Световна финансова криза 2008 - 2012

[insomnia1304]

           Второ самоубийство на известен бизнесмен за два дни


Изпълнителният директор на една от най-големите американски компании за имоти Стив Гуд се е самоубил, съобщават от Чикагската полиция, цитирани от Telegraph.

Той не е оставил прощално писмо и все още не е известно дали смъртта му е свързана с неговото финансово състояние, или с глобалния икономически спад, който разтърси пазара на имоти, пише изданието.

Тялото на председателя и изпълнителен директор на компанията, специализирана в покупко-продажба на имоти, Sheldon Good & Co. е намерено в неговия червен Ягуар в понеделник в резерват до Чикаго.

Гуд е бил известна личност в средите, свързани с пазара на имоти в Чикаго. Той е бил също президент на Чикагската асоциация на брокерите на имоти. Преди да оглави компанията, създадена от баща му Шелдън Гуд, през 1965 г. Стивън Гуд е работил за Сената и за Министерството на правосъдието на САЩ. Към компанията се присъединява през 1970 г., но след няколко години влиза в конфликт с баща си, когато договаряли модела, по който Стивън да поеме контрол над компанията.

През 2001 г. бащата продава контролния дял на сина си, а година по-късно завежда дело срещу него с редица обвинения – от неизплащане на комисиони до недостатъчно уважение към основателя на компанията.

След смъртта на Стивън Гуд от компанията публикуваха съобщение, че остават „добре позиционирани“ въпреки загубата на своя директор.

В качеството си на президент на асоциацията миналия месец Гуд коментира, цитиран от CNN, тежките условия на индустрията на имотите.

Гуд е превърнал компанията на баща си в една от най-значимите на пазара на имоти, като е сключвал сделки с Доналд Тръмп и други от известните имена в бизнеса, сочи Telegraph.

Новината за смъртта му идва само дни след самоубийството на германския милиардер Адолф Меркле – един от най-богатите бизнесмени в Германия, който бе загубил значителни средства на борсата.
http://imoti.investor.bg/?cat=122&id=73947

[хадзапи]

http://www.-Цензурурано - Жълт сайт на Пеевски/article?id=183614

[koruin]

Вчера по новините по НОВА ТВ някакъв смешник каза, че да сме ползвали по-малко ток за отопление, понеже от спирането на газта хората започнали да се опопляват на ток... трябвало да стискаме... а те да си продават тока на нейде, а?
А преди няколко минути пак по същата ТВ казаха цитирам "В еди-кое-си село живеят различни етноси от векове: българи, турци, цигани, власи, ПОМАЦИ" Х_Х
Сори, не е по темата, ама трябваше да си изразя възмущението! 

[elven]

Шокиращо, но може би трябва да преосмислим отношението си към Маркс 

"Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да
купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологи като по този
начин ще ги насърчават да вземат повече и по-скъпи кредити, докато
техния дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на
банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще
трябва да поеме по пътища, които в края на краищата ще доведат до
комунизъм"

Карл Маркс, 1867 г.

[Eon]

Шокиращо, но може би трябва да преосмислим отношението си към Маркс 

"Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да
купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологи като по този
начин ще ги насърчават да вземат повече и по-скъпи кредити, докато
техния дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на
банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще
трябва да поеме по пътища, които в края на краищата ще доведат до
комунизъм"

Карл Маркс, 1867 г.

Това го получих вчера по мейла.  ;D

[daskala]

Шокиращо, но може би трябва да преосмислим отношението си към Маркс 

"Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да
купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологи като по този
начин ще ги насърчават да вземат повече и по-скъпи кредити, докато
техния дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на
банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще
трябва да поеме по пътища, които в края на краищата ще доведат до
комунизъм"

Карл Маркс, 1867 г.

Имам близък който работеше няколко години в САЩ. След като се върна с очудване коментира факта, че в САЩ изучават все още Маркс.Казах му че не трябва да се очудва. Изводите на Маркс са че комунизмът ще се установи в най-добре развитите държави. Теорията на Ленин че комунизмът може да се развива и в по-слабо развити държави е била просто демагогия за смачкването на Русия.

