Божествен дух - Ку                                             

 

Шумерската традиция подобно на индийската , направо дава "разрез" на гръбначния стълб и разположението на чакрите

Еврейската традиция ги представя , като свещник,  на който трябва да бъдат запалени седем свещи.

Светлината на свещите символизира енергията на чакрите, която трябва да бъде "запалена".

В древен Рим , Жезълът на Меркурий представя чакрите като стълб, около който са увити две змии, като аналогия на гръбначния стълб и енергиите на чакрите,  циркулиращи в човешкото тяло.

Всички те са абстрактни символни модели , които отразяват в себе си едни и същи идеи.

Древната българска традиция използва геометричен модел, отразен в седемлъчевата розетка от Плиска. /тук може би е добре да погледнем възгледа на Магите, за по-точна представа.../

И така....какво можем да добавим????...или отречем???

 

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Какво е човекът?
« Отговор #33 -: Октомври 25, 2006, 13:40:56 pm »
Цитат
тук може би е добре да погледнем възгледа на Магите, за по-точна представа...
Нищо не съм чел за тях, дай интифа къде да потърся  :P
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Какво е човекът?
« Отговор #34 -: Октомври 25, 2006, 13:50:05 pm »
Магите са древните мидийски жреци.
А също е казано, че : "Българите са маги."
Търси в тази насока.
Ще потърся нещо в архива си и ще ти пратя на Л.С.

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Какво е човекът?
« Отговор #35 -: Октомври 25, 2006, 14:23:18 pm »
Човекът е хубаво нещо, ако е ...човек :)

Подобни бисери и от мен:
Не човек, а нечовек! :D :D :D :D
Егати темата

П.П. Еоне само да си посмял  8)
Trandev, какво и е на темата? Нечовек? Ха-ха-ха...Ето, чети как един нечовек обяснява на внучето си що е туй човек:

Човек? Какво е то "човек"?
   
-Там нейде сред безкрая

Земята скромно се синее.

За нея често аз мечтая.

Когато слънцето огрее

нейната повърхност чудна,

небето весело се смее,

гората скоро става будна,

реката с песен пак се лее.

И има там едно животно,

което броди върху нея

на стадо, но така самотно...

За него внуци ще ви пея.

На нас донякъде прилича

и там живее век след век,

човек се внуци той нарича.

       -Човек? Какво е то човек?
 
-Човекът, внуци, е мечтател,

ловец на сини висоти,

на чудеса е откривател,

умът му приказно блести.

Ръцете му са с ловки пръсти,

със тях умее да твори.

Със тези пръстчета чевръсти

животът той ще умори.

Земята синя ще отрови,

моретата ще изсуши,

пръстта дълбоко ще разрови

и ще запуши пак уши

и в своя бог пак ще се врича

останал сам под адски пек

човек се внуци той нарича

   -Човек? Какво е то човек?

 -Човекът внуци е омраза

и завист, алчност, злоба, мрак.

Човекът внуци е зараза,

отчаян жалък луд глупак.

Човекът, внуци, запомнете

е язва, гнилоч, тумор, рак.

Човекът внуци погледнете

и вижте как вилнее пак.

От него внуци се пазете

на всичко живо той е враг.

На всеки бръмбар, всяко цвете,

на всичко дишащо и пак

ви казвам треперете,

защото няма път по-лек

от тоз с пипало да го спрете!

                            Човек ли? Туй е то човек!

 
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Какво е човекът?
« Отговор #36 -: Октомври 25, 2006, 15:09:27 pm »
Ето Човекът!
« Последна редакция: Октомври 25, 2006, 19:35:25 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Какво е човекът?
« Отговор #37 -: Октомври 25, 2006, 16:08:11 pm »

Ето Човекът!
Човекът гпеда и не разбира!
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Какво е човекът?
« Отговор #38 -: Октомври 25, 2006, 16:29:28 pm »

Ето Човекът!

