Мисли и Източници

[Eon]

Вярно, че и аз съм жена, но се опитвам да мисля просто като човек.....

Ей това е мисъл! 

[GNOSTIC]

Вярно, че и аз съм жена, но се опитвам да мисля просто като човек.....

Ей това е мисъл! 

Казах го така, защото мъжкия фолклор припява, че на жената не и се отдава да мисли.

[H.]

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

[GNOSTIC]

Аз не знам нищо за такъв...
Около мен няма такива момичета, които да си говорят само за мъже...или прически...

[Mirotvorec]

Вероятно ураган с нежно име

"Тайфуни с нежни имена"-Богомил Райнов   

[Дъвиан]

Най-добрата мисъл според мен е:

"Обичам те."

Източник: Любимият ви човек.

Eon, ти турна капак на цялата тема! Каквото и да се каже друго-слабо ще е. 

Откровено мисля, че по-силно от това горното са думите "Обичам те", когато ти ги казваш на всеки и на всичко, т.е. когато не чакаш някой друг да ти каже "Обичам те", защото има хора, които много дълго време чакат това, а когато ти ги казваш - това е по-красиво и благородно според мен. Да обичаш, а не да чакаш да си обичан.

Приятелството се ражда след дълго познанство или внезапно - от една усмивка...
То е най-голямото богатство - освен любовта, а любовта е най-красива,
 когато върви ръка за ръка с приятелството.                                                     
                                                                                           Пам Браун

Съгласен съм Албинони. Разбирам го и знам, че е така. И аз разсъждавам по същия начин.

Не знам кой е Пан Браун, ама това не е вярно
Любовта и приятелството няма как да вървят ръка за ръка:) Това, което можеш да споделищ с приятел, много често не можеш да го споделиш с любимата жена...тъжен факт:)

Ами не си срещал такава жена явно. Защото, когато има да споляш нещо зад гърба на любимата жена на свой приятел, значи не я обичаш достатъчно истински за да си позволяваш да говориш нещо зад гърба й. И още, щом не можеш да споделяш всичко на любимата си жена, значи не ти е още "любима жена" в цялостния и пълноценен смисъл. Не говоря конкретно за теб, няма нужда да се защитаваш, а принципно.

[Oberon]

Дъв:))
Когато човек порастне, започва да мисли по друг начин. принципно, не за теб говоря. Жените се оттегчават от мъжките споделяния, някои откровено не ги интересуват и тн...Имах предвид с горния пост, че не всичко е необходимо да споделяш с любимия човек. Неща които можеш да и спестиш и тн. Не ме разбирай поглешно. Всичко е с добронамерена цел.

Оберон

[GNOSTIC]

Дъв:))
Когато човек порастне, започва да мисли по друг начин. принципно, не за теб говоря. Жените се оттегчават от мъжките споделяния, някои откровено не ги интересуват и тн...Имах предвид с горния пост, че не всичко е необходимо да споделяш с любимия човек. Неща които можеш да и спестиш и тн. Не ме разбирай поглешно. Всичко е с добронамерена цел.

Оберон

Съгласна съм. Пълната откровеност  в отношенията в повечето случаи разваля "магията"... Образно казано : "...дори една мадона от Рембранд погледната от близичко е грозна...........близкото погубва ....."/един спец в лириката - Д.Дамянов/
И едно женско мнение. Някога, в годините, когато четях Дюма, срещнах следната мисъл : "Жената подсъзнателно се стреми да превърне мъжа в свое подобие. Успее ли, той престава да я интересува."... и проверката във времето ми доказа, че е вярна.
Не живейте с чужди митове, създавайте свои! Абсолютна истина не съществува.

[Cenestelle]

виж последното изречение беше много на място и много правилно

[milenski]

Не искам да знам цялата истина,
истината докрай,
във всички нейни подробности -
това убива моето въображение,
това унизява самочувствието...
Ах, жестокост е абсолютната искреност!
И колко пъти предпочитаме да бъдем излъгани,
и колко пъти предпочитаме да излъжем...
После идва умората.
После идва страха -
страхуваме се да сънуваме,
страхуваме се да бълнуваме,
страхуваме се да не кажем нещо насън,
което ни издава.
Съмняваме се в чуждите признания.
Предпочитаме да не знаем това,
което трябва да забравим.
Отричаме, че сме обичали.
И истина е, истина е - не искаме!
Искаме всяко ново чувство
да бъде първо и единствено.
И разрушаваме всички мостове зад себе си
като генерали,
които се съмняват в своите армии.