[Eon]

Дакале, разбира се, че ще изучават Маркс. Те не са така заслепени от ярост както нашите комунистически професори от оно време. За тях всичко капиталистическо беше пошло и нормално, капиталистически теории не се изучаваха.

Карл Маркс е съвсем нормално течение и теория в икономиката и е нормално да се изучава, наред със Смит,Кейнс,Фридман и останалата тайфа.

Ако Маркс се чете между редовете и се осмисля, като се пропусне комунистическия патос/пълнеж - то той казва доста истини.

[Eon]

Грешки на растежа

Състоянието на криза е естествено и периодично явление в света на капитала. От първата голяма, така наречена, «криза на лалетата» в Холандия през 17 век до днес финансовите спадове, повишаването на цените на основните суровини или масовите производсвени фалити са съпровождащо явление на икономическото и обществено развитие. Но за да се опитаме да разберем какво става днес, нека се върнем не по-далеч от познатия на повечето от нас 20 век.
Сравняват днешното състояние с кризата от 1929 година. Общото може да се търси във факта, че и тогава се започна от силно задлъжняване, провокирано от разликата между желанията и възможностите на средната класа в Америка и безмерното отпускане на кредити. И тогава, както и след 2006 година, имаше едно значително повишаване на цените на петрола, свързано с картела, оформен през 1928 между седемте петролни компании (the seven sisters) с произтичащите от това последствия. Приликите, макар и съществени, спират дотук.
За тези 80 години развитието на технологиите, комуникациите и глобалното движение на капитала са създали една много по-сложна и трудна за разбиране схема, чиито последствия изживяваме днес.

Светът излезе от кризата 1929 де-факто след края на Втората световна война. Подготовката за това започна през юли 1944 год. с конференцията в Breston Woods, т. е. един месец след десанта в Нормандия, който на практика «узакони» американското господство на международната сцена в икономически, политически и военен аспект.
Според решенията на тази конференция доларът официално стана световен паричен еталон с фиксирана конвертируема стойност спрямо златото. Това от своя страна задържа - в дългосрочен план - развитието на американската икономика. През 1971 доларът бе отново «освободен» , но американското икономическо лидерство бе силно застрашено от динамиката на «победените» от войната - Япония и Германия. САЩ отново стана световен икономицески център с бурното развитие на новите технологии през 80-те години, което продължава и до днес.

През 90-те, след разпадането на Съветския блок и «отварянетo» на Китай, световната икономика навлезе в един напълно нов период, непознат до сега – така наречената МОНДИАЛИЗАЦИЯ. Нейното развитие е силно подпомогнато от новите технологиии и комуникации. От финансова гледна точка това е свързано с невиждан досега, ежедневен трансфер на акции, облигации, застраховки и всякакъв вид ценни книжа по целия свят и същевременното създаване на институции и фондове спомагащи и улесняващи тези трансфери. Тези нови структури остават извън контрола и влиянието на националните банки и международните финансови организации. Стойността на борсовите акции, тяхното движение, но също и тяхният волатилитет (нестабилност, движение нагоре и надолу) нарастнаха логаритмично.

Един поглед върху кривата на индустриалния индекс Dow Jones ни дава ясна представа за неговото равномерно развитие над 60 години, независимо дори от кризата 1929, Втора световна и всички други войни, конфликти, петролни и други и кризи. Това се променя през 90-те и особенно след 2000-та година, като следствие от развитието на мондиализацията, движението на пари и капитали с помощта на новите технологии.
В този смисъл настоящата криза може да се счита като първа криза на Мондиализацията.

Логаритмичното покачване през 90-те години е свързано с еуфоричното инвестиране в новите технологии (Internet balloon) и окрупняването (глобализация) на капитала.
Първият голям спад в началото на новото столетие е следствие на почти едновременните и независими един от друг «спукване на балона Internet» и хаоса след атентатите в Ню Йорк 11/09/2001. Почти идентична е картината и с другите основни индекси на световната икономика – Лондон, Токио, Франкфурт, Париж.