Оригиналният текст е поместен тук:

 Евангелие от Йоан 19 гл : 5 ст. гласи следното:

Исус излезе вън, носещ трънения  венец  и моравата дреха.
Пилат им казва: "Ето Човека!"
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Какво е човекът?
« Отговор #39 -: Октомври 25, 2006, 16:48:02 pm »
Чвекът разбра оригинала :D
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Какво е човекът?
« Отговор #40 -: Октомври 25, 2006, 16:52:29 pm »
Суфистите са стигнали до някои обобщения, които можем да видим и в нашият съвременен живот.
"....човечеството може да бъде разделено на три основни групи. В първата група влизат хората-животни, във втората - хората-демони, а в третата - човешките същества. Един индийски поет пише: "В живота има толкова много трудности, че дори за човека е трудно да бъде човек".
Човекът-животно мисли само за ядене и пиене, неговите постъпки с нищо не се различат от действията на животните, които търсят единствено удовлетворяване на естествените си потребности. Човекът-демон е този, у когото собствения "аз" е станал толкова силен и мощен, че не вижда нищо друго и у него напълно е изчезнало всякакво чувство за благородство, доброта и справедливост. Такова същество черпи удоволствие от страданията на другите, отговаря със зло на стореното добро и изпитва наслада от безнравствени постъпки. Броят на принадлежащите към тази група е доста голям. След това е разумният човек, този, в който са развити чувствата. Възможно е лекарите да имат друга представа за това кой човек е нормален, но от гледна точка на мистицизма само човек, в който има равновесие между разум и чувства, само човек, отворен за чувствата на другите, който е осъзнат във всичките си постъпки и отчита възможните им последствия за обкръжаващите, е наистина разумен. Казано с други думи - не е толкова просто да станеш човек. Понякога цял един живот не стига."
Из "Мистични медитации" на Израт Инаят Хан

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Какво е човекът?
« Отговор #41 -: Октомври 25, 2006, 17:43:26 pm »
Човекът е извор


Всички ние сме ЕДНО. Има само един човек и в него е въплътено цялото мироздание. Всичко е в него и всичко произлиза от него. Виждаме много хора около себе си, цялата планета е населена от милиарди човешки същества и всеки ни се струва различен, отделен. Редно е да се запитам защо си мислим, че всеки е различен и отделен, след като вярвам в първото съждение, че всички сме едно цяло. Там е работата, че това е една от илюзиите, които не успяваме да уличим и допускаме да мислим, че е истина. Другите ни изглеждат различни, но не са. Ако си позволиш да навлезеш в дебрите на разбирането си за другите, да усъвършенстваш познанието си за човека, да научиш повече за неговия характер, навици, поведенчески характеристики неминуемо ще установиш, че всички хора си приличат. Всеки има капацитета да бъде като всеки друг. Всеки е минал през един или друг начин през изпитанията на другите. Всички се стремят към едни и същи неща в генерален аспект - щастие и любов. Ние сме Едно. И всеки от нас е изворът на собственото си благополучие. Какво представлява живота ни сега. Търсим извън себе си онова, от което имаме нужда и даже не съзнаваме че това, което сме тръгнали да търсим се намира вътре в нас, не е някъде там отвън, то се генерира от нашата душа и наподобява един непресъхващ извор, има от него в изобилие.  Влизаме в отношенията си с другите, за да търсим любов, смятаме че сме я намерили, влюбили ли сме се, надяваме се да ни обичат, правим всичко възможно за това, понякога целия ни живот се върти около идеята да намерим някой, който да ни обича и да запазим любовта му. Но сигурно много от вас са се разочаровали от този тип отношения, защото да изискваш да те обичат не води до нищо съществено. Когато процеса е едностранен, тоест само да чакаш да те обичат, енергийния обмен при тези изключително зареждащи иначе отношения секва. Истината е, че не е нужно да търсиш любовта на другия, а преди всичко трябва да я откриеш в себе си. Уверявам те, има я, там е, чака да бъде намерена. Когато я откриеш в себе си, не се възгордявай, не се опиянявай, предназначението на любовта не е за това. Тя е в теб, за да я раздаваш. Обичай, преди да те обичат. Дай преди да ти се даде. Човекът има свойството да е в непрекъсната връзка с енергията на Вселената. През него тече магистрала от енергийни нишки, по които непрекъснато се подава информация. Там е работа, че при някои тези канали са по-отворени, понеже самите хора са се отворили за тях. Колкото си по-отворен за божествената информация толкова повече съзнаваш, че всички важни неща произтичат от теб. Няма какво повече да се търси извън самия теб. Всичко, което ти е нужно е в теб. Тогава всичко ще ти идва отвътре. Любов, радост, щастие, спокойствие, мъдрост, настроение, самочувствие - всички са в теб и са под твоя контрол. Можеш да ги извикаш по всяко време. Можеш да ги използваш както сметнеш за най-добре в конкретната ситуация. Искам хубаво настроение? Ами не ми трябва нищо външно, за да си го създам, зная че го има вътре в мен и се поддържа непрекъснато, давам му зелена светлина и то излиза, аз ставам перфектен израз и безкраен извор на хубавото настроение. Не ми е нужно да ходя някъде, да се срещам с някого, да правя нещо, за да имам хубаво настроение. Достатъчно ми е да съм във връзка с положителната божествена енергия и хубавото настроение ще се оформи като неотлъчна част от самия мен независимо от всичко, което е извън мен. Ако успееш да приложиш това разбиране в собствения си живот то ще те направи много по-удовлетворен(а), защото щастието ти ще идва от неизчерпаем източник и няма да зависи от външни фактори. 



