Деца на Мрака

[Eltimir]

Скандалите в България, подклаждани от евреи и турци са бомби,  годни да взривят самите основи на така наречения Европейски съюз. Съществува опасност от странни съдебни процеси. Хората взеха да се обзавеждат с калкулатори и всякакви счетоводни материали. Имам предвид средства за разчистване на сметки. Русофилите говорят за другаря адвокат Калашников, американофилите – за мистър Смит енд мистър Уесън. Та не се знае знае ли се… А взеха да пристигат сведения за намеренията на доброволци да ни посетят, ако се стигне до по-зрелищен карнавал. На всичко отгоре Сърбия е съвсем близо и става тя мътна и кървава. Администрацията в Брюксел едва ли ще допусне своето самоунищожение. Освен всичко друго Европа иска добре да оглозга кокала, наречен „България”, преди да го хвърли на хиената Изсраел. Най-безболезненият начин е Румен Петков да сподели съдбата на своя колега Любомир Начев. Тоест една прекрасна за българския народ сутрин да го намерят самоубит. С пет куршума в челото, защото му е голяма главата и един няма да стигне. Друга възможност не съществува. Виден неформален лидер на БСП заявил: „Румен Петков е политически труп, обаче знае толкова много, че ако кихне, ще ни удави”. Няма да ви кажа кой е лидерът, само ще загатна, че името и поведението на това нещо навеждат към думичката „вазелин”. Ама като му знам похватите и близкото му, даже интимно приятелство с лидери на ДПС, нищо чудно, главестият, тоест главният шеф Румен наистина някоя сутрин осъмне с пет куршума в главата. И ще бъде нормално. Смъртта е единственият разумен начин той да бъде отстранен. Само че убийството на Петков няма да е решение, а отлагане на големия взрив. Все пак крайната цел е значително по-голяма от живота и смъртта на някой си Начев, на някой си Петков, и даже на разните му там Станишев, Първанов и Сакскобурггота. Подсказват ми и друга версия. Че може да не застрелят Румен Петков, а онези, с които се е срещал. И ми дават за пример справката за Бойко Борисов, появила се както в Интернет, така и в разни, свързани с ДС вестници. Тези вестници според кака Мара чистачката се ползвали от архива на покойния ген. Григор Шопов и добре са знаели какво да напишат в справката. От нея се вижда как Бойко се среща с Мето Илиенски, с Косьо Самоковеца, с Васил Илиев и с разни други подобни дребни мафиозчета. И как после не минава много време и дребните мафиозчета взели, че дали фира, тоест убили ги. Дали нашият дълбокоуважаван министър е готов на убийства? Вземам в-к „Монитор” от 13 Май 2006 година. „Сидеров убеден, че властта поръчва физическа разправа с хората му . /…/ Според лидера на "Атака" МВР-шефът бил замесен в убийствата на шефа на Народната партия Величко Тодоров, на зам.-шефа на областното ръководството Михаил Караязов и на д-р Людмил Конов.” Та няма да му е сефте и нищо чудно да тръгне по пътя на Бойко Борисов. Още две думи за връзките между политиците и връзките между политическите убийства в „тази страна”. Когато убиха кмета на Елин Пелин Янко Янков през януари 2007 година, на припек изпълзя името на Христо Ковачки, близък приятел на Бойко Борисов. Да си спомним какво писаха тогава из Интернет: „Въпросният кмет беше един доблестен мъж, който има куража да изкакра шопите срещу боклукчийската мафия на Волф и гадната мутра Ковачки. Ковачки пък прати другите си мутри да хвърлят възрастни хора през мостовете. Още тогава кмета на Елин Пелин беше заплашван. Сега по принципа на Сталин - няма човек, няма проблем. Скоро софийския боклук ще тръгне към мините в Челопеч, а Ковачки ще си напълни джобовете.

Само за сведение, тоя е едър бизнесмен - освен Челопеч притежава няколко ТЕЦ-ове, куп други мини, както и ремонтната фирма на атомната централа "Енергоремонт", където е задължил работниците да се осигуряват на минимална заплата.
Приятел с Любо Пъпката, Бойко Борисов, Косьо Самоковеца, както и с царските юпита.
Гаранция за още едно неразкрито убийство.” И допълнение към горното: „Тоя е голям играч. Човек е на Румен Овчаров. И той е за обесване, но лека полека. Видях Ковачки тази година на едно парти в Слънчев Бряг. С Доган се прегръщаха като първи приятели, а Емел Етем седеше до тях мъртво пияна и им се радваше нещо. Но охраната им е доста стабилна.” Та те са си една групичка и прибягват към едни и същи методи при разрешаване на своите проблеми. „Куршум, и след куршума червеи!” Голямата грижа на Румен е, че той трябва да извърши много, ама наистина много убийства, за да спаси собствената си, безценна според Емел Етем кожичка необрязана. А пък изобщо не е сигурно, че поне един от тези, набелязаните няма пръв да извади своя „Колт” и над масата в една морга да запалят лампи. Това последното вие може да не го разбирате, обаче Руменчо прекрасно го разбира. Като прибавим прикритите със заповед на Петков убийства става хептен сложно. Честно казано не разбирам как тоя може да си въобразява, че ще му бъде простено заради нареждането да бъдат освободени убийците на двете сестрички Белнейски? Да не ставали етнически размирици! Когато истината изплува, етническите размирици наистина могат да станат, но не въпреки, а благодарение на Румен Петков. Емел Етем ханъм не е добър съветник. Или както се изразява един мой приятел, тя е бедствие и авария едновременно. Румене, Румене, май си попаднал в голяма беда.

Вече бях пуснал в Интернет първоначалния вариант на този текст, когато предвижданията ми почнаха да се сбъдват. На 8 април 2008 г. излязох с ново съобщение, копирам го цялото. Мафията уби писателя Георги Стоев, защото пишел против нея. Вчера ме предупредиха, че министърът на шадраваните Румен Петков бил решил да си разчисти сметките с онези, които пишат против него и неговата мафия. Ето, първото убийство е налице.

[Eltimir]

Аз обвинявам Румен Петков в организиране и финансиране убийството на Георги Стоев. Колкото до провокаторите, заплашващи, че аз ще съм следващата жертва заявавам: следващата жертва ще е оня, който стреля по-бавно. Обещавам да стрелям по-бързо от убийците, пратени от Румен Петков.