След 2002 година започна натрупването на лавината, която понасяме сега.
За да стимулира потреблението и улесни обременяването с дългове, Федералната банка на САЩ намали кредитния лихвен процент, което позволи да се заема повече и от по-голям брой хора. Това фалшиво и опасно чувство на богатство увеличава консумацията, но обезценява парите и увеличи значително стойността на недвижимите имоти и основните суровини между 2003 и 2007 год. Феноменът е световен, не само американски.

Погледнато отгоре изглежда така – общата стойност на недвижимите имоти по света през 2006 година се оценява на 75 000 милиарда долара*. По голяма част от тази сума е финансирана от кредити, като част от тях са ипотеки със съмнителна сигурност – така наречените subprime. За сравнение годишният световен бруто индустриален продукт същата година е 50 000 милиарда долара (20% от този продукт се произвежда в САЩ).
Жилищните кредити се гарантират със стойността на имота (ипотека). Тъй като тази стойност постоянно расте от 2002 до 2007 година, това дава възможност на хората да заемат още повече пари. И парадоксално, дълго време това не смущава никого.
______
В същото време американският президент Буш отправи призива – консумирайте ако сте патриоти ! Тази консумация е също до голяма степен базирана на кредит. Обшият дълг върху личните кредитни карти на американците (отделно от жилищните кредити) през 2007 година надхвърля 900 милиарда долара – два пъти повече от края на 90-те години.
С това общият американски дълг (публичен и частен) през 2007 година достигна до 350% от брутния продукт на страната. За сравнение, американският дълг преди кризата 1929год. се оценяваше на 300% от БИП.
В този смисъл призивът на Буш се оказа едно икономическо късогледство. Случайно или не това кредитно благоденствие издържа точно до края на втория му мандат.

От друга страна за да се защитят от рисковете на такова масово задължаване, финансовите организации въведоха една много сложна система на осигуряване на кредити и механизми за тяхното «титризиране» т.е. окрупняването им в финансови продукти и много порочната практика на издаването на тази база на акции и облигации;

CDS (credit default swap) – Осигурителен договор между две институции срещу риск, свързан с неплащане на дълг.
RMBS (residential mortgage backed securities) – Акция, издадена до голяма степен на базата на активи съдържащи ипотеки на недвижими имоти (главно от тип subprime).
CDO – (collateralized dept obligation) Oблигация за дълг върху акции, базирани на RMBS

Това позволи да се прехвърли риска на други банкови институти, финансови структури и инвестиционни фондове по целия свят и на нищо неподозиращи частни инвеститори, които нямат и понятие от това.
Този виртуален кръговрат остава извън контрола на официалните международни банкови структури и националните банки. Нещо по-лошо – много национални или крупни банки в големите индустриални страни участват като инвеститори в този процес, примамени от високите лихви и дивиденти. Горе споменатите ценни книжа се пускат на финансовите пазари с подробни обяснения за тяхното съдържание. Тези обяснения са по над 150 страници със сложна и многозначна английска финансова терминология. Много от висшите банкови чиновници, взимали решения за инвестиране в подобни продукти, днес със срам признават, че не са чели подробно и вникнали в смисъла на тези обяснения.

Намаляването на кредитните проценти, лесното отпускане на пари и свързаното с това невиждано до сега количество налични пари (cash flow) в световната финансово-икономическа система, даде паралелно възможност на хора «вътре в системата» да въведат една нова форма на закупуване и използване на икономически предприятия – така наречените LBO (leverage buy out). Това е закупуването от частни инвестиционни фондове или сдружения на печеливши икономически единици, главно с помощта на банков кредит. Oбразният израз лостов ефект (leverage – лост, разбирай лост на печалбата) идва от разликата между ниския лихвен процент и максимално високите индустриални резултати, които новите собственици налагат на фирмата. Това предполага едно много краткосрочно мислене и функциониране на фирмата.
В тези условия се стига до силно обезценяване на дългосрочните проекти за развитие, научната дейност и въобще на техническите функции. Мога лично да свидетелствам за това, като част от този кадрови състав на фирма, оперираща под LBO от 2000-та година.
Такава форма на собственост и управление се «препоръчва» сред финансовите среди за не повече от 2 – 3 години. След което «пакетът» се продава по-скъпо на друга група, под формата на друго LBO и всичко започва отначало на едно по-високо ниво и така докато се спука балонът. За тези 8 години нашата фирма смени собственика 4 пъти. LBO-формулата навлезе в началото на 2000-те години със силно нарастваща до сега популярност. Т.е. съществена част от индустрията функционира също и все повече на кредит.

