Хехе, хайде и от мене:))))
"Смъртта не е отсъствие, тя е промяна в присъствието"

)))
Като бях ученик прочетох във вестника, че някакво момиче от Бургас се е самоубило, като оставило след себе си едно стихотворение. Мисля че беше за несподелена любов, тогава когато света за човека изчезва и ти ставащ лист, подет от вчтъра. Ето последното изречение: "Ще дими хоризонтът и ще се лутат птици" ( сега като го пиша изтръпвам направо ) . Тогава това ми прозвуча като пророчество за края на света...
А това което Гил Галад каза за Сенките, е от моята любима книга Хрониките на Амбър:))))
Както е казал проф.Шостакович, "земята е люлка на цивилизацията, но не се живее вечно в люлка"
Оберон от Амбър