Очаквам Институциите да си замълчат. Както винаги досега си замълчаваха след престъпления, организирани от ДС и Вътрешното министерство.

Ако след тези мои думи няма реакция на Институциите, това ще означава, че в бивша България институции не съществуват. Същото го повтарям месеци, дори години наред. Искахте доказателства? Ето ги! Пред вас са. Мълчанието на Институтките, тоест на Институциите е доказателство, че реално те не съществуват. А кой ще ни защити от бандитите?

Как кой? Другарят адвокат Калашников е винаги на разположение. Господата мистър Смит енд мистър Уесън също. За какво ни е тогава държава? Особено, когато се отнася до така наречената държава на убиеца на писатели Румен Петков.

Сега очаквам да бъде задържан някой си Калоян Христов от Русе, агентче на ген. Бриго Аспарухов заради заплахи с убийство и палеж. Обаче Калоян не е чак толкова виновен. Не, Калоянчо е само едно неосъзнато копеле, което ръси простотии из Интернета. Истинските убийци са подчинени не на Бриго, а на Румен Петков.И на Васил Божков - Черепа, шеф на Руменчо. С дружинката на Бриго ще се справим лесно. За бригадата на Васко ще е нужна помощта на Брюксел. И Брюксел ще се намеси. Защото ако не се намеси, ще се намеси Москва. Петко, от това ли те е страх, брато? Ако е така, по-бързо пращай да застрелят Румен, преди да е направил нови поразии.

Добре, че побързах да го пусна, още на следващия ден, часове по-късно и тези ми предвиждания се сбъднаха. Брюксел наистина се намеси, евродепутатите на ГЕРБ взеха страната на Брюксел и поискаха незабавната оставка на правителството, а институциите си замълчаха.

И само един тлъст цитат от Справката за Бойко Борисов. Анализирайте сегашните събития, изводите ще ви извадят очите: „…силните притеснения на Борисов от наличните в Алексей Петров компрометиращи данни за него; значителната поддръжка на влиятелни еврейски кръгове (съвместен бизнес, поддържана стабилна връзка с бившия посланик на Израел Давид Коен); застрашително силните му позиции във Военна и Главна прокуратура (Никола Филчев), службите в системата на МВР (Филко Славов) и политическите партии .(Надежда Михайлова); даващи реални шансове на опитите за неговото лансиране за шеф на НСБОП. Стрелбата срещу Алексей Петров през м. август т. г. беше използвана за легитимиране масираната атака срещу свързаните с него структури и трайното му игнориране като рисков за Бойко Борисов фактор.” Ако на някого нещо не му е било ясно, сега непременно ще му се изясни. Щях да пропусна Доган, неговата съдба е решена и той си го знае. Тези дребни фигурки и маниашките им амбиции едва ли ще спрат ционисткото чудовище, готвещо се да свие своето поредно гнездо върху свещената Българска земя.

 
Андрей Луканов и Огнян Дойнов. И те бяха принесени в жертва от Господарите, та сега пред някакъв си Румен Петков ли ще се спрат?

[Eltimir]

Трябва да направя малко уточнение. Преди 1989 година задачата на МВР и на ДС беше да пази Партията, както й казваха тогава. Тоест БКП. Но тъй като самата БКП бе олицетворение на държавата, МВР и Службите пазеха малко и държавата. Сега на МВР и на Службите е дадена друга задача – да осигурят ликвидирането на нацията върху територията на вече бившата държава. Паралелно със задачата, гениално формулирана от гениалния Иван Костов: „Задачата на полицията и службите, е да пазят авторитета на властта”. Та гениалният циганин Костов си го каза направо – полицията и службите нямат за задача да пазят нито народа, нито населението на „тази страна”. Тяхната задача е да пазят авторитета на осъществяващата геноцид върху своя народ власт. Народът го няма, народът е обречен. Изпълнителите са все същите – старите МВР и ДС бандити и техните наследници. Шайка наемници, готови за пари да продадат и майка си, и баща си. Тази шайка лесно ще бъде принесена в жертва пред олтара на юдейския Молох, също както шайката принася в жертва собствения си народ в името на своя финансов интерес. Господарите от Тел Авив и Вашингтон им го демонстрират постоянно, като уреждат смъртта на едно или друго ченге заради най-плахата проява на непослушание. В заговора са въвлечени кръгове от Москва и именно тук някъде е нарушил баланса нашия високоуважаван министър на шадраваните. Спомням си как на пиянски прием след шестата водка г-н Министърът се изцепи, че в България ще стане онова, което Москва каже. Хубаво, ама и други искат да казват какво ще стане. Наложи се затягане на редиците и скандалът взе, че избухна. Ще има затишие, после ще се погърми малко, Молох си иска своите жертви. Пускането на кръв е стара юдейска традиция, без жертвоприношение юдаизмът би се обезсмислил. Спомнете си кървавите жертви около всеки Трети март и ще разберете какво говоря. При това забележете – тези жертви, тези ритуални убийства старателно се прикриват или поне се омаловажават от така наречената полиция. През 2008 година  забелязахме рязък скок в броя на жертвите. Последва скандалът. Естествено е да очакваме трупове на ченгета, не всеки издържа тежестта на подобна информация. „Предричам кръв и унищожение” – както се пееше в една весела песничка. Голямата, истинската Мафия не са нито борчетата, нито ченгетата. Голямата Мафия не са нито наркотрафикантите, нито техните покровители като ген. Васил Василев или ген. Иван Драшков, например. Голямата Мафия, истински зловещата Мафия са онези, които не си играят на дребно, а искат цялата българска земя. Запомнете го. Когато тази Мафия е сърдита за нещо, тогава падат височайшите трупове. Сега Мафията е сърдита, без трупове едва ли ще мине.

В същата посока сочат коментарите на „обикновените”, на потърпевшите българи. Както винаги, народният усет е безпогрешен. „По-крадливо правителство от това не е имало. Крадат като за последно.” Като за последно. Запомнете. Ами ако наистина им е за последно, ами ако се е случило събитие, годно да спре ограбването? Не казвам, че ще е добре за нас, дори може да стане по-зле. Обаче явно се е случило нещо, явно нещо предстои да се случи, след което и на тях, на грабителите ще им е по-трудно. По друг начин не мога да си обясня тяхната свръхнаглост. „Кон когато умира рита най-силно и мухите наесен хапят най-много” – чували сте поговорките, нали? Много искам конят, тоест „елитните” магарета да умират и есента за политическите мухи да е настъпила. И най-после, след толкова години напразно очакване да е дошъл Часът на червеите!