Всичко върви добре, докато има кой да изплаща и покрива кредите. Първите алармени сигнали дойдоха от двата основни американски организма за жилищни кредити – Freddi Mac и Fanni Mae. Първопричина за това са дребните американски собственици, чиито заплати не стигат за изплащане на многобройните, лесно получени кредити. На тази база и в следствие пренасищане на пазара, стойността на недвижимостите започва силно да спада. Кредитите са гарантирани с първоначалната им висока стойност. Т.е. ипотеките вече не покриват стойността им. Изведнаж тези два организма се оказват с общ дълг от1500 милиарда долара, като голяма част от него е върху титри с висок риск или направо без покритие.

Това е вечният въпрос - дали заплатите са малки или апетитите са били твърде голями и несъобразени с възможностите. Тук нямаме отговор. А това е нещо, което трябва да се регулира от банковите институции и контролира от правителството.

Но това е само началният спусков механизъм на лавината. Много банки и финансови организации по цял свят (например японски и китайски пенсионни фондове или пък арабски петродолари) са инвестирали в титри на Freddi Mac и Fanni Mae, смятани досега за «абсолютно сигурни стойности».

За да спаси положението американското правителство в края на юли 2008 подпомогна и малко по-късно де-факто национализира тези два организма. Тази мярка на превръщане на частния дълг в публичен е чисто социалистически трик и неприсъща за едно консервативно правителство. Все пак някой по-късно трябва да плати сметката. А това в този случай е американският данъкоплатец.

Но изненадите тепърва започват. В края на юли най-голямата застрахователна компания в света AIG признава, че сред финансовите си резерви държи много съмнителни, спекулативни книжа и е сключила на тази база значителен брой CDS и CDO. Общата им сума се оценява на 441 милиарда долара.

През септември една от основните инвестиционни банки Леман обяви официално 613 милиарда долара дълг и наличието на огромно количество титри, базирани на subprime, т.е. без настоящо реално покритие.

Американското финансово министерство прави избор – националира AIG, но не погпомага Леман. В подобна ситуация банковите институции се поддържат с взаимно отпускане на кредити. Но сега доверието изчезва. Още повече даването на кредит е вече затруднено от правилата, фиксирани по така нареченото споразумение Базел 2 – съставено като защитна мярка срещу кризата, но което задължава банките да увеличат капиталните си запаси и да обезценят активите си, което от своя страна намалява възможностите на тези банки за отпускане на заем. Леман, един от стълбовете поддършащи американската икономика и съпровождащ нейния ръст от края на 19 век, обявава фалит.

Сред финансовите среди настъпва общо състояние на страх и недоверие. Всеки се застрахова, задържайки парите си и отказвайки взимането на какъвто и да е риск.
Наличните пари – cash flow или кръвта на промишлената и финансова система са скрити и замразени.

От септември наблюдаваме силен спад на цените на основните суровини, металите, недвижимите имоти и почти повсеместно понижаване на производството. Наблюдава се също отдръпване на парите от индустриалния сектор

Номиналните загуби от това в световен мащаб се оценяват на 37 000 милиарда долара.

Независимо, че предприятията би трябвало да са облагодетелствани от значителното понижаване на цените на суровините, те са изправени пред едно силно понижаване на оборота, на лош социален климат, на по-сложно и скъпо кредитно осигуряване и нужда от налични пари. Банките дават много по-трудно кредити, дори на рентабилни фирми поради страх от евентуални скрити проблеми и от презастраховане.

Всичко това са сигурни белези за настояща финансова и настъпваща икономическа криза. Вече отбелязахме, че това може да се нарече първата голяма криза на Мондиализацията. Или ако цитираме куплета от хумористичната песничка на Радой Ралин : «Това са грешки на растежа …»

Всякакви опити за предвиждане на бъдещо развитие биха били гадаене и спекулации.
Сигурно е, че ни чака една трудна и пълна с неизвестности 2009 година. За някои може би и интересна – зависи от положението и гледната точка.

