Преди ветровете на живота да ме отвеят по своите си пътеки се позанимавах малко с темата Браунов газ.
Според тогавашната ми информация, напрежението между два съседни ламела не бива да надвишава определени граници. По спомен между 1,2 и 1,4V. Според експериментатора всичко над това се отдава като топлина. Ампеража се влияе от площа на ламелите (тунелна а не обща) по спомен беше май около 12 квадратни сантиметра за ампер (но не съм сигурен).
Токът на "пробив" (онези 1,2v) и амперите зависят и от концентрацията на електролита и разстоянието между ламелите.
До електрониката не успях да опра практически.
Но ме гложди една мисла:
Клетките, с тази си подредба и тока на пробив много приличат на кондензатор...
По аналогия със старите радиоприемници настройвани с въздушни кондензатори (май ) би следвало да имат резонансна честота. Какъв е начина електрониката, чрез обратна връзка да замерва моментната резонансна честота?
Или е по лесно да се настрои да прекъсва захранването при достигане на зададеното напрежение примерно 1,2v? Или да го люлее между 1,2 и 1,4.
Браун, или някой друг експериментатор, май споменаваше нещо подобно на прекъсване преди електроните да достигнат отсрещния електрод. Това ме кара да мисля, че няма да протича ток .... или само колкото да зарежда периодично кондензатора. Ама каква чутовна скорост/честота ще е нужна....дори ориентировъчно не ми идва на ума.
Ако в непрофесионалните ми размисли има и зрънце истина, май ще се завърна в работилницата.

Успех на всички, но само в градивно направление.
P.S.
Сега мъдрувам как от имплозионен двигател да извадим получилата се вода след реакцията. Ако се ползва клапанче (съчма с пружинка) вероятно би се получил хидравличен удар. А разрушителните му сили не са за подценяване. Не че обема на водата е огромен но...
?