***


   


Ако има нещо, което не разбирам, и което ме хвърля в недоумение, то е позицията на ЕС по отношение на еврейските домогвания към България. Забрави ли Европа какво се случи с Великия Рим, когато там трайно се установи еврейска диаспора? Упадък на нравите, отричане на морала, пълно разложение и Рим никога не успя да върне старата си слава. Вижте снимката на релефа, илюстриращ еврейското влияние в Рим. Същото се случи с Гърция. Османската Империя и тя тръгна към залез, след като прие прогонените от Испания евреи. Даже САЩ се е упътил към смъртта си, след като американците позволиха да ги управляват евреи, юдеи и масони. Все пак да предупредя. Ние, Българите можем и да оцелеем като нация. Над нас се извършва насилие, нас никой за нищо не ни пита, но все един ден и нашият глас ще се чуе. За разлика от нас, европейците доброволно, сами, без никаква принуда се заразяват с духовен СПИН, а утре ще почнат да пищят, че националната им имунна система нещо не работи. Те, администрациите на САЩ и ЕС сега унищожават чужди народи, но утре ще дойде и техния ред. Защото ако трябва да перифразирам думите на Имре Наги, ционисткия империализъм не познава граници, той само печели време. От следващата снимка ще се убедите, че евреите вече престанаха да изписват правилно името на нашата страна върху своите официални документи. Или пък това е следващото име – Бългания по пътя към заветната Еврия… Утре същото ще се случи с Гадмания, с Фрънция, с Бегия, с Шалвария и с Хлъцландия… Онези от Изсраел, които ни навират в очите техния измислен „холокост” и ни карат да се чувстваме виновни за нещо, което никога не се е случило, много обичат да се гаврят със свещени за народите символи и понятия. Обречеността на Запада се съдържа в доверието, което западните народи оказват на своите палачи. Надеждата на България е в недоверието на българина към паразитите. И все пак предстоят много трудности, много капани са заложени по пътя към възраждането и свободата.

[Eltimir]

И в Югославия, и в Ирак се почна като в България. Със скандали. С враждуващи помежду си дребни групички. С убийства на участници в заговора. Тук убиха Луканов, в Югославия убиха Иван Стамболич, за Ирак няма какво да говорим. И в трите страни се почна с криминализация на държавността. Почна се с пълна деградация на институциите. Не че не знаехме и не разбирахме каква е истинската цел, но все някак трябваше да се почне. И то се почна. Сега колониалната администрация в бивша България реши да признае Косово. Същата администрация, оглавявана от евреина Сер гей Станишев прекрасно е осведомена какво ще последва. И то почна да последва. Засега със скандали. Края го е написал пролетарският поет Никола Вапцаров: „Скандал, и след скандала червей. Това е толкоз просто и логично…”. Но в Бурята те няма да бъдат с теб, народе мой, защото не те обичат. Както и ти не ги обичаш, народе.

Бурята наближава. Народът по всяка вероятност ще гине по бойните полета, както гинаха и гинат народите на Югославия и Ирак. Политиците ще бъдат обесени за назидание. Както си му е реда. Героите умират в бой, страхливците увисват на някой клон. И нека не забравяме важната разлика: след героя остава споменът за неговия героизъм. Остава Легендата. След страхливеца остават единствено червеи. Последното не важи за Румен Петков, червеите умират от спирта, а водката, както знаем се прави от спирт. Затова по всяка вероятност трупът му ще бъде кремиран.

Свидетели сме на грандиозен скандал, разтърсил самите устои на колониалната администрация. Щях да кажа „на държавата”, но навреме се сетих, че такава вече няма. Скандалът е в разгара си. Искам да вярвам, че той няма да отшуми, а ще доведе Бурята. След нея, както знаем идат Червеите!

30 март 2008 година

[Eltimir]

ДАНС – ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ

           

„- Вярно ли е, че уважаваният от Емел Етем министър на шадраваните е станал готвач?

- Дали е станал готвач ще бъде ясно едва след като вкусим кашата, която ще ни бъде поднесена след създаването на новата Агенция за национална сигурност.”

            Новата Държавна агенция «Национална сигурност» /ДАНС/ започна работа и първите резултати са налице.  Началото се сложи с един доклад. Според доклада, благодарение на червено капиталистическото украинско-царско-турско правителство, страната ни постигнала невиждани успехи. Лично Вождът на бушмените г-н Буш-младши дошъл да поздрави нашата тройна коалиция, като подчертал, че нейната политика, насочена към демократизация на България е почти толкова плодотворна, колкото неговата в Ирак. И тъй като се замогнало неимоверно, от скука и от безделие то, неблагодарното аборигенско население предимно от български етнически произход почнало масово да недоволства. Негово Величество дядото на Хасан на почти разбираем български език промърморил, че това нямало да се получи, ако навреме било прието предложението му да се смени чипа на българите и да бъде заменен с друг чип. Индуски или филипински, например. Можело и турски. Отговорили му също почти на български, че не е късно, и че мерки се вземат. Но тъй като недоволството се ширело, то трябвало да се предприемат бързи действия, за да се успокоят недоволните. И да се научат на демокрация, естествено. Като първа стъпка в това отношение било взето решение спешно да се изградят почивни станции за недоволните. Благородната правителствена инициатива била широко рекламирана по бъгарската наци.анална тел-авив-зия. Една такава почивна станция виждате на снимката.

 

[Eltimir]

 По-долу виждате група демократизирани граждани от недемократичен български произход. Според либерално мъжествения премиер Сер Гей, по същия начин следвало да бъдат демократизирани около 4-5 милиона българи. В пълно съгласие с традициите на Талмуда и Холокоста, според които богоизбраниците на Мадам Йехова могат да си демкратизират колкото искат гои, без някой да им държи сметка. Неговият комерсиален партньор Симеон, дядото на Хасан въздъхнал прочувствено: „Алелуйя!”. Разбира се, бил им даден шанс. Ако от гои, се съгласят да се превърнат в геи като него, то демократизирането щяло да се отмени. За кеф и за наслада на манафите от дружинката на Аамед Сдухан.