velaskes©13.07.2004
musica universalis

Неактивен Titania

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 42
Re: Какво е човекът?
« Отговор #42 -: Октомври 25, 2006, 19:05:50 pm »
      "Гурджиев е направил великолепна класификация на човешките типове. Винаги, когато някой го питал нещо за хората, той веднага спирал и казвал: "Не ме питай за хората. Първо ми кажи номера. Човек номер едно? Човек номер две? Човек номер три? Човек номер четири? Или човек номер пет? Кой от всичките имаш предвид, когато казваш човек?" Гурджиев имал седем "човека". И е бил съвършено прав. Нищо не може да се каже за хората, защото не съществува такова нещо като хора по принцип. Някои са човек номер едно, други - човек номер две, а трети - човек номер три.
       Първите три типа са лесни за разбиране, защото всички вие принадлежите към тях. Човек, който живее в тялото си, принадлежи към първата категория, може да се срещне навсякъде.Той живее за тялото; не яде, за да живее, а живее, за да яде. Това е първият номер.

      Човек номер две е емоционален; живее чрез емоциите си - винаги възбуден или потиснат, настроенията му скачат нагоре надолу по скалата. Когато при мен дойдат хора и ги попитам как вървят нещата, те отговарят: "Горе - долу". Това е човек номер две. Понякога се чувства много, много добре, в еуфория, а понякога е тъжен и унил като смъртта; понякога е в ада, а друг път - в рая; понякога се смее щастливо, а друг път плаче.
Вторият тип също може да се срещне навсякъде. Няма защо да ходиш много далеч, той може да живее в теб самия.
Току-що преглеждах един речник. - много обичам речниците, защото обичам думите и тяхната биография - и попаднах на думата "сантиментален". Такъв е вторият тип човек: емоционален, винаги готов да рони сълзи и да хленчи, сантиментален.Погледнах етимологията на думата, нейния произход и наистина това бе цяло откритие.
Тя произлиза от "Мария Магдалена". Сигурно си виждал картини на Мария Магдалена, на които тя мие краката на Исус със сълзите си - плаче, а очите й са червени. "Магдалена" (Маgdalen) малко по-малко е станало "сантиментален" (maudlin). Това е вторият тип човек.

