Няма ги вярващите в доброто, никой от тях вече не е тук. Няма го стремежът към справедливост, няма я и справедливостта. Няма го стремежът към истина, истината също я няма, нищо няма. Има само алчност и смърт. Радостта е заменена с ненавист и стръв. Милиони, милиарди изкуствени, смъртоносни целувки вместо естествена любов. Затова вече не се раждат деца, затова децата остават все по-малко. А където няма деца, там и бъдеще няма. Последната Искра угасва и няма кой да разпали Огъня. От старото Огнище на мястото на веселия топъл пламък виждаме само студена пепел. Лишени от разум крясъци вместо смислени въпроси. А където няма въпроси, там и отговорите не идват. Така започна. Българи изклаха български деца заради чуждото, предпочетено пред Българското. И бе изречено Проклятието. Така започна и така ще свърши. Днес стотици български деца биват принасяни в жертва заради живота на едно дете от Арабската пустиня. Други десетки български деца умират заради едно новородено чандала. От Изток, от Запад, от Север и от Юг напоиха българската земя с отрови, за да измрат и останалите малко български деца. Съботата измести Празника. Затова ще се случи Неизбежното, което мнозина се помъчиха да избегнат. За своите усилия да предотвратят злото, те платиха с живота си. Комунизмът и демокрацията, тези рожби на демона Йехова умъртвиха последните защитници на Българското. Те, своите служители на чуждия демоничен талмудизъм искат да прочетат Свидетелството, а изтръгнаха перото от ръката на Свидетеля. Те, своите, преклонили се пред чуждото търсят Вратата, а много се постараха да разрушат отпечатъка от Ключа. Те отрязаха Дървото, а се чудят защо техният клон също изсъхва, пропуква се и се троши. Силата на едно Проклятие изтича, ще бъде произнесено друго, по-силно и по-страшно. Така започна, редно е така да свърши. Но когато започна, още имаше нещо, сега нищо не остана. Когато започна, имаше някои, имаше Бдящи, имаше незамърсени и чувстващи. Сега тук няма никой. Българското си отиде, време е да си отидат и българите. Истуканът заплака, също както преди стотици хиляди години заплака неговият близнак, намиращ се на милиони километри оттук. Истуканът заплака, значи България си отиде. Стражникът забрави защо е тук, значи трябва да бъде сменен с друг стражник.
Истуканът на Сюейн заплака, когато отломките на Таемат удариха неговия свят. Защо заплака Земният Истукан? Защото неразрушените отломки на Злото от Таемат завладяха Земята. Подбуждани от демона на Тъмнината ръце се протегнаха да завладеят неизречените и неизписани вести. Вестителят изрече: „Ненавиждам ви!” Ръцете стовариха още зло върху Вестителя, но вместо да го сломят, ударите усилиха неговото ожесточение. Вестителят изрече: „Мразя ви, безразлични сте ми, вече ми е все едно какво ще се случи с вас. Мислите ми вече са далече от вас. Аз ви напускам, а вие си останете със Злото, което породихте. Аз се връщам към Светлината, а вие си останете тук, където властва само Тъмнината на Таемат, на Йехова. Свидетелството, толкова чаканото Свидетелство няма да бъде написано, не остана никой, заради когото да бъде написано. Вместо него, ще бъде изречено Проклятие. Сега от Огнището е останала пепел, но и пепелта ще поискат да ви вземат. Аз си отивам, без да дам Свидетелството, а вие си останете тук, в света на Тъмнината и Проклятието. В света на злобата и алчността. Не мога повече да ви спирам, вървете по своя път. Аз тръгвам по моя.”
Заради думи, подобни на горните получих следното писмо:
“Добре си прочел: имаш мегаинформацията. Тя е вложена в теб. И именно за да ни я кажеш са те пратили тук. А ти какво правиш, Вестителю? Категорична съм: ти умишлено искаш да погинем! И избираш най-подходящите средства за да не сториш това, което ще ни помогне! С всички сили се стремиш да провалиш мисията си с непрекъснатото "грачене" и храчене!!! Има и друго: Мисията ти на Земята е твоето чистилище - за стореното там, в Твоя свят ти се налага тук да плащаш. И никой земен жител не е в състояние да те преведе през "Вратата" без да се окаля от твоите грехове.” Не съм на същото мнение. Не може да даваш насила. Не можеш да предлагаш Знание, което никой не желае да получи. Давал съм и продължавам да давам. Проблемът е, че давам на тези, които желаят да вземат, а такива се оказаха твърде малко или въобще липсваха. Проблемът е, че малцината, усетили у себе си глад за знание, поискаха Знанието, тази духовна храна да им бъде поднесена сдъвкана. Искате ли нещо готово, ясно и недвусмислено? Ето го, казано е през 1779 година: „Ще ви отнемат оръжието. Имайте две оръжия. Казвайте, че имате едно. Едното им дайте, а другото запазете за себе си. Едно оръжие ще спаси хиляди живота.” Проблемът е, че никой заради никого няма да го направи, никой не бива да очаква друг да го направи вместо него. Всеки сам трябва да го направи за себе си. А колкото повече го направят – толкова по-добре. И още от писмото:
“Ти виждаш само това, което си предизвикал да се появи пред теб. С Черните си Мисли - черен свят създаваш и никой не ти е виновен, че си обгърнат от мрак, злоба и ... простотия!” Лошото е, че не аз създавам този свят, че не аз съм отговорен за съдбата му и чернилката, която е пред очите на всички не е мое дело. Ще отговоря и за „мегаинформацията”. Вече знаете за Книгата на Завета. Кой е могъл да създаде такава материя, която не само не се разпада, но и не губи своята еластичност вече осем хилядолетия? И защо никой непосветен досега не е виждал Книгата? Защо дори могъщи и верни на Завета и на Тангра Владетели не са се докосвали до нея? Ще ви подскажа за свойствата на тази Книга посредством разказ за други книги, нейни бледи подобия:
„В уговореното място я срещнал стар глухоням циганин и я отвел в изоставена къща, където на масата лежал подвързан с черна кожа фолиант… Така страшно започва историята, която чух когато бях дете. Но тя завършва още по-страшно: щом жената почнала да чете книгата, се появили халюцинации. В празната стая се чуло скърцане, стъпки, нечие тежко дишане. В ъглите се размърдали сенки, толкова плашещи, че предизвикали съмнения – това в действителност сенки ли са? Жената, помнейки съвета, гледала само в книгата. Изведнъж текстът на страницата затрептял, буквите се размърдали и на нея се сторило, че пропада в някакъв отворен кладенец.
Накрая посещението на тази загадъчна къща предизвикало леко разстройство на психиката, затова пък желанието на Жанна да стане гадателка се сбъднало. Неочаквано за себе си тя открила, че знае практически всички методи на гадаене, при което го прави автоматично, с лекота, почти без да се замисля, изричайки правилните отговори.