            Негово Величество дядото на Хасан кимнал разбиращо с глава. Подобни почивни станции навремето строил чичо Адолф, близък приятел на баща му. Та в тези почивни станции ще бъдат настанявани всички недоволни, докато не почине и последният от тях. За да не скучаят, ще им се създава работа. Третият партньор от коалицията, който бил назначен там, за да обслужва /да ги уважава, ако разбирате/ първите двама подхвърлил нещо за плащане. Така де, за всяка работа се плаща. Оказало се, че било помислено и за това. Ще им се плаща, при това с царско-комунистически пари. И добре ще им се плаща, направо в хилядарки. Оказало се, че още през далечната 1945 година, с нарочна заповед на другаря Йосиф Сталин - Юдашвили била отпечатана специална емисия банкноти. Банкнотата е отпечатана от народната власт, като предвидливо е поставен сегашния герб на РъБъ, а на всичкото отгоре върху нея присъства светлия лик на Негово Величество дядото на Хасан. Банкнотата била в обръщение до 1952 година, но после била иззета от обръщение и съхранена за докато му дойде времето. На такава далновидност би завидял самият Мишел дьо Нострадамус. Не вярвате ли, че банкнотата съществува? Вижте снимката. Препечатваме я от германския вестник «Труп-цайтунг», най-четения вестник в бивша България заедно с оригиналния пояснителен текст към нея.

[Eltimir]

Дотук добре. Решение за недоволните било намерено. Възникнал обаче друг проблем. Пак според доклада на танцьорите от ДАНС, тези недоволни били поне 90% от българите. За циганите същото не се отнасяло, а пък турците си траели и не смеели да се обадят. За да не ги обидят, вероятно. Имало неколцина евреи, които се оплаквали от антисемитизъм, защото още не били направени министри, но тоя въпрос щял лесно да се уреди след учредяване на новото министерство. Министерство на почивните станции. Колко благородно и възвишено звучи! Е, да, ама след като настанят недоволните българи в почивни станции, българската някога земя ще се обезлюди. Особено след като всички почиващи успеят да починат. И ето чудо! Ето демократическа солидарност! Ето либерално разрешение на въпроса!

            Пръв на помощ се притекъл някой си Сюлейман ибн Феси. Не, човекът не носел фес, даже не бил мюсюлманин. Само родът му произлизал от град Фес. Та господинът от Фес предложил като начало два милиона коренни жители на България от Израел, където палестинците се плодели като мишки, та наставала голяма суматоха. И теснотия, а те, коренните жители на България, която познавали прекрасно страната ни от великолепните географски карти обичали да се ширят на широко. После дошъл Негово Величество Цар Кирливи от Катунарица и обещал още два милиона далити от Индия. Те не познавали страната ни от географските карти, защото били неграмотни и даже не знаели какво е това географска карта. И за България не били чували, но пък прекрасно знаели, че са нейни коренни жители. Така по демократичен път всичките проблеми отпаднали. Останал само един – самата ДАНС.

            По странно стечение на обстоятелствата голяма част от танцьорите на ДАНС се оказали етнически българи. И имали близки и роднини измежду недоволните. Ами какво ще се случи, ако самите те изведнъж нещо почнат да недоволстват? Тъкмо разисквали тази част от проблема, когато дошъл... Знаете ли кой дошъл? Абу Моссад ибн Заркауи от Багдад, който вече имал опит с опитомяването на недоволни българи. Г-н Абу Моссад долетял с цялото си великолепие с великолепната си колекция от ножове, най-качествена дамаска стомана. И – как можах да забравя – с цялата си великолепна дружина от професионални демократизатори. Колко демократична и етнотърпима била дружината на г-н Абу Моссад се разбрало вечерта. Господата били мюсюлмани, облечени с традиционно мюсюлманско облекло. На вратовете си носели звездата на Давид, а като им казали как българите си въобразили, че тази земя е тяхна, и че същите странни мисли могат да хрумнат на други, на палестинците в Палестина, например, господата взели да се кръстят: «Пази Боже, Пази Боже...». После им разказали за расистките изказвания на някакъв български утранационалист, който твърдял, че ако някой идва и иска да ти вземе земята, ти не можеш да го приемеш за приятел. Хората на Абу Моссад пак взели да се кръстят и да шепнат: «Пази Боже, Пази Боже...». Накрая вдигнали тост, пили по чашка и излезли на дансинга...

            Горното, разбира се е само един вариант на онова, което очакваме да се случи в бивша България през следващите няколко години. Харесва ли ви? Не? Нима наистина не ви харесва? В такъв случай вие не сте никакви демократи. В такъв случай вие сте недоволни!

            - Хей, танцьори, покажете им как се играе демократична ръченица!

18 януари 2008 година

[Eltimir]

ВАМПИРИТЕ ОТ ВАМПИРИЯ

Веднъж ме попитаха какво ще се случи след завършване на преговорите между Белград и Прищина? Ами ще започнат преговорите между София и Кърджали - отговорих. Да, по всяка вероятност точно това ще се случи, само че резултатът няма да е еднакъв. Белград ще загуби Прищина, обаче дали София ще си даде Кърджали? О, не бързайте да ме обвините, че възхвалявам нашите управници и ги изкарвам родолюбци и националисти. Става дума за нещо много, много по-различно. Да видим как стоят нещата.

Чрез своите най-верни представители Комунизмът държа България 45 години. Държа я изцяло и безразделно. После умря. Комунизмът умря и беше голяма радост. Умря, ама не съвсем и за кратко. Оказа се, че нито сме го заровили както трябва, нито сме забили трепетликов кол в гърдите му преди да го погребем. Ако бяхме си спомнили заветите на дедите, точно така щяхме да постъпим. Вижте илюстрацията:

Обаче ние забравихме заветите също както забравихме Завета, и Комунизмът взе, че възкръсна. По-точно вампиряса. Възкръсва Доброто, върналото се от смъртта Зло вампирясва. Ето защо днес срещаме толкова много вампири, особено във властта. Комунист до комунист, ченге до ченге, бандит до бандит. Всъщност, ако се замислим, нещата са съвсем простички. Вампир до вампир. Това е то нашата бивша България и днешна Вампирия.