 

*цифровите показатели в тази статия са официални данни на международния валутен фонд.
*текста е дело на Кирил Досков, Париж,

[WhiteKnight]

Ами точно сутринта писах реферат за Карл Маркс - учат го в Природоматематическа гимназия! А аз в ранните 90-те не си спомням да сме го учили... значи - комунизма се завръща! ;-)

И той човека е казал:"Всяка печалба от над 300% предразполага към убийство!"

[insomnia1304]

Как се отразява кризата на касичката-прасенце

http://bikinimedia.blogspot.com/2009/01/blog-post_6507.html

[Здравец]

Да се смея ли , да плача ли  

"Парите от наркотрафик спасили много банки от фалит"

http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1268445

[cdms]

Това е само началото. Очаквам в България скоро да има амнистия и легализиране на незаконните капитали с цел спасяване на икономиката. Сиреч всички мафиоти ще си инвестират мръсните пари в легален бизнес със знанието на държавата. Нещо такова е имало на времето в Турция и сега имат някаква работеща икономика.

[ultrafutur]

... и това ок ли е, според теб..? Много ми е странно, как в България единствено, не беше осъдена старата номенклатура, и как тя продължи да 'пуска пипалата си', дори и след т.нар. "демократични промени"...

Да, вярно че световната криза така ни засяга по-малко, но все пак - за какво говорим тук - за сливане на мафията с държавата, за нарушения на основни граждански права, за тотално медийно и народопсихологическо затъмнение, или ... ?

[cdms]

Сливането на мафията с държавата е очевадно. Въпросът е това сливане да се "легализира" и нормалните хора да се възползват максимално от него.

[Eon]

Кой е виновен за световната криза?

www.investor.bg
http://www.investor.bg/?cat=91&id=74861

Най-сериозната криза от Голямата депресия насам не е природен феномен, а бедствие, провокирано от дейността на хората, в което всеки един човек има принос. В опит да разбули реалната история зад кредитната криза журналист от Guardian прави анализ, отвеждащ до имената на около 25 души със значителна роля в метаморфозата на световната икономика до настоящото й състояние. Investor.bg ви ги представя, събирайки аргументите за тяхната вина.

Алън Грийнспан, председател на Федералния резерв на САЩ в периода 1987-2006 г.

Благодарение на професионализма, с който управлява пазара по време на краха на фондовия пазар през 1987 г. и последствията от терористичните атаки на 11-ти септември, само допреди няколко години Грийнспан беше известен с прозвището „оракулът“ и „маестрото“.

Сега обаче той е считан за един от главните виновници за кризата. Обвиняван е заради това, че е позволил разрастването на балона на жилищния пазар заради поддържането на ниски лихви и липсата на регулации при ипотечното кредитиране. Много години той се е застъпвал за бизнеса с деривати, които почти не са съществували, когато поема поста си, но се умножават от 100 трлн. долара през 2002 г. до повече от 500 трлн. пет години по-късно.

Грийспан е направил всичко възможно, за да защити пазара от това, което е считал за ненужен контрол. През последните месеци обаче признава, че поне някои от неговите дългогодишни убеждения са се оказали неправилни.

Бил Клинтън, бивш президент на САЩ

Клинтън споделя поне част от вината за настоящия финансов хаос. Той подкрепи наредбите, които принудиха ипотечните кредитори да отхлабят критериите си, с което да позволят на заематели в по-неизгодна социална позиция да получават одобрение за ипотечен заем.

През 1999 г. Клинтън отмени акта, който гарантира пълно разграничение между търговските банки, които приемат депозити и инвестиционните банки, които инвестират и поемат рискове. Този ход е дал старт на ерата на супербанките и е задвижил колелата на ипотечната криза. Годината преди анулирането на закона заемите към ненадеждни платци са били само 5% от всички ипотечни кредити. До момента, в който избухна кризата, този дял е бил близо 30%.

Гордън Браун

Британският премиер е поставил интересите на финансовия сектор пред тези на останалите сектори в икономиката, като промишлеността например. Браун даде подкрепата си за по-либерално регулиране и по-облекчен данъчен режим за хиляди чуждестранни банкери без постоянно местожителство, работещи в Лондон и за фондове за инвестиции в дялов капитал.