Стефан Цанев

[Дъвиан]

Дъв:))
Когато човек порастне, започва да мисли по друг начин. принципно, не за теб говоря. Жените се оттегчават от мъжките споделяния, някои откровено не ги интересуват и тн...Имах предвид с горния пост, че не всичко е необходимо да споделяш с любимия човек. Неща които можеш да и спестиш и тн. Не ме разбирай поглешно. Всичко е с добронамерена цел.

Оберон

Съгласна съм. Пълната откровеност  в отношенията в повечето случаи разваля "магията"... Образно казано : "...дори една мадона от Рембранд погледната от близичко е грозна...........близкото погубва ....."/един спец в лириката - Д.Дамянов/
И едно женско мнение. Някога, в годините, когато четях Дюма, срещнах следната мисъл : "Жената подсъзнателно се стреми да превърне мъжа в свое подобие. Успее ли, той престава да я интересува."... и проверката във времето ми доказа, че е вярна.
Не живейте с чужди митове, създавайте свои! Абсолютна истина не съществува.

Хе, ами аз пък навремето съм чел една мисъл на Ромен Ролан: "Ако мъжът пожелаеше да се чувства брат на жената, а не само неина плячка, както и тя негова. Ако и двамата пожелаеха да се отърсят от гордостта си и всеки от тях да помисли повече за другия и по-малко за себе си!", и тя също се е оказала истина в моя живот.

Прав е Дюма и това е една от задачите да не бъде така, както казва. Не може да определим нещо като подсъзнателно и с презумпцията за такова да не се опитваме да си влияем да не го проявяваме, щом си вярваме, че е там и е такова.

За мисълта на Дамян Дамянов може също да се поспори. Българската поговорка казва "Далече от очите, далече от сърцето", той ни казва обратното, аз казвам, че и двете са грешни!

А колкото до последните две изречения - всеки си е създал свои митове и си ги следва. А когато те са и като на някои друг - те стават и чужди вече. А абсолютна истина съществува и тя е обемаща всяка неабсолютна в себе си. Истината е Всичко и Нищо, защото тя е абстрактна и е надсмислова-понятийна, т.е. обхваща всичко казано и помислено... тя затова е Истина, защото съдържа в себе си истините на всички..., но това е вече по върховете на абстрактната мисъл...

[GNOSTIC]

Ако ми позволиш да уточня, че изречението на Р.Ролан е пожелателно. Това е идеал, който ако някой иска може да следва. Но идеалите затова са идеали, защото ежедневието ни не е изпълнено с тях. Всеки може да се опитва да бъде по-добър. Но дали това, което е добро за теб е добро за мен? Всички сме толкова различни!
Основното не е любовта, а толерантността, не сляпата вяра, а осъзнаването, че всеки има нужда от свобода.
Проблемите в отношенията между мъжът и жената започват с ограничаването на нечия свобода!
А за истината...наистина ми прозвуча абстрактно, но и това е обяснение, една гледна точка.

[Дъвиан]

Мда, всички с това се измъкват - каквото е добро за мен, дали е такова и за теб. Новата универсална философия - хахахахахаха. Всички само до тази истина (?) са стигнали и я повтарят на всяка дискусия.
Иначе си права.

[GNOSTIC]

За какво по-точно съм права?
Истината, до която съм достигнала към момента е, че трябва да се  уважава свободата на другия. Най-досадно е някой да те залива с въпроси или да ти държи сметка за всичко, сякаш си малко дете.

[Дъвиан]

Ето една прекрасна и дълбока мисъл на Дора Габе, изказана в стихотворение. Поздрав към всички:

* * *

Недей разкрива себе си,
недей оголва от тайнственост
случайната ни среща,
не ме разпитвай
що съм и какво съм.
Обременил ме е живота с факти,
тежат ми спомени
с трагични дати,
ранена съм
от срещи и раздели,
от знания,
изчерпващи до дъно.

Подай ръка,
но извън времето,
извън възможното,
да се осъществим
в едно небитие
с такава мъка за земя,
в която бихме изгорели...