Благодаря, че мило ме уведомихте, как тук никой не е писал от 120 дни.
Супер учтив форум имаме, няма две мнения. Обаче, самочувствието ми не е толкова голямо, че да си отворя нова тема чак.
Искам да ви (се) изложа по темата пълен член.
Оказа се, че е трудно да се научи членуването на родния ни език, тъй като "леко" сме си разкарали падежите. Обикновено в езиците, които разполагат с тази граматическа специфичност (пълният член (ама какво определение само, а?!
)), се срещат не просто родове и изобилие на времена, ами най-вече падежни форми.
Нашият език е стар, толкова стар, че спокойно може да се самообяви за антика. Променял се е, несъмнено, както и продължава да се променя, но докато му трае мимикрията, отнемаме от т.нар. "патерици" които ни помагат да го научим.
С цел да стане по-лесен за научаване, сме окастрили падежите, ама пак по български тертип - частично. Хубава работа, ама българска.
Е няма как да си обясним местоименията, без падежи. Ето в предишното изречение могат да се приложат две местоимения в различни падежи след думата "местоимение" - родителен и дателен. А може и никакво местоимение да не се сложи. Ама колко хора правят разлика между родителен и дателен падеж?! А и колко от тях са под 30 години?!
Без да ви губя повече времето в някакви мои си залитания, нека напиша правилото за членуване.
Всяка дума, която е от мъжки род, единствено число и именителен падеж, бива членувана с пълен член.Просто е. Просто като боб. Ама проблемът тук е да се уточни кое е именителен падеж. Онова правило с "кой" и "него" е само частично вярно и на практика зад него стои именно удебеленото изречение по-горе. Но пък и има изречения, които са достатъчно сложни, че човек с лекота да определи кога е "кой" и кога е "него".
Примерно:
"Унижението е като наркотик - убива и жертвата и палачът."
И така - в определението за членуване козът несъмнено е
"именителен падеж". Трудно се определя именителен падеж, когато не са ни учили на падежи в училище. Затова пък има една хитрина - всички други падежи се определят лесно - те имат предлози пред себе си!
Обикновено родителен или винителен, дателният е малко позагърбил статута си.
Всеки път, когато не сте сигурни дали трябва да членувате пълно, погледнете дали пред думата, която ви съмнява, няма предлог. Ако има някой от следните предлози: в, на, от, при, пред, зад, между...; то следва различен падеж от именителен и следователно членът е кратък.
А и последно една закачка ще си позволя.
Питам се защо ли пълният член - символ на мъжкото начало, допълнително подчертан като такъв, се намира не където му е мястото, чисто логически. Отзад... ;D
Ами това е.
Мерси за вниманието.