Джордж Буш

Клинтън може и да е дал старт на ипотечната криза, но администрацията на Буш със сигурност направи малко, за да ограничи големия обем от Нинджа кредити – ипотеки, отпускани на хора без доходи, работа и активи.

Сенатор Фил Грам

Бившият щатски сенатор от Тексас, привърженик на теорията за свободните пазари, години се бори за финансово дерегулиране. Неговата дейност, насърчавана от Бил Клинтън, позволи бързия ръст на деривати като кредитните суапове. Впоследствие той напуска сенаторското бюро и започва работа за UBS като инвестиционен банкер.

Геир Хаарде, исландски премиер

Хаарде обяви в петък, че ще подаде оставка и ще свика предсрочни избори през май, сред бурните антиправителствени протести заради недоволството от неуспеха на премиера в справянето с кризата. През октомври трите най-големи исландски търговски банки претърпяха фалит. Страната беше принудена да вземе заем от 2,1 млрд. долара от Международния валутен фонд и няколко европейски страни.

Аби Коен, старши стратег от Goldman Sachs

Смятана преди за най-влиятелната жена в САЩ, тя не успя да прогнозира понижението в цените на акциите и даваше само положителни прогнози.

Морис Гийнбърг, шеф на застрахователната група AIG до 2005 г.

Грийнбърг успя да превърне компанията в най-големия застраховател в света. След понижаването на кредитния й рейтинг обаче компанията е била изправена пред ликвидна криза, заради което получава финансиране от американското правителство.

Анди Хорнби, бивш шеф на HBOS

Един от най-кадърните възпитаници на Харвард, който обаче предприема погрешна стратегия при сливането на Royal Bank of Scotland и Halifax, което доведе до частичното национализиране на новосформираната супербанка.

Сър Фред Гудуин, бивш шеф на RBS

Един от любимците на Гордън Браун, сега Гудуин е обвиняван за неуместната си стратегия по отношение на RBS, която доведе до 28 млрд. паунда загуба и 70% държавен контрол в банката. Загубите отразяват мащабното кредитиране на дейности, които не генерират възвръщаемост, и понижаване на стойността на придобивания през годините, ръководени от Гудуин.

Стивън Кроушоу, бивш шеф на B&B

С оглавяването му на Bradford & Bingley Кроушоу започва специализацията на компанията в областта на ипотеките за покупка на имоти с цел последващо отдаване под наем и ипотеки, при които заемателите не е трябвало да доказват редовен доход. Крахът на пазара води до национализирането на банката и последващото й придобиване от испанската Banco Santander. Няколко седмици преди национализацията обаче Кроушоу напуска поста си заради сърдечни проблеми.

Адам Апългарт, бивш шеф на Northern Rock

Неговата вина е в това, че бизнес моделът, който използва, се оказва неустойчив на кредитната криза.

Ралф Киофи и Матю Танин

Киофи и Танин, банкери в Bear Stearns, са подведени по отговорност за това, че са представили подправени данни пред инвеститорите за средствата, които са заделяли за рискови ипотеки и за това, че са изтеглили собствените си пари, когато са усетили влошаването на условията.

Люис Раниери

Заради приноса си в ипотечното финансиране Раниери е бил класиран от Business Week през 2004 г. наред с Бил Гейтс и Стив Джобс за един от най-великите иноватори за изминалите 75 години. През 2006 г. Раниери предупреждава за рисковете от прекомерния ръст на секюритизиране на ипотеките. През ноември миналата година обаче той не успява да предотврати краха на неговата Franklin Bank Corp.

Джоузеф Касано, AIG финансови продукти

Касано е ръководил отдела за финансови продукти в AIG, който е отговорен за фалита на застрахователя. След като управляваното от него звено губи 11 млрд. долара, Касано е уволнен.

Чък Принс, бивш шеф на Citigroup

Когато печалбите на банката започват да намаляват през 2007 г., Принс твърди, че това е само „кихване“, но след като загубите за милиарди долари от рискови ипотеки изкристализират, Принс е принуден да подаде оставка от поста си.