      Третият тип е типът на интелектуалеца. Той живее чрез интелекта си. Той е само глава; няма тяло, няма сърце. Контролира нещата от главата си. Продължава да манипу­лира сърцето, тялото си и всичко останало чрез главата; той е ученият, аскетът, пандитът, човекът на знанието, на паметта, логиката, философията. Третият тип контролира целия свят.
      Но всички тези типове се намират на едно и също ниво - нивото им не е различно. Тези три типа хора са широко разпространени: третият тип е характерен главно за мъжете, вторият - главно за жените, а първият - и за двата пола. И трите типа се намират в теб самия. В никой човек те не са в чист вид, те са смесени, смесени като миш-маш. Тези три типа не могат да се срещнат в чист вид.

      Ако можеш да откриеш човек, при когото тези три типа са абсолютно отделни един от друг, този човек принадлежи към четвъртата категория: йогин, факир, мистик. Той е разделил съществото си на различни слоеве. Когато е в тялото, той напълно е в тялото, не разрешава на емоциите да му пречат или главата да го контролира. Когато е в емоциите си, не допуска главата или тялото да се намесват в тях. Такъв човек не е смесица, той не подправя и не смесва нещата; в него всичко е чисто и ясно. На него може да се разчита. Когато мисли - мисли, не разрешава на емоциите да се намесват, защото емоциите се превръщат в облаци. Пречат на ясната мисъл.
      Тези три слоя лежат на една и съща основа. Те не са като етажи, един над друг. Те са разделения на една и съща равнина, които са се размесили помежду си. Тези слоеве трябва да бъдат отделени един от друг.
Четвъртият тип е този човек, който е разделил съществото си, така че всеки център да се занимава със своята определена работа. Ако това разделение липсва, всичко е смесено и нищо не функционира, както трябва.
Един индус може да се влюби в мохамеданка. Емоциите не знаят, но разумът знае, че тя е недосегаема. Тялото нищо не знае, емоциите не са рационални, не са благоразумни, но умът обмисля ситуацията. И той незабавно ще се намеси. Ще ти каже: "Избери някоя друга. Тази жена не е за теб. Тя е мохамеданка, а ти си индус. Как можеш да се ожениш за мохамеданка?" Или в друг случай - "Тя е толкова бедна, а ти си толкова богат. Как можеш да се ожениш за толкова бедна жена? Какво ще кажат хората?"
Главата пречи на емоциите. Тогава потискаш любовта и се опитваш да се влюбиш в жена, която е браминка и също принадлежи към твоята каста. Никой не може да се влюби насила. Насила човек може най-много да се ожени, но никога да се влюби. Този брак никога не ще бъде стабилен, няма да има силата на истинската любов.
Ти непрестанно се намесваш и пречиш. Тялото казва: "Гладно съм.", но ти му възразяваш: "Сега не му е времето." Когато тялото каже: "Не съм гладно", продължаваш да го насилваш с храна, защото заявяваш: "Сега е време за обяд и тъй като не разполагам с друго време, именно сега ще трябва да ядеш."
    Гурджиев казвал, че всички тези три центъра са смесени и това е причината ти да си толкова объркан. В теб няма яснота. Всичко е в страхотен хаос, всичко е забулено в дим. В теб няма пламък. Така че първото нещо, което Гурджиев правел, било да внесе ред и да накара всеки център да функционира самостоятелно.
Престани да престъпваш границите на отделните центрове. Остави тялото да функционира като тяло; остави чувствата да функционират като чувства; остави главата да работи като глава. Не им позволявай да се намесват в работите си, иначе съществото ти ще бъде като миш-маш, няма да има център. Тогава ще живееш в объркване и ще умреш в объркване. Ще бъде чиста проба провал.
     