Всъщност не. Ако беше Вампирия, значи щеше да е поне държава. А ние знаем, че в днешната ни страна държава няма. Ние сме някаква циганска автономия с ограничен суверенитет. Ние сме Вампирска Автономия Мангалистан. Тоест ВАМ. Или ако си спомним думите на руски език, изписани върху някакъв паметник „Не нам, не нам…”, можем да довършим изречението: „Не нам, не нам, а ВАМ”. Преведено на български това значи: „Не на нас, не на нас, а на ВАС”. А кои са ТЕ, не е нужно да казвам, ние всички си ги знаем. Сега ще ме питате дали съм сигурен, че България се е превърнала във ВАМ. Ами сигурен съм. Прочетете какво съм писал през последните десет години и погледнете следващата илюстрация. Да виждате някаква разлика, щото аз не виждам:

[Eltimir]

Само да не си помислите, че казвам нещо лошо за циганите. Напротив, в тях е голямата ми надежда. Защо ли? Ами ще ви кажа. На 27 декемри 2007 година циганите в Пакистан убиха своята най-голяма демократка Беназир Бхуто. Застреляха я на митинг, като при убийството загинаха още няколко десетки цигани-демократи. И не само демократи. Лошо нема, както се казва. Няколко десетки цигани по-малко. При това цигани-демократи. Но не Пакистан ми е грижата. Мисля си за България. Тук също е пълно с цигани, а на нашите демократи все още нищо не им се случва. Което не ми пречи да си помечтая как в един прекрасен ден въоръжените до зъби цигани се вдигат на бунт и почват да избиват наред. И тогава ще ми стане само на демократи, на либерали, на бандити и на вампири. На тях, на циганите им дай само да колят, да грабят и да насилват. Съобщете им колко са богати вампирите и стойте да гледате сеир. И тъй като няма изгледи вампирите да обеднеят, един ден мангалите няма как да не посегнат на богатствата им. Също както излапаха лебедите на Нейно Величество британската Кралица.

Ами българите, на нас българите нищо ли няма да ни се случи? Не, няма да ни се случи, защото българите отдавна се изнесоха от бивша България, превърната във ВАМ. А които останахме, също се готвим за изнасяне. Та нас тук ни няма и когато клането свърши, ще можем да се върнем и отново да заселим нашата окъпана с вампирска и мангалска кръв Родина. Нашата Земя завинаги.

Ами ако това не се случи? Ако нещата не се развият така, ами положението продължи да се влошава, ами ако вампири и мангали се споразумеят помежду си? Нали в крайна сметка те са от една раса, защо да не се споразумеят? Е, тогава ще има друга изненада и за тях. Вижте третата илюстрация и не питайте повече.

17 януари 2007

[Eltimir]

МЕТОД СРЕЩУ АГЕНТИ

То се видя, че ДС няма никакво намерение да разкрива своите агенти. Нито БСП ще позволи да навредим на нейната най-вярна маша, нито “антикомунистическите” партии ще позволят да тръгнем срещу техния създател. Вероятно ще съставят някаква комисия по досиетата, ще назначат подставени лица или в най-добрия случай разни наивници, които не знаят кое какво е.  Ще ни подхвърлят поредната лъжа и със закон  ще ни заповядат да я приемем за истина. Нещо като истината за холокоста. Който отказва да повярва отива в затвора. Положението е безнадеждно. Дали наистина е безнадеждно? Не вярвам.

Темата за ченгетата и за досиетата тръгна още през 1990 година. Обещаваха, залъгваха, докато накрая потулиха всичко. А можеше да не е така. Въпреки ДС, въпреки упоритата съпротива на всички политически лица и безличия, на всички политически сили и безсилия. Ето какво предложих тогава от страниците на в-к “Християндемокрация”.

Колкото и да се пазят в тайна, имената на доносниците в края на краищата стават известни. Вместо да потъваме в безкрайни интриги, по-добре е всеки да назове имената на известните му подлеци. Хората, минали през затвора знаят, че в края на следствието, на подследствения му дават да прочете своето следствено дело. В моето дело например прочетох, че съм арестуван по донос, написан от Януш Иванов Бенчев. В архивите на ДС тази информация вероятно минава за поверителна, обаче аз я знам. И такива като мен, които са си чели следствените дела са хиляди. Доносниците се знаят и в затвора. В крайна сметка заедно с тези хора си 24 часа в денонощието, години наред. Не вярвам някой доносник в затвора да е останал неизвестен за своите съзатворници. Ако е по-хитър, такъв може известно време да остане скрит. Може и да навреди. Обаче шило в торба не стои и накрая истината лъсва. Ние знаем имената на подлеците и предателите. Знаем имената на внедрените агенти. Знаем имената на палачите и садистите. Вярно, преди 17 години такива, които знаехме и помнехме бяхме много повече, но и сега ще се намерят достатъчно.

В отговор на терора, упражняван от НСС, наследник на ДС срещу мен, в последно време излязох с редица публикации в Интернет. Публикувах имена на агенти – агенти на ДС и агенти на чужди разузнавания. Публикувах снимки на част от тези агенти. Публикувах снимки на служители от ДС – НСС, участвали в политически мотивирани репресии. Посочих конкретни престъпления, извършени от офицери от Службите. Публикувах имена и снимки на техни началници. Без намеци, без уговорки. Кратко, ясно и категорично. Ето как тайното става явно и без да чакаме благоволението на престъпниците за отваряне на престъпните им архиви.

Следва нещо много важно. Писал съм неведнъж. В ДС работеха не само изроди. Същите думи съм чувал и от устата на Илия Минев. Последното е за фанатиците, които не признават цветове и сенки, за които всичко е или черно или бяло. Та важното е, че ако се доверим само на архивите, ние никога няма да научим кой е бил звяр, изрод, садист, предател, и кой просто си е изпълнявал служебните задължения. Не е морално, ако станем причина заради виновните да страдат и невинни.

Архивите, истинските архиви ние никога няма да видим. Ще ни подхвърлят нещо, може и фалшификати да ни подхвърлят, но истината няма да ни кажат. Защото истината ще им отнеме властта над тази територия, в която вече няма държава, а това те няма да допуснат. Ами щом те няма да ни отворят техните архиви, тогава ние да създадем наши архиви. Такива архиви, които са създадени не от палачите, а от жертвите. Пък да видим дали истината няма да излезе наяве. Това е методът против агенти, който предлагам. Да видим сега кой ще се присъедини към идеята. Да видим кой има интерес истината да излезе на бял свят и кой е заинтересован от нейното укриване.