Анджело Мозило, председател и изпълнителен директор на Countrywide Financial

Мозило е позволил увеличаването на рискови ипотеки в банката до неконтролируем обем, което е наложило спасяването й от Bank of America.

Други банкери, които носят част от вината за кризата, са Стан О'Нийл, бивш шеф на Merril Lynch, Джими Кейн, бивш шеф на Bear Stearns.

Кристофър Дод, ръководител на сенатския банков комитет

Дод продължително се е противопоставял на натиска за затягане на регулациите за ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.

Американското общество

Нямаше да се стигне до кризата, ако американците си бяха дали сметка, че ползват повече заемни средства, отколкото могат да си позволят. Британското общество пък просто последва примера.

Марвин Кинг, гуверньор на Английската централна банка

Когато Кинг поема поста, икономиката на Великобритания се радва на стабилен ръст. Брутният вътрешен продукт е с ръст от 3%, а инфлацията на ниво от 1,3%.

През първата седмица на кризата той отказа да налее ликвидност във финансовата система заради страха от „моралната опасност“. Кинг получава упреци за това, че не е бил достатъчно проактивен и че е трябвало по-бързо да предприеме мерки за туширане на последствията от кризата.

Джон Тайнър, изпълнителен директор на британския финансов регулатор FSA през 2003-2007

Именно Тайнър е човекът, който дава съгласието си банките сами да решават от какъв капитал да заделят за покриване на рисковете си. Освен това заради нехайството на регулатора значителните рискове, до които е довела дейността на Northern Rock, не са били навреме засечени.

Ричард Фълд, изпълнителен директор на Lehman Brothers

За десетилетията, в които управлява компанията, Фълд е успявал да я запази невредима през трудни времена. Точно преди нейния колапс обаче не успява да реализира продажбата на значителен дял от нея на Korea Development Bank, която вероятно би я спасила.

Хора, очаквали настъпването на кризата

Андрю Ладе и Джон Полсън са шефове на хедж-фондове, които противно на общите тенденции залагат срещу рисковите ипотеки и успяват да натрупат огромно състояние.

Нуриел Рубини

През 2006 г. преподавателят от New York University непрестанно е предупреждават света за заплахата от кредитна криза и това, че САЩ ще бъдат изправени пред безпрецедентен срив на жилищния пазар, петролен шок и дълбока рецесия.

Рубини си остава песимист. Миналата седмица той прогнозира, че загубите във финансовата система на САЩ ще достигнат 3,6 трлн. долара преди края на кризата, което по думите му означава, че цялата банкова система на страната ще е де факто фалирала.

Уорън Бъфет

От дълго време Бъфет предупреждава за опасностите от рисковите деривати.

Джордж Сорос

През януари 2006 г. финансистът милиардер съобщи, че фондовите пазари са достигнали своя връх и САЩ и световните икономики ще трябва да се подготвят за рецесия и вероятно „трудно приземяване“. Той предупреди освен това за „огромен балон на пазара на имоти“, издуван от неразумно ипотечно кредитиране.

Стивън Айсман

Анализатор, който проследява пазара на рискови ипотеки от началото на 90-те. „Това, което научих от опита си е, че Уол Стрийт изобщо не се интересува от това, което продава.“

Мередит Уитни

На 31-ви октомври 2007 г. анализаторът прогнозира, че Citigroup трябва да намали изплащаните дивиденти или ще бъде изправена пред фалит. Ден по-късно 370 млрд. долара са били заличени от капитала на Уол Стрийт. В рамките на дни шефът на Citigroup подава оставка, а дивиденти биват намалени.

Катлийн Корбет, бивш изпълнителен директор на Standard & Poor's

Агенциите за кредитен рейтинг са широко критикувани заради това, че не са предупредили навреме за рисковете от ценните книжа, обезпечени с ипотеки. Корбет напусна Standard & Poor's през август 2007 г., ставайки обект на сериозна критика. Агенцията е обвинявана заради това, че е предписала ААА рейтинг на тези дългови инструменти, които впоследствие се оказват токсични. От сектора се оправдават, че са направили всичко по силите си на база наличната информация. Доклад на SEC, който цитира вътрешна кореспонденция в агенцията, намеква, че компаниите са били наясно с рисковете от тези инструменти.