     Четвъртият тип човек се ражда, когато всеки един от центровете започне да функционира в своята собствена територия и не пресича границите на другите. Това изисква продължително старание.
Ще ти бъде трудно да откриеш този четвърти тип, защото е рядкост. Но в някой йогин и в суфистките мистици ще можеш да откриеш четвъртия тип човек. Все пак четвъртият тип човек съществува.
     
     Петият тип е още по-голяма рядкост. Четвъртият просто разпределя трите нива, трите слоя, и прави така, че да работят всеки според собствената си първична природа, без да се намесват помежду си, без никакво външно влияние. Петият тип осъзнава това. Четвъртият може да работи без осъзнаване, може да работи и с помощта на учител или чрез някаква дисциплина или методология и по този начин да ги разпредели. Не е нужно голямо осъзнаване, известно разбиране ще свърши работа.
    Петият тип е осъзнатият човек. Той осъзнава цялото явление - трите различни центъра и старанието на четвъртия да ги накара да функционират всеки в своята територия. Петият се превръща в наблюдател, в свидетел. Човекът от петата категория е наистина много рядко срещано явление.
     Успенски, най-големият ученик на Гурджиев, принадлежи към петата категория. Но той е само осъзнат - понякога осъзнатостта е тук, друг път се губи. Той не може да бъде непрекъснато осъзнат, защото за това е необходим обединен, цялостен център, който обаче липсва при петия тип. Ето защо Успенски се отклони. Той стана осъзнат, но на него му липсваше онзи цялостен център, така че беше осъзнат само понякога. Когато беше осъзнат, той биваше един човек, но когато не беше осъзнат, беше съвършено различен. Успенски стана добър преподавател, но не успя да стане учител, защото един учител трябва да бъде непрестанно, цялостно осъзнат, осъзнат дори в съня си, осъзнат двадесет и четири часа в денонощието.
     
      Шестият тип е нещо много, много рядко. Ще минат векове, преди шестият да стане по-често срещано явление. Шестият тип е този човек, който е не само осъзнат, но който също е и центриран, който е достигнал до своя център. Петият тип наблюдава; шестият наблюдава от един вечен център: той е достигнал до една кула вътре в себе си. Неговата съзнателност е стабилна, никога не се колебае. Неговият вътрешен пламък остава устойчив, не трепти.
     
    И накрая идва седмият тип човек, за когото нищо не може да се каже. Описанието е възможно само до шестия, но за седмия описание няма. Ти трябва да бъдеш близо до него, за да разбереш какво представлява той. И колкото повече научаваш, за него, толкова по-малко ще знаеш. Колкото повече знаеш, толкова повече ще чувстваш, че все още остават много неща, които трябва да се опознаят.
    Седмият тип е абсолютна мистерия, необикновено обикновен. Обикновен, но възможно най-мистериозен. Буда, Лаодзъ, Гурджиев - всички те принадлежат към седмата категория. Но за тях нищо не може да се каже.
    Хората, принадлежащи към първите три категории, са почти сходни помежду си.
    Хората от четвъртата категория също са повече или по-малко сходни. Хората от четвъртата категория ще се различават от първите три, но помежду си няма да бъдат толкова различни. Йогите, факирите са много по-различни от първите три категории, но иначе много си приличат.
    Човекът от петата категория започва да става уникален, превръща се в нещо рядко срещано. Ще откриеш, че двама души от петия тип са толкова различни един от друг, колкото е възможно.
    Шестият тип човек е абсолютно обединен, цялостен. Той е станал абсолютно уникален.
    А при седмия тип цялата възможна уникалност е постигната. Той е кулминацията, неопределим и непознаваем посредством интелекта. Има само един начин да познаеш седмия тип, и индусите наричат това сатсанг. Този начин е просто да бъдеш в присъствието на този човек.
Ако имаш щастието да срещнеш такъв човек, просто позволи на съществото му да проникне твоето същество - стани приемащ. И тогава ще почувстваш какво е той. Съществото му е най-блестящият диамант в целия свят."

ОШО

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27