Ангел Грънчаров – Елтимир

16 март 2006 година

[Eltimir]

МАЛКИ ЛИЧНИ ПРОБЛЕМИ

 Повод да напиша тази статия ми дадоха идиотските думи на разни политици и политички, че видите ли, работите в България вървели от добре на все по-добре. И ако някой си там имал някакви си трудности, това си било негов личен проблем. Защото, видите ли, сега сме демокрация и пазарна икономика и всеки се оправя както може. А който не може сам да се оправя, идват защитаваните от кримизащитната БХК мангали на Дон Цеци и го оправят. Това последното се наричало „позитивен расизъм”, според израелския шпионин Соломон Паси. След като Царят, наричан от черногледия неблагодарен народ „царвул” не можа да ни оправи, защо пък циганите да не се пробват? И хълцащите от радостно умиление политици, политички и малки политичета почват да кимат в знак на съгласие в такт глави като ортодоксални евреи пред Стената на плача. С две думи демокрация е, пазарна икономика сме, в ЕС и НАТО сме, всичко е наред, работите се нареждат като по мед и масло, проблеми няма, и ако някъде все пак има, то те са лични и не си заслужава да говорим и да мислим за тях.

Слушам тези глупости, гледам какво става наоколо и реших да разгледам част, малка част, нищожно малка частица от тези „лични” проблеми, за да разбера доколко са лични и доколко не са. Като начало ми попадна вестникарска изрезка със съобщението за смъртта на Маргарит Минков. Да, проблемът си е личен, проблем на личността Маргарит Минков. Спомням си как в средата на 90-те години, годините, през които разни мутри, хиени и други подобни безличия натрупаха милиони и милиарди, световно известният български писател Димитър Делян ми се оплакваше от безпаричие. Живееше твърде скромно, а нямаше пари да си плати парното. Друг блестящ български ум, Владимир Свинтила ходеше със стар излинял шлифер, защото не можеше да си купи нова дреха. Все лични проблеми. Същият личен проблем имаше поетът Биньо Иванов, който умря в крайна мизерия. Ако сте забравили, през 1993 година Биньо Иванов дълго време провеждаше гладна стачка в подкрепа на Едвин Сугарев и СДС, а после именно правителството на СДС го остави да умре от глад. И с малки изключения като това на художника Светлин Русев /масон/ и актьора Стефан Данаилов /комунистически капиталист от БСП/, ще се окаже, че лични проблеми имат повечето личности, изграждащи националната ни култура.

[Eltimir]

 Няма проблеми дебелия педерас певеца Азис, но той пък май не се числеше към българската нация, доколкото си спомням. Вероятно и Слави Трифонов няма проблеми, освен с очите, но при него трудно може да се говори за култура. Та ще се окаже, че цялата българска култура страда от дълбок личен проблем. Впрочем не само културата. Може да не вярвате, но същото е и в политиката. Помните ли Любомир Собаджиев от Русе? Същият, който през първите години на демокраДцията даваше лице на новосъздадения Съюз на демокраДичните сили. По онова време Ваньо Костов, Надето Михайлова, Петьо Стоянов и останалите мушмороци ги нямаше, та горкият Съюзец още си нямаше свое лице. И се налагаше такива като Любо и като Янко Янков да му го дават. Ето го на снимка, ако сте го забравили. В инвалидна количка, разбира се. Любо беше личност, а вече се разбрахме, че личностите в бивша България по правило и по принцип си имат лични проблеми. Илия Минев и той. Докато беше жив, всички се преструваха, че не го забелязват. И него самия, и всичките му съратници, за които тръбеше целият Западен печат преди 1989 година. Илия Минев, чието Независимо Дружество изправи на нокти всемогъщата тогава ДС. Погледнете го как изглеждаше през последните месеци на своя живот. Същата съдба сполетя и останалите ветерани от неговата организация. И пенсия не му отпуснаха, защото докато бил по затворите заради антикомунистическа дейност, не успял да натрупа трудов стаж. Предлагаха го за награда, но тогавашният президент Петър Стоянов отсякъл, че не може, трябвало да се чака кръгъл юбилей. Стогодишнина, например.  Едва след смъртта му се сетиха да го наградят, та даже и паметник му издигнаха. А един, колкото висок, толкова широк написа книга за героя. Хубаво, да, уважавал си го, книга си написал. Ама защо не му прати някой долар от Щатите докато беше жив, та да поживее още малко? На всичко отгоре в книгата пише, че бай Илия отхвърлил пенсията, която му предлагали. Странно, на мен бай Илия ми каза точно обратното. Че отказвали да му отпуснат пенсия и се налагало да преживяват с пенсията на съпругата му Ангелина. После тя получи инфаркт и легендарният Илия Минев нямаше с какво един хляб и едно кисело мляко да си купи. Обаче това си било проблем на бай Илия, както остроумно се изрази г-н Президентът Стоянов. Неговият, на Стоянов баща също бил легионер, но нямал такива проблеми.

            Вестници, радио и телевизия години наред ни занимаваха със съдбата на няколко леки жени. То бяха репортажи, то бяха интервюта, то бяха командировки из чужбина… Бяха похарчени милиарди, за да им се помогне. Даже в Холивуд решиха да правят филм за тях. Обаче когато през лятото на 2007 година почина политзатворникът Коци Иванов от Монтана, съратник на Илия Минев, никой от тези „патриоти” даже две думи не произнесе. А после, само седмици след погребението на героя общинската власт в Монтана реши да изгони от общинското жилище неговата вдовица, за да настани там цигани. И пак заплахи, и пак терор, и пак никой нищо не забелязва. Само ще поясня, че прословутото общинско жилище беше едно мазе. Спомням си за Благородна Божинова, активистка на БНРП /Българска национално-радикална партия/. Блага беше прекарала седем години в титовските лагери и затвори заради нейната непреклонност при отстояване на Българското. От 1948-ма до 1955-та. През 1999 година си имаше неприятности с властите, тоя път с „българските” по същата причина. А нали г-н Командирът на тези власти, циганинът Иван Костов държеше пламенни речи против Югославия и клеймеше титовите инквизиции над българи? Думи като „лицемерие” и мангалска наглост” са твърде слаби по адрес на Костов. В отношението си към истинските личности на България тоя тип с нищо не се отличава от своите политически противници – БСП, ДПС, НДСВ и прочее нищо не значещи буквени съкращения. Те, управляващите преяждащи негодници са еднакви, те всички еднакво ненавиждат личностите.

