Ето и моето последно астрално изживяване:
Караме няква кола ,но в нещо като коридорче,и на ъгъла седи чичко,който ни казва:
"Не,не можете да минавате оттука с кола,моля ви се! Спрете тази кола!!!"
Но ние не спираме... Малко след завоя спираме,и виждаме едно момче,слабо е и чернокосо. Притеснен е ,но е решил да бяга, a ние сме там, за да му помогнем да избяга .
Слизаме от колата,и бягаме колкото можем по-бързо, но по-скоро летим наоколо - всичко е опасано с тръби, канали, черно място с безбройни проходи и чупки..
Това със сигурност е някаква индустриална зона,като изоставен завод,ама не е изоставен. Вътре се работи,и минават само хора с пропуски.
И друг път сме се опитвали да преминем през пропуска но този път нахлухме направо "през задния вход".
И така...започнахме да бягаме,а те пуснаха по петите ни едни същества, които по-скоро приличаха на вещици, отколкото на девойки, тъй като на пръв поглед бяха невинни прелестни красавици, момиченца с полички и въженца за скачане, но единствената разлика от другите,беше,че очите им бяха изцяло черни,и като хванеха някои от "нарушителите", се държаха много сериозно, като възрастни... Всъщност, изглеждаха като възрастни деца.
Така и не успяха да хванат момчето обаче - той не само тичаше по-бързо от всички ни, но и знаеше идеалните пътеки, проходи и стълби, които да го изведат от целия този лабиринт.
Нашата роля там беше повече да забаламосваме преследвачите.
Момчето най-накрая стигна до изхода. Видях го как огъна една решетка в края на сградата, и се промуши бързо през дупката.
Помислих си: " Да,той сега ще види какъв е всъщност света,ще види "истинската светлина", ще излезе от този мрак, от тази холограма...?
А ние, както винаги се измъкнахме с летене по коридорите, препълнени с различни видове змии, и отлитахме надалеч, когато до мен телепатично достигна мисълта и погледа на едно от онези 'момиченца',което каза:
"Той не трябва да ходи там,защото е заразен!!!"
"Заразен ли?" - попитах...
"Даа,заразен..." - отекна ехото.....