Типичен пример за презрително отношение към личностите на България беше смъртта Кирил Борисов от Перник, когото някои помнят като Кире Либерало. Не е нужно някой да споделя идеите на Кире, за да признае, че той беше честен човек, идеалист, и по своему личност. Ето как завърши. Разболял се, и тъй като нито принадлежал към висшата циганска раса на ромите, нито имал пари за лекарства, си стоял вкъщи и чакал да му мине. По някое време усетил, че няма да му мине, поискал да излезе и да потърси помощ, но не могъл да стигне до вратата. Паднал и умрял. За любителите на клевети ще кажа, че Кире и преди не пиеше, а през последните три години изобщо не близваше никакъв алкохол. Само че умря като куче, защото не умееше да краде, а за такива като него работа нямаше, няма и няма да има. По същия начин завършиха още много други идеалисти а които още не са завършили, и те са пред процес на завършване.Преходът завърши, значи е редно да завършат и хората, олицетворявали по един или друг начин този Преход. Имам предвид личностите, а не назначените от Световното правителство професионални грабители. Е, да си признаем честно, и на тях им се случват разни неща. Андрей Луканов, Илия Павлов, Емил Кюлев... Все отбор юнаци, паднали в битката за разграбването на България. Не беше естествена и смъртта на Огнян Дойнов, нито на сина му Ясен, макар официално да се твърди обратното. Само че когато на някой от тези «юнаци» му се случи нещо, тогава се оказва, че проблемът не е личен, а е проблем на всички ни. Нали си спомняте какво каза Нора Ананиева след убийството на Луканов: «България вече не е същата»? Дори за наркотрафикантите и за наемните убийци се жали повече, отколкото за хората, дали принос за развитието на българската култура и за героите, отстоявали българската чест през време на комунистическата диктатура. Сигурно България няма вече да е същата и след убийството на Меди Доганов - Ахмед Доган? Със сигурност няма да е същата, но за добро.

 

   

За да бъда докрай справедлив, трябва да призная, че същото, абсолютно същото отношение към личностите и към героите на България имат не само комунистите и техните производни като циганина Костов, но и представителите на рода Кохари-Кобурггота. Сигурно затова Симеон, дядото на Хасан така бързо намери общ език с типовете, екзекутирали чичо му. Всъщност ако погледнем българската история след Освобождението ще видим, че изтребването на личностите в България е целенасочена политика. В края на 19 и началото на 20 век старите поборници и борци за свобода постепенно били изтласкани от обществения живот. Една цяла категория хора, цветът на нацията били пожертвани, за да се заеме тяхното място от старите, послушни на султана чорбаджии. Един Стефан Стамболов успява да си пробие път, но те и него убиват. Династията Кохари – Кобург, покръстени евреи се оказват непримирими врагове на българските личности.

[Eltimir]

Тук виждате изрезка от „Държавен вестник”, от която личи как уж свободните българи нямали право дори да говорят и пишат срещу бившите си поробители. После се опитаха да изличат и самия спомен за робството, та по тая причина то, робството настъпи отново.
После, след септември 1944 година историята се повтаря. Онези наивни хорица, въобразили си, че комунизмът е нещо хубаво, носещо справедливост били преследвани наред с националистите. Все пак да си кажем, че и по време на ІІІ Българско Царство нещата не са били съвсем наред, че и тогава е имало зло и несправедливост. И че мнозина не са се примирявали със злото. А че са повярвали на погрешна идеология, това не е вина, а наивност. Погледнете невероятната наглост на Кохари – Кобург след Деветоюнския преврат от 1923 година и убийството на Александър Стамболийски. Дали Стамболийски е управлявал добре или зле, дали е бил честен и почтен е отделен въпрос. Погледнете официалната реакция на управниците, публикувана в „Църковен вестник”.

 Отново ще спомена неудобния факт, че в Горянското движение, във въоръжената съпротива срещу комунизма вземат участие и бивши комунисти. Повечето от тях заплащат с живота си. Третата фаза се развива сега, в днешния ден. За 19 години „Преход” бяха ликвидирани почти всички участници в противоболшевишката Съпротива. Под равнодушния поглед на остатъците от народа и с одобрението на западните „демократични” правителства. Войната срещу България продължава. Наред са будните млади хора, за които тук и сега няма бъдеще. Защото нека не забравяме: след 500 години турско-черкезки терор, след 500 години насилствена ислямизация, юдеизация и циганизация, България успя да роди Левски, Раковски, Бенковски, Ботев и още хиляди народни герои. И след 1944 година имахме герои, макар управниците да предпочитат за тях да не се споменава. Ще има герои и в бъдеще, ако остане народ. Ако остане нация. Сега разбирате ли всичките ужасни измерения на геноцида срещу българите?

[Eltimir]

Тероризирани биват не само ветераните на Съпротивата. Тероризирани биват всички българи, доказали, че няма да се примирят с противобългарската политика на колониалната администрация. Последният случай е ето този:

 



 

            Набеждават човека и го осъждат. Ей така, без никакви доказателства. По тоя случай излязох със следния текст, дано някой от засегнатите го прочете, защото възмездие рано или късно ще има.

ЧАСТЕН СЛУЧАЙ ОТ ГЕНОЦИДА

            Думата ми е за присъдата срещу Антон Мещеров. Аз не вярвам, че той е невинен. Аз знам, че е невинен. С Мещера сме приятели и поне пред мен няма какво да шикалкави. А той очакваше оправдателна присъда. Убеден бе, че ще получи оправдателна присъда, опирайки се върху своята невинност. Само че за пореден път бе потвърдено определението на Янко Янков, че в България думата „правосъдие” иде от „съдене на правия”. Само че и това не е цялата истина.

            Защо още в заглавието говоря за геноцид? Защото присъдата над Мещера е частен случай от този геноцид. Ахмед Доган, дьонмето от смесен произход и подвластните му съдии изпълняват своя план за разправа над по-будните българи. Тоест те подлагат на терор хората, човеците, за да не останат такива в България и „тази страна” вечно да бъде управлявана от скотове. Да, от скотове като Доган, като Сер гей, като Симеон, дядото на Хасан. Все отбор юнаци, все с еврейска жилчица. Пък после питат какво имаме против евреите. Не, против евреите нямаме нищо, даже газ нямаме. Обаче през последните години сериозно се настроихме срещу някои евреи като гореизброените. А че те стоят в основата на всички злини, извършвани срещу нашия народ, в този факт все по-малко хора се съмняват.

            Още докато разговаряхме с Мещера за делото ми направиха впечатление поразителните прилики с делото, заведено срещу мен от някой си Цветомир Георгиев Йолов. Врачанин, живеещ във Варна. За взривения от ДПС влак присъди няма, случаят се потули. За откраднатите от българския народ над 150 милиарда долара няма нито един осъден. Но за нещо казано, нещо речено, нещо измислено и недоказано бързат да раздават присъди, сякаш раздават бонбони. Също както някой си някъде написал, че Цветомир Йолов е глупак, но не пълен идиот, и за тая работа ме разкарваха на идиотски дела до Варна доста пъти. Йолов, за когото вече се съмнявам дали наистина не е пълен идиот бе изпълнителят, но идеята за делото се бе родила в лабораториите на НСС, бивша ДС, днешна ДАНС.  Служба, работеща под ръководството на турската МИТ. Затова предупреждавам Румен Петков, набелязан за убиване от клана „Живков”, предупреждавам Ахмед Демир Доган, също набелязан за убиване. Предупреждавам всички дребни душици, работещи под чужда, враждебна на всичко Българско диктовка. Денят на разплата наближава и ние едва ли ще проявим тоя път милост и състрадание. Видяхме, че проявата на човещина към нечовеци ни струва скъпо, много скъпо. Простихме на евреите за падането на България под турско робство, простихме на турците за робството, простихме за кланетата и за кръвния данък, простихме и на комунистите за унищожението цвета на българската нация. И какво като простихме? Вместо благодарност видяхме само зло. Простихме и докарахме нещата дотам днешна България да се управлява от двама евреи-педераси и един ислямизиран евреин-педофил. Прошка вече няма да има. Прошките свършиха. Прошките се оказаха смъртоносни за нас, а ние не искаме да умираме. Та нека онези, които познаят себе си в предупреждението да внимават когато сеят семената на омразата. Ще пожънат плодовете на ненавистта. Вятърът на Промяната вече е задухал над българската земя и да не засвири под краката на някои продажни съдии… Сега очаквам да ме упрекнат, че призовавам към смърт. Да, призовавам. Смъртта на един виновен спасява живота на хиляди невинни. За да живеят честните хора, за да живеят достойните, недостойните трябва да бъдат избесени.

            Предупреждавам и нашите приятели да не проявяват равнодушие. Вчера бях аз, днес е Мещера, утре може да е всеки от нас. Защото всички ние, които надигаме глас в защита на Българското, всички ние сме набелязани. Погледнете на какъв терор е подложен проф. Янко Янков, прочетете на какъв терор е подложен и Григор Симов. На терор са подложени всички българи, проявяващи съвест и българско самосъзнание. Идеята е, когато унищожат нас, по този начин да унищожат съпротивителните сили на българската нация, за да се справят по-лесно и по-тихо с нея. Крайната цел е физическото ликвидиране и на последния останал българин. С тая цел ние няма да се примирим и ще водим войната по правила, създадени от нас. Вземете византийските хронисти и прочетете как те се оплакват, че българите не воюват по техните, по византийските правила, а си създават свои. Когато изродените закони престават да ни служат, когато изродените закони почнат да служат само и единствено за нашето унищожение, ние получаваме правото да създадем свои, неподвластни на българоубийците закони и да заживеем съгласно тях.

            И накрая една малка молба. Тези „съдии” не е лошо да бъдат снимани, за да ги разпознаем утре по-лесно. Утре, когато вятърът на Промяната ще засвири под краката им.

***

Има смърт, от която България печели, колкото и цинично да звучат думите. Има смърт, от която България губи. Гадното в случая е, че след смърт, от която България печели, нашите управници и подвластните им дезинформационни средства изливат потоци сълзи, та после се случват разни наводнения. А след смърт, от която страната и нацията ни губят, тези уж държавници на несъществуващата ни държава се преструват, че абсолютно нищо не се е случило. И даже въздъхват с облекчение: "Още един от ТЯХ си отиде".

Понякога се питам защо най-големи проблеми се струпват именно върху главите на хората, от които България и българската нация най-много се нуждаят? Дали проблемите са лични или са национални, проблеми на цялата нация? И ако все пак наречем проблема личен, длъжни сме да поясним. В бивша България проблеми имат най-вече личностите. Питам се и дали без личности ще има България. Питам се, а няма кой да ми отговори. Които бяха в състояние да отговорят измряха. Останалите не знаят. Останалите не разбират. Останалите, останалите… скоро и тях няма да ги има. Знаете ли защо няма да ги има?

Личностите правят света по-красив, по-справедлив, по-човечен. Личностите оживяват този свят. И обратно – силите, които са против личностите не искат красота, не искат справедливост, не искат човечност. Не искат Живот. Те искат само смърт. Обещавам ви – Смъртта неизбежно ще дойде, когато последната личност си отиде от нас.

Ангел Грънчаров – Елтимир

Януари- Май 2008 г.

[Eltimir]

Мина доста време откакто писах, че тогавашният шеф на тогавашната НСС - ген. Иван Драшков всъщност е един бандит и перстъпник. Нещо да смъ сбъркал? Да видим какво пише за същия този тип днес:
http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4853633
"Лидер на опозиционна българска партия съобщи, че човекът, който предава поверителна информация от Държавната агенция "Национална сигурност" /ДАНС/ е заместникът на Петко Сертов - Иван Драшков.

Депутатът в Народното събрание и лидер на партия “Ред, законност и справедливост” /РЗС/ Яне Янев съобщи това в интервю за частната национална телевизия бТВ.

Според него, Драшков продава поверителна информация, като е направил малко еднолично дружество в агенцията и е замесен в скандала около сайта "Опасни новини".

Янев каза, че Иван Драшков е комуникирал активно с бизнесмена и собственик на сайта “Фрог нюз” Младен Мутафчийски.

Къртицата Драшков работи за кръга „Монтерей“, а не за държавата, каза Яне Янев, като намекна за кръга от бивши служители на Държавна сигурност.

Преди да стане зам.-директор на ДАНС Драшков беше директор на контраразузнаването (НСС) и е работил във Второ главно управление на ДС.

Според Янев това, което се случва в ДАНС е в услуга на организираната престъпност."

Янето говори същото, което говорех и пишех и аз. Само че защо трябваше да минат толкова много месеци, преди Янето да проговори?